Haters*. Бербатов отговори в сайта си на нападките, че е "лигльо" и "противен Звезделин"
8 Март 2010
Б. р. - Преди дни в няколко български спортни медии (първо в. “7 дни спорт”, а след това беше препечатано в почти всички спортни сайтове - виж тук) разпространиха клюки за Димитър Бербатов, че националите не можели вече да понасят “противния Звезделин”, както го наричали. В текста Бербатов е наричан още “лигльо”, “манекен”, “кмет” и се твърди, че вратарят Иванков не иска да играе заради него в националния.
Статията прилича на целенасочена интрига и е доста обидна, а няма характер на информационно задкулисно разкритие.
По подобен начин преди години български спортни журналисти нападнаха Христо Стоичков и започнаха критики срещу него, които доведоха до това, че беше отстранен от националния отбор от тогавашния треньор Бонев.
Сега наблюдатели прогнозират, че може да се очаква самостоятелно оттегляне на Бербатов от националния, или, също така подозират, че зад статията се крие провокация на среди от футболния съюз, които се стремят треньорът да отстрани нападателя от отбора. Но дали чак толкова дълбоки причини има статията или тя е типичен израз на интригантството и комплексите на българската спортна журналистика, не е ясно.
От друга страна наблюдателите отбелязват, че в отговора в блога си Бербатов е зарязал характерната за него скромност и е изпуснал спокойния тон, без да преминава границите на добрия тон, все пак.
От рубриката “Блог” на сайта berbatov.bg:
Haters*
Чудя се как да започна. Но явно щом всеки в България разбира от футбол, дава оценки и компетентно мнение, а през живота си тези хора не са ритали футболна топка, така и аз ще почна да давам път на моето мнение… все пак това е моят сайт и мога да си пиша, каквото си пожелая :). Та тази статия е точно за тези всички “разбирачи”, всички завистници, всички злобари, хора, които не могат да спят, когато видят някой човек да преуспява. Е, аз съм един от тези успели хора, които изпитват злобата и омразата на свой гръб. Има много успeли хора в България и предполагам, че и те се чувстват по същия начин. Аз не мога да говоря от тяхно име, така че ще говоря за себе си.
Много е трудно особено в България да признаеш успеха на другия. Не знам на какво се дължи това, но е непосилно за някои хора да приемат факта, че има много успели хора и ще продължава да има. Наслушах се и се начетох на доста неща, особено по мой адрес, идващи точно от такива хора, злобни и завистливи, но както казва един от любимите ми поети: “I AM THE DOG YOU LOVE TO HATE, BECAUSE I AM A BIG SUCCESS” (б. р. - англ. “Аз съм кучето, което обичаш да мразиш, защото аз съм големия успех”). Единственото, което мога да изпитвам към тях, е съжаление. Тези хора никога няма да могат да надскочат собствените си ценности (злоба и завист), за да видят колко по-добър може да бъде светът. Никога няма да бъдат достойни хора, никога няма да могат да живеят със себе си, знаейки, че има хора, много по-успели и обичани.
Пиша и за всички тези “журналисти”, които си позволяват да пишат измислици и да интригантстват по мой адрес, хора, които трудно признават успеха ми и не показват респект и уважение. Е, няма как да го получите и от мен. Но успехът ми е факт. И е още по-сладък от факта, че съм от малка страна като България, а имам възможността да играя в най-големия отбор в света. Постиженията ми също, на 29 години съм, постигнал съм много, много повече от доста други и съм го постигнал, защото мечтите ми нямат край и никога не съм завиждал или интригантствал. Тези неща никой не може да ми ги отнеме. Разбира се, има изключения. Както има добри и лоши футболисти, така има и добри и лоши журналисти. Пиша го това, тъй като много хора трябва да бъдат поставени на мястото си, всяко нещо си има граници. Много пъти са ми казвали, че съм скромен, е, тук скромността ми остава на заден план. За да може всички ние, които вървим и искаме да вървим напред и да се развиваме, трябва да премахнем тази злоба и завист. Трябва да игнорираме и забравим всички тези хора, проповядващи тези качества, защото рано или късно и това ще стане. Те ще бъдат забравени. Докато всички ние ще бъдем запомнени дълго, след като ни няма.
