Който следи новините, свързани с Иран напоследък, и по-точно спора между Иран и Запада относно ядрената програма на ислямската страна, вижда, че предзнаменованията за политическа изолация на Техеран стават все по-отчетливи. Причина за това е западната политическа кампания срещу страната, както и вътрешната политическа изолация.

Позициите на САЩ и Русия по отношение на налагане санкции на Иран се сближават напоследък. Пример са визитите в района на председателя на Съвета на началник-щабовете на САЩ адмирал Майк Мълън и американският държавен секретар Хилари Клинтън, които съвпаднаха с изразяването на политическо становище на Русия към Иран, близко до това на САЩ. Освен това Мълън заяви, че Вашингтон очаква да получи подкрепата на Китай за налагане на санкции върху Иран. Действията на САЩ изглежда се ръководят от принципа на “тоягата и моркова”, тъй като Мълън посочи също, че се стреми да разубеди Израел да не предприема военни действия срещу Иран.

Що се отнася до годишнината от Ислямската революция се твърди, че иранските власти са били заети с тържествата по този повод. Всъщност обаче те бяха заети да потушават недоволството на половината ирански народ. От една страна това е доказателство за трудното положение вътре в страната, но от друга трябва да се отбележи, че то не попречи на върхушката да се раздвижи, начело с президента Махмуд Ахмадинеджад, който направи няколко посещения в чужбина по време на тържествата.

Една, на пръв поглед незначителна новина, обаче говори за западния политически тайфун, който връхлита Иран от всички страни, включително от страна на Израел, чийто премиер посети Русия. Става въпрос за телефонен разговор между Ахмадинеджад и сирийския президент Башар ал Асад миналата седмица. Иранският президент казал на Асад, че трябва да се противостои и да се унищожи Израел, ако той извърши нападение в района и че Иран ще стои рамо до рамо със Сирия, Ливан и Палестина.

Иран обаче не изстреля нито един куршум в подкрепа на “Хизбула” във войната през 2006 г., нито пък се притече на помощ на Газа пред лицето на израелската агресия миналата година. Ето защо когато Техеран моли Сирия да се намеси в случай на война, става ясно, че очаква симпатия, а това от своя страна говори, че Иран вече усеща политическа изолация, която започва да го обгръща от всички страни.

По БТА