Никълъс Кулиш

Министрите на финансите на страните от Еврозоната отказаха вчера да посочат конкретни мерки за спасяването на Гърция и на единната европейска валута. А през това време в Германия нараства опозицията срещу идеята да спасяват финансово онези, които германците наричат прахосниците от юга, след като години наред германските работници бяха принудени да затягат коланите у дома. Финансовата криза, която разтърсва гръцкото правителство и паралелно с това понижава стойността на еврото, принуждава данъкоплатците и гласоподавателите в Европа да се изправят пред факта, че техните богатства са обвързани много по-тясно, отколкото техните политици признаваха през втората половина на 90-те години на миналия век, когато бързаха да създадат единната европейска валута въпреки обществената опозиция.

В този процес стана ясно и как дълбоко вкоренената национална идентичност, а не общата европейска идентичност, си остават реалност на Континента. Солидарността, най-малкото в очите на повечето от гласоподавателите, продължава да се простира единствено до границата. Въпреки обществената съпротива да се помогне на Гърция, анализаторите очакват големите страни като Франция и Германия да постигнат нещо като сделка, тъй като перспективата от икономически хаос, който би могъл да настъпи без подобно споразумение, е много по-плашеща дори и от гнева на гласоподавателите. “Точно както и Обама няма да позволи на банковата система на САЩ да рухне, така и Европа няма да изгони най-своенравните си членове от системата си”, казва Йозеф Йофе, издател на германския седмичник “Цайт”. Той обаче добавя, че причината за това не трябва да бъде скривана от избирателите. “Европа се превърна в огромна социална държава за всеки, както за всички страни, така и за отделните хора”, допълва Йофе.

Гръцкият министър на финансите Георгиос Папаконстантину каза на колегите си от Еврозоната в понеделник, че, за да се предпази от спекулаторите, Гърция се нуждае от категоричното обещание, че ще й бъде оказана помощ. Другите министри в Еврозоната укориха Гърция, че използва сложните подготвени от Уолстрийт средства и инструменти, за да укрие дълга си. Те призоваха за по-строги ограничения на разходите, вместо да оповестят конкретни подробности за мерките, които ще вземат, за да помогнат на Гърция и да успокоят пазарите. Европейските лидери искат да получат от гърците гаранции, че ще вкарат финансите си в ред, преди да им дадат ключа към спасението. Но тяхната сдържаност в тази насока идва и от това, че после те ще трябва да се оправдават у дома, независимо от цената, която са платили, за да помогнат да Гърция.

В Германия допитванията до общественото мнение показват, че две трети от хората са против оказването на финансова помощ на Гърция. Още по-голямо безпокойство буди допитване, чиито резултати бяха оповестени в неделя от в. “Билд”. То показа, че крехко мнозинство от германците, тоест 53 процента, е за изхвърлянето на Гърция от Еврогрупата, ако нейният астрономически дълг застрашава стабилността на еврото. “Всяка страна си има свой собствен дълг”, казва 70-годишната берлинска пенсионерка Кристин Лаутеншлагер и добавя, че е против идеята да се харчат германски пари за спасяването на Гърция. “Германия вече не е толкова богата страна, каквато беше в миналото. Германия си има свой собствени проблеми, които трябва да разреши, преди да започне да се грижи за тези на Гърция”, допълва възрастната жена.

Германците станаха свидетели през изминалото десетилетие на съкращаване на помощите за безработица и на замразяване на пенсиите. Те с неохота приемаха и стагнацията на заплатите, за да направят тяхната икономика по-конкурентноспособна. След тези години на саможертва, сега опозицията срещу оказването на помощ на Гърция, не само въпрос на пари, но и въпрос на принципи, след като политиците обещаха, че на тях никога няма да им се налагат да се превръщат в опора за техните съседи.

Тази криза не можеше да се случи в по-лош момент за грманския канцлер Ангела Меркел. В началото на кризата, Меркел прояви прекалено голяма доверчивост, като я нарече американски проблем.Тя устоя, доколкото можа, на призивите отвъд Атлантическия океан за повече държавни разходи, които да доведат до тласък на икономическия растеж. Сега, когато американската икономика се възстановява с бързи темпове, въпреки че все още е доста крехка, германската икономика е в застой. Миналата седмица германската статистическа служба съобщи, че растеж не е бил отчетен през четвъртото четиримесечие на миналата година.

“В началото се смяташе, че кризата си е американски проблем. В Европа така и не успяха да свържат фактите и да си дадат сметка, че непридвидими неща могат да се случат и в самата Еврозона”, казва Джаксън Джейнс, изпълнителен директор на Американския институт за германски изследвания към университета “Джонс Хопкинс”. “Сега европейците трябва да плащат за Гърция и всеки се мъчи да си представи как ще успее да го направи, запазвайки същевременно политическата си жизнеспособност у дома”, допълва Джейнс.

В Германия дебатът за оказването на помощ на гърците се задълбочи през изминалата седмица, когато Конституционният съд в Карлсруе постанови, че непопулярните реформи за пазара на труда, познати като “Харц Четири”, може и да са стигнали прекалено далеч в орязването на помощите за германските безработни. Това породи политическа борба в германското правителство относно помощите за безработните и неизбежно я направи част от дилемата: “Дали да помогнем на германците или да спасим гърците”. “Не мога да обясня на хората, бенефициенти на помощи по схемата Харц Четири, че те няма да получат повече нито цент, но че гърците ще получат правото да се пенсионират на 63 години”, казва Михаел Фухс, заместник-председателят на групата на християндемократите на Меркел в германския парламент.

Липсата на обща данъчна политика за ЕС предвещаваше нестабилност на еврото. Но годините без голяма рецесия успяха да прикрият този риск. Сега става ясно, че за разлика от САЩ, където федералното правителство имаше силата и властта да помогне на отделните щати, Европа страда от липса на механизъм за вразумяване на онези европейски страни, които са изпаднали в затруднено положение. Несигурността пък кара някои критици да подлагат бъдещето на общата европейска валута под съмнение.

“Не се притесняваме, че американската икономика може да се разпадне, ако Калифорния временно се окаже неуправляема или се нуждае от план за строги икономии”, казва Адам Поусън, високопоставен експерт от института за национални икономики “Патерсън” във Вашингтон. Един спасителен план за Гърция няма да бъде толкова скъп, колкото го представя ожесточеният обществен дебат, смята Поусън. “Количеството на допълнителната финансова помощ за Гърция не е чак толкова голямо”, добавя той. “В политически план този въпрос е доста болезнен, но в икономически план, цената му е доста по-малка в сравнение с настоящите или бъдещите финансови ползи”, добавя експертът.

Но гласоподавателите в Германия гледат на решението да се окаже помощ на Гърция като на първа стъпка към онова, което се очертава да бъде дълга върволица от страни, молещи също за помощ. “След Гърция просто ще дойдат други страни като Португалия”, казва 28-годишният безработен автомобилен инженер Патрик Кломфас, когото вчера срещнахме в трудова борса в берлинския квартал Лихтенберг. “Но знаете ли, политиците просто ще направят онова, което са си наумили”, допълва Патрик, който е без работа от октомври миналата година, но очаква да започне нова работа следващия месец. “Никой не искаше еврото, но еврото все пак влезе в сила”, припомня той.

По БТА