Един съвет към всички останали, за които не се отнася тази статия. И ще цитирам Марк Твен: “Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат успехите и амбициите ви. Малките хора винаги ще го правят. Докато наистина великите ще ви накарат да се почувствате така, сякаш вие самите можете да станете велики”. Не спирайте да мечтаете и да си помагате.
ЩЕ НАПИША И НЕЩО МНОГО ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ завистници, АЗ СЪМ МНОГО НА ВИСОКО, ЗА ДА ВИ ВИЖДАМ. А ДОРИ КАТО ТРЪГНА ДА ПАДАМ, ПАК НЯМА ДА ПАДНА НА ТОЛКОВА НИСКО.
ДБ
б. а. - Haters означава “мразещи”
Виж още по темата в e-vestnik: Бербатов и скорпионите
 |
|
йосифовото коляно да осъди коляното на дюк за...
казали им го, Мите!!!
правилно
Ивав чувството че футболната публика е свикнала и харесва футболисти - простаци, които изпитват истински трудности да построят нормално структурирано изречение на български. Ако някой не се вписва в подобен калъп, започва да и вади очите и да дразни. За този тип хора манекен е футболист, който не ходи със спортния си екип на ресторант. Лигльо е човек, който не псува съдиите и всички останали. Да, наистина такива хора са много ниско.
Интересно-дали това, което е написал се отнася и за Модерния ляв (който разбира от футбол и е играл и то как), щото и той го оплю...Иначе, добре е да знае, че като гледа от високо-всичко може и да му изглежда дребно и незначително, но и погледнат отдолу-той също изглежда дребен и незначителен (по законите на физиката, де)...
На всеки нормален човек , в един момент му писва, постоянно да го плюят разни озлобени същества.--- Това момче си има семейство , родители , съпруга и дете . Едва ли му е безразлично , как се чувстват те , когато четат цялата тази помия , с която ежедневно го заливат . ---От друга страна пък , никой няма право да отнема в тези тежки времена единствената утеха на нищожеството - да мрази и обругава този , който се е издигнал много над него.
С теб сме, Бербо, не слушай злобарите!
бербатов сие направил ремонт на покриви в англия повече на www.etlubo.com
Ако България имаше още 10 такива футболисти като Бербатов щяхме да сме световна сила като Бразилия ,а с такива долнопробни журналистчета като този които е писал статията скоро няма да ни зачитат и в футболни страни като Зимбабве.Гледаи напред Митко в България такива статии се пишат от простотия.
Според българските (пък и не само според българските) представи футболистът трябва да бъде нискоинтелигентен простак с неутолим хъс да мачка противника. Основната му задача е да провокира и подхранва пещерните емоции на драгата публика. Той трябва да предизвиква неистов рев, псувни и настървение срещу "врага", както и дивашко удовлетворение, че въпросният "враг" е стъпкан, сдъвкан и изплют. Той трябва непрекъснато да гъделичка клюкарското любопитство на публиката, навикнала да гледа лигави сериали и "Биг Брадър" - тоест, да бъде "звезда" в чалгаджийския, лъскав и кух смисъл на думата. Това е идеалът. А техническите умения с топката и усетът към играта са просто допълнения. Бербатов обаче категорично отказва да влезе в този калъп. Дори и в английския му вариант, който е значително по-цивилизован от българския. Бербатов уважава твърде много спорта, с който се занимава, а и има достатъчно самоуважение, за да тръгне да се прави на тъп гладиатор заради нечий кеф. Човекът просто е личност - и не се притеснява от това, че е интелигентен и че е различен. За което мога само да му ръкопляскам.
Благодарение на тия дето ги гледа отгоре той самият е някакъв. Защото професионалния футбол се играе заради феновете. И неговия отговор може да е само на игрището и никъде другаде. Що не земе да драсне и некой ред за феновете от Олд Трафорд, дето го недолюбват или до журналистите от Сън, Мирър или Дейли Телеграф. Щото и те не му прощават никак. Ама след това ще има следната картинка - около 30 - годишен, оплешивяващ мъж от източно европейски произход ходи из Манчестър и си говори сам. Отверме навреме /доста рядко/ може да бъде забелязан и да разхожда червена фланелка на терена на Олд Трафорд. Ако не вярва за островните журналисти да пита Батето. Ине само него.
