Според някои мнения бившата сграда на Техническия университет (ВМЕИ) край паметника “Левски” е по-подходяща за Национален исторически музей, отколкото за Национална художествена галерия. Снимка: e-vestnik

Б. р. – Министърът на културата шумно обяви на специална среща с журналисти и премиера Борисов, че България ще прави свой “Лувър” в сградата на бившия Висш машинно електротехнически институт “Ленин” (Техническия университет) край паметника “Левски”. Сградата седи празна от години, на гърба й е построената по волята на Людмила Живкова Национална галерия - музей за чуждестранно изкуство. Въпросният музей е пълен с творби на световното изкуство, подбирани и купувани от бившия председател на СБХ Светлин Русев и писателя Богомил Райнов.

Те са били командировани от социалистическа България на Запад, за да попълнят музейната сбирка. Според експерти тя съдържа не особено ценни и непредставителни образци на Западното изкуство, което е цяла отделна тема. Предишният директор на Националния исторически музей и сегашен министър Божидар Димитров каза преди време, че един билет за тази галерия-музей струва на държавата 36 лв. – толкова пари отиват за скъпата му поддръжка, при незначителни посещения (освен когато в него гостуват чужди сбирки, например Пикасо).
Местоположението на сградата, нарочена за “Български Лувър”, е по-подходящо според някои за Националния исторически музей, който сега е изгонен далеч от центъра. Но има и други предложения. Журналистът Владимир Гаджев по-долу проследява историята на проекта и различните предложения за размествания на музеите из София.

На 30 декември 2009 г. Министерския съвет реши 12,5 млн. лв. от бюджета за 2010 г. да бъдат предоставени за реконструкция на сградите и пространствата от кв. 500 на Централната градска част (ЦГЧ) в София, които да оформат голям музеен комплекс в столицата. Това е карето зад храма “Св. Александър Невски”, между бул. “Васил Левски”, ул. “19 февруари”, и улиците “Московска” и “Оборище”. В едно се обединяват сегашната Национална галерия за чуждестранно изкуство и бившата сграда на Техническия университет (преди това ВМЕИ “Ленин”), които трябва да приютят и наличните фондове, депата, реставрационните ателиета и редуцираните служби на Националния музей на изобразителното изкуство, доскоро наричан Национална художествена галерия. Министърът на културата Вежди Рашидов го именува “Българския Лувър”, което много се хареса на лекокрилите медии.

Бившата сграда на Техническия университет (някога ВМЕИ “Ленин”) години стоя празна и се рушеше. Снимка: e-vestnik

Провинциалното сравнение с прочутия парижки дворец датира още от времето, когато Националния исторически музей (НИМ) се настаняваше в Съдебната палата. (Идеята, подхвърлена от Пенчо Кубадински, се възприе и наложи от Людмила Живкова). По този повод се роди и вицът, че Перловската река ще бъде отклонена по бул. “Витоша”, за да може НИМ да заприлича на Лувъра.

В допълнение г-н Рашидов се самооцени с думите “Това е един хубав ден за българската култура”.
Историята на този проект е доста по-стара. Инициативата принадлежи на Людмила Живкова, която през 70-те години на ХХ век бързо катереше стъпалата на своята политическа и международна кариера. Изследванията за подходящо използване на съществуващите в кв. 500 на Централната градска част сгради започват през 1975 г. от покойния арх. Никола Николов, комуто бе възложена и мемориално-декоративната разработка на храмовия площад и подходите към него. (Негово дело е и Паметникът на незнайния воин с лъва на скилптора Андрей Николов). Проучванията преминават през различни етапи на развитие. През 1985-1986 г. е завършен и материализиран първият от тях – сегашната Национална галерия за чуждестранно изкуство, наречена тогава “Св.св. Кирил и Методий” и стопанисвана от едноименната международна фондация. Усвояването на сградите на Техническия университет за нуждите на една по-голяма културна институция е заложено в следващите два етапа. Проектът за блока по ул. “Московска” е завършен и предаден от арх. Николов през 1989-1990 година. Успоредно с това по ул. “Оборище” той предвижда изцяло нова сграда, идентична като архитектурен образ на Галерията за чуждестранно изкуство и изравнена с фронта на Техническия университет откъм бул. “Васил Левски”. Това се налага както от нестабилната инженерна конструкция, така и от безличния образ на “пломбата”, оцеляла като част от някогашната Държавна печатница след бомбардировките над София през 1944 година. Последните проучвания на арх. Николов преди смъртта му са за цялостно усвояване на въпросния квадрат 500, включително и вътрешния двор на Техническия университет, сред боклуците на който  г-н Рашидов предпразнично разходи премиер министъра и фоторепортерите.

Националната галерия - музей на чуждестранно изкуство има съмнителна по стойност сбирка и нищожни посещения. Снимка: e-vestnik

В самото начало на 1999 г. в. “БАНКЕРЪ” (бр.1 от 04.01.1999) пръв информира своите читатели за подновяването на идеята и го подкрепи с убеждението, че кабинетът на Иван Костов е уцелил в десетката  своята културна програма. След заповед № ЕД 09-321 от 12.10.1999 г. на министъра на културата Емма Москова и няколкомесечна работа на назначената от нея специална работна група е изработено задание за проектиране на бъдещия Музеен комплекс за изобразителни изкуства. В него са взети под внимание и писмено депозираните мнения на тогавашните директори Георги Липовански и Ружа Маринска, както и на шефа на реставраторското ателие на НХГ Петър Попов. Г-жа Москова го утвърждава с подписа си през март 2000 година. По етични и чисто професионални съображения работата е възложена на проектантското бюро “НИКонсулт” с главен проектант арх. Владислав Николов, син на апх. Никола Николов, койтое правил първоначално проектите. Ползвайки разработките на своя баща абх. Николов - син и екипът му (архитектите Ивайло Стефанов, Надя Николова и Константин Бояджиев) адаптират неговите идеи и ги приспособяват към новото задание. Идейния проект е предаден през януари 2001 г. и съдържа обяснителна записка с технико-икономически показатели и комплект от планове, разрези и фасади. Новост е остъкленото усвояване на вътрешния двор между двете сгради с рампи за преодоляване на етажните различия и свързването им. Те са съобразени и с въведените от ЕС нормативи за придвижване на хора с увреждания.

