e-vestnik.bg

Москва излиза срещу студа и Кремъл

Fri, 03 Feb 2012 22:45:24 +0000

в. Ню Йорк таймс

Плакат срещу Путин на митинга на 24 декември. Снимка: ридус

Както повечето смелчаци, борили се някога срещу Кремъл през зимата, лидерите на зараждащото се протестно движение ще се сблъскат при следващата демонстрация с изпитание, което вероятно ще бъде по-сериозно от която и да е правителствена сила – времето.

Москва вече няколко седмици е скована от сурови студове и според прогнозите в деня на митинга – събота, стълбицата на термометъра ще падне до минус 23 градуса по Целзий. В подобен студ е трудно да се диша, камо ли да се пускат съобщения в Туитър, и организаторите се опитват да намерят решения – безплатен чай и кафе, стотици японски газови печки, за да изкарат хората от къщи и да поддържат живота в тях достатъчно дълго, за да постигнат политическата си цел.

Същевременно прозвучаха предложения да се съкратят политическите обръщения и да се проведе кратък митинг. “В противен случай мнозина ще замръзнат. А по-късно нашата демонстрация ще бъде обвинена за епидемията от грип и пневмония“, каза Григорий Чхартишвили, по-известен като Борис Акунин, на съвещанието на организационния комитет.

Суровите студове, които станаха причина за десетки смъртни случаи в Източна Европа, се оказаха едно от многото изпитания, с които се сблъска опозиционното движение. Лидерите му все повече спорят как да запазят в хората импулса до момента на президентските избори през март. И даже да успеят да не загубят гласа си, вече малцина вярват, че това може да повлияе на опитите на Владимир Путин да се върне на поста президент.

През декември десетки хиляди от най-състоятелните московчани преоткриха отдавна забравения източник на политическа енергия и с успех проведоха две бурни демонстрации срещу предполагаемата измама на партията на г-н Путин на парламентарните избори. Последният митинг обаче се проведе преди шест седмици, преди да настъпят дългоочакваните новогодишни празници и суровите зимни студове.

Сега мнозина гадаят колко от тази енергия все още е съхранена. “Този път мотивацията е частично загубена. Причината за това не е съвсем ясна, освен че движението няма лидери. Плюс времето“, каза известният политически анализатор Маша Липман.

Безспорно, когато става дума за студове, руските хора демонстрират повече издръжливост от другите. Магазините и ресторантите в столицата не се затварят даже и в най-лютите виелици, а в московските училища часовете се отменят само когато термометрите покажат минус 15. Минусовите температури не са достатъчни, за да се откажат от разходка по улиците през почивните дни, понякога даже със сладолед в ръка.

Но всичко си има граници, особено ако става дума за младите последователи на модата, които излизаха на митингите през декември. Някои от тях по-скоро биха умрели от студ, отколкото да облекат старомодна шуба.

“Ако избирате топлите дрехи или красотата, зарежете и се облечете топло“, написа тази седмица журналистът Андрей Козенко в информационния портал Лента.ру. “Прокремълските активисти ще кажат после, че не изглеждате фотогенично на снимките. Но пък ще четете отзивите им седейки в уютния офис, а не лежейки в болничната стая с възпаление на белите дробове“.

Колегата му Анастасия Каримова зае обратната позиция в спора мода срещу функционалност. На няколко снимки, разпространени във Фейсбук и други сайтове, може да се види г-жа Каримова със сини бикини и на високи токчета, с табелка в ръце, на която е изписана датата на митинга и лозунга “Студът не е страшен“.

Властите възнамеряват да използват синоптичните условия в своя полза. Генадий Онищенко, чиято работа като главен санитарен лекар на Русия често е насочена срещу опонентите на правителството, в четвъртък предупреди, че участието в протестите означава риск от заболяване.

“Ако излизате на митинга, намерете бабините валенки и кожух, които молците още не са изяли, които са излезли от мода и които през 80-те години бяха ...

Защо “насърчаването на демокрацията” по американски не действа в Близкия изток

Fri, 03 Feb 2012 22:35:19 +0000

в. Гардиън

Става ми смешно, когато световните медии описват Международния републикански институт (МРИ) като “организация, насърчаваща демокрацията” (в случая по Националното обществено радио). МРИ влезе в новините неотдавна, защото военното правителство на Египет постави някои от членовете му в списъка на лицата, на които е забранено да пътуват в чужбина, и по този начин ги затвори в страната, където ги очаква разследване и евентуално изправяне на съд. Чудя се на лековерието на тези журналисти и редактори: ако опиша Центъра за изследване на политиката и икономиката (ЦИПИ) като “магическа организация, която превръща металните отпадъци в злато”, ще стане ли това описание на ЦИПИ общоприето в новините?

МРИ е международен отдел на Републиканската партия на САЩ и всеки, който е в състояние да изтърпи да гледа кандидат-президентските дебати на републиканците, може да се усъмни дали това е организация “за насърчаване на демокрацията”. Достатъчно е да се хвърли поглед на някои от неговите приключения напоследък, за да се направи точната преценка: през 2004 г. МРИ изигра значима роля в свалянето на демократично избраното правителство на Хаити. През 2002 г. ръководителят на МРИ публично приветства мимолетния военен преврат, при който беше свалено демократично избраното правителство на Венецуела. МРИ също така работеше с организации и хора, замесени в преврата. През 2005 г. МРИ се включи в усилия за насърчаване на промени в избирателните закони на Бразилия, целящи да отслабят управляващата Партия на трудещите се на тогавашния президент Лула да Силва.

В по-близкото минало, през 2009 г., имаше военен преврат срещу демократично избраното правителство на Хондурас. Правителството на Обама направи всичко възможно, за да помогне за успеха на преврата, и подкрепи “избори” през ноември 2009 г. за легитимиране на дошлото след преврата правителство. Останалата част от света, в това число дори Организацията на американските държави (ОАД), подложена на натиска на южноамериканските демокрации, отказа да изпрати наблюдатели. Причината бяха политическите репресии по време на кампанията: полицейско насилие, нахлуване в сградите на независими медии и принуждаване на политически противници, включително демократично избрания президент, да заминат в изгнание.

Но МРИ и Националният демократически институт (НДИ) - неговият аналог в Демократическата партия - отидоха там, за да легитимират “изборите”. Не вярвайте обаче на причината, поради която те са решили да участват.

Ето какво има да каже за тяхната роля в Хондурас Агенцията за международно развитие на САЩ, която е част от американския Държавен департамент и е главният източник на финансиране на дейностите на МРИ и НДИ: “Отсъствието на ОАД и други признати международни наблюдателски групи направи оценката наблюдателската дейност на НДИ и МРИ по-значима в очите на международната общност. Признаването на свободен, честен и прозрачен изборен процес предостави силен аргумент в подкрепа на новото правителство. (…) Направената от НДИ международна “оценка” и осъщественото от МРИ “наблюдение”, дори да не са изпълнили приетите стандарти, частично постигнаха търсения ефект.”

