Мег Хендли

Нигерийка след клането в Дого Нахава. Снимка: АП/БТА

Стотиците селяни, убити с мачете близо до централния нигерийски град Джос в неделя, отново насочиха вниманието върху религиозните проблеми в най-гъсто населената африканска страна. Нигерийски официални представители твърдят, че последното кръвопролитие, повечето жертви на което бяха християни, много от които жени и деца, е отмъщение за сблъсъците в същия град през януари. При това клане, нападатели християни убиха 300 мюсюлмани. Периодични епизоди на насилие раздират Нигерия. Населението на страната от 150 милиона души е разделено почти поравно на християни и мюсюлмани, и на още около 250 племена.

Джос, който се намира на около 300 мили северно от най-големият нигерийски град Лагос, е разположен точно в центъра на размирния “среден пояс” , т. нар. културна линия, която разделя мюсюлманския север на страната от християнския юг. “Средният пояс” е врящ казан, в който главните етнически групи на Нигерия, мюсюлманите Хауса-фулани и Йоруба и християните Игбо, обикновено съжителстват мирно, но понякога влизат в сблъсъци.

Много нигерийци твърдят, че истинската причина за насилието не са етническите или религиозни различия, а борбата за земя, ограничените ресурси и политическо влияние. Бедност, безработица и корумпирани политици карат екстремистите от двете страни да извършват ужасяващи зверства. Въпреки че страната събира годишно милиарди долари приходи от петрол, мнозинството нигерийци преживяват с по-малко от долар на ден. В щата Плато, където се намира град Джос, мюсюлманските пастири на едър рогат добитък от севера и християнските фермери от юг си съперничат за контрол над плодородните равнини.

Лошото разпределение на богатствата предизвика конфликт и в богатия на петрол южен регион на Нигерия около делтата на река Нигер, където бунтовници, които лобират за по-голям дял от приходите за петрол, редовно взривяват тръбопроводи и отвличат чуждестранни петролни работници. Андрю Какабадсе, професор по международно развитие на мениджмънта в базираната във Великобритания школа по мениджмънт Кранфийлд, твърди, че петролните компании са подбуждали по различно време етнически разногласия с цел икономическа печалба.

Какабадсе обяснява религиозните борби със смъртоносното съчетание на външни петролни интереси, продължителни местни конфликти и бедност. “В Нигерия, християнско-мюсюлманският въпрос е върхът на айсберга”, отбелязва той. “Това, което е под него е много по-сложна социално-политическа ситуация, която не може да бъде обяснена само с религиозните разделения. Имате изпитана рецепта за конфликт и става така, че той е християно-мюсюлмански.

Религиозният конфликт се проявява най-силно през 1967 г., когато трите източни щата, населени главно с Игбо се отцепват под името Република Биафра, предизвиквайки кървава тригодишна гражданска война. Опитът да се отцепят в крайна сметка не успява и Нигерия интегрира повторно региона с преобладаващото племе Игбо през 1970 г.

Насилието между мюсюлмански и християнски етнически групи бе контролирано от поредицата от военни режими до 1999 г., когато Нигерия се завърна към гражданското управление. Макар демокрацията да позволява по-голяма религиозна свобода в Нигерия, тя засили политическите и икономическите разделения между етническите групи. Бунтовете през 2001 г. отнеха живота на повече от 1000 души и последващите бунтове през 2004 г. и 2008 г. взеха още хиляда жертви. По-малки, но не по-ожесточени нападения през 2009 г. отнеха живота на десетки.

Полицията арестува над 90 души за предполагаемата им роля в тазседмичното клане. Вашингтон и международните правозащитни организации призовават Нигерия да преследва и накаже отговорните. “Време е да поставим ясна граница за нещата”, заяви научният работник от “Хюман Райтс Уоч” Корин Дъфка. “Властите трябва да защитават тези общности, да накажат извършителите и да се заемат с причините за насилието” Но дори и това да се случи, няма вероятност насилието да спре напълно.

По БТА