Петър рисува в една от залите на Защитено жилище “Заедно”.

Когато Петър подбира тубичките с маслени бои, за да довърши поредната си картина, лицето му придобива вглъбения вид на човек, потънал в друго измерение – творческо и дълбоко лично. „Всъщност смесването на цветовете понякога става съвсем несъзнателно”, казва 26-годишният художник, потапяйки една от тънките си четки в жълта боя. Днес той рисува портрет на жена - домашна работа в курса му в Нов български университет, където учи „Живопис и реклама”.
Петър Снежанов е роден във Видин през 1983 година, рисува от дете и до днес картините му са участвали в повече от 20 изложби. Продавал е свои работи както в България, така и в чужбина. Предпочита маслените бои, въглена и пастела, обича да рисува натюрморти и пейзажи, харесва стила на Ван Гог, а и самият художник „може би защото животът му е бил труден, биографията му прилича на моята…”.

Художник: Петър Снежанов

На пръв поглед заниманията на Петър не се различават по нищо от тези на връстниците му, които също рисуват. Това, което го отличава от тях, е пътят, който е изминал, за да стигне до тук. Петър е израснал без родители, животът му е преминал в домове за сираци. Изоставен е от биологичната си майка като дете, а последните му спомени за нея са как му подрежда кубчета в притъмнена стая с малко пиано в ъгъла. Казва, че най-тежкият период от живота му е бил в дома в Берковица, където живее между 7 и 13-годишната си възраст. „Условията бяха ужасни, когато ни оставяха сами големите взимаха контрол…  И дори да не ти причиняват нещо на теб, не можеш да не преживяваш това, което се случва пред очите ти”, разказва Петър, но допълва, че все пак е имало и хубави моменти – водели ги на лагери, по планини…

Може би най-хубавият момент за него е този, в който в дома пристигат доброволци от Холандия. Те раздават на децата най-различни материали, за да творят – прежди за бродерии, цветни картони за апликации, материали за дърворезба. Петър избира боите и четките и талантът му не остава незабелязан. Един от преподавателите в дома го насърчава да продължи да работи. Докато другите деца играят на войници на двора, Петър се усамотява в някоя стая, за да твори. Някъде по това време започва да рисува пейзажи – тема, която и до днес е сред любимите му.

Петър Снежанов завършва портрет на жена. Снимки: авторката

На 14-години Петър е преместен в София, прехвърлят го от институция в институция, минава през различни домове, живее при настойник, който в един момент се отказва от него. През цялото време обаче не спира да рисува и хората около него не остават безразлични. Една от преподавателките му – Даша Ташкова – му помага да завърши нормална гимназия, а по-късно го свързва с фондация „Агапедия”, която подпомага деца и младежи, лишени от родителски грижи. С помощта на фондацията кандидатства в Нов български университет и днес е студент трета година, от когото преподавателите са впечатлени. От „Агапедия” плащат семестриалните такси и материалите, които са му необходими, за да рисува. Без фондацията, той едва ли щеше да има възможност да развива таланта си. Днес Петър живее в Защитено жилище „Заедно” (за което e-vestnik разказа преди време). Той може да остане тук една година – време, през което ще трябва да си стъпи на краката, да намери работа, да събере достатъчно пари за квартира.

“Градски пейзаж”. Художник: Петър Снежанов

Дотогава той има достатъчно време да се отдаде изцяло на рисуването – нещото, което владее най-добре и наистина му идва отвътре. „Рисуването ме разтоварва, кара ме да се чувствам истински – казва Петър.- Когато завърша една работа, се амбицирам още повече”.

Обектите, които рисува са различни: „Има такива, в които се влюбвам – едно усамотено дърво, параклисите в малките градове, хубавите малки къщи… Градските среди малко не ми допадат”, обяснява той и допълва, че за него е по-важно да бъде освободен в рисуването и самият той да харесва нещата, които прави. „Имало е картини, които не ми харесват толкова, но се продават. А има и такива, които ми харесват много, но никой не ги купува”. Една от работите, с които се е разделил най-трудно, е пейзаж с къща от село Стойките, продаден на американци през 2000 година. „Тя беше символ на промяната, която настъпи в мен, след като се преместих в нормално училище, затова ми беше скъпа”, спомня си Петър. В парично измерение най-скъпата му картина до този момент е продадена в Гърция за 2000 лева в рамките на Балкански фестивал на изкуствата, в който участват и работи на Петър.

Художник: Петър Снежанов

Въпреки че към картините му има интерес, той дълбоко се съмнява, че ще може да се издържа с рисуване. През годините е работил какво ли не, за да се издържа – в Макдоналдс, по бензиностанции и супермаркети. „Не съм спокоен за бъдещето – казва той -  Излизайки оттук трябва да мисля само за квартира, за пари, времето за рисуване ще отиде на заден план. Нещата са така нагласени, че трябва да мислиш само за оцеляването си. А и изкуството не е на преден план, хората се интересуват повече от материалните неща, отколкото от духовните”.

Може би затова е разочарован от ситуацията в България и му се иска да замине в чужбина. Мечтае да учи в американски университет и някой ден да стане преподавател по рисуване в Щатите. „По-цивилизовано е. Тук, колкото и да се развива човек, всъщност си остава на едно място. Хората са някак примитивни - гледат дребните неща и когато видят успял човек го карат да се чувства виновен за техните неуспехи. Това е изморяващо”, казва Петър, но подчертава, че не се оплаква от съдбата си: „Не ме разбирай погрешно – аз обичам да се боря, просто ми се иска играта да е честна”.