Знае ли някой какво прави МРИ в Египет? Ние обаче знаем какво прави правителството на САЩ там: десетилетия наред подкрепяше бруталната диктатура до момента, в който при масови протести миналата година стана ясно, че Вашингтон не може да спре свалянето от власт на Мубарак от истинско, народно, демократично движение.

МРИ и НДИ са основни получатели на пари от Националната фондация за демокрация - организация, която осъществява дейности, “голяма част от които са били тайно финансирани от ЦРУ”, както съобщи в. “Вашингтон пост” при създаването на фондацията в началото на 80-те години на 20 век. Понякога тези организации подкрепят демокрацията, но често не го правят или даже са против нея.

Това е така не защото те са зли по своята същност, а заради ролята на САЩ в света. Правителството на САЩ - повече от всяко друго на ...

Маневрите на Путин и Медведев струват милиарди на Русия

Fri, 03 Feb 2012 22:30:34 +0000

в. Независимая газета

Путин и Медведев на конгреса на “Единна Русия”. Снимка: кремлин

Несполучливата рокада в управляващия тандем, спорните парламентарни избори и масовите протести вече са ощетили Русия поне със 75,9 милиарда долара. Такава е цената на новата руска нестабилност, заявиха вчера в Москва независими икономисти. Но и тази сума изглежда не е окончателна.

Изостри ли се положението в икономиката, Владимир Путин (ако спечели президентските избори на 4 март, б. р.), вместо да назначи за премиер Дмитрий Медведев, може би ще трябва да избере по-приемлива според икономисти фигура - (бившия финансов министър, б. р.) Алексей Кудрин. Сценарият е твърде възможен според експерти на президентския Институт за съвременно развитие (ИнСоР), чийто надзорен съвет все още се оглавява от Дмитрий Медведев.

Игор Николаев - анализатор от компанията ФБК, уточни вчера пред нейния Икономически клуб, че повратен момент за оценка на рисковете не са дори парламентарните избори през декември, а предстоящата рокада в тандема, обявена от властите на 24 септември. Точно тогава икономиката става далеч по-чувствителна към политическия фактор. А после нарастващите протестни нагласи и активната митингова дейност, небивала от 20 години, засилват допълнително политическия риск.

Може да се посочи и конкретната сума, платена от страната за последните политически събития. “Много чувствителна сфера са фондовите пазари. През декември 2011 г. руските индекси спаднаха с около 10 на сто. А за декември по принцип е характерно обратното - на практика във всички държави започва предновогодишно рали, индексите растат. В Русия обаче нямаше такова нещо”, напомни експертът.

Неотдавна Световната борсова федерация публикува статистика за капитализацията на водещите борси. “Съответно успяхме да изчислим загубите на нашия фондов пазар. През декември например капитализацията на (борсата) ММВБ намаля с около 9 на сто. Значи през декември руският фондов пазар е претърпял загуби за 75,9 милиарда долара”, каза Николаев и добави, че не става дума за виртуални цифри. Бизнесмените и инвеститорите реагират твърде остро на подобни данни - от тях пряко зависи капитализацията на собствените им предприятия и фирми.

Има и косвени признаци, че политическата ситуация се отразява на икономиката. Най-очевиден пример е оттокът на капитали, достигнал за годината 84,2 милиарда долара. Човек се пита защо му е на капитала да “бяга”, щом икономиката расте, макар и не твърде бурно - с около 4 на сто годишно. “Огромният отток на капитал от икономика, бележеща растеж е, меко казано, нещо ненормално и нерационално. Някак странно излиза: руската икономика расте, но по-добре е да те няма там”, коментира Николаев.

Политическата ситуация през последните месеци твърде нервира инвеститорите, отбеляза експертът Владислав Иноземцев. В дългосрочна перспектива е твърде възможно оттокът на капитали да се засили още повече, да намалеят инвестиционните проекти - и вътрешните, и с чуждестранно участие. Ускореният растеж на руската фондова борса е останал в миналото - поне за близките няколко години. Щетите за икономическия ръст на страната са очевидни. Растежът на икономиката едва ли ще надхвърли вече 2 до 2,5 на сто годишно.

Според Иноземцев след парламентарните избори става ясно, че днешната власт ще направи всичко възможно, за да остане на върха, вече няма да се притеснява за външните приличия, гледайки да запази поне привидна легитимност. Инвеститорите схващат, че няма да има никаква либерализация.

“Идва период, през който Путин ще управлява дори по-твърдо, отколкото през втория си мандат. Днес икономическите проблеми може да не са тъй очевидни, но всъщност социалните ангажименти на държавата стигат вече такива измерения, че няма да е достатъчно дори да се запазят сегашните цени на петрола. Ще видим огромен брой популистки мерки, ще минем към типично административна икономика, - смята Иноземцев. - Очаква ни затягане на гайките и примитивна икономическа политика.”

Ситуацията явно е нажежена дотам, че дори Институтът за съвременно ...

Иде ли гръцка пролетна изненада?

Fri, 03 Feb 2012 22:20:53 +0000

Маркетуоч

Какво е най-неочакваното нещо, което може да се случи на пазарите точно сега? Неочаквано да се окаже, че САЩ имат бюджетен излишък? Японската икономика да отчете годишен растеж 5 %? Швейцарският франк да поевтинее наполовина, след като всеки реши, че в света рискът е толкова малък, че едва ли си заслужава да се притежава надценена валута на малка планинска страна, която се специализира в банковия сектор, изглежда в дълбок структурен упадък?

Трябва да се признае, че всяко от тези неща би било сериозен шок. Най-голямата изненада обаче със сигурност би била бързо решаване на гръцката криза. Това обаче може да стане, а крайният срок може да бъде 20 март. И ако това стане, можем да сме свидетели на мощен възход на пазарите, тъй като ужасният призрак на неконтролираното гръцко излизане от еврото е премахнат.

Гръцката криза се развихри за първи път в края на 2009 година. Сега сме в началото на 2012 година и ситуацията едва се е придвижила напред. Всъщност значително се е влошила. Сега гръцката икономика се е смалила с 13 %, а дългът е с около 20 % по-голям. Това не е добра математика. Икономиката продължава да се свива, а дългът да нараства.

Според Международния валутен фонд (МВФ) гръцката икономика е спаднала с 6 % през 2011 година и се очаква да изгуби още 5 % тази година. Да не забравяме, че почти всяка прогноза за Гърция се оказваше прекалено оптимистична, така че реалният резултат може да бъде много по-лош. Не е изненадващо, че дългът продължава да расте. Миналата година МВФ прогнозира, че гръцкият дълг ще достигне 120% от БВП до 2020 година. Сега изчислява, че ще бъде 135%. Още веднъж, това едва ли е окуражаваща тенденция.

