Турция си прави Шенген с арабски страни с помощта на сериали
4 Септември 2010
През последните осем години Ердоган напомня на арабите, че въпреки бурната история, влиянието на Турция и наследството от Османската империя като цяло не са толкова лоши, колкото арабската история ги описва.
През последната година се появиха епизодични статии в арабския печат, разглеждащи живота и политиката на султан Абдулхамид II - последния абсолютен монарх на Османската империя, на власт от 1876 г. до 1909 г., когато е бил принуден да абдикира.
В течение на десетилетия след краха на империята, особено когато арабските републики са били в първоначалния етап от развитието си, Абдулхамид II е бил обвиняван за повечето трудности, които са парализирали арабските провинции на империята, най-вече Османска Сирия.
В телевизионните сериали или в романите той винаги е описван като авторитарен деспот, който е управлявал множество корумпирани арабски представители и голяма шпионска мрежа, която му е докладвала директно зад високите стени на двореца Йълдъз в Истанбул. След като обаче арабски учени правят ревизия на този период от съвременната арабска история възниква по-балансирана оценка на действията и оставеното наследство от султана.
В последните статии се осветлява отказът на султана да продаде палестинска земя на евреите в периода преди Втората световна война. След като е отхвърлил предложението, Абдулхамид II отказал да се срещне с Мизрай Красов - еврейския банкер, който е предложил да изплати дълговете на империята и да построи военноморска флота в замяна на правото да купи земя в Палестина. Според арабската и турската версия за събитията Абдулхамид II е казал на един от своите съветници следното: “Кажи на тези неучтиви евреи, че аз нямам намерение да нося историческия срам от продажбата на свещени земи на евреите и да предам отговорността и доверието на моя народ!”.
Някога разглеждан като източник на всички злини, сега Абдулхамид II се разкрива като далновиден владетел, който е загубил трона поради откритото му незачитане на eврейските амбиции в Палестина. Фактът, че е минало доста време дава възможност на учените да разгледат задълбочено историята си, без да се поддават на емоционалните заключения на арабския национализъм. Затоплянето на арабските отношения с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган - човек, който очевидно се гордее с османското си минало, също спомогна за тази ревизия на историята.
На 11 август започна да се излъчва арабска телевизионна драма по цялата арабска сателитна мрежа, в която се обрисува животът и управлението на Абдулхамид II. “Падането на халифата” обрисува в розово историята на султана и е далечно напомняне за творбата от 1994 г. “Братя по земя”, която бе фокусирана върху трудностите, глада, тормоза и арестите в Османската империя по време на Първата световна война.
Ръкописите, разглеждащи от положителна перспектива събитията, са налични от години. Преди две години известни турски сериали с красиви мъже и привлекателни жени се появиха по арабските телевизии, дублирани на сирийски диалект, които разобличиха натрупаните с десетилетия стереотипи за турците. Сега се задава “Падането на халифата”, египетска продукция, реализирана от иракчанин, в която известният сирийски актьор Абас ал Нури играе Абдулхамид II. Османският султан тук е описан като топъл, твърд, чаровен и посветен мюсюлманин националист, който е носил огромна отговорност за своите поданици, било то османски турци или османски араби.
Междувременно арабските и турските учени спорят на форуми и частни дискусии за последните десет години на Османската империя, заключавайки че нито османците са били на 100 процента коректни в своето отношение към арабите по време на Втората световна война, нито арабите.
Затоплянето на политическите връзки между арабския свят и Турция получи сериозен отзвук в културен план. Освен форсирането на търговията с арабския свят и координирането на политиката с Палестина, Турция премахна изискванията за визи за шест арабски държави - Сирия, Либия, Мароко, Тунис, Йордания и Ливан. Ердоган най-добре описа това като го нарече “регионална система Шенген”, която в момента е в действие и е подобна на подписаното от европейските държави споразумение в Люксембург през 1985 г.
В действителност това доближава Турция и арабските държави повече от всякога към начина, по който са били по времето на Османската империя преди краха й през 1918 г. През последните осем години Ердоган напомни на арабите, че въпреки бурната история - от последното десетилетие на Османската империя и досега, влиянието на Турция, както и наследството от Османската империя като цяло, не са толкова лоши, колкото ги описва арабската история.
