Мила Григорова

Графика - Галъп интернешънъл, в. “Класа”

Поп музиката и попфолкът (чалгата) са двата най-популярни сред българите музикални стила. Това разкриват данните от специално национално представително проучване за музикалните предпочитания на българите, проведено от ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.

Два музикални стила достигат до най-широка част от сънародниците ни. Над половината от пълнолетното население на страната заявява, че слуша т.нар. поп музика. С подобен завиден резултат може да се похвали и попфолкът – него слушат 44% от българите. Третото място е заето от фолклорната музика.

Въпреки че рок музиката се подрежда на четвърто място по слушаемост, тя има най-много твърди почитатели. Рокът заема второто място в класацията за най-любим музикален стил сред българите, изпреварен единствено от поп музиката.

Поп музиката е най-любима на българите между 26 и 40 години, на живеещите в столицата, хората със среден и по-висок от средния социален статус. Висшистите, както и българите с висок материален статус са най-сериозните фенове на рок музиката.

Въпреки че „музиката на народа” – попфолкът, е популярен сред почти половината от анкетираните, едва 2% признават, че това е любимият им стил музика. Най-много почитатели на попфолка има сред най-младите българи (18-25-годишните), хората със средно, основно и по-ниско образование, както и живеещите под средното материално равнище.

Въпреки относително ниския процент на открити фенове на попфолк музиката на фона на частта от населението, която слуша такъв тип музика, в класацията на десетте най-любими български музикални изпълнители на сънародниците ни влизат две попфолк певици – Преслава (на второ място) и Ивана (на десето място). Това дава известни индикации, че делът на реалните почитатели на попфолк музиката вероятно е по-висок, но известна част от феновете не го декларират открито.

Първото място в класацията на най-любимите български музиканти е твърдо резервирано за вечната Лили Иванова. Първата десетка изобщо е доминирана от певците и музикантите от така наречената по-стара генерация, тоест от епохата на социализма: група „Сигнал”, Васил Найденов, Веселин Маринов, „Щурците“ и т.н. Без по никакъв начин да подценяваме таланта им, присъствието им по върховете на подобен национално представителен рейтинг се дължи и на други причини извън музиката.

Първата е демографска: колкото и да ни е неприятно да признаем, България е страна със застаряващо население и предпочитанията на хората на възраст 40+, често свързани с носталгични спомени за тяхната младост, няма как да не влияят чисто количествено на общия резултат. Втората е, условно казано, институционална: така наречената българска естрада и рок-поп музика от епохата на социализма имаше своите стабилни механизми да произвежда национално пoпулярни имена чрез присъствие по медиите, концерти, турнета. В този смисъл музикантите от по-младите генерации трудно могат да се състезават по популярност не защото са по-лоши, а защото просто не са достатъчно познати и излъчвани на масовата публика. Следващата потенциална Лили Иванова просто няма достатъчно шансове да зазвучи навсякъде по телевизии, радиа и концерти поне за година – да не говорим за 30! – така че сме обречени да помним сегашната още дълго.

Източник - Галъп Интернешънъл, таблица - в. “Класа”

Липсата на реална българска индустрия за поп музика е очевидна при прегледа на класацията по-нататък. Единственият музикант от новото поколение, който попада в Топ 10 и не е от попфолк машината за производство на звезди, е певецът Миро, стартирал кариерата си в дуета „Каризма”.

Когато става въпрос за чуждестранна музика, световната звезда Майкъл Джексън е най-обичан от българските фенове и измества дори Мадона от челното място. Самият той беше казал, че смъртта му ще се окаже сред най-големите световни спектакли, и се оказа прав. В десетката попадат още Елтън Джон, „Бийтълс“, Фреди Меркюри. Афинитетът на българите към балканската музика проличава и в класацията на любимите чуждестранни изпълнители – трима от десет любимци на българската публика са от нашия регион – Горан Брегович, Таркан и Лепа Брена.

Изследването е национално представително, проведено е през първите осем дни на месец февруари и обхваща 1000 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Виж целия текст във в. Класа