Молитва на босненски уахабити. Снимка: явно

Полицейският обиск в бастион на радикалния ислям в Босна и арестуването на седем заподозрени екстремисти бе успех, но въпросът за това кой финансира групата остава отворен, заяви държавният прокурор в интервю, което бе публикувано миналия петък.

Първият и основният въпрос е кой финансира тези хора, защото никой не работи тук, заяви главният прокурор на Босна и Херцеговина Милорад Барасанин пред седмичното списание “Дани”. В борбата срещу престъпността всичко, което трябва да правите, е да следвате потока от пари, каза той. Докато бъде отговорено на въпроса за финансирането, ще остане неясно какви са мотовите на онези, които подкрепят фундаменталисткия ислям в предимно светската босненска мюсюлманска общност.

Попитан за информациите, че ислямски фундаменталисти, живеещи в дълбоко изолирано село в Североизточна Босна, са финансирани от уахабити със седалище в джамията Ал Таухид във Виена, той каза, че няма да отговори сега, но и няма да ги отрече. Стотици босненски полицаи на 2 февруари претърсиха село Горна Маоча, на 120 км североизточно от Сараево, арестувайки седем души и изземайки 17 пистолета, дузина ловни пушки и няколко компютъра.

Подозренията, че в селото, дом на около 30 фундаменталистки ислямски семейства, се развива дейност, свързана със заплаха от тероризъм, доведоха до операцията, заяви тогава кабинетът на прокурора. Медиите писаха, че селяните, членове на радикалното уахабитско течение в исляма, прилагащо законите на шериата, били враждебни към външните хора и отпращали репортерите.

Прокурорите издействаха 30-дневно задържане на заподозрените, като обясниха, че им е необходимо време, за да проучат доказателствата, събрани по време на обиска. Сега те имат време до началото на март да предявят обвинение или да освободят седемте задържани.

Макар властите в Босна да отрекоха спекулациите, че акцията е резултат от натиска на Запада, тя бе осъществена малко преди насроченото посещение на експерти по сигурността на ЕС и може би е целяла да повлияе на решението на Брюксел дали да премахне строгия визов режим, който се прилага към Босна и Херцеговина.

Отдавна съществува загриженост, че терористи са се инфилтрирали в босненската ислямска общност по време на и след кървавите етнически сражения през деветдесетте години. По време на войната в Босна между 1992 и 1995 г. около 1500 мюсюлмани, предимно от арабските страни, се присъединиха към босненските мюсюлмани в борбата срещу православните сърби.

Макар една клауза в постигнатото с посредничеството на САЩ мирно споразумение в края на 1995 г. да казва, че всички чуждестранни бойци трябва да напуснат Босна в рамките на един месец, повечето от чужденците бързо получиха гражданство и им бе позволено да останат в страната. Загрижеността за чужденците бе подновена след 11 септември 2001 г. и Босна, действайки под силен американски натиск, започна да проучва приетите граждани от арабски страни.

По данни на комисията, която отговаря за контрола над тези нови граждани, от 1255 души, получили босненско гражданство, 661 са били лишени от него до 2007 г. Но до тази дата там вече беше създадено силно уахабитско присъствие, като една от неговите крепости е Горна Маоча. Уахабитската общност се разви благодарение на средствата от арабските страни, предимно Саудитска Абария. Според радио Свободна Европа Саудитска Арабия е осигурила 600 милиона долара в подкрепа на ислямска дейност в Босна между 1992 и 2002 г.

Тъй като голяма част от тези средства отиваха в основната мюсюлманска общност, ислямското ръководство в Сараево не желаеше да критикува Риад за това, че помага и на уахабитите. Лидерът на босненската мюсюлманска общност Мустафа Черич в интервю преди три години описа уахабитите като феномен, “който понякога ни причинява главоболие”. Той каза също, че уахабитите са финансирани от Австрия. Коренът не е в Босна, а във Виена, където един център оперира по начин, който е несъвместим с традициите в Босна, каза Черич.

По БТА