Във Ванкувър вече се продават стоки, които напомнят за следващата зимна олимпиада
Снимка: ДПА

Следващите зимни олимпийски игри през 2014 година ще се проведат в руския курорт Сочи, разположен в район, известен със своята бедност, корупция и насилие. Пред „Шпигел” Алина Инайе твърди, че Русия трябва да се справи с куп проблеми, между които корупцията и организираната престъпност са основни, ако не иска игрите в Сочи да опетнят олимпийския дух.

В началото на игрите в древна Гърция всички атлети са носели маслинови клончета като символ на мира. Днес те вече не са част от олимпиадите, а самите състезания са квинтесенция на международното сътрудничество, човешките възможности и прогреса. Ванкувър, Канада, е синоним на традиционния дух на олимпийските игри в този смисъл. След четири години обаче ще отидем в Сочи. За разлика от сега градът на Черно море е синоним на бедност, корупция и насилие. Въпросът, който ще бъде задаван от днес до церемонията по закриването на игрите в Сочи, е: Дали олимпиадата там ще повлияе позитивно на Сочи и околностите или нестабилният характер на региона ще опетни олимпийския дух?

Пристанище на Черно море и прекрасен курорт, Сочи е примамлив през лятото за много руснаци и жители на бившия СССР, които търсят спокойствие. Едва ли е изненада, че девстената природа в близост до Кавказ е хванала окото на олимпийските шефове. Преди десетилетия Йосиф Сталин превърна Сочи в своя лятна резиденция. Палмовите дървета тук и чистите склонове на Красная поляна са само върха на айсберга.

Войни и вражди
Сочи граничи с шест автономни руски републики в Северен Кавказ, където се водеха чеченските войни, а враждата между различните етноси се увеличи неимоверно след разпада на СССР и не намалява до днес. Във всички републики има огромни социални проблеми с масовата безработица и лошото управление, а ислямският екстремизъм и тероризмът са огромна заплаха. В Ингушетия сблъсъците между местните партизани и правителството започнаха отново в началото на 2009-а, а насилието е още по-голямо. За 18 години Чечня не знаеше какво е истински мир. Сега боевете между сепаратистите и про-руските власти бяха заместени от убийства и отвличания на активисти за човешки права и опозиционни политици.

А Чечня не е единственият враждебен съсед на Сочи. Целият регион в кавказките планини е сложна мрежа от етнически малцинства и дългопродължаващи конфликти. Именно тук оттекнаха първите изстрели на войната между Русия и Грузия, докато по същото време в Пекин се откриваха летните олимпийски игри през август 2008-а. 18 месеца по-късно напрежението изобщо не е спаднало.

Опасността от война и насилие далеч не е единствената. Южна Русия и Източното Черноморие са гнездо на организираната престъпност. Това не само е част от маршрута за трафика на хора, но и източник на такива жертви. Оттук тръгват още наркотици, оръжия и радиоактивни материали за цяла Европа.

Освен Сочи домакини на следващата олимпиада ще са също бедността, безработицата, корупцията, престъпността и насилието. За мнозина вероятно ще е доста обезсърчително, че символът на мира, толерантността и честността ще отиде в район, където тези идеи не означават почти нищо. За руските власти и организатори обаче това ще е изключителна възможност да излекуват множеството си рани и поне да опитат да сторят нещо в правилна посока.

Стряскащо предизвикателство
Надеждата на истински мир и разбирателство в район, който няма история за толерантноста, едва ли ще се оправдае преди игрите в Сочи. С кампанията си за домакинството на тази олимпиада обаче Москва – вероятно от недоглеждане – получи общественото доверие не само на хората край Черно море, но и от целия свят. Сега задачата пред Русия е най-малкото да докаже на дело рекламния лозунг на игрите в Сочи, който се мъдри на официалния уебсайт: да осъществим мирен и продуктивен диалог между хората.

При всичките добри намерения едва ли нерешените досега конфликти ще изчезнат до 4 години. Вместо това по-добре руските власти да опитат да наложат строгостта на закона, да разбият местната мафия и да намалят корупцията. Ако Русия наистина поеме по този честен път, ще накара хората поне да се опитат да гледат с други очи на този регион. Ако тази велика страна не иска олимпийският дух да бъде опетнен, а с това и собствената й репутация, са нужни сериозни действия в търсенето на толерантност между хората тук. При истински намерения в тази насока ще помогне и Международният олимпийски комитет. В район, в който футболът е част от оръжията на дипломацията, олимпийците също могат да дадат своя принос.

Но ако Русия само имитира дейност и не прави нищо съществено, за да подобри ситуацията, напрежението между състезателите по време на игрите ще бъде нищо в сравнения с това, което ще се случва само на километри от олимпийското село.