Сара Милър Лана, Андрю Дауни

Президентът на Венецуела Уго Чавес с Дмитрий Медведев. Снимка: официален сайт

Последните визити в Латинска Америка на китайския президент Ху Цзинтао и руския му колега Дмитрий Медведев много ясно показват как съперници на САЩ се съревновават понякога за бизнес и геополитическо влияние в задния двор на Америка. В една и съща седмица китайският президент Ху Цзинтао бе в Бразилия, подготвяйки инвестиционни сделки, а руският му колега Дмитрий Медведев бе в Аржентина на първо посещение на руски държавен глава там, а след това отиде в Бразилия на среща на нововъзникващите световни икономики, известни като страните БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай).

Като че ли това не бе достатъчно, та и американският министър на отбраната Робърт Гейтс, след като подписа важна военна сделка с Бразилия, започна обиколка в Латинска Америка, за да заздрави отношенията със съюзниците на САЩ и да види как върви зараждащото се приятелство между иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и региона.

Латинска Америка сега е една от най-популярните царици на глобалния икономически бал, защото много страни жадуват за нейните стоки и приятелство. Мнозина казват, че новото внимание е нещо хубаво. То помогна да се поощрят няколко икономики, дори по време на най-лошия период на глобалната финансова криза. Възникват обаче все повече въпроси дали в крайна сметка за региона са добри огромният апетит на Китай за соя и желязна руда, големите продажби на оръжие от Русия или търсенето от страна на Иран на съюзници в Западното полукълбо и дали САЩ не остават на заден план.

“Ставаме свидетели на динамично съревнование за ресурси между Китай и други външни сили в региона, а в същото време сме свикнали САЩ да казват на всички да държат ръцете си далеч от Латинска Америка”, каза Айвън Елис, професор по национална сигурност в Националния университет за отбрана във Вашингтон. “Имаме ново участие в региона и зараждане на съревнование между много външни играчи”.

В надпреварата за суровини води Китай. В последната си визита и в предишното си посещение в Бразилия през 2004 г. президентът Ху Цзинтао се стремеше да осигури достъп до суровини, които са от жизненоважно значение за растежа на Китай. (Той трябваше да посети и Венецуела и Чили, но съкрати обиколката си заради разрушителното земетресение в Китай). Китай стана търговски партньор номер 1 на Бразилия през 2009 г., измествайки САЩ, като търговията между двете страни нарасна от 6,7 милиарда долара през 2003 г. до 36,1 милиарда долара миналата година по официални бразилски данни.

Междувременно Медведев посети Аржентина, за да обсъди сделки в областта на ядрената енергия, космоса и транспорта. Визитата му дойде в момент, когато Русия увеличи значително оръжейните продажби за Венецуела и други страни в региона. По-рано този месец руският премиер Владимир Путин бе във Венецуела, за да обсъди серия сделки, чиято обща стойност може да надхвърли 5 милиарда долара.

Освен това докато Русия и Китай се съревновават за пазари, иранският президент Махмуд Ахмадинеджад е приветстван в няколко страни в Латинска Америка. Приятелството му с президента на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, който ще посети Техеран през май, е от особено значение за Ахмадинеджад, тъй като южноамериканският гигант подкрепя ядрената програма на Иран.

Министърът на отбраната Робърт Гейтс се опита да успокои тревогите с обиколката си, включваща Перу, Колумбия и Барбадос. Гейтс каза, че приятелствата на Иран в региона са само показни. “Има елемент на отвличане на вниманието на населението им от трудностите, които изпитват, като се опитват да се перчат по световната сцена”, каза той, цитиран на уебсайта на министерството на отбраната.

Но дори такива съюзи в Латинска Америка да не представляват геополитическа заплаха за САЩ, те може би да подчертават една загубена възможност за американския бизнес. “Вътрешната политика, историческият багаж и чувствителните теми между Латинска Америка и САЩ наистина пречат на това САЩ да се възползват от възможностите в региона”, каза Майкъл Шифтър, председател на организацията “Интерамерикански диалог” във Вашингтон. Докато САЩ са в задънена улица по двустранни въпроси като енергетиката, имиграцията и търговията, “Китай и Русия са напълно необременени от вътрешни политически задръжки”. Въпреки това, ако САЩ остават на заден план, дали всичкото това внимание е добро за Латинска Америка?

Някои страни купуват оръжие от Русия, за да модернизират армиите си на добра цена, но част от тях се притеснени от дестабилизиращия ефект на “оръжейната надпревара” в Латинска Америка. По отношение на пазарите, партньорствата на Латинска Америка по света я задържаха на повърхността по време на икономическата криза, каза Кристофър Сабатини, главен редактор на “Америкас куотърли” в Ню Йорк. “Вниманието е хубаво нещо, защото е двигател на икономически растеж”, каза той. Икономическият растеж на целия регион се очаква да се увеличи с 4 процента тази година и голяма част от това се дължи на Китай”, каза той.

Сабатини и някои други казват обаче, че изникват въпроси дали това не е просто икономическият империализъм (експлоатиране на страни заради по-евтини стоки), за който САЩ бяха заклеймявани през последния век. “Китай, като лидер на страните от Третия свят, казва: “Хей, ние ви помагаме, като купуваме вашите стоки” и след това им продава по-скъпи стоки”, казва Елис. Това дава тласък на икономиките в краткосрочен план, но ги прави уязвими при евентуален спад на цените на стоките.

Родриго Масиел, изпълнителен секретар на Бизнес съвета Бразилия-Китай, твърди, че Бразилия трябва да осъзнае, че Китай има голям вътрешен пазар, който досега не е експлоатиран. “Ние продаваме само стоки от първа необходимост, но това е защото Бразилия няма стратегия относно Китай, ние не го възприемаме като потребителски пазар”, каза Масиел. “Имаме още да се учим”.

По БТА