Точно сега Гърция е по средата на преговорите с притежателите на нейни облигации за “доброволно” намаляване на нейния дълг. Тя се нуждае от нещо и то бързо. Към 14 март настъпва падежът на облигации за 14,5 милиарда евро. Гърция няма 14 милиарда евро в банката или нещо подобно. Няма и някакви други възможности да заеме пари. Така че, освен ако не бъде постигнато споразумение и притежателите на облигации се съгласят на “подстригване”, Гърция или ще трябва за обяви фалит, или да поиска спасителна финансова помощ.

Стимулите за притежателите на облигации са много малко, за да се съгласят на сделка. Според оценки 25 % от огромния гръцки дълг държи Европейската централна банка и тя не желае да участва в разсрочване на дълга. Повечето останали дългови облигации на Атина са в ръцете на хедж фондове, които са ги купили за няколко цента при номинал от едно евро.

Те също могат да заемат и по-твърда позиция. Винаги са действали при доста голям риск, като са залагали, че другите правителства от еврозоната ще изплатят дълга изцяло. Няма да има кой знае какъв смисъл сега да отстъпят и да бъдат разумни. През цялото време стратегията им бе да насочват пистолет към главата на гръцкото правителство и да видят дали германците ще платят.

Настана бъркотия, но има изход

Винаги е рисковано човек да си представя, че политиците ще постъпят рационално, но рискът се вдига двойно, когато става дума за еврозоната.
Логиката обаче е достатъчно проста. Почти на всеки му е ясно, че Гърция не може да оцелее повече в еврозоната. Икономиката й е в упадък и въобще не напредва към връщане на конкурентоспособността спрямо останалата част на Европа. Изборите са насрочени за април и тъй като няма партия, която да се очертава ясно като лидер, резултатите може да са хаотични. На власт може да дойде правителство, което отказва да прилага повече мерки за икономии.

Със сигурност ...

Съкровища в потъналия “Конкордия”, дамско бельо в каютата на капитана

Fri, 03 Feb 2012 22:15:52 +0000

Корабът “Коста Конкордия” през нощта, още леко наклонен, преди да полегне на дъното в плитчините до брега на Тоскана, Италия. Снимки: ЕПА/АП/БТА

По време на хаотичната евакуация пътниците и екипажът на претърпелия корабокрушение туристически лайнер “Коста Конкордия” изоставиха почти всичко на борда - бижута, пари в брой, шампанско, антични предмети, сервизи и полилеи от бохемски кристал, датиращи от 19 век, хиляди предмети на изкуството, в това число и 300-годишни печатни графики върху дърво, дело на японски творец.

Казано с други думи, едно истинско съкровище лежи под все още непретърсените италиански води, където масивният луксозен лайнер претърпя крушение миналия месец. Въпреки че някои предмети ще изгният, в недрата на кораба ще останат достатъчно ценности, които да изкушат търсачите на съкровища. Точно както “Титаник” и безброй други потънали кораби бяха плячкосани преди това от търсачи на злато, на оръжия и на други богатства. Може би е само въпрос на време преди търсачите на съкровища да насочат вниманието си върху потопените драгоценности на “Коста Конкордия”, на която пътуваха над 4200 души.

“Докато там има трупове, на кораба ще се гледа като на недостъпна зона, защото ще се смята за гробница. Но когато всички трупове бъдат извадени, ще започне лудешка надпревара за ценностите вътре”, казва Робърт Маркс, ветеран водолаз и автор на множество книги за морска история, за подводна археология и за търсене на съкровища. Той казва, че дори мафията има екипи от водолази, специализирани в преследването на потопена плячка.

“Коста Конкордия” беше основно плаващ луксозен хотел и много от пътниците се качиха на злощастния кораб със своите най-елегантни дрехи и бижута, за да се перчат с тях в казината и на гала вечерите под високите тавани, осеяни с кристални полилеи. На върха на тази своеобразна пирамида стои огромно богатство, което е собственост на самия кораб - магазини, претъпкани с бижута, над 6000 произведения на изкуството, окачени по стените на кораба и СПА-център с колекция от печатни графики върху дърво отпреди 300 години дело на Кацушика Хокусай, японски творец, най-известен с творбата си “Голямата вълна”, представяща огромна вълна, зад която на хоризонта се вижда планината Фиджи.

“Сега “Коста Конкордия” е рай за търсачите на подводни съкровища”, казва Ханс Райнхард, германски адвокат, представляващ 19 германски пътници, които искат компенсации за понесените от тях загуби. Юристът твърди, че някои от неговите клиенти са пътували с обсипани с диаманти бижута и с други ценности, които са били собственост на техните семейства поколения наред. “Те загубиха много бижута и ценности - часовници, колиета, изобщо всичко, което слагат жените, когато искат да изглеждат добре и елегантни. Те са искали да покажат всичко, което са имали”, казва адвокатът.

Масивният лайнер струва 450 милиона долара, но това е само цената на кораба и на двигателя и в тази сума не се взимат предвид другите предмети на борда, припомня Давиде Барбано, говорител на компанията собственик на кораба “Коста Крочиере”. Барбано потвърждава, че сред потъналите предмети има мебели, голяма колекция от произведения на изкуството, компютри, вина, шампанско, както и други ценни вещи, заключени в сейфовете на частните каюти.

“Коста Крочиере” продължава да е законният собственик на кораба и пътниците продължават да са собственици на потъналите ценности. “Но да се направи количествена оценка на всички тези предмети е невъзможно, защото за жалост корабът е потънал. Докато той не бъде изваден, няма начин да разберем какво в него може да бъде спасено и какво не”, казва Барбано.

Корабът се озова върху подводен скален масив край тосканския остров Джилио, след като капитанът Франческо Скетино се отклони от одобрения курс, за да се доближи до бреговете и да развлече пасажерите с близък изглед на острова - често срещана практика при круизните ...

Путин опитва да обезвреди протеста с контрамитинг

Fri, 03 Feb 2012 22:15:07 +0000

Активисти на руското младежко движение “Наши”. Снимка: АФП/БТА

В Русия в събота се очакват рекорден брой и най-разнопосочни митинги и шествия, пише в. “Новие известия”. Опозиционно шествие в столицата ще приключи с митинг на Блатния площад, полузабравеният политик Константин Боровой урежда на булевард “Сахаров” друг митинг на опозиционери, на Поклонния хълм се организира акция в подкрепа на премиера Владимир Путин като кандидат-президент, а на Пушкинския площад ще митингуват либералдемократите. Тези прояви ще започнат в различни точки на града, но по едно и също време, изтъква всекидневникът.

