Америка дърпа китайския дракон за опашката
22 Февруари 2010
Вашингтон изглежда втвърдява позицията си към Китай. Срещата в Белия дом между Барак Обама и Далай лама бе последното дръпване на опашката на китайския дракон от САЩ. То бе предшествано от продажбата на отбранителни оръжия на Тайван и искането на американския държавен секретар Хилари Клинтън от миналия месец Китай да разследва твърденията за участието си в кибератаки в чужбина.
Търговията продължава да бъде главната ябълка на раздора между двете сили след миналогодишните ответни тарифи и постоянните оплаквания на американски производители, че стойността на юана е поддържана изкуствено по-ниско от Пекин, което дава на китайските износители несправедлива конкурентна преднина. Неподправеният обструкционизъм на Китай по време на климатичната конференция на ООН в Копенхаген през декември не постигна нищо за подобряване на двустранните отношения.
И така беше ли полезно решението на Обама да се срещне с тибетския лидер, пренебрегвайки яростното противопоставяне на Китай? Отговорът вероятно е отрицателен, но въпреки всичко бе правилният ход. Далай лама е уважаван духовен водач, а не непримиримият сепаратист от пекинската пропаганда. Ако Обама бе отказал да се срещне с него под натиска на Китай, това щеше да бъде морална капитулация, особено в светлината на нарушенията на човешките права, които продължават в Тибет под китайско управление.
Въпросът сега е колко са вредите от срещата? Белият дом смята, че отношенията Китай-САЩ са достатъчно развити, за да понесат несъгласия по някои въпроси, едновременно намирайки общи позиции по важни международни въпроси. Това звучи повече като самозалъгване. Реалността е, че между тези две сили ще има интензивни дипломатически битки по редица въпроси - от търговията и отбраната до Иран и климатичните промени. Разминаването във вижданията на двете страни предполага, че напрежението ще продължи и в обозримото бъдеще.
Би било безумие от страна на Вашингтон, ако приеме войнствена политика по всички тези фронтове. Той трябва да потисне антипатията си и да си сътрудничи с авторитарен Китай, ако храни надежди за реализиране на някоя от международните си цели. Мощта на Китай е реална. САЩ и другите страни трябва да уважават мнението и влиянието на страната. И все пак Пекин не е толкова силен, колкото често се предполага.
Идеята, че Китай може да накаже САЩ, като продаде огромните си авоари в американски облигации, например е преувеличена. Инвестирайки държавния си излишък в американски държавни ценни книжа, Китай стана уязвим към евентуално падане на стойността на американския долар. Страната ще загуби толкова, колкото сигурно и САЩ, ако се опита да накаже Америка по този начин, а може би и повече. И понеже икономиката на Китай зависи много от износа, за да се развива, Пекин се нуждае от стабилни пазари на запад, които да приемат продукцията му. Вярно е, че светът има нужда от сътрудничество с Китай. Но също така е вярно, че Китай се нуждае от света.
Въпросът как да се уредят тези трудни взаимоотношения ще бъде един от основните през този век. Както и приемането на някои основни правила. Въпреки че САЩ трябва да бъдат подготвени да работят с Китай там, където е възможно, не може Пекин да получи право на вето върху списъка от гости в Белия дом. Вашингтон постави морален маркер. Това е пример, който другите страни, включително Великобритания, трябва да следват.
По БТА
 |
|
Глобализацията и мултинационалните корпорации са толкова могъщи, че президенти и правителства само ще слушат и изпълняват каквото Световното Правителство им нареди .
Аз пък съм за съюз - Китай, Русия, Индия. За нас ще е по-добре, ако САЩ са по-малко арогантни.
А дали щатите са хванали Китай за опашката ? ..или го държат и подръпват за нещо друго ,приличащо на опашка ? Тепърва Запада ще сърба китайската сладко кисела супа. Тези многомилиардни , с нищо незащитени инвестиции в Поднебесната , може да се окажат като подарък за китайската компартия плюс де факто собственост върху безплатни високи технологии . Четохте ли как се заканват за санкции към фирмите продаващи на Тайван оръжие? Днес поводът за заплахи е Тайван, утре Далай лама..
Не знам за какво подръпват американците китай, но знам, че е вярна основната тема на статията: китай се нуждае точно толкова от света, колкото и света от китай. Факт е, че западните общества ще страдат, ако китай спре да им доставя евтини стоки. Факт е също, че ако износът на китай намалее, това ще е фатално и за капиталите му и за системата. Стратегията на западните държави към китай за момента се обуславя от мотото "постепенно превъзпитаване с добро" - което е напълно в реда на нещата. И рим не е бил построен за един ден. Така че, на надценявайте китай...
Ктайското производство не е ЧАК ТОЛКОВА голямо - огромен Китай има брутен вътрешен пордукт 4 401 000 млн. долара, а миинатюрна спрямо него Германия - 3 667 000 млн. долара
Има разлика - Гремания реализира този оборот с далеч по-малко, но много по-скъпи стоки. Китай го реализира с ултра-евтини продукти. А и нека не забравяме, че Германия от над 20 години изнася повече и от САЩ. Само че немците си вършат работата. А ние?
