Как строежът на джамия край мястото на двете кули скара нюйоркчани
6 Септември 2010
Те имат много общо една с друга, включително и трагедията, която определя животите им. И двете жени са родени в Бронкс и са получили образование в католически училища. Омъжили са се и са отгледали децата си в общините, обграждащи Манхатън. Като родители и те – също като повечето от нас – са се борили много и не са получавали почти никакви благодеяния.
На 11 септември 2001 Сали Регенхард и Адел Уелти са изгубили по един смел и красив син – и двамата пожарникари – в гигантския пожар на Световния търговски център. Тялото на сина на Уелти – Тими, на 34 – било възстановено само отчасти, на парчета – един факт, който тя, седемдесет и четири годишната баба, все още не може да си припомни, без брадичката й да затрепери като на малко дете. Крисчън Регенхард, на 28, просто е изчезнал; от него не е била открита нито една-единствена клетка. „Той е безследно изчезнал“, припомня си Регенхард думите на стария, прегракнал пожарникар, с когото разговаряла, когато най-после успяла да се свърже с пожарната команда в онази нощ. Тя имитира неговия твърд бруклински акцент – „исчезнъл“ – и когато го прави, лицето й се сгърчва от скръб. „Изчезнал?“, спомня си тя как е запитала? „Но такива неща се казват само по време на война.“
Срещнах се скоро с Уелти и Регенхард, на неутрална територия – залата за конференции на един хотел близо до Сентръл Парк – защото въпреки сходния житейски опит, те твърдо се разминават по една тема. На две пресечки от мястото, където са умрели техните деца, се очаква да се изгради голям ислямски културен център и джамия – и откак бившата губернаторка на Аляска Сара Пейлин изрази съпротивата си срещу проекта („една НЕНУЖНА провокация; това пробожда сърцата ни“), така наречената „джамия Граунд Зеро“ се превърна във фокус на злостна публична битка. Уелти поддържа проекта. Тя вярва, че джамията и културният център ще придадат лице и глас на умерените, мирни, обикновени мюсюлмани и по този начин ще им помогне да застанат срещу силите на тероризма и фундаментализма. „Ако успеем да подпомогнем изграждането му и същевременно да избегнем всякакво насилие, светът ще види, че ние сме голяма нация, че вярваме и прилагаме на практика свободата на религията“. Регенхард е против това. Още е много рано, казва тя. Прекалено близо е до Граунд Зеро и не взема пред вид чувствата на хората, останките на чиито близки може би все още са разпилени някъде из огромната площ, на която някога се издигаха кулите. Ако хората, стоящи зад джамията, действително желаят мир, както твърдят, то те ще я преместят някъде другаде, от чувство на респект към светостта на това място. „Човек никога не печели нечии умове и сърца, натрапвайки религията си на другите.“
Те са се срещали и преди, но преди много време и като част от тълпата. Сега те се прегръщат, разделят и внимателно оглеждат една друга. Регенхард, по-пълната от двете, е донесла кафе: с мляко, без захар. Съдейки по собственото си настроение, тя предполагала, че Уелти ще се нуждае от някакви провизии.
Уелти и Регенхард имат множество причини да бъдат настроени една срещу друга. На местно ниво битката около джамията е повече от грозна. Основателите на проекта – един известен активист за религиозен обмен и духовен водач на име Имам Фейзал Абдул Рауф; съпругата му, Дейзи Хан; както и един предприемач от долен Манхатън на име Шариф Ел-Гамал – отначало нарекли проекта си Домът Кордоба, по името на средновековния испански град, в който един от мюсюлманските халифати поставя началото на един от най-активните периоди на междурелигиозен обмен в историята на човечеството. Но критиците се хванали за името като сигнал за това, че Рауф и другите всъщност имат на ум ислямска хегемония, и основателите го променили на по-неутралното Парк51 (според адреса на мястото).
Противниците на джамията се нахвърлили върху тях с расистки епитети; най-злите сред тях дошли от бившия водач на движението Tea Party Express[1], Марк Уилямс, който нарекъл Аллах „маймунски бог“. (По-късно той се извинил за това.) Вбесени, местните политици, поддържащи джамията, се нахвърлили върху противниците си, наричайки ги фанатици и лицемери. Когато общинарите се събрали на 25 май, за да гласуват по проекта, напрежението в залата било толкова осезателно, а взаимните обиди толкова остри, че масовото насилие изглеждало почти неизбежно. „Нещата изглеждаха така: ако сте за проекта, вие сте религиозен фундаменталист, а ако сте против, то тогава сте фанатик и лицемер“, казва госпожа свещеничката Хло Брайър, дългогодишна колежка на Рауф, която е присъствала на събранието.
