Как празнувах 3 март в Катар с турци и кюрди
4 Март 2010
Не съм предполагала, че ще ми се случи в Доха, Катар, турчин да ми честити националния празник 3 март, сърдечно усмихнат…
Животът затова е красив, защото е непредвидим. Мислех си за тази фраза на Ибсен когато непредвидимия ми живот преди месец ме довя в Катар. Като повечето българи не знаех, кой знае какво за този свят, макар и преди повече от 10 години да бях живяла за известно време в Близкия Изток. Затвореното общество на ислямските култури едва ли радушно и лесно показва лицето си . Но съвременния свят така стремително се е втурнал да се променя, че буквално всичко ми беше като за пръв път. Макар и родени едва ли не вчера, страните в региона си бяха избрали различно развитие. Общото беше неистовата скорост с която, добре управляваните пари от петрола и газа бяха създали зелени съвременни мега градове, буквално в пустинята. Още ми е трудно да повярвам че и Дубай, и Абу Даби, и Доха са по млади от мен.
Животът ми тук, както и навсякъде по света извън родината, започна в къщи, пред хладилника и печката. Доха е застроена със стотици компаунди. Така тук наричат селищата, разбира се зад високи огради, с малки до три етажни сгради с апартаменти или малки вили с дворчета и с пълно обзавеждане. И естествено с всички други удобства. Фитнес зали, игрища, басейни, ресторанти, малки магазини, фризьорски салон. И управа, която се грижи за поддръжката на всичко от електричеството и кабелната телевизия до интернета. Тези компаунди са обитавани от наетата високо кфалифицирана работна ръка, буквално от цял свят.
В селото ни, както шеговито го наричам, се чувствам като в Ню Йорк. Срешам английски учители, американски университетски преподаватели, шведски инженери, френски и италиански архитекти, немски банкери, австралийски хотелиери. Разбира се и българи.Пилоти и инженери, учители и лекари. Тежкият труд е в ръцете на мигриращи работници от най-бедните райони на Индия, Филипините, Шри Ланка. Освен тези компаунди в града се ширят огромните домове на местните жители, посолствата и трудовите лагери за строителите и обслужващия персонал. Така, след като опознах живелището, започнах да се озъртам какво ще ядем. Не знам давате ли си сметка, че храната е основен културен признак. Тя ни отличава или сближава с другите култури. И така в Ню Йорк или Чикаго и навярно навсякъде по света, докато не отворят свои, българите бързо намират гръцките, турските или сръбски магазини. В тях има много подобна на нашата храна. В Катар естествено всичко се внася и то най-много от Щатите. Ресторантите в града са безброй и едва ли не от всяка точка на планетата. Така че се примирих, че свинското изобщо, и особено с кисело зеле, ще си остане мечта.
В съседния до нас апартамент живее семейство от Турция. Естествено беше с тях да се сдружим най-бързо. Той се казва Левент, а тя - Гюлшен. Той е архитект и работи в голяма компания, а тя е тук от скоро и едва от месец учи английски.
За разлика от досегашния ми опит с приятелства в англоезичната среда в Америка, това тук се разви ужасно непринудено и много бързо. Никакво притеснение, че хуморът ще е неразбираем или обиден, никакво усещане за студенина или високомерие, за неудобство или претенция. Отвориха дома си и сърцата си веднага. Накараха ме да се чувствам сред свои. Ужасно смешно е как двете с Гюлшен се разбираме. И как всеки ден се смайвам колко много думи на турски знам, колко всичко което тя готви, готвя и аз, колко никак не личи че те са мюсюлмани, а ние християни. Запознахме се и с техните приятели, които живеят в компаунда – Юмар и Раана. Започнахме да играем заедно табла и карти. Разговорите ни не преминаваха ежедневното битие, някой световни новини или времето.
Но снощи се случи нещо особено и според мен прекрасно. Юмар, докато редеше пуловете на някаква странна за нас турска игра, каза – “Е, хайде комшу, да ви е честит утрешния национален празник.” Останалите се усмихваха щастливо с чаши в ръка и наздравиците потекоха. Щях да падна. Беше си направил труда да понаучи нещо за България и да го сподели. Англичани или американци, никога нямаше да отделят време за това. А и да ти честити турчин освобождението от Турция си е нещо което впечатлява.