браво митак само така бате
Адашче верно моето момче, ти осъществи мечтата си и си до тук.Бъди мъж и се откажи от национала, пък си ритай когато те пусне съра.Постигнал си всичко - евала.Сега дай път на младите да се развиват, тебе вече те гледахме на няколко световни и европейски първенства.Стигат ни тези титли с теб.Вече си на възраст дай повече за Юнайтед.
Ха-ха-ха, на всички засегнати от Митко Бербатов им трябва само едно: да ги псува Христо Стоичков на майка за да разберат за какво става дума. Прав е Митко, че никога няма да падне толкова ниско, че да ги забележи. Мите, проблема ти приятелю е, че не си прост както се очаква от всеки футболист. Я виж колегата Руньо, пардон Руни, как добре се справя! Як, ама прост и го обичат всички журналисти и го хвалят! Вземи си поука и друг път не показвай, че си умен, че гледай каква беля стана!
аме туке камерас бербо
АЗ СЪМ МНОГО НА НИСКО, ЗА ДА ТЕ ВИЖДАМ. А ДОРИ КАТО ТРЪГНА НА ВИСОКО, ПАК НЯМА ДА СТИГНА НА ТОЛКОВА ВИСОКО.
От кал да ,Митак да Е...
Адашче ти кой дирек играеше?
Казвам се Димитър Бербатов и вече съм грамотен. Разбирай ... имам си собствен блог в Интернет и се уча да пиша в него. Вече пуснах цели две „кървави писма", това е третото. То обаче не е предназначено за българските завистници към моя гений, а към феновете на Манчестър Юнайтед, сър Алекс Фъргюсън, УЕФА, ФИФА, британските журналисти, планетата Земя и цялата Слънчева система. Това си е моят блог и имам право да си пиша каквото си искам. От рецепти за макарони до SMS-и към фолк-певици, ако преценя, че си струва. Защото както ме е учила моята учителка по балет в Благоевград, аз трябва да съм скромен. Което означава да вкарвам само на скромни отбори. И следвам този завет докрай. Аз съм преуспял човек. Това стана благодарение на гениалното ми откритие да съчетая футбола с балета. Най-тежко ми беше, когато природата ме принуди да се разделя с любимия си балетен атрибут, диадемата за коса. Но се преборих с тази жестокост и сега съм по-силен отвсякога. Около мен гъмжи от злобари и завистници. Мрази ме Рууни, защото е по-плешив от мене. Мрази ме Рио Фърдинанд, защото не може да посреща центрирана топка с рамо като мен. Мрази ме кореецът Джи Сун Парк, че ...още
съм висок и синеок, а той е лилипут и очите му се отварят с ципове. Мрази ме сър Алекс, защото жена ми е по-млада и по-хубава от неговата. Мрази ме английската преса, защото тя пише по-бързо, отколкото аз тичам и това я вбесява. Мрази ме и Лейди ГаГа, защото аз съм гостувал на Слави и Азис, а тя не е, а и едва ли някога ще го направи. Мразят ме черните дупки и Млечният път, защото ги имам за втора класа и никога не прелитам по тях с мощната си и бърза кола. Мразят ме и извънземните. Най-вече онези от Юпитер, защото до един са левскари. То по същата причина ме мрази и цялото земно кълбо. Не случайно на Земята й викат „синята планета". Но аз съм нависоко. Толкова съм нависоко, че изкуствените спътници ми се заплитат в прическата и ми съсипват гела. От щото съм нависоко, понякога разбирам, че са ме пуснали на терена много след като мачът е свършил. Но тук отгоре всичко е толкова микроскопично и незначително. Тук горе аз често срещам боговете. Сядаме си на някой облак и кротко беседваме за това колко малки и злобни са хората към нас. Наскоро Зевс ми сподели, че и той бил с проблеми като моите в началото на кариерата си, но ги решил бързо с малко гръмотевици, мълнии, торнада и цунамита. Понякога, когато сядам върху тоалетната чиния, за да оставя в историята поредното нещо от себе си, аз виждам миниатюрните хуманоиди да ме сочат с пръст и да ми се заканват. Подминавам ги с аристократична усмивка и просто им пускам водата от казанчето. Просто са жалки и невзрачни ... Толкова от този постинг, защото Елена ме вика да сменям памперса на бебето. Утре може да пиша пак, защото... аз съм Димитър Бербатов - най-скъпият резервен футболен балетист в Галактиката и вече съм грамотен. Разбирай... имам си собствен блог в Интернет и се уча да пиша в него.
