Не искате имигранти? Вършете тогава тяхната работа
25 Февруари 2010
Ясмин Алибхай-Браун
Отдавна си фантазирам следното: след като милиони чистокръвни британци ругаят имигрантите и обвиняват пришълците за всичко - безработицата, лошите обществени услуги, престъпността, насилието, социалното недоволство, дори масовите изнасилвания, защо да няма всяка година ден, наречен “Вън имигрантите!”
Ние, имигрантите, приковани към позорния стълб, и нашите деца, а също и дошлите по-рано имигранти и техните потомци, ще захвърлим инструментите, ще зарежем работата, ще спуснем кепенците и ще излезем на улицата в най-хубавите си дрехи, за да покажем на многобройните неблагодарни граждани какво точно вършим вместо тях. Можем да изберем за това рождената дата на Мери Сийкоул, медицинската сестра от Ямайка, която се е грижила за войниците ни през Кримската война.
Кметът на Лондон Борис Джонсън би трябвало да даде средства за този карнавал. Това би било по-полезно от неговото предложение за ден, в който да се подмазваме на Америка. Все пак той е поддръжник на амнистията за имигранти. Сред всичките истерични антиимигрантски дебати един въпрос виси, като орел, дебнещ от облаците. Какво би се случило, ако имигрантите си тръгнат?
Един медиен експеримент се опитва да изтръгне някакви отговори, а резултатът бе показан онзи ден вечерта по Би Би Си 1. Водещ бе Евън Дейвис, един от интервюиращите в програмата “Today”. Предаването е заснето в Уисбек, близо до Питърбъроу, едно време процъфтяващо английско градче, който сега е привлякъл над 9000 работници от Централна и Източна Европа, за да работят във фабриките и на полето.
Над 2000 местни жители са безработни. Те никак не са доволни. Градът, казват те, е “превзет от въшльовците”, които “заемат мястото на истинския англичанин”. Междувременно работодателите твърдят, че се налага да наемат имигрантска работна ръка, защото не могат да намерят добри местни работници. И така, Би Би Си извади десетина чужди работници и ги замести с безработни британци, търсещи равни възможности. Предложени бяха освободени работни места в завод, ферма за аспержи, строителна компания и индийски ресторант.
Половината от британските работници или не се появиха, или закъсняха за работа още първия ден. После задачите се оказаха непосилни за повечето от тях. Първоначално им съчувствах - особено на Тери и Пол, приятели, които преди поправяли водопроводи, и на съпругата на Тери, която хлипаше, докато описваше как се страхува, че семейството им ще загуби дома си. Пол, самотен баща, се учеше на аритметика от 11-годишната си дъщеря. Не ми изглеждаше справедливо да страдат.
Исках те да се справят добре, но не можех да понасям самосъжалението и омразата към имигрантите. Пол отказа да се обръща към свой колега с португалското му име, не се подчиняваше на началника си “чужденец”. Накрая все пак влязоха в крак благодарение на напориста млада английска мениджърка, която не търпеше глупостите им.
Един негодуващ строител също започна зле, но накрая се справи добре. Но повечето от останалите се провалиха напълно, дори при благосклонни шефове. Готвач в индийския ресторант, натоварен с работата да приема поръчки, не оцеля дори една сутрин. Собственикът благородно го покани да хапне, преди да си тръгне. Най-младите момчета бяха най-безполезните. Моят съпруг англичанин не можеше да гледа в какво се е превърнала работническата класа, от която произхожда самият той. Всичките бизнесмени казаха, че биха искали да осигуряват работни места за местната общност, но просто е невъзможно. Те отрекоха, че се опитват да поддържат нарочно заплатите ниски.
Натискът над услугите също беше проучен. Безспорно е, че нуждите на имигрантите увеличават натиска над и без това затруднените общински власти. Въпреки това един училищен директор настояваше: “Никой не губи (от имигрантския труд), всички печелят”, вероятно пресилвайки добрата новина. Но след като станахме свидетели на инициативата “Британски работни места за британски работници” в една малка част от страната, разбрахме как и услугите биха колабирали без имигрантите.