Разбира се, борбата около джамията отдавна е излязла извън сферата на обидите и се е прехвърлила в емоционалната, политически мотивирана война около американските ценности. Какво означава да бъдеш американец? Дали това е да издигаш личната болка на някого над конституционните права на другите, както твърди Лигата против охулването (Anti-Defamation League) в една прокламация, изискваща преместването на джамията на друго място? Или то означава да виждаш в лицето на тази страна една могъща сила с божествена поръка за изправяне на световните неправди – една реторика, която не сме чували от времето на Джордж У. Буш и дните на „оста на злото“?
Републиканците, кандидатиращи се за избори, се хванаха за джамията и Имам Рауф като символи на онова, в което те виждат една неадекватна и политически коректна реакция на президента Обама срещу терористическата заплаха. Не на последно място сред тези е бившият говорител от Конгреса, Нют Гингрич, който се намира в списъка за кандидатите за президентския пост за 2012. „Изграждането на тази постройка на границата на бойното поле, създадено от радикалните ислямисти … е политическо заявление с шокираща арогантност и лицемерие“, писа той наскоро. В същата статия, той свързва името на Имам Рауф с терористки и ислямистки групи. (Когато го попитах откъде знае това, той се позова на една статия от Интернет-изданието на National Review, написана от бившия прокурор и партиен активист Ендрю Макарти). Рауф е заявил публично, че гледа на външната американска политика като на отчасти вдъхновена от бедствието на 11 септември, а в скорошно радиоинтервю е отказал да каже дали вижда Хамас като терористическа организация или не. Той отрича каквито и да било връзки с някакви терористически организации и „силно и последователно“ осъжда всякакви форми на тероризъм, според едно твърдение на Хан.
Гингрич отрича твърдението, че разпалва една локална междуособица, за да обслужва политическите си амбиции. „Как може да искате от някой, който е сериозно загрижен за националната сигурност, да не може да каже, че се намираме в средата на един сериозен конфликт? Тук става дума не за трагичната загуба на едно семейство. Става дума за Съединените американски щати, които се намират под обсадата на един прикрит джихад, както и на открит военен джихад, който е насилствен.“
Миналата седмица кметът на Ню Йорк Майкъл Блумберг предложи едно по-различно гледище за американските ценности в реч, която държа на фона на Статуята на свободата. Да бъдеш американец, каза той, означава да се придържаш стриктно към конституционните права и към върховенството на закона, особено под натиска за капитулация. Тук центристкият кмет зае една непопулярна позиция, защото нюйоркчани се противопоставят на джамията с мнозинство от 52 срещу 31 процента, според едно скорошно проучване на университета Кинипак. Въпреки това той се обръща към висшите американски принципи. „Ние бихме предали собствените си ценности и бихме извършили услуга на противниците си, ако бихме започнали да третираме мюсюлманите по-различно от всички останали. Всъщност, да се преклоним пред популярните настроения би означавало да признаем победа на терористите – а ние не трябва да допускаме това.“ Гласът му се пречупи докато говореше за пожарникарите, втурнали се в сградите, за да спасяват животи, без значение на раса, вяра или религия.
В окото на тази буря се намират двете скърбящи майки, които не искат никога повече да чуят думата „прекратяване“ (на дебати). Всяка от тях си остава убедена в правотата на собствената позиция, и именно по време на приятелската им дискусия човек вижда темата, оголена напълно. Основният конфликт около джамията на Граунд Зеро се отнася не до расизъм, толерантност, параноя или дори политика – макар че всяко от тези неща играе сериозна роля в него. Онова, за което става дума тук, е кое е подходящото място за изразяване на лична болка в обществената сфера и как да се поддържа паметта свята, когато светът, с цялата си малодушна инерция, иска да забрави и да върви напред.