Централни събития ще станат “шествието на “белите лентички” (символ на големите протести в Русия след декемврийските парламентарни избори) и митингът на Поклонния хълм - “полярни прояви в политическия контекст”, които “открито се състезават”. Организаторите на опозиционното шествие под наслов “За честни избори” разчитат да съберат 30 до 50 хиляди души, докато активистите на контрамитинга смятат да привлекат още повече граждани, добавя “Новие известия”.

Митингът на Поклонния хълм ще обедини според организаторите 15 до 70 хиляди души под призива “За бъдещето на Русия”, посочва “Росийская газета”. Подготвят го патриотични сдружения като Съюза на ветераните от Афганистан, Съюза на пенсионерите в Русия и Конгреса на руските общности, членуващи в пропутинския Общоруски народен фронт. Александър Михайлов от организационния комитет изрежда пред вестника основните лозунги: “Нашето знаме е трицветно, а не бяло”, “Оранжизмът” няма да мине” и “Не ще позволим да съсипят страната”.

На специален сайт организаторите предлагат посетителите да гласуват и за други лозунги: “Ще помогна на своя президент!”, “Силна Русия - единна Русия!” (намек за управляващата партия “Единна Русия”, б. р.), “Имаме доверие на Владимир!” и др. В акцията ще участва и прокремълското младежко движение “Нашите”, пише “Новие известия”, като се позовава на Мария Кислицина, негов федерален комисар.

Вестникът припомня медийни съобщения от последните дни, според които “мениджърите” на митинга на Поклонния хълм набират участници чрез “доброволно-принудителни” покани до столичните учители и други служители от бюджетния сектор - използвайки “безотказния до момента административен ресурс”, обещават почивни дни или заплашват да не плащат аванси. Московското кметство опровергава тези “слухове”, но руската Обществена палата организира проверка и откри “телефон на доверието”, съобщава всекидневникът.

Шествието “За честни избори” прокарва разделителна линия между системната опозиция, излъчила свои кандидат-президенти, и извънсистемната, твърди “РБК дейли”. Вчера трима кандидати за висшия пост се отказаха да говорят на тази проява - лидерът на комунистите Генадий Зюганов, водачът на партия “Справедлива Русия” Сергей Миронов и бизнесменът Михаил Прохоров. Президентската администрация и предизборният щаб на Владимир Путин уверяват, че нямат нищо общо с това. Те обаче потвърждават, че нямат интерес митингът на извънсистемната опозиция да придобива черти на системност, пише вестникът.

Той припомня “вчерашната покана на Путин към опозиционните кандидат-президенти да влязат в неговото правителство”. Според политолога Алексей Макаркин системната опозиция ще се опитва занапред да маневрира между настроенията от протестите и Кремъл, а Путин “явно й подава сигнал: ако се държи внимателно, ще има шанс да участва в кабинета му”.

“Московский комсомолец” се пита коя опозиционна сила ще изпрати повече симпатизанти на протестното шествие. Мнозина участници са недоволни от решението да се включат и националисти, пише изданието. Лидерът на забраненото патриотично сдружение “Славянски съюз” Дмитрий Дьомушкин коментира пред всекидневника вчерашната статия на вицепремиера Дмитрий Рогозин. В нея основателят на Конгреса на руските общности “приканва национал-патриотите да сътрудничат с властите, вместо да ходят по митинги заедно с либералите”, напомня “Московский комсомолец”.

“Той не го е писал за националистите, а за да оправдае доверието на Путин. За какво сътрудничество може да става дума, щом през последните години властта фактически разруши националистическото движение. Повечето ни организации бяха забранени, а срещу лидерите бяха образувани наказателни дела”, възмущава се Дьомушкин, наричан в руския печат неонацист.

БТА

Европейските комисари вече говорят каквото мислят. В Туитър

Fri, 03 Feb 2012 22:10:40 +0000

Франс прес

Използването на Туитър от мнозина европейски комисари не само “освободи словото” на членовете на европейския орган на изпълнителната власт, но разтърси и официалната комуникация, често обвинявана, дори от самите служители на ЕК, че е прекалено суха и безлична.

Тринайсет от 27 европейски комисари си служат с Туитър и някои, като шведката Сесилия Малстрьом за вътрешните работи го правят с голяма свобода в тона и непоколебимост при заемането на категорични позиции по въпроси извън сферата на техните компетенции.

“Най-после се състоя среща на върха, на която се обсъждаше заетостта и растежът. Но това е много малко и много късно”, написа Малстрьом в коментар, подписан с инициалите й в Туитър след европейската среща на върха на 30 януари.

Възможно ли са ответни мерки срещу комисарите, които си позволяват прекалено голяма свобода на словото в социалната мрежа? “Това е невъзможно, прекалено късно е”, отговаря източник от ЕК.

На комисарите не са наложени никакви правила, уверява говорителката на ЕК Пиа Аренкилде Хансен. “Всеки комисар използва неофициалния канал Туитър, за да публикува съобщения за политиката си и по актуални въпроси. Европейските комисари изразяват лични позиции, но предават в Туитър и позиции на комисията”, подчертава говорителката.

Сесилия Малстрьом използва Туитър от 11 януари и е все още начинаеща в тази област. Но тя вече има 1307 абонати, много от които журналисти и европейски депутати. Малстрьом е все още далеч от колежките си Кони Хедегор климат , Вивиан Рединг правосъдие и преди всичко Нели Крус новите технологии , която има в Туитър 34 759 абонати.

Крус е много активна в тази социална мрежа. В нея тя се обяви против проекта за американски закон за борба с интернет пиратството и поде ожесточен спор с френския си колега Мишел Барние, пламенен защитник на интелектуалната собственост.

Крус получи подкрепата на Рединг и на Малстрьом, която със своя прям изказ написа, че името на английски на законопроекта SOPA съкращение от Stop Online Piracy Act - в превод Закон за спиране на интернет пиратството означава глупости на шведски език.

Малстрьом, Крус, Хедегор и Рединг са политици. Туитър им даде свободата на словото, която им беше отнета от правилата на ЕС за комуникацията, подчертава човек от обкръжението на европейските комисари.

“И дума не може да става съобщенията в Туитър да се подлагат на одобрение, преди да бъдат публикувани. Това е невъзможно. Туитър отвори пробойна в официалната комуникация”, подчертава друг източник в ЕК.

“Председателят на комисията Жозе Барозу също насърчава комисарите да използват Туитър”, припомня трети източник от ЕК. “Трябва да присъстваме в медиите, които хората използват. Трябва непрекъснато да се адаптираме”, казва говорителката на Барозу. “Но социалните мрежи няма да заменят традиционните канали за комуникация”, подчертава тя.

