Ален Делетро

Ислямисти в Судан. Снимка: 20минют

Решението на ръководителя на външната политика на ЕС Катрин Аштън да изпрати европейска наблюдателна мисия, която да следи изборите в Судан този април, е триумф на надеждата над опита. Наблюдателите няма да попречат на управляващата партия “Национален конгрес” да фалшифицира изборния процес, а което е по-лошо, има опасност тяхното присъствие да легитимира режим, оглавяван от привлечения под отговорност като военнопрестъпник Омар ал Башир.

Идеалният случай би бил гласуването да бъде отложено, за да се подобри изборната обстановка, особено на север. Но тъй като ключовите политически партии са решени изборите да се състоят, а международните партньори не желаят или не могат да ги спрат, наблюдателите от ЕС би трябвало поне да са наясно в какво ще попаднат.

Първо, те трябва да осъзнаят, че няма да предотвратят мащабната изборна фалшификация, тъй като вече са извършени толкова много измами. Избирателните закони облагодетелстват партията на Башир, която манипулира миналогодишното преброяване на населението, за да надуе броя на поддържащите я избирателни райони, и въведе регистрация на гласоподавателите в Дарфур, така че само част от трите милиона бежанци в опустошения от война район да могат да пуснат бюлетини.
Освен това Националната избирателна комисия и местните избирателни комисии, които са под контрола на партията на Башир, са определили районите в Северен Судан така, че верни на партията араби да могат да гласуват, а племената, понесли цялата тежест на бруталността на Хартум, да не получат право на глас.

Наблюдателската мисия трудно ще засече нови измами. Група от около 100 европейски наблюдатели, пръснати из най-голямата страна в Африка, може само да се провали. Несигурната обстановка и липсата на инфраструктура ще попречат на наблюдателите да достигнат до много области. Но дори там, където ще могат да се установят, ако не говорят арабски или други судански езици и нямат предишен опит в страната, лесно ще бъдат надхитрени от партията “Национален конгрес” на Башир.

Шепа чуждестранни наблюдатели не могат да се справят със сложна държавна машина за контрол над една местна администрация, веща в използването на заплахи и насилие срещу противниците си. В случая доверието във външната политика на Европейската комисия е до голяма степен поставено на карта. Както и това към Аштън. След като реши да изпрати наблюдатели да се справят с една почти невъзможна задача, ЕС трябва да извлече най-доброто от едно лошо решение.

Може да се започне с назначаването на сериозен ръководител на мисията, с опит в наблюдаването на трудни избори, но след това ЕС ще трябва и да отстоява независимостта на тази мисия. Ще има външен и вътрешен натиск наблюдателите да пипат леко и да си затварят очите за фрапантни нарушения в изборния процес. На него трябва категорично да се устои.

Ключовият момент ще дойде, когато на мисията се наложи официално да оцени изборите според международните стандарти и вътрешните закони и да излезе бързо с преценка за тяхната валидност. Едно добре подготвено изявление, основано на факти, може да успокои следизборното напрежение или да подкрепи правдоподобни твърдения за злоупотреби, усилвайки натиска подобни оплаквания да бъдат разгледани справедливо. Но изявление, базирано само на ограничени познания за ситуацията, крие риск от реабилитиране на един опорочен процес. В Судан това означава потвърждаване на неизбежното преизбиране на Башир и по-нататъшно подкопаване на стабилността на страната.

Както в изявлението си, така и в последващия по-подробен доклад, наблюдателската мисия на ЕС ще трябва да даде недвусмислена оценка за всички пропуски в изборите. Тя не трябва да се съсредоточава само върху нередностите при гласуването. Наблюдателите ще трябва да заклеймят неподходящите услови за вота и това, че партията “Национален конгрес” манипулира данните за населението, районирането и регистрацията на гласоподавателите. Като се вземат предвид драконовските закони за сигурност и ограничаването на правата на дарфурските избиратели, наблюдателите от ЕС би трябвало да погледнат отвъд техническите проблеми и да осъдят самата репресивна обстановка, в която се произвеждат изборите.

А ако суданските опозиционни партии в крайна сметка отхвърлят правилата, наложени от Хартум, и решат да бойкотират изборите, ЕС би трябвало незабавно да прекрати мисията и да изиска преглед на избирателната обстановка. Пращането на тази наблюдателска мисия беше грешното решение. Но след като вече е взето, поне трябва да бъде избегнато подкопаване на международното доверие в ЕС и по-нататъшно дестабилизиране на и без това нестабилния Судан.

По БТА