Волфганг Ишингер, Улрих Вайсер*

Неотдавна доклад на бившия генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън и още двама съавтори Франклин Милър и Кори Шаке разкритикува германското предложение за изтегляне на останалите американски ядрени оръжия от германска територия като нанасящо вреда не само на Германия, но и на целия алианс. Авторите твърдят, че предложението е мотивирано повече от популистки настроения отколкото от някоя дългосрочна стратегическа цел. Това твърдение е погрешно и подвеждащо. Докладът на Робъртсън се основава на отживели възгледи, но представените аргументи заслужават съществен отговор.

Първо, би била сериозна грешка за НАТО и нейните членове да се придържат към представата от времето на Студената война, че Русия е потенциален агресор, а не стратегически партньор, с когото имаме общи интереси. Сигурността и стабилността в Европа са единствено възможни с Русия. НАТО трябва да оправдае критерия на взаимно доверие, установен с основополагащото споразумение за отношенията НАТО-Русия през 1997 г., ако искаме Русия да гледа на алианса и неговото разширяване не като на заплаха, а като възможност. Последните руски предложения да се разгледа още веднъж въпроса за евентуално членство на Русия показват, че тази възможност съществува.

Второ, онези, които твърдят, че изтегляне на ядрени оръжия от Европа ще направи членовете на НАТО по-уязвими пропускат важен момент. Още през 1987 г. външните министри от НАТО предложиха значителни съкращения на ядрените оръжия с малък обсег в декларацията от Рейкявик. А преди 15 години, когато американският министър на отбраната Уилям Пери разработи формулата, че няма нужда и няма план за разполагане на ядрени оръжия в нови страни членки на НАТО, той правилно поясни, че европейските членки на НАТО ще бъдат защитени от американски ядрен чадър независимо дали ядрени оръжия са разположени на тяхна територия или не.

Трето, докладът на Робъртсън пренебрегва факта, че ролята на ядрените оръжия се е променила фундаментално. Тези оръжия може да са възпирали военен конфликт по време на Студената война, но повечето военни експерти днес са на мнение, че всяка остатъчна полза от ядрените арсенали сега е засенчена от нарастващите рискове за разпространяване на ядрено оръжие и ядрен тероризъм. Светът се доближава до “връхна точка на разпространение”, в която ядрени оръжия са разпространени до такава степен, че е невъзможно да бъдат овладени и се засилва опасността те да бъдат използвани във война, или по някаква случайност, от терористи.

На този фон ние трябва да преследваме политика на два фронта - да редефинираме ядреното възпиране и необходимите способности и да разработим концепция за контрол върху ядрените оръжия, която да отразява настоящите политически цели и стратегически реалности. Основният въпрос е: Какви и чии действия трябва да бъдат възпирани? Какви способности ще са нужни за надеждно възпиране на ядрена атака?

Вероятността политически лидери в Пекин или Москва да извършат изненадваща ядрена атака срещу САЩ и техните съюзници е почти нулева. Тази оценка е също в основата на настоящите усилия за значително намаляване на американските и руските стратегически ядрени оръжия. В този контекст подстратегическите ядрени оръжия в Европа са безмислени и трябва да бъдат подложени на сериозни инициативи за контрол над оръжията. Подобни инициативи трябва да вземат предвид факта, че САЩ имат няколкостотин активни бойни ядрени глави в Европа в сравнение с по-големите количества на руски активни бойни глави, които могат да бъдат пренасяни от различни наземни, въздушни и морски средства.

В миналото Русия и САЩ се колебаеха дали да включат тактическите оръжия в двустранните преговори за намаляване на ядрените оръжия. Проверката на изпълняването на договореностите в областта на стратегически оръжия се извършва чрез мониторинг на средствата за доставяне. Тактическите ядрени оръжия използват средства за доставяне с двойно назначение, а това прави проверките много по-сложни, а според някои дори невъзможни. Преговорите за намаляване на тактическите ядрени оръжия, които могат да доведат до изтегляне на оставащите американски оръжия, трябва следователно да се определят от три принципа:

1. Алиансът като цяло трябва да потвърди, че разчита на американския ядрен чадър и на по-широко възпиране, дори след значителни съкращения като последица от бъдещи споразумения за контрол над оръжията.

2. Изтеглянията трябва да се основават на принципа на реципрочност.

3. Най-лесно за проверка би било цялостното елиминиране на тактически ядрени оръжия от двете страни. Заради опасения от потенциални заплахи по южния си фланг Русия може да не е готова за толкова крайна стъпка. Добра алтернатива ще бъде да се преместят всички тактически бойни глави от техните изнесени напред бази за централизирано съхранение дълбоко навътре в националната територия. Изтеглянето на всички тактически ядрени оръжия вместо само на част от тях ще улесни много процеса на проверка. Преместването на тези оръжия в централизирани складове също ще гарантира по-добра физическа защита от попадането им в ръцете на терористи.

На фона на призивите на САЩ и Русия за борба с разпространението на ядрени оръжия, едно предложение на европейските членки на НАТО за съкращаване и изтегляне на тактическите ядрени оръжия ще бъде важен принос в разширяването на това двустранно усилие за намаляване на броя на ядрените оръжия в света.

По БТА

*Волфганг Ишингер е бивш заместник външен министър на Германия и председател на Мюнхенската конференция за сигурност. Улрих Вайсер е бил директор на отдела за планиране на политиката в министерството на отбраната на Германия.