Работата по проекта замря при покойния вече министър на културата Божидар Абрашев от кабинета на Симеон Сакскобурготски. Той се прочу със своята некомпетентност и странни идеи. Една от тях през 2004 г. бе по предложение на турски бизнесмени – превръщане на музейния комплекс в арт хотел с всевъзможни екстри, дизайнерски допълнени от картини на нашите майстори на кавалетното изкуство.

Тихо и без много шум работата се поднови от министър Стефан Данаилов, в мандата на който бяха реализирани част от задачите – груба подготовка по етажите на напуснатия Технически университет (при аспирации за настаняване от страна на Факултета по журналистика при СУ), окончателно завършване на крилото му откъм ул. “Московска”, пренасяне на реставрационните ателиета и изграждане на най-съвременно депо за съхраняване на картините от НХГ, което влезе в действие малко преди последните парламентарни избори. Този факт, както и 100 хил. лв. за основен ремонт на фасадната кула и северния край на подпокривното пространство на Националната галерия минаха някак незабелязано. Новият министър Вежди Рашидов се впечатли от големия обем за капиталови разходи на предходника си и назначи комисии за финансова проверки в министерството, София и страната. Като не пропусна да отбележи, че по-голямата част от парите са разходвани за ремонт, обновяване на техниката и подържане на театрални сгради и археологически обекти. На свой ред той започва най-мащабното си начинание с капиталови разходи, насочени, естествено, към сферата на неговите професионални пристрастия – изобразителното изкуство.

Частта от квадрата откъм улица “Оборище. Тук на първия етаж е настанено заведение. Тази част от сградите няма да може да участва в “Българския Лувър”. Снимка: e-vestnik

По думите му за цялостно завършване на отново адаптирания проект ще са необходими около 25 млн. лева. В сумата е включена и неусвоената европейска субсидия от общо 2,5 млн. евро, 1,5 млн. от които са в България. Предвижданията му са новият Музеен комплекс за изобразителни изкуства да отвори окончателно врати след три години. А дотогава трябва да бъдат изготвени всички творческо-административни промени в новия щат, които започнаха с …дисциплинарното уволнение на директора на НХГ Борис Данаилов. За да не пречи. Но за г-н Рашидов остава да реши доста сложен за неговия дипломатически опит проблем. Казусът е следният –   в знак на протест срещу неговия акт и в подкрепа на г-н Данаилов цялата работна група по проекта “Музеен комплекс за изобразителни изкуства” е подала оставка. Но не в Министерството на културата, а в своя принципал – Националната агенция по реализация на Европейските програми. По съществуващите правила оставката е депозирана в Брюксел и оттам се очаква окончателния отговор.

Шумната пиар акция на Вежди Рашидов прикри от медиите тази подробност. А самите медии като цяло не обърнаха внимание на отвореното писмо до тях, изпратено от г-н Борис Данаилов с най-подробни обяснения.

От министерството са се обърнали към бюрото “НИКонсулт” на арх. Владислав Николов, в резултат на което е готова поредната адаптация на идеите, заложени първоначално от арх. Никола Николов. Оказва се, че по финансови, но вече и чисто нормативни строителни, противопожарни и пр. причини усвояването на вътрешния двор на бившия Технически университет като комуникационно или експозиционно пространство вече е невъзможно. В последния засега вариант на проекта арх. Владислав Николов и неговите колеги залагат само две групирани остъклени тела – асансьор за хора с увреждания и аварийно противопожарно стълбище. Отпада и построяването на нова сграда с подходяща фасада откъм ул. “Оборище”, защото сега “пломбата” е заета от лъскавото заведение “Планет”, а по етажите са настанени ансамбъл “Филип Кутев” и Алианс франсез. Арх. Владислав Николов припомни трайната характеристика, направена от проф. Александър Балан преди почти век – “Българинът мисли на парче”.

Сградата откъм ул. “Московска”. Тази част е ремонтирана по времето на министъра Стефан Данаилов и тук са настанени някои ателиета на Националната художествена галерия. Снимка: e-vestnik

Още в първите дни на новата година това се потвърди отново. На часа започна надпреварата с бомбастични идеи, в центъра на които попадна НИМ в Бояна, до Околовръсното шосе. Министърът предложи най-големите съкровища от НИМ да се настанят в бившия царски дворец (който ще бъде опразнен от картините и пренесен в новия “Български Лувър”. Веднага до него се нареди главния архитект на София Петър Диков с идеята НИМ да се премести в предизвикалата остри конфликти с проекта си нова сграда на Националната Художествена академия (виж за скандала тук).
Медиите не останаха по-назад и подновиха хороводната стъпка НИМ да се премести във вече изграденото “Военно НДК”.

Фантазиите ни затрупаха като януарски сняг, а очакваме и нови предложения за размествания. Но истината е една – ако Вежди Рашидов запази креслото си до края на мандата и успее да пререже лентата при откриването на Музейния комплекс за изобразителни изкуства, той ще доведе докрай проект, започнат преди 35 години.