berbatov e dobur fotbulist az uvaghavam postupkata mu na nego mu e trudno triabva da go podkrepim
Правилно "7 дни спорт"!Този е един голям,голям лигльо.За националния на България не е направил нищо.По-добре да си стои на Острова, а там ако иска на пейката или за да изглежда по-интелектуален - да се снима с лаптоп.
Бербатов ти си велик футболист и заслужаваш най вече
Казвам се Димитър Бербатов и вече съм грамотен. Разбирай ... имам си собствен блог в Интернет и се уча да пиша в него. Вече пуснах цели две „кървави писма", това е третото. То обаче не е предназначено за българските завистници към моя гений, а към феновете на Манчестър Юнайтед, сър Алекс Фъргюсън, УЕФА, ФИФА, британските журналисти, планетата Земя и цялата Слънчева система. Това си е моят блог и имам право да си пиша каквото си искам. От рецепти за макарони до SMS-и към фолк-певици, ако преценя, че си струва. Защото както ме е учила моята учителка по балет в Благоевград, аз трябва да съм скромен. Което означава да вкарвам само на скромни отбори. И следвам този завет докрай. Аз съм преуспял човек. Това стана благодарение на гениалното ми откритие да съчетая футбола с балета. Най-тежко ми беше, когато природата ме принуди да се разделя с любимия си балетен атрибут, диадемата за коса. Но се преборих с тази жестокост и... /> ...сега съм по-силен отвсякога. Около мен гъмжи от злобари и завистници. Мрази ме Рууни, защото е по-плешив от мене. Мрази ме Рио Фърдинанд, защото не може да посреща центрирана топка с рамо като мен. Мрази ме кореецът Джи Сун Парк, ...още
че съм висок и синеок, а той е лилипут и очите му се отварят с ципове. Мрази ме сър Алекс, защото жена ми е по-млада и по-хубава от неговата. Мрази ме английската преса, защото тя пише по-бързо, отколкото аз тичам и това я вбесява. Мрази ме и Лейди ГаГа, защото аз съм гостувал на Слави и Азис, а тя не е, а и едва ли някога ще го направи. Мразят ме черните дупки и Млечният път, защото ги имам за втора класа и никога не прелитам по тях с мощната си и бърза кола. Мразят ме и извънземните. Най-вече онези от Юпитер, защото до един са левскари. То по същата причина ме мрази и цялото земно кълбо. Не случайно на Земята й викат „синята планета". Но аз съм нависоко. Толкова съм нависоко, че изкуствените спътници ми се заплитат в прическата и ми съсипват гела. От щото съм нависоко, понякога разбирам, че са ме пуснали на терена много след като мачът е свършил. Но тук отгоре всичко е толкова микроскопично и незначително. Тук горе аз често срещам боговете. Сядаме си на някой облак и кротко беседваме за това колко малки и злобни са хората към нас. Наскоро Зевс ми сподели, че и той бил с проблеми като моите в началото на кариерата си, но ги решил бързо с малко гръмотевици, мълнии, торнада и цунамита. Понякога, когато сядам върху тоалетната чиния, за да оставя в историята поредното нещо от себе си, аз виждам миниатюрните хуманоиди да ме сочат с пръст и да ми се заканват. Подминавам ги с аристократична усмивка и просто им пускам водата от казанчето. Просто са жалки и невзрачни ... Толкова от този постинг, защото Елена ме вика да сменям памперса на бебето. Утре може да пиша пак, защото... аз съм Димитър Бербатов - най-скъпият резервен футболен балетист в Галактиката и вече съм грамотен. Разбирай... имам си собствен блог в Интернет и се уча да пиша в него... Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук