в. Вашингтон пост

Неколцина естонци и един поляк седят около маса в гръцка таверна на остров Крит и си разказват истории. Има някои вицове за хубавия живот на гърците - че все са във ваканция и че германците плащат за това! Има и анекдоти за начина, по който времето тече по различен начин тук, за това как нещата траят по-дълго тук.

Един угощава останалите с приказки за гръцкия пазар на недвижими имоти. Нещото, което трябва да запомните, казва той, е, че всички къщи имат две цени: “официална” и “реална”. Плащаш данъци по официалната цена. Плащаш на собственика по реалната цена. Всички знаят това, но всички мълчат - включително данъчните служби. О да, казва някой, тези корумпирани бюрократи. Имаме ги също в Естония. Ами да, казва друг, полските къщи на времето също имаха “официална” и “реална” цена. Но това бе преди две десетилетия, по времето, когато Европа още бе разделена на “Изток” и “Запад”.

“Изток” и “Запад” - не всеки ще хареса този възглед, особено новият Юг. Някои негови представители не са задължително от южната половина на континента. За тях това не е географско определение, а по-скоро политически термин. Югът съдържа всички тези страни, в които политическата класа не е била в състояние да балансира националните бюджети, чиито бюрократи не са били в състояние да съкратят своята численост, чийто гласоподаватели не са се научили да одобряват строгите икономии: Гърция, Испания, Португалия, Италия, Унгария, България и сега Ирландия.

Северът включва бюджетните ястреби: Германия, Полша, Естония, скандинавските страни, Чехия и Словакия. Новото британско правителство със своя стегнат бюджет цели да се върне в Севера след пребиваването си на Юг напоследък. Франция плава някъде по средата. “Благосъстоянието” само по себе си не е северно, защото по-голямата част от Юга е много богат. Но на Север благосъстоянието в частния сектор е нараствало едновременно с това в държавния сектор. Частното благосъстояние и държавният упадък са по-типични за Юга.

Все пак това е една гледна точка. Осъзнавам, че има субективни категории и че членовете на тези два клуба, както са изброени тук, могат лесно да бъдат оспорени. Полската бюрокрация не е по-добра от испанската. Ирландският капитализъм е в някои отношения по-здравословен от чешката версия. Жизнените стандарти в Италия са все още по-високи от естонските. И някои ръководители от Юга - по ирония социалистическите правителства в Гърция и Испания - се борят да наложат реформи, които е трябвало да бъдат направени преди години и които целят да превърнат техните икономики в “по-северни”.

Но даже и да се разместят няколко имена или най-малкото да не се съгласим с някои от тях, все пак трудно може да бъде пренебрегнато съществуването на това ново разделение Север-Юг. Трудно е и да се пренебрегнат някои истини за новия Север, който ясно доминира в Германия. Засега Германия е образец за региона: нейният относително висок растеж - постигнат благодарение на неотдавнашните реформи в пазара на труда и данъчната система - привлича подражатели, но не и подчиняващи се. Независимо от това германското икономическо влияние в района е голямо и ще става по-голямо.

Новата Северна Европа не е идентична и с еврозоната. Не всички нейни членове използват еврото като своя валута, макар че някои от Юга безсрамно го правят. Разбира се това е нелогично. Все по-уподобяващите се, дълбоко свързаните и от край време конвергиращи икономики на Севера поддържат различни валути. От друга страна Германия, Франция, Италия и Гърция - страни, които радикално се различават по подхода към публичните разходи и бюджетите - са обвързани в една валутна зона. Няма ли основания да бъде изтеглено еврото в полза на “северната” валута? Колко време ще трябва да мине, преди това да започне да изглежда като добра идея, специално в Германия?

Но съвсем не сме там все още. Европа, водена от Германия, спаси гръцката икономика тази година, като поиска внушителни структурни и бюджетни промени в замяна на внушителна парична инжекция. Но това спасяване не бе осъществено в името на европейската солидарност или защото Северът чувства някаква отговорност за новия Юг. То бе предприето неохотно и с нежелание, в името на банките, които притежават прекалено много гръцки ценни книжа. И ето предсказанието за такива спасявания: това няма да се случи отново.

По БТА