Парк51 е роден преди няколко години, по визията на Рауф, Хан и Ел-Гамал. През 1997 Рауф и Хан основават Американското общество за мюсюлмански напредък – една организация, посветена на междурелигиозната работа и работеща за каузата на умерения ислям. Освен това Руф е бил имам, тоест пастор, на една джамия в Трибека, само на десет пресечки от новото, спорно място, в продължение на почти 30 години. Офисът на Ел-Гамал е наблизо и той често се отбива тук, за да се помоли. Джамията, която все още съществува днес, е мъничка фасада, приклещена между един бар и френско бистро. В петък следобед – което за мюсюлманите е същото, което е за нас неделя сутрин – вярващите се тълпят на тротоара отвън.
Неудовлетворен от тясното място, Ел-Гамал – американец, роден от полска майка и баща-египтянин, се почувствал призован да подобри условията за мюсюлманите в тази част на града – и, след 11 септември, да покаже на съседите и приятелите си „едно ново лице на исляма, един глас, който инак не се чува.“ Две години по-късно той купил сградата на Парк Плейс 45-51 за 5 милиона, и заедно с Хан и Фейзал нахвърлил нов план. Решили да съборят съществуващата сграда и да изградят на нейно място един луксозен, универсален център, достатъчно голям за плувен басейн, зала за фитнес, изложбена зала, зали за конференции, детска градина, център за възрастни хора и аудитория с 500 места. Той щял да удовлетвори нуждите на всички хора, работещи в долен Манхатън – както адвокати, така и обикновени работници – желаещи да се молят в петък; щял да има междукултурен съвет и програма за религиозен обмен; освен това той щял да представи пред света един умерен, обичащ мира, разнообразен, обикновен ислям. Бюджетът на проекта възлиза на 100 милиона, които според Хан ще бъдат събрани най-вече чрез предлагане на акции.
Строителното място е огромно, около 9.000 квадратни метра. Когато стоите пред сградата, не можете да видите Граунд Зеро; високи сгради блокират гледката напълно. Хан казва, че са го избрали, защото е достатъчно голямо и е подходящо от гледна точка на грдоустройствения план. Освен това то е много символично. „Ние искаме да предложим нещо, което да противостои на екстремизма“, казва Хан, с която разговарях в офиса й. Ние искаме мир, и ние го искаме там, където това е най-важно. Тук е най-важното място.“ Макар че познава някои от семействата на пострадалите от 11 септември чрез религиозната си работа, Хан казва, че нито тя, нито съпругът й са се обърнали към тях предварително. „Предполагам, че ако предварително бихме знаели колко важен е този въпрос, щяхме да започнем с тях.“ Вместо това те започнали с общинския съвет, с градските чиновници, които евентуално щели да гласуват в тяхна полза.
Защо, попитах я, те не са успели да предвидят протестите, които ще предизвикат? Първо, обяснява тя, самите те са дългогодишни жители на квартала. Но освен това тя говори за „собственост“, за това, че 11 септември е засегнал и самите тях. При катастрофата са загинали и членове на тяхната религиозна общност. „Но на нас не беше разрешено да скърбим, сякаш това беше нечия чужда трагедия. Ние сме обвинявани и рисувани с едра четка, сякаш сме имали нещо общо с хората, които предизвикаха всичко това. Така че за нас преустройството на този квартал е отговорност, защото 11 септември не е просто някакво събитие, това е историческо събитие, което промени целия свят.“
Но собствеността е сърцевина и на възраженията на Сали Регенхард. Граунд Зеро може и да е ценен имот в един претъпкан град; погледнато теоретично, той може и да принадлежи на всички нюйоркчани или дори на всички американци, а може би и на всички граждани на света, които ценят свободата по-високо от всичко останало. Но по някакъв важен и неподлежащ на промяна начин, Регенхард живее с усещането, че мястото принадлежи на нея и на онова, което тя нарича „семействата“. От момента, в който се случи трагедията, процесът на решаване какво да се изгради там и как да се увековечи паметта на мъртвите, е бил определян от борби, конкурентни интереси, политика и парализа; Регенхард живее с усещането, че е „пропиляла последните девет години от живота си по събрания“, в усилието да възстанови някаква част от Крисчън и останалите, загинали там, и да почете паметта им. Когато научила за ислямския център, тя се почувствала като ударена от гръм. „Бяхме шокирани, това беше откачено… Мислих и мислих, и мислих за това, и най-накрая разбрах, че то не е правилно. Това е пълно неуважение към чувствата, които изпитваме ние. Аз все още търся сина си.“
Регенхард ми напомня за спора около един кармелитски манастир близо до Аушвиц в края на 80-те години – един спор, който беше припомнен отново във връзка с дискусията около джамията. Еврейски групи яростно протестираха против заемането на една сграда близо до концентрационния лагер от монахини, които искаха да се молят за душите на умрелите, твърдейки, че това „християнизира Холокоста“. Нямало никакво значение колко добронамерени били сестрите, твърдяха те, въпреки това те си присвоявали свещената памет на жертвите. Битката продължи в течение на години, докато през 1993 лично папа Йоан-Павел нареди на сестрите да се преместят другаде. „Папа Йоан-Павел ще си остане в историята като един от най-великите хора, допринесли за подобряване на еврейско-християнските взаимоотношения“, казва Регенхард. Тя разбира много добре, че мюсюлманите, които искат да построят Парк51 не са същите, предизвикали катастрофата от онзи ден, но аналогията си остава. „Тук става дума за начин на възприятие“.
