За какво се бори Далай лама?
20 Февруари 2010
Карл Гершман
Уважаван по целия свят морален и религиозен лидер, но и приятел демократ, който споделя най-съкровените ценности на Америка. Тази страна от личността на Далай лама не се разбира добре, особено от тези, които го разглеждат като духовния лидер на един традиционен народ. Той обаче е предан демократ, който защитава универсалността на демократическата идея пред аргумента на различни автократи за “азиатските ценности” и се опитва да модернизира тибетската система на управление - нещо, което е правил дори преди да избяга от Тибет през 1959 г.
Той е вършил това отчасти за да мобилизира тибетския народ срещу опита на Китай да изкорени традиционното тибетско общество чрез насилствена колективизация - програма, която вече била в ход в началото на 50-те години на миналия век, представена като демократични реформи, подобно на това, което описва Джордж Оруел; и защото осъзнавал, както той казва по-късно, че старата система била “не в крак с времето и неподходяща да се изправи пред предизвикателствата на съвременния свят”.
По независещи от него причини Далай лама не могъл да осъществи в Тибет своята програма за реформи, но след като отишъл в изгнание, се заел почти веднага с въвеждането на демократична система за тибетците, живеещи в Индия. Първите избори сред тибетските бежанци били проведени през лятото на 1960 г., само няколко месеца след пристигането на Далай лама в Дарамсала. През 1963 г. - на четвъртата годишнина от въстанието в Лхаса - била провъзгласена демократична конституция.
Днес тибетската общност в изгнание се управлява от изборно Национално събрание, надзиравано от независима съдебна система, което е разрешено от индийския закон. През 1991 г. събранието прие харта, прехвърляща от Далай лама на този орган правомощието за избиране на правителство, включително на министър-председател, натоварен да управлява за неопределен срок.
През 1992 г. Далай лама обяви нови насоки за бъдещето на Тибет, които възлагат на живеещите в Тибет тибетци главната отговорност при определяне на управлението на Тибет, като се очаква въпросът да бъде уреден след преговори с китайското правителство. Той е на мнение, че тази отговорност би трябвало да включва дори правомощието за определяне на това дали институцията на Далай лама да продължи да съществува.
Освен това в Индия беше създадена сложна система от тибетски образователни институции съгласно убеждението на Далай лама, че е необходимо хората да получат възможности, като им се даде “да разбират достатъчно своите права и отговорности като граждани на демократично общество”. Далай лама представя на света модел за стремеж към демокрация и живот според нейните ценности. Като отказва да изостави принципа на ненасилие въпреки ужасното насилие срещу тибетците, той запазва моралната чистота на тибетската борба и възможността за евентуално помирение с Китай.
Като показва морална смелост и самоувереност пред лицето на бруталната сила и оскърбителните нападки на Китай, той дава надежда в чудото не само на своя народ, но и на потисканите хора навсякъде. А като показва дълбока загриженост към всички човешки същества, придържайки се към вярата си в универсалната отговорност, той пробужда духа на човешката и международната солидарност, който вдъхва живот на всички онези по света, които се борят за демокрация и човешки права. Далай лама е последователен застъпник за солидарност към Аун Сан Су Чжи и други продемократични дисиденти.
Той нарече себе си “най-злощастния Далай лама”, защото е прекарал повече време като бежанец извън своята страна, отколкото като жител на Тибет. Но с типичния за него оптимизъм той казва, че изгнаничеството му е било награда за него от гледна точка на това, че му е дало възможност да живее в демократична страна като Индия, с което намеква, че сега е по-способен да върне даровете на демокрацията в Тибет.
Дали той ще има този шанс зависи в немалка степен от съдбата на китайските демократи като хвърления в затвора Лю Сяобо, който подкрепя призива на Далай лама за диалог, както и вярата му, че постигнато с преговори споразумение, даващо пълна автономия на тибетския народ, ще укрепи китайската стабилност, единство и позиция в света. Така обстоятелствата, превърнали Далай лама в изгнаник, също така обвързват борбата му за оцеляването на Тибет с бъдещето на демокрацията в най-населената страна в света.
