Президентът хвърли обувка по журналист, но това не е новина
16 Март 2010
Когато днес 15 март 2010 г., видях в студиото на Би Ти Ви колегата Диков, първата ми реакция беше: нима са се засрамили, че в централните новини на тази “голяма телевизия” го оплюха за дързостта да задава “кафеджийски въпроси” на недосегаемия ни президент на пресконференцията му от 12 март?
Бързо ми мина. Установих, че няма такава грешка. За по-достоверно му се обадих и той потвърди, че няма такова нещо като извинение.
За мнозина дребната на пръв поглед случка с оплюването на Сашо Диков в рамките на новинарската емисия може да е останала незабелязана. Но тя е забележителна. Защото е емблематична за наложения в нашите медии манталитет на журналистическата антисолидарност на солидаризирането със силните на деня.
Изказът на Диков при опитите му да изчопли някакъв отговор от президента може да не е бил на високото изискано ниво на пернишкия аристократ, но това, щом толкова не се харесва на въпросната телевизия, можеше да бъде подминато поне с мълчание. Вместо това, в нарушение на всякаква етика на взаимоотношенията между колеги, по негов адрес бяха направени обидни квалификации – не в публицистично предаване (което би било друго, там заемането на позиция е дори задължително, за да е ясно кой къде стои), а в новините!
Етика в телевизията! Помните ли тази претенция? Тя явно служи за оръжие, когато трябва да бъде сдъвкан журналист, който задава неудобни въпроси, квалифицирани като “неетични” от началството, солидарно с още по-голямото началство – олигархичното и държавното.
Честно казано, когато чух, че бронираният ни откъм чепати журналистически питания президент ще говори на пресконференция, ми мина през ум въпроса дали ще се намери един иракчанин, кюрд или китаец насреща му.
На 14 декември 2008 г. иракският журналист Мунтазар аз Зайди от телевизия “Ал Багдадия” има дързостта да замери властелина на света Джордж Буш на пресконференция в Багдад. Лошо. Много лошо. Адски неправилно. Не го подкрепям. Но беше смело. И освен всичко друго показа по парадоксален начин, че дори в Ирак, където демокрацията не просто прохожда, а още пълзи с кървави дири, е възможно някой да направи нещо заради кауза и благодарение на демократичните наченки на системата (наложена отвън, при това!), не е транжиран на място с чукове и железа, а отива на съд без опасност за живота му.
На 3 февруари 2009 г. лошият му пример беше последван от китаец, които замери с обувката си гостуващия в Кеймбриджкия университет китайски премиер Вън Цзябао.
На 15 декември кюрдски емигрант замери на улицата в Севиля турския премиер Ердоган, който беше на посещение в Испания.
У нас такива неща не стават. Тук журналистите биват замеряни от други журналисти – с компромати, с презрение, с мълчание и маргинализиране. В угода на силния на деня. Властниците само си подават обувките – има кой да им ги лъска заедно с имиджа.
Тук не е Ирак, САЩ или Испания. Тук е просто България – царството на врящия казан, в който винаги се намира някой да те дръпне обратно, ако тръгнеш да изпълзяваш от него. Не случайно НРБ беше съветската колония, която дори нямаше нужда от съветски военни бази – петата колона поддържаше колониалния ред по-добре от всякакви танкови дивизии. Не само в националсоциалистическите конлагери са назначавали за надзиратели т.н. капо, т.е. копои от същата националност, които най-ревностно са охранявали (и малтретирали) сънародниците си. И в соцлагера беше така.
В стила на Хрушчов властта в България и днес си сваля обувката, удря по масата и всички назначени за журналисти се снишават. Изпълзяващият Диков го дърпат обратно в казана. И никой не забелязва, че нещо нередно се е случило.
Ако имаше международно състезание “ходене по терлици” около властта, сигурно щяхме да сме световни шампиони. Особено при маратона без маратонки. Защото всички останали щяха да ги пускат да тичат боси (за да не хвърлят някоя маратонка), но това нямаше да важи за нас.
Виж още текстове в блога на Иво Инджев
 |
|
Та ние сме такива, каквито трябва да сме. Ние живеем в най-справедливата система на земята - капиталистическата. Комунистите подмениха диктатурата с демокрация и свобода. Защо трябва да бягаме от казана на свободата? Защо трябва да хвърляме обувки по тези които ни подариха свободата? Тези които ни подариха свободата, трябва да хвърлят обувки по нас, при положение, че правим нещо нередно.
