Брус Гробелар с екипа на Ливърпул. За 13 години на “Анфилд” легендарният вратар от Зимбабве спечели 6 пъти титлата на Англия и КЕШ през 1984 година. Снимка: ДМ

Всичко можеше да е различно за най-успешния вратар в английския футбол. 13 медала за 13 години в „Ливърпул” трябваше да му осигурят друго място в историята. Вместо това се стигна до лична и професионална трагедия.

През 1994 година бизнесменът Крис Винсънт обяви пред „Сън”, че Гробелар е замесен в уговорени мачове. В оборудвана с бръмбари хотелска стая тогавашният вратар вече на „Саутхемптън” говори за продадени срещи, признава за получени 40 000 паунда за мача „Ливърпул” – „Нюкасъл” през 1993-а и е филмиран как приема 2000 паунда като вноска за следващия уговорен двубой.

През 1997-а по време на съдебен процес срещу Ханс Сегърс, Джон Фашъню и малайзийския бизнесмен Хен Суан Лим Гробелар заявява, че има доказателства срещу Винсънт. Заседателите не стигат до присъда. След ново дело четиримата са оправдани. През 1999-а Брус печели 85 000 паунда от дело срещу „Сън”, но впоследствие Апелативният съд отменя присъдата. Камарата на лордовете връща първоначалното решение, но сумата е намалена до 1 паунд, а Гробелар трябва да плати 500 000 паунда съдебни разноски. Неспособен да го направи, той обявява фалит. „Макар че излязох от съда като невинен, „Сън” получи това, което искаше. Боли ме за начина, по който бе направено. Аз не познавах системата за разлика от тях. Те имаха ресурсите да ме пречупят. Моята най-висока заплата в „Саутхемптън” бе 2800 паунда. Плащам обучението на дъщерите си в частно училище, а къщите ми не са на мое име (по време на делото се разбра, че са на съпругата му). Фалитът остана единствената ми възможност”, заявява Гробелар.

Защо изобщо се е захванал със „Сън”? „Това си бе дело за изчистване на името ми, не е било криминален случай, обяснява той. Заседателите ме оневиниха, но в Апелативния съд решиха друго. Когато отидох в Камарата на лордовете, един от тях ми каза, че трябва да крия лицето си от срам. Защо? Никога не съм направил нищо лошо. Случилото се с мен бе прецедент за британското законодателство. Съмнявам се, че изобщо някога ще се случи отново.”

Гробелар обаче е боец - още от дните си като войник на първа линия в Родезия и преминал през критиките за ексцентричните му прояви на „Анфилд”, той винаги остана твърд. После отново се появи – като треньор в Южна Африка. „Първоначално отидох да тренирам деца. Така заработих малко пари, а и имах пенсия от престоя си в „Ливърпул” – без тях щях да стигна дъното.”

За пет години Гробелар бе треньор на „Суперспорт Юнайтед”, „Севън старс”, „Хеленик”, „Манинг Рейнджърс” и „Умтата Бушбъкс”. „Спасих всеки от тях от изпадане, хвали се Брус. Освен това оставих своя отпечатък в „Суперспорт”, където вече знаят каква е ролята на треньора. Днес те не падат под четвърто място. Един ден ще се върна към треньорството. Мечтата ми е да водя „Ливърпул”, ама не знам дали ще закъсат чак толкова!”

Сега Гробелар живее пак на Острова. Член е на организацията на бившите футболисти на „Ливърпул”, играе голф и от време на време рита в демонстративни мачове в Европа за „по-стари състезатели, изпаднали в трудно положение”. Той не иска да влиза в тази категория, но тъй като вече е обявил фалит, не може да натрупа никакво състояние.

Надява се обаче този кошмар скоро да свърши. Освен че играе голф, той наскоро се появи и в мач на аматьорския „Гласхютън уелфеър”. „Все още чувствам тръпката от играта. Мачът бе чудесен, с желанието си да ни бият тези момчета ме накараха да се смея. Чакам с нетърпение всеки следващ двубой. Магията на стария Гробелар още не е изчезнала, смее се Брус. Прекарах невероятни дни в „Ливърпул”, а каквото и да ми се е случило в живота, не бива да се оплаквам твърде много. Дойдох в тази страна с 10 паунда в джоба, а когато лордовете ме удариха, останах с един. Имах чудесен живот само за 9 паунда!”

По  сп. 4-4-2