Президентът на Чечения Рамзан Кадиров. Снимка: от тв екрана

Точно преди година Наталия Естемирова, руската журналистка и активистка от правозащитната организация “Мемориал”, беше отвлечена и убита в Чечения. Нейното надупчено от куршумите тяло беше захвърлено в гора в Ингушетия. Седмиците преди смъртта й, Естемирова водеше разследвания по няколко случая на мъчения и на извънсъдебни екзекуции, извършени от Кадировците - силите на Рамзан Кадиров, чеченския диктатор, който беше лично назначен на президентския пост на Чечения от Владимир Путин и днес все още е подкрепян от него.

Естемирова беше привикана от Кадиров и заплашена. Тя беше заплашена и от членове на антуража му, но отказа да прекрати разследванията си и беше убита. “Нет человека, нет проблем” (Няма човек, няма и проблем), гласи една руска поговорка.

В продължение на една година разследването на убийството на Естемирова тъпчеше на едно място. Днес властите обявиха, че са идентифицирали извършителя, но не споменаха неговото име. В съобщение на “Мемориал” се казва, че руските разследващи действително са идентифицирали заподозрян. Това бил някой си Алхазур Башаев, ислямистки боец, който убил Наталия, за да си отмъсти за статия, която тя така и не написала и за да накисне Кадиров и проруските чеченски власти.

Какви доказателствата има в подкрепа на тази версия? Пистолетът, послужил за убийството на Наталия, е бил намерен в скривалище заедно с фалшива полицейска карта със снимката на Башаев. Башаев вече е мъртъв, той беше убит по време на специална операция през ноември 2009 г. Жалко, защото той никога няма да може да коментира обвиненията на руските следователи. През тази една година последните упорито отказваха да разследват случаите, по който работеше Наталия точно преди смъртта си. Евентуална следа, която можеше да ги отведе чак до Кадиров, не може да бъде смятана за следа.

Година след смъртта на Наталия властта на Кадиров изглежда по-солидна, той се чувства по-комфортно на президентския пост от всякога. Проявите на краен ислямизъм, корупцията и репресиите се умножиха и станаха още по-сериозни. Руските федерални закони не позволяват на Кадиров да задължава чеченски жени да носят ислямско було по улиците. Много важно! Бригади от маскирани младежи бомбардират с така наречените цветни снаряди (бомбички с боя или мастило) дрехите на безсрамните жени и ги вкарват по този начин в правия път. И това се случва с пълната подкрепа на Кадиров.

Колкото до ислямистките бойци, ако човек не може да ги залови или да ги елиминира, то може да си го изкара на техните семействата и то без да се крие. Неотдавна по телевизията подобно предупреждение отправи към роднините на ислямистите чеченски представител, до когото бяха застанали кметът на Грозни Муслим Хучиев и чеченският омбудсман за правата на човека Нурди Нухаджиев. “Ако си мислите, че след нашия дебат тук ще можете да си тръгнете и да си останете спокойно по домовете, то значи страшно сте се объркали”, каза тогава чеченският представител.

Що се касае до правозащитниците от “Мемориал”, които въпреки делата и заплахите срещу тях продължават да разследват престъпленията, извършени от Кадировците и да публикуват заключенията си, то Кадиров не се стеснява да ги заплашва открито, както направи в началото на юни, когато в телевизионно интервю ги нарече “врагове на народа, врагове на закона и врагове на правителството”. А знаем какво се случва в Чечения на враговете на настоящото правителство.

Кадиров има не само приятели в Русия. Неговите отношения с руския президент Дмитрий Медведев са достигнали най-ниска точка, както се твърди. В САЩ и в Европа, главно във Франция, разчитат много на Медведев да “цивилизова” Русия и да внесе в нея нещо подобно на “нормализиране” обстановката, което ще бъде достатъчно хората да могат да правят бизнес с Москва, без да се срамуват и без това да накърнява репутацията им.

Медведев, както изглежда, действително полага усилия, в малкото области, до които му се разрешава достъп. Чечения обаче не е една от тези области. Чечения принадлежи напълно на Владимир Путин. Официално премиер, той трябва по принцип да получава заповеди от Медведев. Всеки знае обаче, че нещата не стоят така и че във всички чувствителни области именно думата на Путин е от значение.

Доказателство за това е царственият имунитет, с който се ползва Кадиров и който му позволява да върши злоупотреби след злоупотреби, престъпления след престъпления. Воденето на евентуален диалог с онзи, когото самите руснаци наричат подигравателно “първия блогър на Русия” - Дмитрий Медведев, няма да промени нищо.

Западът изглежда залага на преизбирането на Медведев през 2012 г., което ще постави началото на бавно - но наистина прекалено бавно - излизане от епохата на управлението на Путин. Тези сметки никак не са погрешни, защото действително в крайна сметка ще се стигне до смяна на поколенията начело на властта в Русия. И може би новото поколение на власт няма да се интересува толкова много от отклоняване на националните богатства към неговата лична сметка и от тероризирането, хвърлянето в затвора и избиването на онези, които дръзват да му се противопоставят. Все още можем да се надяваме на това.

Но освен надеждите е необходимо и трезво мислене. Ако Медведев бъде преизбран през 2012 г., то причината ще е, че Владимир Путин вижда изгода от това и ще даде благословията си за нещо, което ще бъде преизбиране в негов собствен интерес. И преди Путин да изостави своя сатрап Кадиров, политическата цена, която Западът го кара да плаща, трябва да бъде доста по-висока от настоящата.

И не широките усмивки и потупванията по гърба от годините Франция-Русия, изложбите в Лувъра, държавните вечери в Елисейския дворец, нито пък продажбата на френски бойни кораби на Русия ще помогнат на жителите на Чечения да се върнат към нещо, наподобяващо нормален живот.

По БТА

*Авторът е писател от френско-американски произход, носител на Голямата награда на Френската академия през 2006 г. и на наградата “Гонкур” през същата година за романа “Доброжелателните” (ИК “Колибри”, превод Георги Ангелов)