Странни разбирания за свобода имате уважаеми SK.Факт е ,че демокрацията е най-справедливата система , но за капитализма и комунизма не мога да кажа същото.При тях така се получава ,че тая ми ти пуста демокрация , гарантираща свободата бива заглушаване , подтискана и потъпквана с всички средства на политиката.Без значение дали системата е капиталистическа или комунистическа стига се до там ,че олигархията ,която неизменно се образува и се смята за нещо по-по-най от останала сбирщина месо с дрехи ,максимално ограничава тази ми ти демокрация заробвайки мнозинството с дългове и отчаяние.
няма значение, продължавай да си плакнеш мозъка
Това за месото с дрехи чак ми хареса. Отвратителен цинизъм. Аз съм на мнение, че политическата пропаганда на победителя и маркетинга на големите фирми нанесоха непоправими поражения в мозъка на българския народ.
следното може да се прикачи към всеки един форум/ ЗАЩО БЕЗДАРНИКЪТ СЕ ИМА ЗА ГEНИЙ В света има безброй бездарници. Страшно е да си един от тях. Корнелският университет(САЩ) провел изследване по социална психология, което доказало че, повечето бездарници изобщо не осъзнават, че са такива. Точно обратното: Оказва се, че некадърникът (бездарникът) е значително по-уверен в "способностите" си от кадърния. „...без сам да го осъзнавам, е твърде вероятно да не ме бива в много неща...” споделя ръководителя на екипа d-r Dunning в сп.”Journal of personality and social psychology”, след публикуване на резултатите. Една от причините, на бездарника изобщо да не му пука, е че за да разпознае компетентното, са му нужни същите умения, нужни на компетентния. Така некадърникът страда двойно – той не само прави грешни изводи, взема неправилни решения, но и собствената му некомпетентност му пречи да го осъзнае. Липсата на способност за самонаблюдение и вярна самооценка, обяснява и защо хора без чувство за хумор, непрестанно разказват тъпи вицове. Или защо „кухи” политици, надълго и широко разясняват партийни стратегии по митинги и приеми. Слабите студенти също имат подобна нагласа, установил d-r Dunning. Скъсани на изпит прекарвали с часове в кабинета му, опитвайки се да го убедят, че правилните отговори ...още
на теста всъщност са грешни. d-r Dunning, провел серия от експерименти, проверявайки теорията си за некомпетентността. На различни тестове били подложени група студенти. Без да им обявят резултата от тестовете, ги оставили да се самооценят. Показалите най-нисък резултат на тестове по логика, хумор и граматика били най-склонни да се надценяват. Класираните с под 12% верни отговори на тест-логика, вярвали, че отговарят правилно на поне 68% от въпросите. Еталон за тест-хумор била преценката на комисия от комедийни актьори, а студентите подреждали вицове, според това доколко ги намират за смешни. Темерутите били убедени, че притежават прекрасно чувство за хумор, класирайки високо тъпи вицове,. Талантливите студенти напротив, силно подценили представянето си. Обяснението е че: Без данни от представянето на останалите, кадърните студенти допускат, че всички могат колкото тях т.нар. „Ефект на фалшивия консенсус”. Интересни били резултатите, когато студентите трябвало да се оценяват помежду си. След като разгледали работата на останалите, кадърните подобрили самооценката си. Некадърните оставали убедени, че са сред най-добрите, дори някои завишили самооценката си. Изследванията потвърждават основното положение в теорията на d-r Dunning &Kruger: некадърникът няма сетива, за разпознаване компетентността у другите. Налага се метафората на Томас Джеферсън: „Най-много знае този, който не знае, че знае малко”.
"Тук не е Ирак, САЩ или Испания. Тук е просто България – царството на врящия казан, в който винаги се намира някой да те дръпне обратно, ако тръгнеш да изпълзяваш от него. Не случайно НРБ беше съветската колония, която дори нямаше нужда от съветски военни бази – петата колона поддържаше колониалния ред по-добре от всякакви танкови дивизии." Браво Иво!!!5- тата колона дето си я мъкнем още от покръстването, хората търсещи господар и мачкащи и убиващи своите за да се доказват пред чужди благодетели.Вечно презиращи своят народ и произход същите дето до вчера говореха руски и играеха казачок върху български кости а днес са сътрудници на МВФ и СБ а утре ще плюскат ориз и ще си опъват очите да са по китайци от китайците.
