Бразилското земеделско чудо - как да бъде нахранен светът
2 Септември 2010
Формиращият се общоприет възглед за световното земеделие е мрачен. Има обаче алтернатива.
Светът засажда нова буйна растителна култура: агропесимизмът или страхът, че човечеството няма да е в състояние да се изхрани, освен ако не съсипе околната среда. Сегашната реколта от това разнообразие от хленчения ще е изобилна. Природните бедствия - пожарите в Русия, която е петият най-голям производител на пшеница в света, и наводненията в Пакистан, нареждащ се на осмо място по производство, придадоха апокалиптичен оттенък на разпространяващия се страх от задаващ се глад. До 2050 г. глобалният добив на зърно ще трябва да се увеличи наполовина, а производството на месо да се удвои, за да задоволят търсенето. А това не може да стане лесно, тъй като повишаването на добива от житните насаждения е около нулата, допълнителната земеделска земя е малко, а възобновяемите източници на вода не са достатъчни.
Светът вече е бил в подобно положение
През 1967 г. малтусианецът Паул Ерлих написа, че “битката за нахранване на цялото човечество е загубена. През 70-те и 80-те години на 20-и век стотици милиони хора ще умрат от глад”. Пет години по-късно, в своя доклад “Границите на растежа”, Римският клуб (група от бизнесмени и учени) твърдеше, че суровините в света са на изчерпване и обществата по всяка вероятност ще се разпаднат през 21-и век.
Година след публикуването на “Границите на растежа” обаче, при това в момент, когато високите цени на петрола изглежда потвърждаваха най-лошите опасения на Римския клуб, една страна, която по онова време бе нетен вносител на храна, се зае да промени начина на обработване на земята. Водена отчасти от страха, че няма да успее да внесе достатъчно храна, тя реши да увеличи вътрешното производство чрез научни изследвания, а не чрез субсидии. Вместо да се опита да защити селскостопанските производители от международната конкуренция - нещо, което по-голямата част от света все още прави, тя се отвори към търговията и остави неефективните ферми да фалират. Това бе още по-удивително, предвид факта, че по-голямата част от нейната територия бе възприемана по онова време като неподходяща за земеделие.
Тази страна бе Бразилия. Оттогава за четири десетилетия тя се превърна в първия селскостопански гигант от тропичния климатичен пояс и първа оспори господството на “голямата петорка” на износителите на храна (САЩ, Канада, Австралия, Аржентина и ЕС).
С ГМО напред
Още по-поразителен от самия й успех бе начинът, по който бе постигнат той. Бразилия, повече или по-малко, пое в противоположната посока на песимистичните предписания. За агропесимистите устойчивостта е най-голямата добродетел и се постига най-успешно чрез насърчаване на малките стопанства и органичните практики. Те гледат неодобрително на монокултурите и на химическите торове. Харесват селскостопанските изследвания, но ненавиждат генномодифицираните растения. Мислят, че е по-важно храната да бъде продавана на местните, а не на международните пазари. Бразилските стопанства са също устойчиви - благодарение на изобилната земя и вода. Те обаче са много пъти по-големи дори от американските ферми. Селскостопанските производители купуват суровини и продават растителни култури в мащаби, които имат смисъл само ако за тях има световни пазари. А и те зависят в критична степен от новите технологии. Напредъкът на Бразилия се поддържа от държавната компания за селскостопански изследвания и бива тласкан напред от генномодифицираните култури. Страната представлява ясна алтернатива на засилващото се схващане, че в земеделието, малкото и органичното е хубаво.
Тази алтернатива печели уважение по три причини. Първо, няма да е пресилено, ако говорим за чудо, при това постигнато без огромните държавни субсидии, които подпомагат фермерите в Европа и САЩ. Второ, бразилският начин на обработване на земята е по-вероятно да свърши работа в най-бедните африкански и азиатски страни. Климатът в латиноамериканската държава е тропичен като техните. Нейният успех бе постигнат отчасти благодарение на вноса на по-качествени растения от Африка и домашни животни от Индия. Разбира се има безброй причини, поради които прилагането на бразилските земеделски методи няма да бъде лесно и по-специално заради това, че те се оказаха ефикасни в период, когато климатът бе сравнително стабилен, а сега се задава несигурност. Основните компоненти на бразилския успех - селскостопански изследвания, големите капиталоемки ферми, отвореността към търговията и новите земеделски техники - обаче трябва да проработят и на други места.
