Протестиращи горят националното знаме в Атина. Снимка: АП/БТА

Парализирана ли е или не Гърция заради стачката на двата основни синдиката ГСЕЕ и АДЕДИ? Отговорът на въпроса този път се чака да бъде даден не само от гръцкото правителство и гърците, но и от онези, които следят процесите в страната и преди всичко от ръководителите на големите държави от ЕС и най-вече на Германия, страната, определяща икономическата политика на еврозоната. Берлин реши да наложи рестрикции на Гърция, а германците демонстрират решителност да накарат кабинета Папандреу, който досега не се съпротивляваше срещу разпоредбите на германското канцлерство да приложи тези рестрикции.

Ако днес реакциите на работещите в Гърция се оценяват като слаби, а участието им в стачката като умерено, германското правителство непоколебимо ще прибегне до реализация на своите планове, тъй като е безразлично към политическата цена, която правителството на социалистите от ПАСОК ще трябва да плати за протеста. Ако обаче се окаже, че стачката е била наложителна, Меркел и обкръжението й ще трябва да преосмислят действията си.
Защото те не искат да причиняват социален взрив, който лесно би могъл да придобие общоевропейски мащаби при сегашните условия.

Съвсем не е случайно, че днес по улиците на Испания са излезли и работническите синдикати от страната, в това число и гравитиращите около управляващата социалистическа партия на премиера Сапатеро, протестирайки срещу плановете на неговото правителство да увеличи пенсионната възраст на 67 години. Работнически протести има също и във Франция. Стачкуват и пилотите от Луфтханза в Германия.

Протестите в Гърция се следят с подобаващ интерес от ръководителите на ЕС, както и от работещите в страните от съюза, защото те усещат, че буря от антинародни мерки се задава и за тях и защото те търсят да открият в исканията на гърците психологическа опора, за да реагират по същия начин. Социалните бунтове в Гърция през декември 2008 г. за момент паникьосаха европейските ръководители. За разлика от европейския елит народите на стария континент сега гледат с надежда на случващото се в Гърция.

“Френското общество е психически уморено”, разкри в. “Монд”, позовавайки се на шокиращ доклад, връчен на президента на Франция. “Виждам едно общество, разчленено на отделни парчета, в което принципът всеки за себе си е заменен от желанието да живеем заедно, едно общество, в което всеки става все по-голям консуматор на демокрация, отколкото гражданин. Това общество вече се намира в голяма нервна пренапрегнатост…За 15 милиона души краят на месеца е в границите на 50 до 150 евро…”

В Гърция политическата хегемония на управляващата партия ПАСОК днес е безспорна. Премиерът Георгиос Папандреу убеди гърците, че предлага единственото надеждно решение за бъдещето на страната. На опозиционната партия Нова демокрация изглежда, че ще й е нужно много политическо време, докато постигне партийното си преструктуриране и докато придобие отново мощно опозиционно присъствие. Очевидно е, че нито ръководството на Нова демокрация, начело с лидера й Андонис Самарас все още се е стабилизирало след поражението на консерваторите на изборите миналата година, нито пък, че партията им може да бъде алтернатива по отношение на управлението на страната.

Лявата коалиция СИРИЗА е изпаднала в интровертност, Комунистическата партия е в плен на собствената си идеология, а на другия край на политическото пространство националистическата формация ЛАОС постепенно е тласкана към едно политическо поведение, което е “по-надясно от дясното”, с цел да предотврати изтичане на гласове от нейните редици към партията Нова демокрация.

По БТА