Страничните рефери няма да знаят какво да правят с флагчето, ако бъде премахната засадата. Снимка: ФИФА

Много футболни фенове сигурно поне веднъж са искали засадата да бъде премахната, най-вече когато техният отбор вкарва на пръв поглед редовен гол, който впоследствие е отменен от съдията. Няма друго правило във футбола, което да е предизвиквало повече скандали. За смисъла от съществуването му и последствията от отмяната му обаче хората рядко се замислят.

Тревожните сигнали за нещо замислено в подобен дух дойдоха миналата седмица, след като президентът на ФИФА Сеп Блатер призна, че е разговарял с колегата си от Международната хокейна федерация по въпроса. Преди 12 години засадата изчезна от хокея. „Блатер ми зададе доста въпроси по темата и дали това е сполучлив ход, заяви хокейният шеф Леандро Негре. Макар че самият той не изрази мнение, очевидно бе доста заинтересован.”

Обикновено повечето идеи на Блатер са незначителни и не водят до нищо. Вратите не бяха направени по-големи, за да се увеличи резултатността, а шортите на футболистките не станаха по-прилепнали към тялото за радост на швейцарските чиновници. Дори ако Блатер е сериозен в намеренията си за засадата, малко вероятно е това предложение да мине през законотворците на играта – Международния борд, на който му предстои годишно заседание.

Самото правило за засада и начинът, по който тя се интерпретира от съдиите, преживя доста промени през последните 20 години. В момента нападателят не е в офсайд, когато е на една линия с последния защитник. На практика обаче тази промяна е нищожна в сравнение с дните, когато флагът се вдигаше дори при положение, че нападател си връзва обувките на другия край на терена и очевидно не влияе на играта.

Някои от обстоятелствата, при които сега падат голове, са доста чужди на автентичния дух на футбола. Има случаи, при които нападател е в явна засада, отвлича вниманието на защитниците, но тъй като не пречи пряко на вратаря, се смята, че не влияе на играта. Това е абсурдно, но всички вече са приели, че т. нар. изкуствена засада вече е в музея.

Представете си обаче, че засадата изчезне изобщо. Зрителите много скоро ще разберат защо е била измислена. Пред вратите ще настане истинско стълпотворение, а топките постоянно ще се изсипват от далеч към главата на най-високия нападател. Да, пред хокейните врати не се размахват стикове от 12 години насам, но това е различна игра, с различна тактика и най-вече друг тип контакт между състезателите.

В последните години се появиха и някои вариации на правилото на засада. В американските футболни лиги например нападателят не е в офсайд, ако ситуацията се развива на повече от 35 метра от вратата. Още в началото треньорите предупредиха, че това ще доведе до появата на футболисти-спринтьори. До голяма степен така и стана. Сега отборите се прибират в защита доста по-дълбоко в половината си, а новият акцент върху контраатаките принуждава футболистие да стават по-атлетични от когато и да било преди (ако не се казват Димитър Бербатов, чийто мото е: Разхождай се, не тичай). Самата игра се отвори, но някакси част от очарованието изчезна. Ако някога засадата бъде премахвата, магията на прецизния пас и премереният спринт също ще минат в историята.

Освен всичко друго, колко ли по-скучна ще стане играта, ако изчезнат постоянните скандали около съмнителните засади? На телевизионните коментатори ще им остане да се занимават само с прическата на съдията. Премахнете офсайда и средностатистическият тъчрефер няма да знае какво да право с флага си през по-голямата част от времето. Не че няма да получава съвети от феновете, играчите и треньорите какво да прави с него.

По в. Гардиън