Въпросът на Диков е не просто нормален, а великолепен. Невероятно, изумително е други журналисти да го намират за неуместен. Cигурно съм изкривен - на 50 години съм, от които половината съм живял в чужбина...
с такива като чичата форумът е удоволствие.(глупаците се дръвчат,че го могат-умните го правят.не е лесно човек да е умен,направо си е зор.ако един глупак се усъмни в акъля си,на 50% вече е гениален.ето за чичата и за останалите тук един виц,който разказах днес на германските си колеги:стюардеста помолила,ако има случайно лекар в самолета незабвно да се яви в пилотската кабина.надига се един и на бърз ход и отишал натам.след 10 минути се връща в салона и пита:случайно да има пилот в самолета.)сега уж по- фокусирано по темата:миналата година на тегел,на опашката съм с паси соломон и по едно време и се задава една смесена компания от наши газетари.на мига в който зърнаха пасито,се разчекнаха от усмивки:то не бяха възклицания,то не бе цуни- муни(изпопрегръщаха се)щях да си повърна червата,като гледах този театър на лигавене,на лизане:веднага си личеше,че артистите не си вярват самите те на симпатиите(разбирам напълно слагачите и само донякъде босът,който им позволява да му правят вятър:той вярва ли си)животинска ферма:
какво да иска човек от един шамаросан и вече комплексиран журналист?????дали ако от това си изкарва хляба,в скоро време ще събере за нещо дребно,примерно порцията на пенсиите,кофичка кисело млако
Господин Инджев, поздравявам Ви за опитите да измиете нашата изцапана журналистическа съвест. Ще дойде време, когато няма да сте сам и тогава, понеже сме в България, сигурно ще получим шанс да си го върнем тъпкано на определени хора и дори може би ще го направим, защото отново става дума за пренавити пружини, които са поели твърде голямо напрежение. Дотогава бих препоръчал на хората, които Ви четат, да се съсредоточат върху вестниците "Сега" - журналистите там се чувстват като мохикани в тая посткомунистическа държава, и "Дневник" и "Капитал". И по категоричен начин да отхвърлят "Труд", изданията на пресгрупата на онази тлъста дама и "Новинар". Там никога няма да прочетат каквото и да било критично или дори истината за Георги Първанов и сегашното правителство. Истината там се спестява.
Г-н Инджев, в днешната среда хората, от които мога да продължа да се уча на журналистика, са малко. Задължен съм Ви, че ми служите като ориентир. Радвам се, че Ви има!
това горното е монолог пред огледалото
Виждам че не сте ме разбрали, а и да сте ме разбрали не сте съгласни. Затова ще се изясня с риск да се повторя за някои форумци. Ето какво е моето мнение за свободата и демокрацията при комунизма и капитализма. Демокрация имаме там където хората избират, или директно вземат решения. Но там където се дават пари от частни лица за изборите, нямаме демокрация, а диктатура на капитала. Също така свободата при капитализма е най-лошото нещо което може да съществува. Тя дава възможност на силния да граби и изпозва слабия. Колкото повече свобода, по-малко справедливост. В джунглата имаме абсолютна свобода, но никаква справедливост. Но дори и да имахме истинска демокрация, пак нямаше да има справедливост. В този случай няма кой да защитава интереса на малцинствата. Значи за да имаме справедливост, държавата трябва да се управлява от справедливи принципи. Кои са справедливите принципи? Идете в детската градина и децата ще ви ги кажат. Попитайте ги справедливо ли е едни да преяждат други да гладуват, справедливо ли е едни деца да ходят в детски градини и на почивки по море и планина, а други да ровят в боклуците и ще се убедите от техните отговори че принципите на комунизма са най-добри.
Чича, ако си въобразяваш, че някой журналист ще си рискува отношенията с банката заради такива като вас, дето после ще прочетете това, за което той си е рискувал работата, ще го приемете за сведение и ще си легнете под завивката... Няма да стане. Вие на един протест не можете да се съберете, а иначе правите ботевски пози по форумите.
Хубаво ми мина през акъла, че заглавието на статията е журналистическа метафора като - изреждам - "Президента уби архар", "Президента хвана трипер от 15 годишна" и в крайна сметка "България уби дете".