Политическите партии, които сега спорят за нуждите на възрастните, никога няма да могат да осигурят качествени грижи за застаряващото население, използвайки само местна работна ръка. Без съмнение има много трудолюбиви британци из цялата страна, като онази мениджърка в картофената фабрика, но и прекалено много, които ги мързи да се надигнат от леглото за работа, любов или пари. Познавам и известен брой мързеливи, негодни за нищо имигранти. Повечето от нас, имигрантите, обаче се чувстваме несигурни и уязвими и никога не приемаме нищо за даденост. Инстинктът за оцеляване ни кара да набиваме етиката на труда в главите на нашите деца.
От време на време помагам в кафенето в криптата на Мерилибънската енорийска църква, което се държи от един готвач, Дейвид Роулс, с когото се опитвам да започна малък кулинарен бизнес. Аз мия чинии и сервирам на клиентите по масите. Когато объркам нещата, Роулс побеснява. Няма нищо лошо, аз още се уча. Една клиентка ме позна и беше шокирана. Как може някой като мен да се занимава с това? “Аз съм имигрантка”, обясних. “Ние никога не се смятаме за прекалено изискани за каквато и да било работа”. Тя се усмихна и остави добър бакшиш.
По БТА
 |
|
Тема за размисъл: "в какво се е превърнала работническата класа"...
Няма "не мога", има "не искам".
Да си внесем англииски бачкатори и да ги превъзпитаме срещу заплащане
Толкова ми е позната тази история, браво на авторката. Антиимигрантската истерия се засили след началото на кризата. Всъщност истината ,навярно, е някъде по средата..
Синът ми е готвач там.Почти 99% са имигрантив ресторанта.Местните"лордове"се застояват за седмица и следполучаване на надника не се връщат или биват помолвани от ръководството/англичани/да напуснат поради непригодност.
В Италия не е по различно!
Абсолютно вярна и добре написана позиция, която отразява и самата картина: "работническата класа" /не по Маркс/ в страните от развития EU остана само в старите парчета на "Бийтълс". Ами у нас? - Едно, че доста хора се стараха, продължават да се стараят, да не оставят никаква работеща икономика. Държавата се крепи на данъци, такси, митници и прякото всякакво обиране на гражданина. Срещу нищо, или почти срещу нищо. Но производство няма и, защото на никой вече не му се работи - за жълти стотинки и изобщо. Всеки, който въобще наистина работи е или някъде в голяма фирма /там поне плащат повече и няма как да не се работи/, или е "посредник", "прекупвач", "мениджър", "координатор", "консултант", "дистрибутор"... Като започнем от най-простия пример: между чичото с доматите на село и продавача на пазара се е възправил гордо бивша или настояща мутра /вече легализирал се, накупил камионите, сергиите и щайгите/, който "осигурява пътя на доматите от полето до сергията". В по-"бизнесменския" пример пък, това ще е някой, който се появява от нищото при този, който е почнал да прави нещо, за да му обяснява как се прави, колко струва и на кого ще го продава. Колцина произвеждат нещо в България сега? И колко от тях пък ...още
изобщо се справят, защото има условията - които Държавата е призвана да осигурява. Пазарно стопанство ли? Стопанство на посредниците е това. А самата държавна машина - виждаме го ежедневно - е посредник нашите хора да са на тези позиции. Използвам, че се хванах да напиша нещо тук, г-н Бакалов, поздравявам Ви за е-вестника, тона, статиите и духа, който подържате. Понеже и аз съм в армията на безработните висшисти в момента, поне с удоволствие чета тук всеки ден.
Англия е и ще си остане една ксенофобска дупка, с грозно и с измислени имперски претенции население. В Германия не мога и да си помисля да ми се случи такова нещо.