В началото идеята беше да се използва Туитър, за да се публикуват официални позиции. Но веднъж пусната на свобода, синьото птиче - логото на социалната мрежа, позволи на европейските комисари също да излетят от кафеза и вече и дума не може да става някой да ги върне в него, казват източници от ЕК.

Туитър допринесе сериозно за състаряване на официалната комуникация и сега се проучва възможността за реформа, с която тя да бъде “отупана от праха”. Настояването за реформа е много силно, защото без нея “ние заприличваме на роботи”, признава говорител на ЕК.

БТА

София бил най-добрият град за живеене?

Fri, 03 Feb 2012 11:05:42 +0000

http://www.youtube.com/watch?v=rOKc-zRU3q8

Пряката демокрация е като пряката реч

Fri, 03 Feb 2012 10:29:25 +0000

Иван Стамболов (вдясно). Снимка: блог на автора

Наскоро присъствах на дискусия, където отново бе изказано мнението, че обществото ни се нуждае от нова форма на държавно управление, но веднага след това абсолютно правилно заключение, мисълта на изказващия мнението се хвърли в посока, абсолютно противоположна на правилната. Той възвелича с гръмки и красиви слова пряката демокрация и посочи референдумите като основен инструмент за взимане на правилни решения по всички въпроси. На мен пък, като на човек с поглед върху литературата и техниките за нейното създаване, пряката демокрация много ми прилича на пряката реч.

Пряката реч е похват, с чиято помощ авторът на фикционалния текст се опитва да внуши на читателя, че се предават мислите и чувствата на литературния герой в дословен и непокътнат вид, така както самият той ги мисли и чувства, без никаква намеса и манипулация от страна на пишещия. Читателят се съгласява да повярва, че е така, защото литературата е игра между двама и тези неща са допустими. Да приемем, че сега за малко ще се превърна в автор на художествена литература и ще напиша следното:

„Женицата гордо изправи обрулената си глава, изпъчи се и каза:

- Ето това е моята свободна воля! Така искам да стане и така ще стане! Сега като ви казах това, смятам да се кача на ей онзи покрив там и да скоча от него.

С тези думи женицата наистина се качи на покрива, разпери ръце и се хвърли напред. Докато падаше, извика:

- Да живее Сула! Да живее авторът на редовете, които четете!”

Новата книга на Иван Стамболов “Сула в огледалния свят” (ИК “Сиела”)

Както виждате, авторът на текста е всевластен господар на всичко в него, включително и на пряката реч на героите. Ако на някого сравнението с пряката демокрация се стори прекалено и пресилено, нека се замисли за разнообразието от начини, по които може да се зададе един въпрос, включително и когато това е въпрос за референдум. Например, ако не искам някое дете да си играе в снега, но пък искам решението за това да е негово, няма да го попитам „Искаш ли да си играеш в снега или не?”, а „Искаш ли да се разболееш и чичо доктор да ти бие инжекция?”.

Когато са питали (не съвсем законно) българите „Монархия или република?”, никой не им е обяснил, че отговорът „република” в конкретния случай означава национализация на собствеността, Вълко Червенков, Тодор Живков, СИВ и Варшавския договор. Ако бяха попитали „Искате ли държавата да ви вземе дюкяните и нивите, да или не?”, тогава не знам колко щяха да се окажат „републиканците”. Но пък красивото на пролетарската диктатура е това, че тя щеше да направи каквото е решила, дори и въпросът на референдума да беше „Кумчо Вълчо или Баба Меца?”.

Участването на избори, включително и на референдуми, е взимане на решения. Лично аз си позволявам да взимам решения, само ако съм запознат с алтернативите и последиците от тях. Признавам, че ако сега се свика референдум за шистовия газ, например, аз няма да участвам, защото се чувствам неподготвен, или пък ще участвам, но първо ще прочета стотина-двеста страници по въпроса и най-вероятно ще питам някого, който разбира от шистов газ.

В никакъв случай няма да се оставя решението ми да бъде повлияно от медийните кампании, предхождащи референдума, защото знам, че те ще искат да манипулират мнението ми. Аз ще постъпя така, сигурно така ще постъпят още десетина процента от поканените да участват в референдума. А останалите? Те вероятно ще се ръководят от съображения, сходни с онези, които ги карат да гласуват за „социален” президент, защото очакват от него ...

Какво е да си театрален режисьор на 29 в България?

Thu, 02 Feb 2012 22:58:05 +0000

Василена Радева- Снимка: Невена Борисова

На 29 години Василена Радева е вече носителка на наградите „Икар” и „Аскеер”. Получава ги рамо до рамо с режисьори като Теди Москов и Александър Морфов.
Василена работи в София и в градове из страната, и на големи театрални сцени, и в алтернативна, експериментална среда.
Представленията й “Грозният”, “NORDOST – приказка за разрушението”, “Карнавал.com” се играят в Театър „София” и Младежкия театър “Николай Бинев“, а този сезон в Сатиричния театър започна горчиво-ироничната “Животът, макар и кратък” по Станислав Стратиев.

Родена е в Провадия, в семейство на филолози, които от малка я водят на театър и балет. От десетгодишна иска да се занимава с театър. Завършва немска гимназия, първо иска да стане актриса, а по-късно кандидатства режисура в НАТФИЗ.
Някои я определят като новатор в театъра, което тя отрича, добавяйки със смях, че може би никога няма да може да се самоопредели категорично.

Пиеси, актьори, ревност и доверие

На въпроса какво е това животно режисьор, Василена се смее и казва, че все още не знае какво е, дали трябва да ти поникне брада, за да станеш такъв.

Избира текстовете за представленията си “случайно”, докато чете много и различни пиеси. Гледа актьорите в други представления и ги избира. Въпросът за любимите й актьори й се струва „опасен”, казва, че не би отделила имена. „Ревниви ли са актьорите?”, „Да, като всички чувствителни хора, които са доста отдадени и в същото време работят с егото си, и те са ревниви.”

Сцена от “Грозният” с Калин Врачански, Невена Калудова, Росен Белов.

Голямото предизвикателство, за което е отличена с “Аскеер”, е “NORDOST”. Пиесата на Торстен Бухщайнер е базирана на действителния случай с вземане на заложници от 40 чеченски терористи в руския театър на улица “Дубровка” на 23 октомври 2002 г. Постановката пресъздава тези 57 часа в руския театър, изпълнени с предчувствие за смърт, през погледа на три жени – Зура (Искра Донова), Олга (Ангелина Славова) и Тамара (Койна Русева). Всяка от тях има различна позиция в тази екстремна ситуация. Например Зура е чеченка, чийто съпруг е убит от руските власти. Тя обаче се разколебава в решението си за отмъщение при срещата си с новите жертви на конфликта.

