Джип, отнесен от влака на прелез край София. За късмет шофьорът е само ранен. Но много други като него са мъртви. Снимка: НКЖИ

Вчера видях истински самоубиец. Който застраши и моя живот, и живота на много други хора.

Естествено, става дума за случка на пътя. И да, при всяко по-дълго пътуване срещаме от онези самоубийци, които карат като бесни, изпреварват без видимост, не съобразяват дистанцията и т.н. На такива съм им свикнал. Да, ядосват ме, отнасят си по някоя псувня от мен, особено ако са по-нагли, но ги забравям на втората минута.

Вчера, обаче, случката беше различна. Карах по пътя Варна - София. Движението не беше много интензивно, особено за неделя следобед. Тук-таме се случваше да настигна някой камион, който прави колона от по 2-3 коли, но бързо се отпушва. Обаче на 15-на километра след Севлиево стана нещо странно: настигнах колона, която не беше предвождана от нещо голямо. Не стига това, ами и скоростта на придвижване не беше постоянна. Освен това изпреварванията на “пречката” ставаха някак си странно рядко.

След десетина километра между мен и “пречката” се оказаха само 2 коли. После остана само една - BMW X5. Тогава успях да видя добре, че колоната се образува зад едно черно Ауди А4 с добричка регистрация (ТХ 24??), което кара ужасно: ту ускорява над 100-110, ту сваля до 70-80. Ту се забие плътно вдясно, ту излезе почти цялото в насрещното. Очевидно шофьора (шофьорката, както се оказа по-късно) беше или много напред с алкохола, или надрусан.

На X5-цата и трябваха няколко километра и няколко прави, преди да успее да изпревари лудото ауди - малко преди разклона за Ловеч/Троян. После дойде моя ред. Бях на тръни, чувствах се ужасно. Колата пред мен се движеше непредвидимо. Имам късмета да познавам добре този пътен участък. Въпреки това на няколко пъти се засилвах да изпреваря (когато знам, че идва удобна правя) и се отказвах, защото аудито навлизаше само в насрещното. Имах поне 1 възможност да изпреваря отдясно - на път с по една лента във всяка посока! Честно казано, това бяха най-кошмарните ми минути като шофьор (имам около 130 000 километра стаж).

Успях да отмина този кошмар малко преди отбивката за Голец. При изпреварването успях да мерна, че шофьорката е залегнала ниско вдясно на нивото на волана, но почти над централната конзола. Нямах време да й видя погледа, не знам и дали бих искал. И сега докато пиша за тази случка се разтрепервам.

Не знам дали е стигнала за където е тръгнала. Не знам защо и как е тръгнала. Не ме интересува какви лични проблеми има и защо кара в такова състояние. Но бих искал тази жена никога повече да не седне зад волан. Уви, няма как да стане.

(Да, подадохме сигнал на 112. Но така и не видях патрулен автомобил чак до София.)

Виж още текстове в блога на Явор