Абсолютно точна статия. Убедил съм се в това на място. Такива смотльовци са повечето млади британци, че не ти е работа.
Едните са роби... Другите не.. Освен това роба няма път назад... Значи те пак ще разделят и владеят - буржоазия е това не шега... Разделяй и владей.. Още Хенри осми се е учил от Макиавели. ? Същото е и тук. Тук ни казват че на запад са десет пъти по работни... Нали.. Разделяй и владей... ... Така си порадват ниското възнаградение на работниците. И своята бизнес некадъреност... Н важното според тях Е да има безработица - тАКА ЩЕ ИМА СТРАХ И ПО НИСКО ЗАПЛАЩАНЕ.. Но но но:
Известна част от фирмите на същата държава обаче имат филиали в чужди държави , където се произвеждат евтини стоки, заради евтината работна ръка и умишлено намаленото качество на стоките . Тези стоки не са предназначени за Франция, тъй като тя се самозадоволява от собственото си производство . Но тези стоки трябва да се продадат и за тях е необходим пазар , защото печалбата от тях е необходима за поддържането на високия жизнен стандарт във Франция в случая . За да имат такъв пазар, развитите държави умишлено поддържат забавяне на развитието на вътрешен пазар в бедните страни . Когато нямаш възможност да произведеш дадени стоки поради липсата на мощности за производството им , или по- голяма себестойност от вносните стоки , то тогава се налага необходимоста от внос . От производител държавата става купувач и започва да обеднява прогресивно . Схемата на присъединяването е много проста : Двама човека от развиваща се страна произвеждат различни стоки на стойност по 100 евро и ги разменят помежду си. Трети човек от развита страна решава да спечели повече пари , като присъедини четвърти човек от бедна страна, като му осигури възможност да работи срещу малко пари . Нищо лошо няма в това. Нали светът е за предприемчивите. Третият човек се присъединява към пазара на първите двама , като им продава произведеното от четвъртия нещо дребно и евтино на двамата, за което те му плащат общо за месеца по 1 евро. За тях това първоначално не е проблем , тъй като те имат бюджет от по сто евро. Тук е мястото да спомена, че третия човек няма нужда от техните стоки и не купува ...още
нищо от тях . След десет месеца двамата имат вече по 90 евро, което значи че е намаляла както покупателната им способност помежду им , така и обемът на производство . С намаляването на парите им, се появява необходимоста от паричен заем . Третият притежава и банката, от която могат да вземат парите . Условията по кредита са по-тежки от обичайните, и това е защото липсва друга алтернатива за заем . Заемът първоначално попълва необходимоста от пари за покупки и производство , но допълнително започва да стопява основния бюджет. И продължавайки така месец след месец , тяхната вътрешна икономика се срива и настъпва икономическа криза . В тази световна икономическа криза всички бяха засегнати малко или много , защото в действителност няма държава с чист вътрешен пазар . Стоките произведени в Китай са навсякъде. В Китай отдавна не се произвеждат стоки на западни фирми и стоки на ишлеме . Там вече си имат собствени марки, които стават все по-качествени, както навремето става в Япония и после в Корея . В Китай стандарта на живот бавно , но сигурно се повишава и в близките години тази държава ще има най -мощната икономика в света. Както са казали хората – всяко зло за добро . А както аз бих казал – злото за едни е добро за други . Всеки има право на по- добър стандарт, да живее по-добре, да има необходимите неща, които да облекчават живота му. Да има приличен дом, автомобил, прилични дрехи,достатъчно храна. Отделен е въпроса кое в действителност му е необходимо и в какви количества . От една страна е добре всеки на тази планета да има достъп до тези неща . От друга страна стои въпроса откъде ще дойдат тези ресурси . Ако това се случи като продължение на този начин на живот , който се води сега, то със сигурност ще настъпи такава екологична катастрофа , каквато никой до сега не се е опитвал да прогнозира .