Виж целия текст в сп. “Либерален преглед”
——————————–
* Лайза Милър е американска журналистка и старша редакторка в сп. Newsweek, където пише предимно по въпросите на религията и религиозните обреди.
 |
|
ДАНО НЕ СЕ СТИГНЕ ДО ТОЗИ ПОЗОР, ЧАЛМИТЕ ДА СИ ВДИГАТ ДЖАМИЙ В ХРИСТИЯНСКИ ДЪРЖАВИ. НЕКА ДА СИ СТРОЯТ ДБЖАМИИТЕ В СИРИЯ, КЮРДИСТАН И МАНГАЛИСТАН
Много неточно и пристрастно написано. Newsweek почти фалира и беше продаден за $1 заради подобни глупави драсканици. Т.нар. "предриемач", който ще строи джамията е бивш келнер. Няма никакво образование или кариера. Изведнъж някой му дава милиони и той бясно започва да купува. Освен въпросната сграда, е купил и няколко други имоти. Без никаква логика, без никаква печалба. Той не е "предприемач", както го нарича авторката, а подствено лице. ... Имамът, който според авторката е умерен и търси разбирателство с християните, каза, че Америка била помагач за 11-ти септември (America was an accessory to 9/11). Имамът също каза, че Америка била убила много повече мюсулмани, отколкото били жертвите на атентата срещу СТЦ. За капак същият умерен имам каза, че Бин Ладен бил американски продукт (Osama Bin Laden was made in the U.S.A). Освен това въпросният имам е един от организаторите на Флотилията на свободата, която се опита да пробие израелската блокада на път за Газа. Ако тоя имам е умерен, какви ли са радикалните?
от чисто градоустройствена гледна точка, каквото и да се построи на мястото на стц, ще се възприема като паметник на ислямското в америка/ просто авторите на взривяването не предвидиха тази гледна точка на ефекта/ може бе, независимо от високите цени на терена, там трябва да остане голо безлично място, подобно на терена на съборения ни мавзолей, за да бележи края на една епоха от политиката на юес, след което страната навлезе от тинейджърството в младостта си
Възможен ли е "религиозен обмен", за който авторката говори? Толерантност, поносимост - да. Но обмен?! Съгласна съм с чичата, че на това място трябва да има тишина, покой и да е място за размисъл. За тези, които могат да мислят...
На това място трябва да се построи Световен Център на Мира. Никакви религиозни постройки.Религиите разединяват хората и ги настройват един срещу друг,а Бог е един.Няма християнски,мюсюлмански или друг Бог,той е един за всички хора по света.Рилигите само промиват мозъците на хората.Трябва да има една вяра,в единния Бог.Само тогава ще има мир и любов по света.
На това место натоварено с толкова трагизъм, нюйоркчани могат да направят каквото поискат, само не и джамия. Ако го направят, с времето, първоначалните пацифистки намерения ще избледнеят и ще остане само мюсюлманският символ, който едва ли е нужен на Щатите. Добре ще е, да се консултират с балкански специалисти по тия работи. Тука сме яли попарата /и не само/ на пълзящия фундаментализъм, който като му направиш доброжелателен жест, той го приема като нагаждане да те изшиба.