Ердоган на няколко пъти заяви, че защитата на турските национални интереси не е нещо по-различно от защитата на интересите на Сирия, Ливан и Палестина като се има предвид общата им география, история, социална, религиозна и културна близост. В крайна сметка много от най-хубавите сгради в Дамаск и Бейрут са построени по време на Османската епоха, а големият базар в столицата на Сирия Ал Хамидия е наименуван на предшественика на султан Абдулхамид II, Абдулхамид I.
По същия начин сходни са били много от кодексите, търговското законодателство и особеностите на гражданската администрация, които са достигнали до 20 век. Не може да се пренебрегне влиянието на Османската империя върху арабския език, наследство, музика и кухня, въпреки опитите да се опише всяко влияние от Османската империя като деструктивно за арабската култура.
С едно или две изключения всички, които са живели по времето на Абдулхамид II, вече са починали. Благодарение на авторитарния му характер обаче много неща остават добре познати. Неговият зет за кратък период е бил премиер на Сирия в средата на 20-те години, а членове на неговото семейство са продължили да се местят до Дамаск и обратно до 60-те години на миналия век.
Много хора от обкръжението на султана са доминирали в политиката на Сирия до 1963 г. Появата на султана на екрана предизвика полезен исторически дебат за това къде да бъде поставен Абдулхамид II в арабската и мюсюлманската история. Неговият образ напомня и на почитателите му, и на критиците му, че независимо дали им харесва или не, арабските страни и Турция са неразривно свързани.
————————–
* Статията е от “Уърлд булитин”, публикувана е първо в електронното издание “Ейша таймс онлайн”. Авторът е главен редактор на списание “Форуърд”. Заглавието е на редакцията.























Щом Ер-доган се гордее с ос-манското си минало, то той е един от-вратителен, га-ден, до-лен, мръ-сен из-род и чу-довище, който трябва да бъде изритан директно в а-да!
Турция се завръща в 18в. където й е мястото и където ще се чувства удобно. Пък американците като я бяха напънали - ЕС, та ЕС. Я, АС (азиатски съюз).
Турция е на кръстопътя между цивилизацията на масони евреи и хамерински гъзолизци и неоосманизма...Като българин и двата варианта не ме устройват особено много.Все пак неоосманизма ми е по симпатичен.Защо турците да се правят на европейци и хамериканци, нека си бъдат турци.Така не е нужно и да бъдат послушни на Чичо Сам.Колкото повече държави се отръскат от еврейско-масонските свинщини толкова повече се отдалечаваме от Новият Световен Ред.Глобализацията в тоя си вид се проваля, това ни дава шанс да оцелеем като нация.А турците могат да бъдат един добър пример.Както казва Глен Бек -"Дълго тази страна стоя в мрака..."Визира Сащ където където консервативните християнски среди се опълчват на ционистите и масоните.Ех къде са нашите православни, пак келепира си гледат.
Северняка,аз пък си мисля, че неоосманизмаът е юдео-американо-масонска концепция. Те затуй и напираха за Турция в ЕС - да влияят политически, икономически, културно идологически посредством Турция на ЕС в границите на бившата османска империя (не забравяй малцинствата), подобно на влиянието на ДПС в България. Според мен неоосманизмът и американското масонство за Турция не са кръстопът, а са в една посока. Отказът на Турция от ЕС и обръщанито и към исляма и изтока е по-скоро опит за самостоятелност. Ако последното, разбира се, не е дирижирано лъжливо движене, с което да се добавят нови аргументи за приемането на Турция "политически", подобно на България. Демек: приемайте Турция, щото ще я изтървете към ислямския фундаментализъм. Както за нас беше: да приемем България, че да я откачим от Руска орбита, подобно на опитите за приемане на Грузия в НАТО.
Тъй че да се молим Турция да продължи безвъзвратно по този път и да си съседстваме от двете страни на една здрава граница ЕС/АС и поне от там да не е заплашена националната ни идентинчност. Щото влезе ли Турция в ЕС, автоматично българския етнос е издавен от долния, мазен, мусташки, анадолски стомилионен порой. И ще спрат пак, чак някъде към Австрия.
Тоя Абдулхамид2 е бил голям приятел найвеке на бьлгари и армени.
Абе, 2,1 всички са били изтъкнати хуманисти.
