Срещата на Владимир Путин и Нино Бурджанадзе. Снимка: нтв

Русия е готова за диалог с политическите сили в Грузия заяви руският премиер Владимир Путин на среща в Москва с грузинската опозиционерка Нино Бурджанадзе - лидер на партията “Демократично движение - Единна Грузия”. Путин изрази готовност да развива отношения с всички грузински политически сили, но при все това, както и президентът Дмитрий Медведев, отказва да контактува с действащия президент на Грузия Михаил Саакашвили и неговите привърженици, отбелязва в. “Время новостей”. “Много разчитам, че ще намерим опора в хората, които искат да имат нормални отношения с Русия, и ще успеем да възстановим нашите връзки на нивото отпреди кризата”, казва руският премиер.

Според Нино Бурджанадзе нормализирането на руско-грузинските отношения ще е в интерес не само на Грузия, но и на Русия и на целия кавказки регион, посочва “Время новостей”. Вестникът припомня, че по-рано и друг някогашен съратник на Саакашвили установи контакти с Москва. Бившият грузински премиер Зураб Ногаидели посети федерацията през февруари и като лидер на опозиционното движение “За справедлива Грузия” сключи споразумение за сътрудничество с руската партия “Единна Русия”. Нино Бурджанадзе може вече смело да претендира за ролята на единствен грузински преговарящ с московското политическо ръководство и за дивидентите, произтичащи от тази изключителна позиция, която впрочем е крайно нестабилна, твърди “Комерсант”. Владимир Путин припомни, че преди дни бе отворен наново ГКПП между Русия и Грузия, с което предизвика горещото одобрение на Бурджанадзе. Тя разбира, че скоро причинно-следствените връзки в съзнанието на грузинския народ със сигурност ще се объркат и откриването на този пункт може да се превърне в нейна лична заслуга като съществен резултати от посещението й в Москва, иронизира всекидневникът.

Следственият комитет към руската прокуратура е образувал наказателно дело във връзка с действията на Грузия по време на въоръжения конфликт в Южна Осетия през 2008 г., информира “Труд”. Вестникът цитира изявление на председателя на комитета Александър Бастрикин пред Интерфакс. Според Бастрикин, делото е във връзка с текстове от руското законодателство за прилагане на забранени средства и методи за война, използване на наемници и нападение срещу лица и учреждения под международна закрила. В 380-те тома от делото за нападение на грузински военни срещу руски миротворци и жители на Южна Осетия е събрана информация, която изцяло доказва престъпленията “геноцид” и “убийство на голям брой мирни жители”. За потърпевши са признати 5315 души, отбелязва Бастрикин. Още миналата година бе установена вината на висшите грузински военачалници за агресията срещу Южна Осетия, а Следственият комитет обеща да открие и доказателства за вината на върховния главнокомандващ - президента, давал указания на генералите, припомня изданието. Александър Бастрикин заяви, че въз основа на събраните материали Русия може да внесе иск срещу Грузия в международни съдилища и нарече “нападението срещу миротворческия батальон” “международно престъпление”, добавя “Труд”.

Пред ръководството на руската генерална прокуратура, провело заседание с участието на президента Медведев, Бастрикин предложи задължително да бъдат събрани пръстови отпечатъци и ДНК проби от жителите на руския кавказки регион и бежанците с цел по-ефективно да се разкриват престъпленията, пише “Независимая газета”. Шефът на Следствения комитет предложи също да бъдат пререгистрирани всички транспортни средства в Северен Кавказ. Двете нововъведения широко се дискутират в политическите и правозащитните среди на Русия, добавя вестникът под заглавие “Бастрикин настоява Кавказ да бъде изолиран”.

Предложението на Бастрикин е “неправилно”, коментира руски депутат. Той заявява, че в него няма нищо ново. Парламентаристът припомня, че в Съветския съюз са били изпращани на заточение цели народи, само защото някои техни представители воювали срещу страната. “Никаква дактилоскопия и вземане на проби от ДНК няма да убедят престъпните елементи да изоставят своите замисли, а правата на останалите ще бъдат съществено ограничени”, предупреждава друг член на Държавната дума. Предложението на Бастрикин е в противоречие с руската конституция - “ние сме единна правова държава и е недопустимо тя да бъде разделяна на Севернокавказки регион и останалата част”, добавя депутатът. В една цивилизована страна е недопустимо да се подозират поголовно жителите на определен регион. Това е дискриминация, подчертава Людмила Алексеева, лидер на Московската Хелзинкска група. “Не бива да се прави от страната някакъв лагер. И защо точно в Северен Кавказ, а не примерно в Чукотка?”, възмущава се правозащитничката, цитирана в “Независимая газета”.

Приключи цяла епоха в историята на Абхазия, пише “Время новостей” във връзка с кончината на първия президент на грузинската сепаратистка република Владислав Ардзинба, починал вчера в Москва на 64-годишна възраст. Абхазия ще запомни Ардзинба като политически деец, отворил пътя за признаването на абхазкия суверенитет от Русия през 2008 г. - пример, който бе последван от Никарагуа, Венецуела и Науру. Грузия обаче го разглежда като враг и сепаратист, посочва изданието. Портрети на Владислав Ардзинба, облечен с камуфлаж, от времето на грузинско-абхазката война в началото на 90-те, украсяват днес всички централни улици на местната столица Сухуми и главната магистрала. Те се появиха веднага, след като властта бе поета от днешния лидер Сергей Багапш - той искаше да докаже на опонентите си, че свято тачи заслугите на Ардзинба и ще продължи неговото дело, пише “Комерсант”.

Реакцията на абхазките власти след кончината на Ардзинба отново демонстрира това. Президентът Багапш обяви национален траур и изпрати в Москва премиера Сергей Шамба, за да докара в родината му останките на покойния политик, изтъква всекидневникът. В началото на 90-те проектът “независима Абхазия” изглеждаше авантюра и фантазия на бледи архивари, напомня “Московский комсомолец”. Ардзинба бе фанатик; идеалистите около него понякога се бунтуваха срещу твърдостта му, според тях прекомерна. Човек с друг характер обаче не би успял да постигне победа във войната и да намери верния път към избраната цел в някогашните трудни условия. Срещу Абхазия тогава играеха едновременно не само Тбилиси и Западът, но и Москва, пояснява руският вестник.

По БТА