Няма един Бог. Първо че Бог е божество, а божествата задължително са множество и всяка езическа религия има ПАН-Теон от божества. Второ, че монотеизмът започва с Буда, който е Господ на будистите, откопиран от израелтяните около новата ера като Господ Елия, Елли. Прототипът на Яхве е Авимелех, първият владетел, заселил срещуположния хълм на Цион в сегашния Йерусалим около 2200 г. пр Н.Е.. Нямам как той да е единния Господар на небесата. За християните Господ е Христос. За мюсюлманите е Аллах (Елли, Ели, Елия), вярно същият от историята на Израел, но пророкът му е Мохамед, а не Иисус. Иисус е амортизирана личност според правовярващите мюсюлмани, той е превърнат в продажна комерсия и въпреки да е техният истински пророк, те се осланят на Мохамед, който произлиза от тяхната кръв. Религията е възможно най-отдавнашната духовност на човека и не един световен ум я описва като спасението на човека от хаоса на природата и първата възможност на човека да се отдели от животинския свят със своя, човешка природа. Религията не е интимност, че да се разменя и споделя между хората. Тя е съкровение, сакралност, устои на всяко слабо човешко същество. Тя дава сили на проститутката да издържи в лапите на сутеньора, на роба да ...още
издържи в лапите на господаря, на затворника да издържи между дебелите бетони и телени мрежи, на каторжниците и пленниците в концлагери да подклаждат живота си и да чакат избавлението си. Религията не е нещо, което да се използва за политика. Разбира се, когато я виждаме като съкровение. Но започнем ли да я разглеждаме като мисионерство, религията е възможно най-провокативният софтуер за осъществяване на хардуерни промени и заграбване на сфери на влияние. В този смисъл, тя е в основата на най-безчовечната търговия - войната. Затова хората в Ню Йорк искат да запазят сакралното в себе си, за да се предпазят от робовладелците си, които използват религията като софтуер и нейните хардуерни инсталации (църкви и джамии), за да осъществят възможно най-голямата необлагаема печалба - присвояването на земя на убити и прогонени хора или на хора, които са превърнати в роби. Великата американска мечта е мечтата на печалбата, щастието върху главите на другите, парвенюшката мечта, да си "отгоре", като бог, като господ. Иначе не можеш да изпиташ трепет в слабините и си несигурен в себе си. Затова САЩ търпи водачите си, Федералния резерв и съдбата си. Тази джамия ще я има там. Защото богатството отдавна е завладяло не с милиони, не с милиарди, а с трилиони пъти повече сакрално пространство, отколкото обществения морал и свободната воля на хората.
Но Мохамед е последният пророк в исляма,придобил пари в допир с християнството,като братовчедката на жена му е християнка,и е търгувал в Средиземноморието -христински земи,като след завръщането си при мюсюлманите проповядва ислям ,налага го в цяла Арабия,но когато свършвата парите започват войни,като се оправдават ,че били гладни,а по-късно в Арабия отнемат всички имоти на мюсюлманите ...Все пак запомнете,че поддържане на живота и мира се основават на демокрацията- равенство и по задължения за права, а не с насилие ,преразпределение чрез нео-експлоатация на добросъвестните за облагодетелстване и хранене на маса недобросъвестни и агресивни,безотговорни и без съвест за последиците ,недосегаеми относно щетите по тяхна вина ,грубо тъпчещи правата на другите и доминиране с насилие и арогантност
Да разведря малко. Сетих се за писмото на казаците до турския султан. Аз бих предложил да направим една църква с размерите на "Александър Невски" на две пресечки от Кааба в Мека, Саудитска Арабия. /Кааба - огромен свещен камък в двора на Масджид ал-Харам (Свещената джамия), наричана още Голямата джамия/. Ще ми кажете, че това е провокация. А джамията, която се предлага не е ли? Да направим ли Мюнхенска бирария до Освиенцим? Или искате до Баташката църква клуб на еничарина? Бих се присъедил към -ЕВА(6 Септември, 2010 в 8:53 am). Може би - една скромна статуя на Homo sapiens и надпис Мисли - светът е за всички.