“За пиесата си Бухщайнер е черпил много от интервюта на очевидци, разкази, документални филми на Би Би Си. Аз и екипа изгледахме изключително потресаващи филми, изчетохме доста. Предизвикателството беше как да не спекулираме с фактите и да направим изкуство”, казва Василена.

„Винаги са ме вълнували компромисите, които човек може да направи. Докъде може да стигне човек? И какви изкривявания на душата му причинява тази амбиция?”, разказва Василена. Пиесите й „Грозният”, „Животът, макар и кратък”, „Карнавал.cом” развиват тази насока на мисли. „Това са стари теми, нищо ново под слънцето, вълнували са много хора. Аз определено не се чувствам като новатор, но се опитвам да не правя нещо, което ми е скучно”, казва тя.
„Всъщност актьорите са невероятно интелигентни и благодатни в момента, в който усетят, че към тях има доверие и видят, че режисьорът се вълнува от това, което прави. Тогава се запалват самите те и се усещаме съратници, съавтори на представлението и всеки е отговорен за случващото се не по-малко от режисьора”.

Какво е „ПроТекст”?

ПроТекст е т.нар. пърформанс, четене в несценична среда - явна страст на Василена, която членува в „36 маймуни”-сдружение за алтернативно изкуство и култура. Четири години подред групата представя в „несценични пространства” нови, непревеждани досега и важни за дадена държава пиеси. Първата година - на немска драматургия, следващите - ...

ACTA - “джентълменското споразумение”, илюзия за решение

Thu, 02 Feb 2012 22:48:51 +0000

Когато има политическа и медийна криза като тази с ACTA, начините да се реши са няколко:

Първо може да представите проблема като позитив, както направи Труд и Мария Илиева в самото начало… Никой не им повярва.

Второ, може да се опитате да омаловажите проблема, както направиха от Министерството на икономиката отричайки, че договорът ще има ефект върху България… Оказа се, че това въобще не е така.

Трето, може да се злепоставят протестиращите, както се опита да направи Явор Колев твърдейки, че ние блогърите сме подведени от големи телекомуникационни компании и че не действаме от лични подбуди… Eneya и Странгера доста добре обориха и това.

Следващата стъпка е да скроите някакво „временно решение“.

Сега сме на тази четвърта стъпка. Стигнахме до тук доста бързo – темата за ACTA се разви миналия петък, а вече сме във фаза, в която управляващите осъзнават, че няма да минат само с изказвания в медиите. Затова се появиха две тези. Първата е, че дебатът по ACTA тепърва предстои. Учудиха се на това колко сме били невежи в интерпретацията на споразумението и процесът на приемане. Няма значение, че 3 години е било обсъждано тайно – сега, когато влиза в пленарна зала щяло да се говори за него. Някои дори намекнаха, че чак като го депутатите ни го ратифицират ще има смисъл да го обсъждаме, защото преди това няма как да знаем какво би станало. С две думи – дайте да стане проблем и тогава ще му мислим. Втората част от стратегията е дори по интересна…

Въпросното „временно решение“

На някаква среща между Борисов, депутати от ГЕРБ и „представители на неправителствени организации от IT сектора и доставчици на интернет услуги“ се е постигнало джентълменско споразумение. То включва това, срещу което България ще протестира подписвайки ACTA. Тук аз виждам три основни проблема:

Все още липсва анализ как ще повлияе ACTA на законодателството ни. Не може просто да повтарят наизуст, че „нищо няма да се промени“, когато е записано в конституцията, че търговските споразумения имат превес.

Уговорката е направена между премиера и представители на една индустрия. Както ACTA е прокарана с лобизъм от носителите на авторски права, така и при тази „джентълменска“ уговорка говорим за финансови интереси. На някои от тях вероятно не им пука какви лични данни къде отиват – за тях това е просто допълнителен разход и е напълно нормално да се противопоставят. Да не говорим, че според сегашния вариант на ACTA те също носят наказателна отговорност, ако не съдействат безапелативно.

Това е просто една договорка. Помните ли какво Дянков подписа със синдикатите? Имаше добра причина да не спази онази спогодба – рязко задълбочаване на кризата в световен мащаб. Колко струваше онова споразумение тогава? Сега пак са включени много международни фактори и липсва каквато и да е яснота за работата по ACTA. Какво пречи да и тази „честна дума“ да се обезцени?

И тази стъпка, както и предишните, цели успокояване на ситуацията. Интернет гръмна с критика по темата, готвят се протести следващата седмица в десетки европейски градове, а като резултат – медиите обръщат все повече внимание. Преди 6 дни писах, че ще чакат думата на Борисов, но не я дочакаха – имаше твърде много шум. Сега като има официална реакция, новината ще е, че проблемът е решен и протестите са ненужни – точно както БТВ скандираше да не ходим на рождения ден на Доби.

Иво Инджев

Откровената глупост, извършена от едно ведомство по парадоксален начин показа гузната съвест и комплексите на българската журналистика. Абсурдното настояване на чиновничка от новосъздадения Специален наказателен съд медиите да й се отчитат какво и как смятат да пишат за дейността на тази институция, за което нейният началник светкавично и публично се извини, отприщи невиждана и нечувана от години храброст в медиите в защитата на свободното слово. Дълго потисканият комплекс изби като петно от срамна болест по снагата на опълченците.

Само един пример от днешната телевизионна сутрин, свързан с най-напетия от тях (за съжаление се налага да го спомена пак, защото наистина се превръща в емблема). В разговор с една баба, която се опита да се оплаче от МВР по казуса с неправомерно дадено за отглеждане внуче, изповедникът на властта Николай Бареков реагира като лично засегнат и бързо защити полицията: „Не намесвайте МВР”, повиши той тон. Съответно „опълченецът” Бареков се изгаври обаче с провинилия се срещу свободното слово съдия, паднал му на колене, като му предложи да му редактира лично съобщенията за пресата.

Нямаше да е неестествен внезапният гейзер на свободолюбието в медиите ни, ако не изригваше на фона на гробното мълчание в същото медийно пространство, последвало поредния шамар за състоянието на свободата на словото в България. Това се случи преди броени дни, когато страната ни беше класирана на 80-то място в света от международната организация Репортери без граница, констатирала нов срамен спад от цели 9 места на тази дъска на позора.

Фактът беше съобщен, но коментарът- удобно заобиколен с наведена глава от медиите. Както винаги през последните поне десетина години никой не повдигна въпроса „защо”- защото е опасно да се пита. Докато сега им е паднало да наритат яко лесната плячка, която пък се оправдава жално с това, че е виновна Р.Георгиева, пресаташето. Ами че тя дори няма висше образование, моли за милост вече втори ден началникът на този съд Георги Ушев.

