Елън Бари

Движение “Солидарност” поиска оставката на Путин. Снимка: АП/БТА

В продължение на няколко дни този месец политическите кръгове в Москва бяха смаяни от доста екзотичен спектакъл: лидерът на опозиционна партия критикуваше министър-председателя Владимир Путин. Това не беше кой да е лидер. Това беше Сергей Миронов, чиято кариера в опозицията се отличаваше с пламенна преданост към Путин. Когато се изправи срещу Путин на президентските избори през 2004 г., той каза, че се е кандидатирал, защото “когато лидер, в когото вярваш, влезе в битка, не можеш да го оставиш сам, трябва да застанеш до него”. Две години по-късно той обеща, че новата му партия “Справедлива Русия” ще “следва линията на президента Владимир Путин и няма да позволи на когото и да било да се отклони от нея, след като Путин напусне поста си”.

Много наблюдатели отдавна побързаха да определят “Справедлива Русия” като “джобна опозиция”, замислена да създава представата за политическа конкуренция там, където такава не съществува. Така че беше изненада, когато Миронов, поставен от Путин за председател на горната камара на парламента, каза на водещия на телевизионно предаване Владимир Познер, че е “остаряла информация да се твърди, че ние - и аз лично - подкрепяме Владимир Путин във всичко”, като отбеляза, че партийни членове “категорично са се противопоставили” на предложения от Путин бюджет. Познер бил смаян - “никой на подобна позиция не е казвал нещо отрицателно за Путин”, заяви той по-късно - и с истинско любопитство проследил дали служителите в контролирания от държавата “Първи канал” няма да редактират изказването, преди то да бъде излъчено в Москва. Те не го направили.

В продължение на шест дни Миронов защитаваше правото си да критикува Путин, докато служители от управляващата партия “Единна Русия” казаха, че той би трябвало да бъде отстранен от поста заради проява на неблагодарност. Шумотевицата приключи с публично помирение между подкрепящите Путин партии и изглежда всичко се нареди отново. Но в момент, когато политическата обстановка в Русия е непредсказуема, във въздуха остана да виси един въпрос: Би ли могла една послушна, зависима опозиция да се превърне в истинска опозиция при подходящо стечение на обстоятелствата?

Главният редактор на често критичния към правителството вестник “Независимая газета” Константин Ремчуков си задава този въпрос от октомври. По това време всички три партии от малцинството, включително тази на Миронов, организираха напускане на Държавната дума в знак на протест срещу предполагаемата намеса на “Единна Русия” в гласуванията. Дали те прескачаха границите на позволеното несъгласие? Да. Дали те бяха мотивирани от любов към демокрацията? Едва ли.

“Те усещат, че има опасност да изчезнат от политическата сцена. Това е ожесточена битка за личното им физическо съществуване. То няма нищо общо с истинска опозиция на Кремъл”, каза Ремчуков. В интервю Миронов изрази задоволство от ефекта, който е имало изказването му за Путин, като каза, че враждата с “Единна Русия” му е донесла повече писма от привърженици, отколкото който и да е друг момент в неговата кариера. Във време, когато остават няколко седмици до изборите в осем проблемни региона, той явно се надява да извлече полза от антиправителствените настроения, разпалили протестите в Калининград миналия месец, които той нарече “истинското възмущение на народа”.

Според него този гняв е насочен срещу “Единна Русия”. Миронов каза, че е следил как управляващата партия възприема монополистичната арогантност на Комунистическата партия на Съветския съюз, което “завърши с рухването на една велика държава”. По време на враждата, заяви той, “имах чувството, че ако им бъде позволено, ще ме застрелят. Това не може да се прикрие, те целите трепереха, мразеха ме, наричаха ме какъв ли не”. “Откъде идва това? Омразата към някой, който си е позволил да мисли и да говори нещо, което им противоречи. Това е право на всеки човек. Ние живеем в свободна и демократична страна”, каза той.

Но Миронов едва ли ще увеличи критиките си към Путин. За да сложи край на враждата с “Единна Русия”, той подписа споразумение, в което обеща, че няма да се противопоставя на Путин и президента Дмитрий Медведев по редица основни политически въпроси, а в интервюто цитира министър-председателя и то с бурно възхищение. Той нарече Путин “гений” и каза “не се страхувам да използвам тази дума”, след като запази известна независимост от “Единна Русия”. “Един профсъюз от чиновници може да върши работа на министър-председателя днес. Но министър-председателят може да промени възгледите си, нуждите си или нещо може да се случи и необходимостта от този ремък за предаване на въртящия момент може да изчезне”, заяви Миронов.

Суровата реалност е, че “Справедлива Русия”, замислена от своите основатели като лява алтернатива на “Единна Русия”, никога не се е ползвала с голяма подкрепа сред избирателите и има опасност да падне под бариерата от 7 процента, нужна за влизане в парламента. Най-добрата възможност за “Справедлива Русия” е да се определи по-ясно като опозиция, особено в момент, когато Медведев настоява за повече политическа конкуренция в регионите.

Лидерът на либералната партия “Яблоко” Сергей Митрохин прие с насмешка идеята, че партията на Миронов, която той нарече “създадена от самите власти политическа структура”, би могла да служи като противотежест на властта. Миналата седмица неговата собствена партия, маргинализирана почти до изчезване през последното десетилетие, беше изключена от участие в два от осемте регионални вота, които трябва да се произведат на 14 март, след като комисиите за местни избори отказаха да я регистрират. Той каза, че партията на Миронов “може до някаква степен да бъде изразител на протестния дух в обществото. Но само с цел да го неутрализира и да засили контрола на управляващата група”.

Редакторът на “Независимая газета” Ремчуков също е проследил драмата с известен скептицизъм. В уводна статия миналата седмица той призова Медведев да даде достъп на “истинската опозиция” - партии, които дотолкова са лишени от възможност за изява в масмедиите и обществения живот, че незаконните улични митинги са единствената им трибуна.  Той обаче добави, че егоистичният политически интерес на вътрешни хора като Миронов сам по себе си представлява едва доловима заплаха за системата. Всеки път, когато видна личност наруши единството, както стана при кратката демонстрация на неподчинение след изборите през октомври, това малко разширява пролуката за свободата.

“Хората започват да мислят, че могат да говорят открито. Този страх дълго време парализира всички, а после някой проговаря открито”, критикувайки “Единна Русия” или могъщия кмет на Москва, “и след това хората започват да разбират - “виж, те не са в затвора”. Ето така започват да омекват всички тези неща, тези структури, тези устойчиви структури, подчертал Ремчуков. “Това е добре за Русия. Ако това не може да стане по нормалния път, нека да бъде по този начин”, каза той.

По БТА