Когато агностици се изказват компетентно по религиозни въпроси, религията заприличва на разновидност на всяка друга идеология. Будизмът не е монотеистична религия. Монотеизмът предполага персонифициран Бог и е свързан с еволюцията на човешкото съзнание към еготична структура - Единият Бог рефлектира съзнанието за човешка определеност, мструктурираност и отграниченост от останаля свят. Ценностите на Будизма са точно обратните - разтваряне в Абсолюта, който е празнотата, безформието. Юдаизмът кодифицира в социални норми поведението на човека, надраснал племенната цялостност и аморфна идентичност. Взаимоотношенията между хората са регламентирани до детайли, но само за един - избран народ, който чрез отграничаването си от другите развива това ново равнище на духовност. Християнството не просто универсализира посланието на Единия Бог, но освобождава индивида от многобройните задължения на юдаистката кодификация. Животът на Иисус е моделът, по който всеки човек, чувстващ се христичнин трябва да живее. За истинския християнин не са необходими сложните кодификации на поведението при юдаизма. Той е надарен със свободата да избира между добро и зло, упажнявайки собственото си морално чувство. Тази невиждана в историята, невероятна свобода се практикува чрез силата на Любовта. Рабира се, много столетия на падане ставане са необходими да минат, преди да кристализира християнската идентичност - къде повече, къде по-малко. Ислямът идвакато ...още
една опростена реплика - повторение на юдаизма в изключително примитивните, първобитни племена на Арабия от 6 век. Прогресът на тези племена подвлиянието на тази религия е огромен, но нейните постулати са конкретно-исторически и преходни. "Да убиеш неверника" сигурно е имало стойност в една епоха на борба с езическия примитивизъм сред арабите, но днес самият този постулат е белег на огромна изостаналост и невежество. Също както старозаветното правило "око за око - зъб за зъб". ИИсус го промени на "обчайте враговете си", но в една нова епоха. В старозаветното време око за око - зъб за зъб е било полезно правило: не убивай човек заради това, че е убил добитъка ти, мярата е друга. За съжаление, ислямът няма духовен потенциал за саморазвитие, което се демонстрира от тъжния застой и дегенерация на обществата, сред които се е породил. Всички ислямски общества, постигнали прогрес - Турция, Малайзия, Индонезия, са го направили чрез адаптиране на други ценности, непроизхождащи от исляма. Всеки може да изповядва това, което е наследил или сам пожелал. Но джамия на Гаунд зиро не може да има - примерът с Аушвиц е добра илюстрация за това.
Все пак, по-рафинирана жестокост от жестокостта на накърнения кеф, няма. И по-арогантна жестокост от реализиране на стремежа към справедливост, също няма. Кървави революции, които специално проливат, да се вижда и да мирише на мърша, реки от кръв, са толкова справедливи, че няма какво да ги дискредитира. Всеки ужас кредитира достатъчно "доверие" в справедливостта на една революция. Хората не отхвърлят религията и да се движат по правилата на демокрацията с вярата един в друг. А запазват периметър на неприкосновеност, като отказват да вярват в ближния си и му изтъкват един господ, който да осъществи непреодолима преграда между амбицията на единия и амбицията на другия. това е заверена алчност. Която обявява войнствено: Аз ще заграбя твоята земя като те убия или те направя роб. Това е смисълът на пазенето на неприкосновение. Останалите приказки са вариации на същата тема и искат да прикрият или канибализъм или мародерство. Няма такива глупости като смирение и страхопочитание. Който е смирен ще се разбере с мен и аз ще се разбера с него. Който е амбициозен, ще ми прави насреща физиономии на помирение и мекушавост и вместо да разговаря с мен ще ми дърдори до безкрай за неговия си господ, който така и не може да влезе ...още
в моето положение. Който извежда религията на големия обществен площад е чисто и просто еидн ужасно алчен убиец и канибал. Както порното е обезсмисляне на интимността и покваряване на любовното чувство. Така и религията е обезсмисляне на съкровението и покваряване на духовността и душата на човека. Няма значение какви точно постановки се прилагат. Всяка публичност на съкровение е продаване на робство. Жестовете са грижовни. размахването е арогантност, луд за пенсия, така започва войната на алчността, с лудост за пенсия.
Всички американски правителства водят война против своите имигранти. Те призовават хората в САЩ, за да ги ограбят в родините им и да ги ограбят и в САЩ. тази война с тази джамия е част от основната война на САЩ, войната за робовладелство и владение на земята.