„Тя е със средно образование, в момента нямаме пресаташе на съда и тази функция се съвместява от друг служител. Няма да изискваме съгласуване с пресата. Опитахме се да подобрим отношенията си с медиите.Не е имало нито един журналист, на който сме се опитали да въздействаме. Извинявам се на всички представители на медиите, които са се почувствали накърнени от писмото„, пледира невинност Ушев.

Обаче милост няма. От екраните на телевизорите валят безпощадни тиради на колеги, получили шанс да си излеят дълго сдържания гняв от унижението да преглъщат перфидните форми на цензурата. Един през друг разкъсват на парченца провинилия се Ушев и го карат отново и отново да обещава, че повече няма да прави така. Но и това не стига: възмущават се най-искрено (вярвам в това), че някой изобщо е могъл да си помисли в нашия 21-ви век да кара медиите да съгласуват нещо си с някаква друга власт. Аууу, как не го е срам този някой!

Както вече казах тази реакция иде да поприкрие като смокиново листо факта, че от години темата за несвободата на медиите е номер едно сред забранените: по-забранена е дори от това да се нарича с истинското му име жалкото съветско минало на България и неговите днешни проекции в страната ни, макар във всяка освободена колония обикновено темата за колониализма обикновено да е водеща с десетилетия (което доказва, че „освобождението ни” май не е съвсем настъпило).

Впрочем, ако търсите връзката, ето я в перифраза на казаното от Апостола за освободителите, които ще ни заробят: който те освободи, той ти предава традицията си в медиите. Напомням, че България беше освободена от игото на живковизма-ленинизма от СССР и медиите, по отношение на собствеността и зависимостите от тайните властови центрове, получиха ...

Путин търси алтернатива на големия протест в събота

Thu, 02 Feb 2012 22:47:46 +0000

Плакат срещу Путин на митинга на 24 декември. Снимка: ридус

Опозиционно шествие под наслов “За честни избори” в Москва и другите големи градове на Русия е насрочено за 4 февруари. Организаторите се надяват заявените петдесет хиляди участници да образуват процесия, дълга един километър, отбелязва “Комерсант”.

Полицията ще отцепи района отвсякъде, а в тълпата ще действат цивилни агенти. Шествието ще приключи с митинг на Блатния площад и стремежът на оргкомитета е да го направи максимално кратък - синоптиците обещават в събота минус 19 градуса, пише вестникът.

Резолюцията на шествието е почти същата като на митингите след парламентарните избори през декември. Тя съдържа искане да бъдат освободени политзатворниците и несправедливо осъдените в Русия. Участниците настояват председателят на ЦИК Владимир Чуров да бъде пратен в оставка, а изборните резултати - анулирани.

Накрая, всички граждани ще бъдат призовани “да не дават нито един глас” на премиера Владимир Путин - кандидат-президент в изборите на 4 март, и да се запишат като наблюдатели на предстоящия вот за държавен глава.

До снощи (сряда - б.р.) за участие в митинга се бяха записали 26 хиляди души във Фейсбук и още 8100 - в социалната мрежа ВКонтакте. Всевъзможни митинги и шествия са планирани за 4 февруари в 82 града на Русия, добавя “Комерсант”.

Трийсет хиляди души се канят да съберат организаторите на алтернативен митинг същия ден на московския булевард “Сахаров”, информира “Росийская газета”. Потенциалните участници в него също не са съгласни с резултата от парламентарните избори, спечелени от управляващата партия “Единна Русия”. Те обаче не желаят да митингуват заедно с комунистите и националистите, пояснява руският официоз.

“Ако нашият интелектуален елит е готов да се преструва, че на шествието няма да се усеща оная кафява миризма, обикновените хора според мен не са склонни на такива компромиси”, заявява за изданието руският бизнесмен и политик Константин Боровой, член на оргкомитета и по думите му спонсор на проявата. Участие в алтернативния опозиционен митинг са заявили според Боровой “мнозина известни хора и едри предприемачи”.

Руски медии съобщиха тези дни за още един митинг в Москва на 4 февруари - акция в подкрепа на Путин, замислена като противовес на опозиционните протести. Според техни източници служители от бюджетния сектор били принуждавани да участват в проявата. Предизборният щаб на Путин и московското кметство обаче увериха, че нямат нищо общо с нея.

“Руското патриотично движение трябва да се интегрира във властта”, заявява в “Известия” вицепремиерът Дмитрий Рогозин, основател на организацията Конгрес на руските общности. Рогозин дава висока оценка за статията на Путин по етническия въпрос в Русия, публикувана преди седмица - “безпрецедентно събитие (…) с дългосрочни позитивни последици” за развитието на руската държавност, както го нарича.

Закономерност е според автора, че “в критични за Отечеството моменти властта в Русия винаги се обръща към руския народ”. Царската династия Романови обаче закъсняла да потърси народната подкрепа и “резултатът бе, че Русия бе връхлетяна от катастрофа”.

Рогозин припомня и победата на Съветския съюз във Великата отечествена война, когато “пропагандната линия на политическото и военното ръководство започна (…) открито да апелира към патриотичните чувства на руските хора”.

Днес е поредният критичен момент за Русия, твърди Рогозин. “Американските дейци не се притесняват да кроят планове за хегемония. Започнала е нова подялба на света и борба за ресурси”, пише той. Очевидно е според автора, че “слаба Русия ще стане следващата жертва на бързо полудяващия свят”, който “тачи само силата” - “грубата, въоръжената, физическа сила”. За да не бъде “изнасилена и ограбена”, Русия трябва да хвърли всички усилия за “укрепване на националното единство”, “възраждане на своята икономическа и военна мощ” и “реанимация” на родната наука.

Онези сили в Русия, които се опитват “да разклатят политическата лодка”, не се прицелват в алчната и нагла бюрокрация, ...

Реабилитираният Фридрих Велики

Thu, 02 Feb 2012 22:47:14 +0000

Ройтерс

Фридрих Велики. Портрет от Йохан Франке (1763)

По улиците има портрети на Фридрих Велики, книжарниците са пълни с негови биографии, в токшоута се обсъжда наследството му, а производителят на играчки “Щайф” пусна лимитирана серия от малки мечета, които приличат на пруския владетел със синята му униформа и тривърха шапка.

Германците, подготвяйки се да отбележат тази година тържествено 300-годишнината от рождението на Фридрих Велики, вече без притеснение показват, че се гордеят с тази доста спорна личност, а и със самата Прусия, дълго време смятана за олицетворение на възхвалявания от нацистите милитаризъм.

Между 1740 и 1786 г. Фридрих Велики издига Прусия от малка и неплодородна област в могъща европейска сила, водейки войни с добре обучената си, дисциплинирана армия. Той премахва мъченията,насърчава религиозната толерантност и образованието, по негово време процъфтяват изкуствата и науката.