Засаждайте полетата, спасете горите
Трето, Бразилия показва различен начин на постигане на баланс между обработването на земята и околната среда. Страната е обвинявана в развиване на земеделието чрез изсичане на амазонската гора. И е вярно, че там има прекалено много разрушително земеделие. По-голямата част от революцията през последните 40 години обаче стана в саваната - на стотици мили от амазонската гора. Норман Борлауг, който често е наричан бащата на Зелената революция, заяви, че най-добрият начин да бъдат спасени изложените на опасност екосистеми в света е да бъде отгледана толкова много храна на други места, че да не се налага да бъдат засягани природните чудеса. Бразилия показва, че това е възможно.
Тя демонстрира още, че промяната няма да се случи от само себе си. Преди четири десетилетия страната бе изправена пред земеделска криза и отговори с решителна смелост. Сега светът е изправен пред хранителна криза на бавни обороти. Той трябва да се поучи от Бразилия.
По БТА























Блажени са верующите.
България унищожи 2/3 от зърно-производството и животновъдството си. И съмо половината от населението си за последните 20 години. Хлябът и месото на българския пазар са българско производство и са в такива количества, че средното ""живо"" тегло на глава от населението се повиши с 25 килограма. Ако това е невъзможност за изхранване, не зная кое е възможност. И колко ще е трудно да се възстанови зърно-производството и животновъдството, като в момента, всяка година се унищожават или изнася част от тях, тайно от държавата, за да се повиши изкуствено цената на зърнените и месните продукти. Малтус конкретно е с напълно сгрешена теория за света. Ако на света останат 500 милиона човека, горите и пустините ще залеят територията на планетата и дивите животни ще правят войни с хората. Андроидите и другите видове био-роботи се захранват с електронни импулси. Могат да бъдат възпроизвеждани в неограничен брой тираж. Това означава, че могат да умират навсякъде, безстопанствено. Ако бройката до 7,5 милиарда се запълни с био и други роботи, освен избуялия до небето див храсталак и залятата от пустинни пясъци земя, ще се осея и био-технологични останки или скрабът или киселинната тиня от тяхното унищожаване в общи роботни гробове. Малтус се репликира в голяма част от ...още
хората по света и е отвратително, че демократичният, ученолюбив дух на България постепенно се заменя с антипатичния и човеконенавистен дух на Малтус. Както всяко друго безчовечие и това е предизвикано от паническия страх на невежеството.
Пичка ви лелина. ГМО шитс, ГМО сьомга, ГМО прасета. ГМО картофи. Не, мерси.
Това,което съм чувала за тази ГМО соя в Бразилия,но също така и в Канада,и в азиатските държави,които главно я потребяват е,че всъщност веднъж засята,друга култура там не може на практика да се отглежда.
След като малоумниците от първите години след 89 во главе най-вече с пълния идиот ФД съсипаха всичко, сега е шанса да се изгради земездлие мозерно, но без ГМО. ГМО да си внасят и въдят китайците, че се въдят като водни бълхи. За нас нашата земя ще даде достатъчно стига да има кой да я обработва правилно и ако такива изверги като Симеончо -фалшивия цар, престанат да сечат поголовно горите.
Гората дава много повече от материал за строителство и дърва за огрев,а симеочо жив да не е с цялото си племе.Но политика,реална и дългосрочна нема,епа нема.Сега,които има часна гора няма какво да направи освен да сече и понеже това е световен проблем,ще се вземат мерки и теглилки.От 1дкр се вадят 20 000 лв. от трюфели годишно,а сечете сега и мадритското нищожество заедно с блюдолизците си да платят загубите. Но ББ-то,няма да посмее,а не виждам коиможе да се пребори с олигархията и простотията.
В тази проциганска държава с трайно отглеждано циганско съзнание едва ли някой някога ще оправи нещата.