Ахнах, и казах нещо от рода, колко е хубаво точно турчин да ми го честити, а той каза – “Левент е турчин, аз съм кюрд”. Това направо ме остави със зяпнала уста. Избухна смях и наздравици. Попитаха - къде ще празнуват българите в Доха? “Празненството - обясних аз - е в петък (тук петък е неделя), в българското училище в Катар, когато наведнъж ще отбележим 1-и, 3-и и 8-и март.” И после, бавно и внимателно, с много - ако мислите, че е редно или подходящо, предложих да се съберем у нас на самия 3-и и да го отпразнуваме заедно. Това създаде небивало брожение. Левент донесе отнякъде поставки за флагчета, а като разбра, че нашето е забравено в Дубай, каза, че ще мине да потърси българско знаменце. Раана го намери в интернет и предложи да го разпечатаме. Гюлнеш питаше какво да донесе – баклава или халва?
Когато си легнах, дълго мислих в тъмното, толкова ли е трудно светът, малкия свят, който населяваме да живее заедно? Историята не може да се смени, начинът да я четем от днешна дата - може. Историята е нашето вчера, на всички ни на планетата. Трябва да я познаваме, изучаваме, ценим. Но и трябва да живеем днес. А децата ни и утре. Живеем в най- глобалното време изобщо. Границите са географско понятие, което, както върви света, някой ден ще остане в учебниците. По история. И за жалост в нечии сърца и глави. Американците не мразят англичаните на 4-и юли. Индийците също. Не са малко примерите. Не са малко и за обратното. Мисля че това е по добрия вариант за бъдеще от търсенето на отговорност за събития от друго време и друг свят. Дано.
3 март мина в пазар и готвене на родни вкуснотии, доколкото пазара го позволява. Към осем се събрахме около отрупаната маса, както си трябва на празник. Гостите дойдоха с още лакомства. Говорихме много за историята си, за народите си, за света.Слушахме само българска музика и станахме прави на българския химн. Изслушахме го целия. После дори се разтанцувахме. Седяхме до късно, макар че и утре е работен ден. И, разбира се, на вратата дълго се прощавахме, както правят всички хора по света.
Бях уморена, но доволна. Отбелязах националния си празник по изключителен начин и дълго ще го помня. Трудно ще ме убеди някой, че греша.
 |
|
"Реално" погледнато #89 говори пълни глупости и лъжи. Ако комунистите бяха такива зверове, а тяхната империя дяволска, както я нарече изкукуригалият каубой от другата страна на океана, защо тогава те подсигуриха хляб и подслон за всеки гражданин от тази дяволска империя, училище за всяко дете, медицински грижи за всеки болен? Защо в тази дяволска империя нямаше нито един бездомен, а в същото време в страната на изкукуригалият каубой беше пълно с бездомници? "Реално погледнато" #89 говори пълни глупости. Избили цвета на нацията. Ами не дай си боже, комунизма се върне обратно какво ще стане с сегашният цвят на нацията който ограби страната и я напълни с клошари? Та този грабителски цвят на нацията няма ли да бъде откъснат и поставен в лагерите на смъртта "реално" погледнато заедно с тези които им се възхищават? Ами в която и страна да дойде комунизма, грабливите цветове на нацията естествено ще бъдат поставени на място от където няма повече да грабят и експлоатират нещастният народ. Какво лошо в това? Та нима сега е по-хубаво, че страната ни се напълни с клошари, децата остават неграмотни, а старците умират като мухи от липса на медицински грижи. Каква е смъртността сега в България в сравнение с тази ...още
при комунизма? Страната ни се напълни с престъпници и проститутки. Не е ли срамота за тази демокрация и "реално погледнато" за тези които я подържат?