ЛЕле,колко степристрастени и умнички,че чак давате акъл на хамериканците кво аджи ба те ще правят,може да си направят и кенеф,тогава ще се дърлите турски или европеиски да е и някои ще се засегнат.Бе,що не си гледате България,тъпаци такива
Те американците правилно бяха тръгнали на бой срещу чалмите, ама нещо се спряха!
Подобен спор малко ми прилича на Бойковата писта за Ф1.Отколоняване на вниманието от по-важните въпроси.
Боже,колко много думи,а пък нищо не казват всъщност.Вие сте едни заблудени овце щом вярвате на библии и корани.Бог е един.Той е Космически разум,Гигантски компютър,който управлява цялата Вселена .А пък вие днешни философи ,вместо да четете такива измислени неща като библията ,четете мъдростите на най-древните ,и търсете истината там.Такава каквато е била преди хиляди години ,и такава каквото е до ден днешен, без да се променя ,колкото и да вървим напред в технологично отношение. Да,колкото и светът да върви напред в технологиите ,толкова върви назад в своето духовно развитие.Има пълен упадък на духовността. Разбира се ,че не трябва да се строи дажамия там,на кота нула.Защото това ще предизвика вълни от гняв срещу мюсюлманите,а много от тях са мирни и невинни.Мислите ли,че Обама не знае това.Това е поредната игра на американците,поредната провокация.При положение ,че не сте сигурни кой точно е атакувал кулите близнаци,и не е сигурно дали са мюсюлмани или както винаги тях ги изкарват виновни.
Пиленце, ти на кой свят живееш? Как да не е сигурно, че кулите са съборени от мюсюлмани? Те сами се обавиха за воини на исляма, целия ислямски свят се зарадва, по улиците в някои градове излязоха спонтанно на демонстрации да скачат от радост. Осама бен ЛАден си призна гордо, че негови хора са срутили кулите, летците оставиха предсмъртни писма, кълняха се в Аллах и т. н. И на това отгоре има екземпляри като теб, дето твърдят, че не било сигурно, че двете кули са съборени от мюсюлмани. Що се бъркаш в споровете на хората, които знаят къде живеят? Живей си в своя свят и си чуруликай там.
"В окото на тази буря се намират двете скърбящи майки, които не искат никога повече да чуят думата „прекратяване“ (на дебати)" - предполагам, че в оригинала е не cloture (закриване на дебати), а closure (утеха при скръб)
"Той е надарен със свободата да избира между добро и зло, упажнявайки собственото си морално чувство." - ако господ беше добър и всемогъщ, нямаше да допусне създаденият от него човек да е второ качество и да прави неправилни избори - т.е. - да е лош. "Свободната воля", уж дадена от господа, е опит да се оправдае наличието на зло в уж съвършеното божие мироздание... естествено, най-компетентно за религията могат да говорят именно атеистите - защоно са разумни и рационални хора. Религиозният е пристрастен и предубеден - то е неизбежно...
Къде са истинските извършители на 11 септември? Едното място, където може да започне търсенето е забравеният факт, че адмирал Стенсфилд Търнър през 1977 г., по заповед на президента Джими Картър, уволни няколко хиляди агенти на ЦРУ. Те отидоха при своя шеф Джордж Буш-старши, и го запитаха "какво да правим, бос". Той им каза да станат "свободни агенти", т.е. да не се отчитат пред никого и никой да не знае къде се намират и с какво се занимават. Но те можеха да правят всичко, за което им плащаха. По този начин излязоха от системата, но останаха на лично подчинение на Джордж Буш-старши, който чрез посредници изгради цяла мрежа от частни агенти. Заплатите на тази частна армия идваха от нефтените и енергийни гиганти. Срещу определени услуги. Това е същата група, която и сега използва тактиката на "отворената врата" спрямо Осама и Саддам. Този път обаче е много по-сложно и трябваше да се включи целият регистър от дезинформация и манипулиране. Защото въпросите са наистина тежки: * по какъв начин цялата разузнавателна американска общност знаеше предварително за атаките от 11 септември, че ще бъдат използвани пътнически самолети като бомби, приблизителните дати и евентуалните цели на ударите * защо американските ...още