5 -националистическа Турция на Ататюрк и бащиците в Израел, Сащ и Англия имаше своя шанс да влезе в ЕС, па макар и в понацепен вид.Ердоган със своята политика направи услуга на всички, тегли една майна на ерейско-масонският съюз и разви концепцията на неоосманизма.Като първата му стъпка бе да подгони масоните в армията...Така Турция сама си намери мястото, на пътя на петрола и газта.Сега гледа да възтанови престижа на Османската империя в бившите и територии.Тук ДПС не играе, ДПС са масони и бивши ченгета и в Турция едва ли много им се радват.Най вероятно тука или ще има кадрова чистка и смяна на ръководството или нова неоосманска политическа формация.Така че пак сме в гъбите, ще се молим на "бащиците" да не ни ползват за фронтова линия в бъдещият "Сблъсък на цивилизациите".Щото май за тва ни приеха в НАТО, да сме буферна зона срещу Русия и Турция и не случайно в американските форуми коментиран никому неизвестната стратегическа база Безмер -някъде на Балканите /даже не знаят точно в коя държава/.Явно е че Турция и Русия вероятно я знаят къде е на картата.Така че пак ще сме от ебаната страна.Последните учения в Румъния и България със израелско участие показаха кои ще са ни дружките.А ...още
връгът е ясен -Турция, Сирия, Иран ... и Русия.В други условия и времена бих се радвал на развоят на събитията, но не и сега.Защото с нашите "съюзници" враг не ни е нужен.Особенно една 70 милионна Турция с растящо влияние в арабският свят.
Това че е имало чистки на масони в армията, показва, че неооманизмът не е само финт. Явно е че със съсед като Турция, няма начин да сме добре и все пак важно е "злето" да е през една ясна граница на ЕС. Ако влезат в ЕС, просто при следващото преброяване на териоторията на България ще има по-малко българи отколкото в Чикаго. Ще ни удушат под масата, докато любезно усмихнати обсъждат правата на човека в ЕС.
Ако се занимавахте по-малко с глупави теории на конспирацията и поработвахте вместо това малко повече, можеше и да се оправи държавата. Ама така - от теории ще си затриете държавата и без чужда помощ...
коба, бъдещето влеме е неуместно
а каква гаранция е ЕС!!!На какво е гаранция!!!Че ще се "оправим", та ние се "самооправихме".ЕС е новият СССР.ЕС е едно масонско-ционистко съюзче което е важно звено от системата за създаване на подобни съюзи и сливането им.Това е Новият Световен Ред.Една шайка самозабравили се мулти национални спекуланти, клуб 300, Билдемберг груп, Римски клуб и прочие...ООН е първата и последна организация...Сградата и петното на щаб квартирата на ООН са дарение от Рокфелер...Красота...За тва янките горят знамето на ООН, защото знаят за какво става дума.Та идеята ми за Турция беше че колкото повече тръна има в задника на Чичо Сам толкова по добре.Кобалте за лека нощ едно клипче на истинската американска опозиция, "доволните янки" http://www.youtube.com/watch?v=z5_qgMcbVUw&feature=related, ако тия ти се виждат луди, виж тия -http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/08/29/952849_religioznata_desnica_v_sasht_subra_stotici_hiliadi_na/ и вземи се откажи да дрънкаш за конспирации, няма конспирации, всичко си е явно.
И ти си прав...
cobaltе, диагнозата ми за теб е "трол", не си оригинален, пълно е навсякъде с такива.Вземи се образовай малко
Кобалте, душка, държавата ни е болна на смъртно легло и с работата няма да се оправи. Нали видя - "Цанков камък" трябва да струва 200млн., а ще излезе 500млн. На краденето не можеш насмогна с работа. Краденето и рушенето са по-бързи и лесни, от граденето. Един болен от рак, колкото и много да го храниш, няма да оздравее от това, някой път може и да се влоши; трябва подходящо хранене - диета и лечение. А,за лечението трябва първо диагноза. А, твойта е лесна...
Самите османлии са казвали че най-хубавата и богата провинция в Османската империя е Bulgaristan. Нека да изброим културните паметници оставени от турците тук: джамии, сгради със съмнителна архитектурна стойност, но затова пък задължително построени върху основите на някогашни християнски храмове. Разрушени от османлиите като техните осветени останки са използвани за градежа на джамиите. Дръвниците в Батак, използвани от изявени носители на отоманската култура. Освен за пожарища, масови кланета, разруха,корупция, в историческите документи и спомени на съвременници никъде не се съобщава за литературни, художествени и т.н. творби. Ако в най-богатата и хубава провинция не са създавани такива, то тогава ...
Искам само да отбележа, че юнаците на снимката не носят фолклорни носии. Това са еничарски костюми - познава се по специфичната шапка...