Висенето на Попа се премести във Фейсбук или как си пиша с Кевин Спейси
8 Март 2010
Социални мрежи. Виртуални приятелства. Онлайн живот.
Самата идея за това не е ли извратена?
Не, за сина ми не е.
За мен, не е ли в повече?
Идеята да си налееш питието и да седнеш пред машинка, която ще те заведе при приятелите ти…
Ако някой преди 10 години ми беше казал, че това е бъдещето ни, щях да настръхна. Оказахме се обречени на самота. Реалният човешки контакт излезе от употреба. Кой, по дяволите, вече има време за разточителни вечери на чашка и приятен лаф с приятели в петък? А за някогашното висене на Попа? За среща с колеги в сряда и с роднини в неделя? За любими в събота и за делови връзки в четвъртък? За пазар, спорт, култура, остава вторник! Колко често се виждаш с тези, с които ти се иска?
Сега, неусетно за самите себе си, сме изправени пред избора да сме или да не сме в някоя социална мрежа.
Така или иначе те са тук, в нашия ден – фейсбук, туитър, линкедин, майспейс и още и още. Пробвала съм всичките.
Какво им е хубавото и какво им е лошото?
Работата е в това, че всичко може да е много хубаво или много лошо. Въпрос само на личен вкус и избор. Кой ще ви населява пространството си е ваша работа. Като всяко от приятелствата и познанствата. С един ти е гот, с друг не толкова, трети едва го дишаш. Имаш всяка възможност да си пресяваш връзките нон стоп. Ако си напускал на приятелите приятелите на техните приятели, и те се размазват да постват музика от която искаш да се гръмнеш – отфрендяш – unfriend (превеждат го “разприятелявам”). Мрежите си имат свой български език, поствам френдвам, отфрендвам, ивентвам и т. н.
Например вчера прочетох следния коментар – Знаех си,че ти първа ще го лайкнеш!!! Аз например разкарвам – хайдвам – всяка ферма, мафия, покер и прочие игри и забави. Махам и подаръци, мечета, розички, целувки и още безкрайна редица от тийнейджърски или старомомински розови облачета. Както и бири, ракии, шампанско и други напитки, които искам да консумирам в реалния им вид. Мразя хороскопи, късмети, каръци и прочие. И това си е мое право. На някой приятели им прощавам когато се изтърват понякога да ме юркат и аз да ги целуна, не че не искам, ама мамка му… Но, обикновено, ги подминавам като катаджия жигули. Интерсни са ми други неща. Хората. Тези които ме изненадват. Провокират. Или ядосват, ама умно. Тези с вкус. Или изобщо без вкус. Различно.
Казват, че всички в тия мрежи сме ексхибиционисти, нарциси, влюбени в себе си. Че си правим пиар, самореклама, показваме себе си в страхотна светлина, къщите си, екскурзиите си, децата си, колите си или снимките на които сме прекрасни и млади. Е, и? Аз съм артистка и както казваше Мавро – харесва ми да ме харесват! (Има ли такива на които това не им харесва?).
Като си в социална среда - срещнеш някой на улицата или отидеш на рожден ден или на прием, на театър – как искаш да изглеждаш – като след махмурлук сутрин ли? И какво разказваш на комшиите – какъв си неудачник и позор за рода си? Не. Искаш да изглеждаш готин. Както ти си го разбираш това готин. Който не ти се кефи, и без това не ти е в кръга. И ти не си в неговия.
А, ако искаш на някого да му поплачеш на врата, има място за лично писмо. Има вариант и пред всички да се разголиш, да страдаш, да си гневен, колкото ти душа иска. Пак въпрос на избор.
Има и една категория страници които не разбирам чисто професионално. Не може да си дружа с Кевин Спейси и да съм фен на Камен Донев? Камен го познавам лично и от близо. Но няма как да съм му дружка, щото той има само фен страница. Кевин Спейси не познавам лично, но пък съм му дружка. Нещо повече пишем си. Не преувеличавам, руга мен и останалите, които не вярвахме, че той пише сам страницата си.
С две думи, аз нямам проблеми с мрежите за социални контакти. Те ми дават достатъчно свобода да избирам кога с кого и за какво ще си прекарам времето пред лаптопа. Те ми дават знание и идеи за как и накъде върви светът. Къде съм аз в него и къде са моите приятели, моя народ. Те ми дават чувството за общност. Тази среда ме зарежда с всички възможни чувства - от възторг и гордост, до срам и гняв.
Фейсбук – мястото, където не съм сама.
За мен това е ритуал - рано сутрин с кафето, или късно вечер с нещо друго – кефа да се отпусна, да се забавлявам, да се взирам в лицата на стари и нови приятели, на роднини, колеги, ученици и съученици, да търся новини, спомени, идеи, да чета хвалби, смешки, призиви, заяждания. За мен това е удоволствие.
За това и не разбирам, как тия между 20 и 30 години го правят тичешком на телефона си.
Но на на 15, на 20 или на 60 години, в София или Мадагаскар, ние сме заедно - в една или в няколко социални мрежи. От цялата планета. Броят ни е почти милиарден. И няма мърдане.