Президентът Обама би трябвало да използва случая с посещението на Далай лама, за да изрази силната подкрепа на Америка за него и за това, на което той е представител: истинска автономия за тибетския народ и помирение с Китай, морална смелост в стремежа към справедливост и ценностите на демокрацията и човешката свобода. Далай лама би трябвало да бъде посрещнат по този начин не само заради самия него, а и заради самите нас.
По БТА
 |
|
Свобода за Тибет - да! Но Далай лама да "споделя най-съкровените ценности на Америка" (според "Вашингтон поуст") - я, стига, бе! Сигурно и идеите на Далай лама за ненасилието са основна съкровена ценност на САЩ?!!!!!!!!
тибет,трябва,да бъде,независима държава,заштото там,нравите и порядките са коренно разли4ни от тези в китай,пък итибетците не са китаици.
Тибетски автономен район в Китайската народна република има и сега, така че посочената в статията "истинска автономия за тибетския народ" не е достатъчна - трябва истинска свобода и независимост за Тибет (при това не целият Тибет е включен в Тибетския автономен район)...
свобода на народа на Тибет. Нашата цивилизация е крайно материална, неведнъж обаче сме показвали, че умеем да защитаваме справедливи каузи. Борбата на Далай лама и народът на Тибет за свобода продължава вече повече от половин век. Това не е борба за политическа свобода в класическия смисъл на понятието. Това е волята на един етнос, избрал духовния път на развитие, да възвърне правото си сам да определя този път, да запази Тибет като духовен оазис на Азия. Десетилетните опити за етническо асимилиране, съчетано с репресии, се провалиха. Резултатът е сплотен народ, обединен около кауза и водач в лицето на Далай лама, който днес е най-популярният и добре приет лидер навсякъде по света. Свидетелство за това е и Нобеловата му награда за мир.
В България по-рано имаше кампания "Присъединете се към 12 часовата гладна стачка в подкрепа на Тибетския народ! Гладувайте само 12 часа в името на Истината! Започнете сега!"
Според пресата: След победата на комунистите през 1949 г., войниците на Мао нахлуха в Тибет през 1950 г., като по този начин присъединиха към територията на Китай над 2 милиона квадратни километра. По време на китайската окупация, от 1950 г. насам, са убити над 1 милион тибетци и са разрушени около 6000 манастира."...
свобода на народа на Тибет!!!!
свобода на Тибет!!!!
нужна е свобода на Тибет!!!!
нужна е свобода на Тибет!
много е нужна е свобода на Тибет!
Далай лама?? свобода за Тибет!!!!!!
Тибет е разменната монета с която Западът плати за своята алчност и късогледа политика към Китай.Мислеше , че купува мир и големи печалби. Тепърва ще се рабере колко е грешил. Жалко за тибетците. Комунистически Китай се разправя с тях както при Ленин и Сталин са гонили руската църква. Ученикът обаче задминава учителя си.
Тибет е разменната монета с която Западът плати за своята алчност и късогледа политика към Китай
Тибет е разменната монета
съгласно убеждението на Далай лама, че е необходимо хората да получат възможности
"Тоз който застане в поза лотос и си захапе оная работа, отива в нирваната без да му се възлагат допълнително задачи."
захапи си я ти
и да я захапя, какво? имам проблем със семеотделянето, едва ли ще се задуша веднага
семеотделянето ти да не е само водоотделяне??
Не бе. Простатата не рава ряз. Сега ви чета в темата за българския лувър, но не зацепвам всичко. Много хубав стаф пуснаха братята роми по осми март, поне 60% от мозъка ми изгоря като 75W крушка от магазин за 1 лев. Чета, без да вдявам. Айде, и на вас подобно.
"дава ряз"
Унищожава се един Народ Къде В света Свидетели Целият свят СВОБОДА ЗА ТИБЕТ
духовния лидер на един традиционен народ.
Дзенбудист, защо не напишеш нещо по темата за българския Лувър там?