Кобалте, много хубаво звучи мотото "постепенно превъзпитаване с добро". Ама къде е проработило? В Косово, или някоя африканска държава, а може би в Ирак и Афганистан ? Това в България не успя да промени манталитета на хората, та в затворен и изолиран информационно ,Китай ?
Навсякъде проработва. И дава очаквания резултат. Които не е задължително такъв, какъвто ти го очакваш. В косово, ирак и афганистан беше приложен другия метод - радикалния. Нека го наречем "американския път". Той рядко работи. А що се касае до Африка - от нея още никой не се интересува.
Това навсякъде има ли си имена ? Или само ти се иска да е така ? Може пък да имаш предвид "дюнерите" в Германия, или в някои парижки предградия? А...сетих се при румънските цигани в Италия
Има си Бора, има си.Като започнем от Япония преди петдесет и повече години и минавайки през Египет, Португалия, Гърция, Кипър стигнем до Тайван и Виетнам съвсем наскоро. Просто като примери. И у нас ще хване дикиш - изчакай още едно-две поколения. Тогава на никой няма да му хрумне да си избере бодигардче за премиер (освен ако съвсем не надценявам Българина) - но това е друга тема. Не се учудвам, обаче, че не виждаш резултата. Просто, както казах, той не е винаги такъв, какъвто очакваш.
Кобалте, това са просто изброени държави . Фактите показват , че за повечето от тях въобще е имало малък избор -или унищожение или рязка и бърза промяна за да оцелеят .Част от тях, като Япония ,бяха смазани и после въстановени от щатите, под строг контрол и зорък поглед от Окинава . Превъзпитание няма.Има промяна , ако е възможно, на условията , а по нататък-кой колкото си може.Ако с добро не става, с натиск.Ако и това не действа,оставят я да се саморазруши, като Сомалия и Хаити.
Кобалт, превъзпитанието на Япония не е от 50 години, а от 156 години, когато един амер. адмирал закотвя 4 военни кораба до японския бряг и им казва, че трябва да се подчиняват на тогавашните световни принципи (т.е. като има корабокрушенци, спасили се на японския бряг, да не им режат главите, а да се отнасят хуманно към тях и дори да съдействат за връщането им, да си отворят пристанищата и за други държави освен Китай и Холандия, да продават въглища на америк. кораби, които влизат в техните пристанища и т.н. Японците се съгласяват не от добър характер, а защото за пръв път виждат такива огромни оръдия и то качени на черни кораби без платна(били са с пара), каквите не е имало в Япония изобщо. Така, че понякога помага правилото "да се говори спокойно и да се държи голяма сопа в ръцете" Интересното е, че и сега в Япония има такъв празник всяка година-в чест на черните кораби.
Про анти, Командор Пери е този американец.Гледах скоро документални филми за войната в ПАсифика.Ако не са били атомните бомби/дори след тях не са съгласни на капитулация/ и руското настъпление в Манджурия и пленяването на 1 млн.японци/ едва тогава се съгласяват на безусловна капитулация/ , никога е нямало дасе предадат оброволно. Невероятен фанатизъм.Същото се отнася за немците в Берлин. И сега в Окинава имат бойна готовност и едно на ум.В базата Рамщайн е същото.
и още нещо, и аз съм сигурен, че и в БГ ще се стигне до реални резултати,макар и много бавно, и единствената причина е в ЕС, там няма процедура за изгонване, така, че щат не щат ще ни оправят по малко...иначе, без ЕС, прогнозата ми е песимистична-капитализма не винаги проработва, има си държави като Мексико например, които от 200 години така си се влачат и не могат да се преборят с корупцията, беззаконието(5000 поръчкови убийства на година) и т.н.
За България съм песимист-вече. Няма младежка сила за промени. Помниш ли около 10 ноември колко милиона бяхме между 20 и 45 години ? А сега това е наполовина. Безсилна нация, бездетна страна .
Бора Бора, точно Пери му е името. А японците и сега са си доста странни-там са в сила абсолютно различни правила в живота и бизнеса. В Бг работих в една японска фирма, в Япония като постъпиш на работа, и се знае предварително, че там ще се пенсионираш, не е като на запад без никаква лоялност на работниците към работодателя и на работодателя към работниците. И всичко се прави заедно, дори и почивката...бяха организирали екскурзия до Рилския манастир, а на мен не ми се ходеше, информиран бях учтиво, че НЕ МОЖЕ да не отида, ОК, съгласих се, ама не било достатъчно, трябваше и госпожата да дойде, семейно...отива се на ресторант-пак всички заедно, едва ли не под строй.Много странни хора, наистина...
Просто невероятно. Американците превъзпитали Японците. А, кой ще превъзпита американците?
терористите превъзпитават американците
превъзпитават американците
огромен Китай има брутен вътрешен продукт 4 401 000 млн. долара, а миинатюрна Германия - 3 667 000 млн. долара