Повече от очевидно е, че висенето на Попа се пренесе тук.
 |
|
От телефона, от компютъра, през прозореца, какво значение има, комуникация да върви :)
това е ритуал
На някой пак му се е приискало хората да загубят връзка помежду си. Пак да се напиват и лигавят на купони в блока, но да не знаят как ги лъготят...и да си траят!
Мадлен, написала си го ок! А висенето на Попа кво губивреме беше... :( А сега - кеф ти Кевин, кеф ти Спейси :) И като гледам снежния 8 март - що ли пък да не те целуна топло от... къщи? :) Е, целувам те!!!
Едно време службите (наши или чужди) харчеха пари да ни правят досиета ........ сега няма нужда , сами си ги правим като висим в такива "социални мрежи" . Остава и чипчето да ни присадят и с биометричните данни сме вече пронумеровани и прошнуровани и сложени на лавицата и подредени в Новия Световен Ред хаха .....авторката е полуидиот след като се възторгва от такава псевдосвобода
Хубаво де, и какъв е смисъла от всичките тези социални мрежи? Отговорът - точен и ясен: никакъв! Това за мен не истински живот, защото не е същото като да се изплачеш на рамото на приятел като в реалния свят. Калокото и емотиконки да има няма как да предадеш точно емоциите си, без поглед, жестове и прочие. Ако можеш, то тогава си роден талант писател. Къде отиде онази тръпка че закъсняваш за срещата на Попа, онова прятно чувство от слънчевите лъчи, които те галят дакъто клюкарствате с приятелки? Къде отиде цялото това чувсто в общувонето? Дори, ако щете, къде отиде онази тръпка, когато си отвориш меила и видиш ново писмо от приятелката ти в чужбина? Няма я, защото тя отдавна не праща избрани снимки и коментар лично към теб, поства ги за всички. Нямам Феисбук, майспейс,и други там, нямам акаунт и в нито един български сайт за запознанства- софянци ли аха и прочие. Какво имам... скайп- без него не може, иначе телефона е солен, ласт фм, защото е наистина удобно, и няколко добри приятели с коитоизлизам да клюкарствам- маже рядко да е, но тръпката си заслужава. Тръпката че пак закъснявам/закъсняват за срещата на Попа.
Смятам, че висенето на Попа и където и да било другаде .... не може да бъде изместено от която и да е социална мрежа. Човек има възможност да съвместява "висенето" на всички места, стига да му се иска. Просто понякога, както днес е снежно и студено, висено във Фейсбук се оказва малко по приятно от висенето на Попа....., пък и понякога чрез висенето във Фейсбук човек се разтоварва от всекидневието в живота си.......
Хубавото е, че не службите решават какво да публикуват от личните ми данни, а аз самия. Това на простичък език се нарича "свобода". И върви с пълен комплект отговорности - който не ги разбира да не се регистрира. Имам достатъчно капацитет, за да общувам с всички свои контакти - и се радвам на всеки допълнителен канал. Възможността да контактуваме по всяко време и от всяко място ни прави пределено по-комуникативни, не по-самотни. Другото е консерватизъм...
Не мога да разбера какъв е проблема? За този, който иска да се среща с приятелите си,да се среща. Ако е в България, например. Ама който е от друга държава малко ще му е трудно да дойде до тук. За това са тия социални мрежи. Кръчмата и раздумката с приятели никой не може да я отмени. Въпрос на избор.
Предпочитам форумите или коментари по тема,във Фейсбука -всеки нещо си дърдори-липсва истински диалог.
на "попа" вече спокойно може да казвате "цървула"
за съжаление,ние се роботизираме и общуването между нас се превръща в електронна игра . Не става въпрос за службите-те и без това вече надничат и в тоалетните ни-изчезва човекът като личност,появява се неговият ерзац,клиширан,огладенІредактиранІ, със средна телесна температура и още по среден интелектуален капацитет. Не е вярно,че няма време за лични срещи-стига да ги желаем,да не ни мързи да походим малко пеш из града,и да срещнем приятелите си на живо,а не на снимка...Медиите,тези продажни проститутки ежедневно се опитват да ни настанят в правата линия на мисленето да не мислим че демокрацията пак се изроди в диктатура,само че префинена. Внимавайте хора-ако искате да останете човеци! ЕКЛИСИАСТ
за съжаление,ние се роботизираме и общуването между нас се превръща в електронна игра . Не става въпрос за службите-те и без това вече надничат и в тоалетните ни-изчезва човекът като личност,появява се неговият ерзац,клиширан,огладенІредактиранІ, със средна телесна температура и още по среден интелектуален капацитет. Не е вярно,че няма време за лични срещи-стига да ги желаем,да не ни мързи да походим малко пеш из града,и да срещнем приятелите си на живо,а не на снимка...Медиите,тези продажни проститутки ежедневно се опитват да ни настанят в правата линия на мисленето да не мислим че демокрацията пак се изроди в диктатура,само че префинена. Внимавайте хора-ако искате да останете човеци! ЕКЛИСИАСТ
как сте