ВВС бяха приземени сутринта на 11 септември, вместо да извършат рутинните мерки, за да предотвратят атаките * защо преди 11 септември не попречиха на мнимите 19 терористи да влезнат в САЩ. На 15 от 19-те визите би трябвало безусловно да бъдат отказани, тъй като молбите са били непълни или некоректни, а повечето са били млади, неженени и безработни мъже, което означава, че са класически случаи за отказ на визи от консулските служби на САЩ по целия свят. Но не, те са им дали визи * защо в момента, когато цялата американска разузнавателна общност вече беше в пълна готовност за предстояща атака на Ал Кайда, администрацията на Буш въведе визови улеснения за посетителите от Саудитска Арабия, които влизаха в САЩ много лесно в рамките на така наречената US Visa Express, въведена 4 месеца преди 11 септември, въпреки че американците вече обвиняваха Саудитска Арабия във финансиране на тероризма * защо на някои служители на ФБР преди 11 септември беше заповядано да спрат разработката на Осама и неговото семейство * защо Осама беше обвинен в атаката в рамките на период, в който и шпионската служба на извънземните не би била в състояние да събере толкова бързо данни, освен ако преди това не са разполагали с информацията * защо Осама не беше заловен преди 11 септември и защо не е заловен и до днес, въпреки че имаше много възможности за това * защо определени хора бяха предупредени да не летят този ден, защо на 10 септември висши служители от Пентагона са анулирали плановете си да летят следващата сутрин... Защото, тероризмът работи сто на сто. Това е най-добрият метод за контрол, навсякъде и по всяко време. Защото целият този Осама бин Ладен беше произведен от ЦРУ, за да се навлезе в Централна Азия и Персийския залив, които са фокусът на властовия елит в САЩ. Осама беше планиран да поеме вината за тероризма и да стане оправданието за него. Често се прави грешка, като се твърди, че 11 септември е дело на ционистките среди в САЩ и Израел. Не е така. Те са само част от триадата на Буш "нефт - оръжие - политика" или са контролирани силово в неговия сценарий. Целта е да се стигне до единно управление на света (някои го наричат единно правителство), което ще въведе суперкапитализма (някои го наричат нов световен ред), под техния тотален контрол (някои го наричат световна конспирация). Всичко това е вярно. Свободата на цялото човечество е под атака. Съпротивата срещу тази атака не е клуб, не е организация или конспирация. Тя е активността на всеки човек, който избира сам своите крачки, който иска сам да прави плановете си, който иска да има мисия в този живот. Тази съпротива е техният най-кошмарен сън, защото не може да бъде обезглавена, затворена, заглушена. Защото съпротивата е преди всичко състояние на духа. Добре дошли в Съпротивата!
Браво на Врачанина... Осама бен Ладен е американски продукт,който служи като чучело за сплашване на такива дето вярват на детски приказки.Как може най-силната разузнавателна система,която разполага с какви ли не методи за търсене на престъпници да не залови до ден днешен Осама.Ако ще той да се е наврял в миша дупка ,те щяха да го заловят досега отдавна,ако действително беше престъпник.Иначе биха станали за смях,да ги разиграва някакъв си арабин,който живее в пещерите.Но нали трябва да подклаждат огъня и да си търсят алиби за следващите атаки над арабските държави.А който вярва на американските постановки е много наивен и заблуден.
Явно и в лудницата са пуснали интернет, форумът се напълни с психично болни
в общество на луди е така
До "МИРИЗЛИВА ЧАЛМА", абе ти малумник ли си бе. В Сирия има църкви повече от колкото джамии. аман от идиоти които дават мнения и не виждат по-далеч от носа си!
Милички, това вашето е болест. Лекува се, но трябва човек да има желание. За интелигентния е достатъчно да попрочете това-онова. За тежко болния - и да ми покажеш предсмъртните писма на мюсюлманските воини, които събориха двете кули, той пак ще повтаря, че американците сами са ги съборили. Вие май сте от тежките случаи. При вас и хапчета не помагат.
См-ърт на ис-ляма! См-ърт на ис-ляма! См-ърт на ис-ляма - най-голямото чудовище, съществувало някога на земята!
Дали ционистите не са на върха на това световно правителство не се знае. Знае се обаче, че пропорционално много по-малко техни хора загинаха в тези билдинзи. А що се отнася до ЦРУ, то се занимава самостоятелно с наркотици още от 48 година, като средствата се използват за операции които не са одобрени от конгреса, т.е. от правителството.
Абе Ева, що не идете с врачанино на кино в Сибир. Там дават такива филми за чукчите, а они верват на глупости като тия дека ги плещите двамата с врачанино...