Киров, не знам с коя 4аст на тялото си мислиш, но определено не е с главата. Ф. Димитров бил унищожил българското земеделие.Ами ние още по бай Тошово време ядяхме турски 4есън и полски картофи. Българското земеделие го унищожиха дружките на Чи4ата, камунистите, които по примера на мужиците взеха на хората земята и направиха ТКЗСТ-а. А пък ГМО ти и сега гризкаш.
моите дружки, лелинчо, в текезесето хранеха сив: вкл. албания/ домати и ягоди излитаха от 64 селскостопански аеродруми от силистра да дупница/ добивите на жито от декар които преди 1944 едва надхвърляха 138 кг, в текезесето стигнаха до 620 кг, без да се брои откраднатото/ шести американски фло ядеше пилета от славяново, агнета и телешко, на годишна стойност каквато е непосилна днес за брутния ни вътрешен продукт за три години/ по поливност, механизираност и енерговъоръженост, текезесето ни нямаше аналог в европа/ селяните ни не бяха "цървулите" днес, в които ги превърна демокрацията, а хора достойни с по двама стеденти в софийските университети/ ти може само да съжаляваш, че вече не сереш онуй лайно което си срал при социализма
50 човека на полето,а100 други им осчетоводяват труда.Чича,хем си прав,хем не си.Истината е,че в онези времена бе изпуснат момента да се направи земеделието наистина модерно.Тогава по селата работеха само бабите/те не бяха точно баби,а остаряли преждевременно жени от слънцето и вятъра/,но в никой случай не искаха и децата им да последват тяхната съдба.Тогава се пръкна лафа"Учи,за да не работиш".Селата полека се обезлюдяваха,въпреки смешните мерки от типа АПК,в който работеха на полето 50 човека,а други 100 им осчетоводяваха труда.И въпреки това,да,имахме земеделие.Което,ако не беше този ненормалник/ако не беше той-друг щеше да е,но нейсе/ Ф.Д. да разтури ТКЗС-тата,щото били комунистически ,и да ни върне в 1920-та година.Вече никой няма на село,а ние ще ядем продукцията на турските,гръцките и пр селяни.Ликувайте,българи-кой знае защо нам е обидно да сме селяни.Е,вече всички сме граждани.Все се чудя-защо по думите ги съдим,а не по делата?
стояно, бих се извинил на всички цървули, че съм ги наричал и селяндури ако нещата можеха да се оправят/ но не могат/ цървулите си спретнаха университети в дупница и неврокоп и продават дипломи и по другите континенти, за да може и там младежите да се отърват от земеделие и животновъдство/ оонето трябва да мине и да напръска територията ни с препарат и да ни изтреби до крак, защото съществителното българин стана синоним на вредител
Бг лозунгът:на всеки цървул по 2 тапии за висше!На тия от Банкя-докторски дисертации.
ти само помисли/ в ония години/ кой беше останал да работи в текезесето, че искаш да е върха/ тия със средното образование пълнеха канцелариите за които сама говориш/ останалите превозваха в събота и неделя откраднатото от заводите в града, към село, а от село, откраднатото от блока, към града/ властта им гледаше сеира и не им връзваше кусур, защото си ги знаеше що за цървули са и им плащаше заслуженото/ имаше дори, хармония/ всички първи гласуваха на избори и с песни тичаха на манифестация/ не че тъгувам за този "рай", напротив/ но той е същността на тоз народ/ кой откъде го хване му промива наченката на мозъче
Според мен социализъма толкова много устройваше българите/или повечето от тях/не заради друго,а заради уравниловката,която си беше вложена имплицитно в него.Като с мастар ни подравняваха.Нямаше състезание друго,освен на битово ниво-то и сега е така.Е,че един крадял повече от другите-да не би от джоба ни да краде?Но-в началото,в следвоенните години много се е работило.Били са свикнали още да бачкат.След това,в "зрелия " етап,в който съм участник,някак всичко си беше наужким. Но-да не плюем социализма.Най-малкото,още се движим по пътищата,построени тогава .Някои тарикати от заводите,построено тогава и дарени им,за да ги нарежат за скраб,си живеят живота и се мислят за бизнесмени.Те и подобните им са в комунизма.Не мога да определя останалите къде сме.