Уейн Руни вече има 30 гола този сезон. Снимка: клубен сайт

Трудно е да се предположи как нещата могат да се развият още по-добре за Уейн Руни. Победни голове в Мадрид през май в Мадрид и в Йоханесбург през юли вероятно ще увеличат емоциите му, но въпреки това нападателят на „Манчестър Юнайтед” в момента се наслаждава на най-добрата форма в кариерата си, а светът вече говори дали той ще продължи да вкарва и в Южна Африка.

Шампионската лига е видяла и най-доброто, и най-лошото от Руни – от фамозния хеттрик при дебюта му през 2004-а срещу „Фенербахче” до абсурдния червен картон срещу „Виляреал” в груповата фаза през 2005-а, единственият сезон, в който „Юнайтед” не прескочи до осминафиналите през последните 14 години.

При унизителното 4:0 над „Милан”, който само преди три години прегази „Юнайтед” на полуфиналите, Руни отново демонстрира колко бързо се превръща във фаворит №1 да отнеме първото място в света на Лионел Меси. Тук дойде поредната серия от голове с глава, които са резултат от тренировки и нюх за избор на позиция. „Направихме супер мач, заяви Руни. Мисля, че „Милан” е един от великите отбори. Да го биеш с 4:0 е невероятно. Разбира се, че тренираме доста, но вероятно плешивостта ми помага! Шегувам се, всичко е резултат от тренировки.”

Впечатляващият голов рекорд на Руни този сезон подкрепи мнението на онези, които призоваваха той да играе на позицията, на която се чувстваше най-добре още като юноша в Мърсисайд – втори нападател. И вероятно сър Алекс Фъргюсън е гледал начина, по който Фабио Капело го пуска в английския национален отбор, след като вкара 9 гола в последните световни квалификации. „Мисля, че сега по-често съм в наказателното поле, размишлява Руни. Работих доста върху моето пласиране и върху завършващия си удар. Вероятно това е причината да вкарвам толкова много през този сезон. Когато си сам в атака, е различно. Тогава трябва да стоиш в центъра, за да те виждат съотборниците ти от всяка точка на терена. Вече не бягам толкова много назад, а върша работата си предимно в полето на съперника.”

Всъщност, Капело вече потрива доволно ръце, тъй като знае, че разполага с най-опасното оръжие за финалите в Южна Африка. Руни признава, че сега се е концентрирал върху мачовете на „Юнайтед”, но вече се замисля за големия спектакъл през лятото. „Човек не бива да мисли много за световното, защото в момента клубът ми е на първо място и гоним няколко цели. Но това неизменно присъства в твоето съзнание, а и да играеш за родината си на такова първенство е невероятно. Мисля, че играхме силно в квалификациите и дори съм малко ядосан, че загубихме последния си мач (в Украйна с 0:1 – б.р.). Щеше да е прекрасно да спечелим всички срещи от кампанията. Помня, че през 1998-а, когато Майкъл Оуен вкара онзи гол на Аржентина, аз бях малко момче. Това попадение не бе само за него, а за всеки в Англия, беше велик момент. Гледах мача в къщата на леля си. Винаги по време на световно първенство се събирахме цялото семейство. Сега те ще ме наблюдават заедно у дома”, добавя Уейн.

Тази година Руни се надява именно той да влезе в заглавията на вестниците, които бяха резервирани за някои от настоящите му съотборници от „Юнайтед” преди 12 години. Без съмнение, към него ще е насочено и вниманието на противниковите треньори. Австралийският селекционер Пим Вербеек го описа като „много специален”, немският Йоаким Льов го определи като „неудържим”, а Леонардо просто го нарече „завършен играч”, след като английският нападател забоде четири гола в мрежата на „Милан”.

Въпреки всички хвалебствия, Руни твърди, че мнението само на неколцина души имат значение за него, като не пропуска да отбележи приноса на съотборниците му за отличната си форма. „Със сигурност е приятно водещите треньори да казват добри неща за теб, но, честно казано, не чета много-много. Слушам треньора си в „Юнайтед” и в националния отбор, а също семейството и приятелите си. И толкоз, заявява Уейн. Съотборниците ми знаят, че вкарвам много, но без тях това няма как да стане. Те са част от моя успех тази година и се надявам да продължим в този дух.”

През последните две години промяната в Руни е видима. Не само защото вече води атаката на „Манчестър Юнайтед” в отсъствието на Кристиано Роналдо. Да, напускането на португалеца му даде шанс да стане водеща фигура в отбора, но това не изчерпва всичко. Характерът му като че ли се смекчи, макар че това не стана за сметка на неизчерпаемата енергия, с която играе. Руни признава, че раждането на първия му син Кай през ноември му е дало още по-голяма мотивация, но го е направило по-улегнал човек.

„Мисля, че доста неща се промениха през последните две години. Вероятно така е с всички бащи – нали те трябва да са ролеви модел за синовете си. Кай вече бе на няколко мача, макар че все още не разбира какво се случва. Важното за мен бе, че присъства на двубоя с „Евертън” – двата тима, за които аз играх, и които той също ще подкрепя, когато порасне. Това е нещо, за което човек трябва да помисли. Имам няколко племенника на невръстна възраст, които идват да ме гледат на стадиона, знам какво значи това за тях. Скоро и синът ми
ще присъства на трибуните всеки уикенд, за да ме гледа”, добави Уейн.

Очевидно наслаждаващ се на бащинството и футбола, за Руни 2010-а може да бъде най-паметната година от досегашните му 24. Макар че той не иска да звучи твърде уверен в шансовете на своя клубен и национален тим за трофей, няма нищо лошо в това да е оптимист. „В момента сме в отлична позиция с „Юнайтед” и в първенството, и в Шампионската лига, а с Англия ни чака добра подготовка за мондиала. Човек никога не знае какво ще се случи. Може би в края на сезона ще ликувам с няколко трофея”, завършва Руни.

По ESPN