Да се преразгледа представата за толкова важна историческа фигура и то в момент, когато германските политици искат да наложат своя дипломатически и икономически дневен ред в Европа, е важна стъпка за страната, която още определя ролята си в международната политика на 21-ви век. “Когато се сетя за Фридрих Велики и Прусия, мисля и за култура, и за война. Това е нещо, с което можем да се гордеем”, каза Ханс Бирдке, 26-годишен студент в Потсдам. “Мисля, че вече преодоляхме периода, когато се притеснявахме от него”.

Личността на Фридрих Велики е използвана за различни политически цели - от Адолф Хитлер, който черпи от него вдъхновение за военната си експанзия, до съюзниците след Втората световна война, които чрез него искат да смажат германския национализъм. Но сега германците започнаха да гледат на Фридрих по по-различен начин, хвалят военните му умения и толерантното му управление, но критикуват безмилостното му отношение при водене на война и недостатъците на характера му.

Берлин и Потсдам, резиденцията на пруските крале, тази година планират около 150 изложби, концерти, филмови прожекции и семинари. Германски политици с радост говорят за него, дори го възхваляват. Миналата седмица в речта по случай годишнината президентът Кристиан Вулф говори за “толерантната политика в областта на имиграцията” на Фридрих Велики и каза, че Прусия е приемала както хугеноти, така и католици, и мюсюлмани.

“Дори тази откритост да е била по икономически подбуди, тя е неразривно свързана с най-ценната мисъл от неговите млади години: “Всеки има право да отиде на небето по свой начин”, заяви Вулф, цитирайки един от най-известните афоризми на Фридрих Велики.

Германия обаче не е единствената страна в Европа, която в наши дни се опитва да използва за политически цели спомена за някоя историческа фигура. Във Франция политически партии си оспорваха Жана д’Арк, чиято 600-годишнина също бе отбелязана тази година. Френският крайнодесен Национален фронт, който отдавна използва Жана за свой символ, нападна партията на президента Никола Саркози, че се опитва да си я присвои заради предстоящите тази година избори.

МАНИПУЛАЦИИТЕ НА НАЦИСТИТЕ

“Новото при тази годишнина е, че за първи път никой не трябва да се страхува от нея - нито тук, нито в чужбина”, каза Тилман Бендиковски, автор на нова биографична книга за владетеля. “Фридрих Велики вече не е политическа фигура и няма никаква връзка с германския национализъм”, каза той за Ройтерс. Нацистите най-силно са манипулирали образа на пруския крал, казват историци, като са използвали качествата му на военначалник и са го превърнали в национален герой.

Вдъхновявало ги е умението му да изтръгва победа, дори когато всички мислели, че поражението е неизбежно. Някои казват, че през последните седмици на войната Хитлер водел задочни разговори с портрета на Фридрих Велики в бункера си в Берлин. По ирония на съдбата през 1944 г. именно пруски аристократи застават начело на атентата срещу Хитлер, който е австриец.

И въпреки че изградената от Фридрих Велики ...

Елизабет Втора - 60 години на трона

Thu, 02 Feb 2012 22:46:26 +0000

ДПА

Кралица Елизабет Втора в Ирландия. Снимка: АП/БТА

От момента, в който бе призована да се възкачи на британския престол на 25-годишна възраст, за кралица Елизабет Втора нямаше съмнение, че това ще й е работата за цял живот. “Тя седеше на бюрото с изправена стойка, приемайки съдбата си. Таеше дълбоко чувствата си”, каза тогавашният й личен секретар.

Новината, че баща й крал Джордж Шести е починал в съня си стига до принцеса Елизабет, когато тя е на сафари ваканция в прочутия хотел “Трийтопс” в Кения - буквално при върховете на дърветата (Treetops) - в нощта на 6 февруари 1952 г.

“За пръв път в световната история младо момиче се качи в клоните на едно дърво като принцеса и след като изпита това, което описа като най-вълнуващото си преживяване, слезе оттам на следващия ден като кралица”, писа един от спътниците й в книгата за посетители. За Елизабет обаче сериозността на задачата й е била ясна. “Моля се Господ да ми помогне да изпълнявам достойно тежката задача, която ми бе поверена толкова рано в моя живот”, каза тя.

Шестдесет години по-късно кралските наблюдатели са съгласни, че Елизабет е започнала царуването си както впоследствие го е продължила - със силно чувство за дълг, стоическа преданост и непоклатима вяра. Кралица Елизабет в момента е най-дълго управлявалият монарх след нейната прапрабаба кралица Виктория, която царува повече от 63 години, и би могла да подобри рекорда й.

Видимо в добро здраве, кралицата, майка на четири деца и съпруга на принц Филип от 64 години, не показва признаци на забавяне на темпото. При управлението й са се сменили една дузина премиери. Тя е преживяла разпадането на Британската империя, Студената война, кацането на първия човек на Луната, създаването на Европейския съюз и падането на Берлинската стена.

“Никой в страната не ни е по-близък от нея. Имаме обаче твърде неясна представа що за човек е тя всъщност. Това значи, че сме свободни да й приписваме каквито си искаме черти”, каза журналистът Александър Чансълър по повод жизнеността на кралицата. Вестник “Дейли телеграф” веднъж стигна дотам да я нарече “суперзвезда”. “Поведението й, от моменти на най-тежка национална криза до приемането на букет увехнали цветя от разплакано детенце, не е нищо по-малко от безупречно”, писа вестникът.

Внезапната и преждевременна смърт на баща й, както и преживяванията й през Втората световна война оформиха характера на Елизабет. Като млади принцеси Елизабет и по-малката й сестра Маргарет прекараха годините на войната в Уиндзорския замък. Те помнят как са се криели в подземията, когато бомбардировачите на Луфтвафе прелитали пронизително над тях, отбелязва кралският биограф Джени Бонд.

Елизабет е държала да даде своя принос към воденето на войната и убедила родителите си да й позволят да се присъедини към Помощната териториална служба, което прави през април 1945 г. Там тя служи като механик и шофьор на военен камион.

През ноември 1947 г. Елизабет се венчава в Уестминстърското абатство в сватба като от приказките за далечния си братовчед, елегантния принц Филип Гръцки, когото срещнала и според свидетели се влюбила десет години преди това на коронацията на баща й. Единбургският херцог, който е от гръцки, датски и германски произход, винаги е бил опора на кралицата въпреки сътресенията в дългия им брак.

Тази подкрепа бе особено нужна в края на 80-те и през 90-те години, когато монархията бе опетнена от редица скандали и кризи. Тяхна кулминация бяха разводите на три от четирите деца на кралицата. През 1992 г., когато зоркото следене на кралското семейство бе в разгара си и бе обявена раздялата на принц Чарлс и принцеса Даяна, кралицата заяви, че тази година се е оказала нейната Annus Horribilis (година на ужаси).

Предстоеше още по-лошо със ...