Санстефански мирен договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г. Текстът на договора е взет от "Българската държавност - в актове и документи", С., 1981, стр. 193-202 ........................ ............................. .................... ...................... Чл. 2. Високата порта признава окончателно независимостта на княжество Черна гора. ........................ Чл. 3. Сърбия се признава за независима. ................. Чл. 5. Високата порта признава независимостта на Румъния, която ще предяви своите права за едно обезщетение, което ще бъде уговорено между двете страни. .................. Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция. Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска. Тази комисия ще държи сметка в тези си работи за промените, които трябва да направи на мястото на главното трасе, за принципа на народността на болшинството жители на покрайнините според основите на мира, както и за топографските нужди и за практическите интереси на съобщенията на местното население. ................... Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и потвърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от царуващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран забългарски княз. .................... Въвеждането на новото управление в България и надзорът за ...още
неговото упражнение ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между Русия и Високата портаи европейските кабинети, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати. Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство. ....................... До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието и чийто брой ще бъде определен по-късно с едно съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда. Тази окупация ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две години. .................. Чл. 19. Военните обезщетения и загуби, причинени на Русия, които Н. В. руският император рекламира и които Високата порта се задължава да му заплати, се състоят от: а) деветстотин милиона рубли военни разходи (поддържане на войската, доставка на материали, военни поръчки), в) четиристотин милиона рубли загуби, нанесени на южните брегове на страната, на износната търговия, на индустрията и на железните пътища; с) сто милиона рубли вреди, причинени в Кавказ вследствие нашествието; d) десет милиона рубли вреди и загуби на руските поданици и институти в Турция. Всичко: хиляда четиристотин и десет милиона рубли. .................... . 24. Босфорът и Дарданелите ще бъдат отворени както във военно, така и в мирно време за търговските кораби за неутралните държави, които идват от руските пристанища или отиват в тях. Високата порта се задължава следователно да не установява в бъдеще за пристанищата на Черно и Азовскоморе фиктивни блокади, които не са в съгласие с духа на декларацията, подписана в Париж на 14-16 април 1856 г. ....................... Жителите на българското княжество, които ще пътуват или ще пребивават в другите части на Отоманската империя, ще бъдат подчинени на отоманските закони и власти. Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878 г. (п) Граф Н. Игнатиев (п) Нелидов (п) Сафвет (п) Саадулах
Мине се немине време и е-вестник изпляскат някоя платена статийка за Турция . Не ми пука как пенсионерката, отишла да бачка на турците е прекарала националния ни празник в компанията на фалшиви анадолски усмивки и нелепо забучени в сладкиши знамена.По ме интересуваше тук как един обикновен българин прекарва 3ти март. Не искам да знам колко са "ларж" в Турция и колко ни обичат , и как "уважават" страната , традициите и независимостта ни. От подобна "братска любов" и "загриженост доматите по пазара са все турски ГМО-та. Те видите ли ни хранят , обличат и се грижат за нас братята турци , че и работа на пенсионерките ни дават. И в един миг ще се окаже, че сме гости на собствена територия. Ми така де , който плаща той поръчва музиката , а тя в най-скоро време ще е ма'ане.
В ДРУГИЯ ..."pomak.eu"...ПРЕКАРАХ 3 ДЕНА И.....СЕ УЖАСИХ....ПРАВИХ СИ 3 РЕГИСТРАЦИЙ ЗА ДА ПИША ....НЕЕЕЕЕ...ВЕДНАГА ТЕ УСЕЩАТ ИМАМЧЕТАТА..И..БАН..!! СТРАШНО...ДО 15 ГОДИНИ АКО НЕ СЕ ВЪЗПРОТИВИМ , ДОРИ И С ВЪЗМОЖНОСТА НА НЕТА .....РОДОПИТЕ СИ ОТИВАТ БЕЗВЪЗВРАТНО....И БЪЛГАРИЯ ЩЕ ОСТАНЕ НА СЕВЕР ОТ БАЛКАНА !!!
В "pomak.eu"...ПРЕКАРАХ 3 ДЕНА И.....СЕ УЖАСИХ....ПРАВИХ СИ 3 РЕГИСТРАЦИЙ ЗА ДА ПИША ....НЕЕЕЕЕ...ВЕДНАГА ТЕ УСЕЩАТ ИМАМЧЕТАТА..И..БАН..!! СТРАШНО...ДО 15 ГОДИНИ АКО НЕ СЕ ВЪЗПРОТИВИМ , ДОРИ И С ВЪЗМОЖНОСТА НА НЕТА .....РОДОПИТЕ СИ ОТИВАТ БЕЗВЪЗВРАТНО....И БЪЛГАРИЯ ЩЕ ОСТАНЕ НА СЕВЕР ОТ БАЛКАНА !!!
Другарю №105, не се стряскай чак толкоз от разделенето, това не може да стане, защото Помаците мислят да превземат Европата! А, това твойто, ако стане, на теб ще ти дадем най-голямата и шарена мотика и най-хубавата нива с най-малкото камъни по нея, за да не те мъчим като наш гостенин на тази Помашка земя!
ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИ.....интересувам се и чета много всичко което излиза като инфо в интернет.така попаднах на статията ви -как са празнували националния ни празник в катар.а ето как го обелязахме ни -в Атина.В НЕДЕЛЯ-НА 28.02-СЕ СЪБРАХМЕ НЕКОЛЦИНА БЪЛГАРИ В БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА В АТИНАДА ПОЧЕТЕМ 3.03НАЦ.ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ.ОТЕЦ АТАНАСИ ПРОВЕДЕ ЛИТУРГИЯ ЗА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА НА РОДИНАТА НИ.БЯХА ИЗЛОЖЕНИ РЪЧНО ИЗРАБОТЕНИ МАРТЕНИЧКИ ОТ УЧЕНИЦИТЕ НА БЪЛГ.УЧИЛИЩЕ В АТИНА.НИЕ-ОТ ФОРМАЦИЯ РОДИНА ИЗПЪЛНИХМЕ ЛЮБИМИ ВЪЗРОЖДЕННСКИ-И БЪЛГ.НАРОДНИ ПЕСНИ.ЗА ЖАЛОСТ НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ-НЕ БЕШЕ ПОЧЕТЕН ОТ НИТО ЕДИН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО ПОСОЛСТВО(НИЩО НОВО НЕ КАЗВАМ.НЕ Е ЗА ПЪРВИ ПЪТ).НА ЗАПИТВАНЕТО НИ ПО ТЕЛЕФОНА НЯКОЛКО ДНИ ПРЕДИ ТОВА -ЩЕ ОТБЕЛЕЖИМ ЛИ ПРАЗНИКА-МНОГО ГРУБО НИ БЕШЕ ОТГОВОРЕНО:"-КАКЪВ ПРАЗНИК?-НЯМА ПАРИ...ОТ БЪЛГАРИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО ОТМЕНИХА ПРАЗНУВАНЕТО"БЯХМЕ ИЗУМЕНИ....ВЪПРЕКИ ВСИЧКО НИЕ ОТИДОХМЕ.ИМАШЕ И ДРУГИ БЪЛГАРИ-НАУЧИЛИ ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН....ПРИСЪСТВАХА И МНОГО ГЪРЦИ ОТ РАЙОНА-ВИЖДАЙКИ МНОЖЕСТВОТО ПРЕД ЦЪРВАТА-И НИЕ ОБЛЯКАНИ В БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ НОСИИ.БЪЛГ.ПОСОЛСТВО -НЕ Е БЪЛГАРСКО....ЗА ТЯХ 3.03.НЕ Е НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК.....ЗАБОЛЯ НИ...И БЯХМЕ РАЗОЧАРОВАНИ.
neli yankova - поздрави за достойно отбелязания от вас като истински национален празник 3-ти март! А относно това - тъжно е:"БЪЛГ.ПОСОЛСТВО -НЕ Е БЪЛГАРСКО....ЗА ТЯХ 3.03.НЕ Е НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК.....ЗАБОЛЯ НИ...И БЯХМЕ РАЗОЧАРОВАНИ."...
РОДОПИТЕ СИ ОТИВАТ БЕЗВЪЗВРАТНО....И БЪЛГАРИЯ ЩЕ ОСТАНЕ НА СЕВЕР ОТ БАЛКАНА !!!
Съпруга на Чолакова чини ми се отсъствува, да не е бил под масата? Спуках се да се смея с това изречение
РОДОПИТЕ СИ ОТИВАТ БЕЗВЪЗВРАТНО....
добре, че не знаеш кой го е написал http://www.youtube.com/watch?v=x4RNl_m0_n4
112, както пише там в youtube - "оchen horosaja grupa :)", т.е. очень хорошая группа.
@ 113 добре, че са въвели категоризация http://www.youtube.com/watch?v=FvN-Hx8kioI&feature=related
михнева, в случей че си ти, то стана флаш моб
114, классно ребята поют! Где сейчас эта группа?
ну а ты по русски говориш? классно поют, да, вот слыхай туда старик http://www.youtube.com/watch?v=hxo_kTJ9LdI&feature=related
питер, а как ты думаеш - классно поют турки?
татлысэс классно поет, другие есть кто менее
всъщност, това ли са всичките снимки от катарското кючек-парти на господжата
Турчин да ти честити 3 март? Това ще е чиста гавра. Аз бих му разбил муцуната.
Много хубава статия. Поздравявам авторката. Преди няколко дни се върнах от Катар и след срещите които имах с няколко българи напълно разбирам емоцията и от преживяното. Просто ние сме странна нация...