Турската армия май губи мерак да се меси в политиката
16 Февруари 2010
Вярващи мюсюлмани стават мишена на бомби в най-препълнените джамии в Истанбул, турски изтребител, свален в Егейско море, провокира война с Гърция. Хаос обзема Турция. Армията се намесва, сваля умерено ислямското правителство на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която управлява Турция от 2002 г., и поема контрола.
Планът с кодово име “Чук”, скрит сред документация на 5000 страници, беше представен през януари от малък независим вестник - “Тараф”. И причини буря. Армията обяви, че това е само “учебна симулация”. Как, гръмогласно заяви ген. Илкер Башбуг, началник на Генералния щаб, биха могли турски войници, които влизат в боя с възгласи “Аллах, Аллах”, да взривят джамия? Това е въпрос, на който сега граждански и военни прокурори търсят отговор.
“Чук” е само най-новият в серия предполагаеми заговори за преврат, излезли наяве през последните години. Това помага да се обясни защо на 4 февруари турското правителство отмени противоречив протокол, отнасящ се до сигурността и обществения ред (ЕМАСИЯ), който позволява на армията да поеме контрола в окръзи, в които законът и редът рухнат. Според критиците същинската цел на ЕМАСИЯ е да осигури правната рамка за бъдещ преврат.
Образът на армията беше зле опетнен, а нейната роля сега се поставя под въпрос. Дали влиянието й отслабва необратимо докато Турция постепенно се превръща в западна демокрация? Или пък това е просто най-новият ход в дългата битка между елита, съставен от генералите и една стара гвардия, свикнала да държи монопола върху богатството и властта, срещу надигащата се класа открито набожни анадолци, които правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) символизира?
Отговорът има значение, и то не само за турците. Турция е стратегическа ос между Европа и Близкия изток. Тя има огромно и разрастващо се население от 72 милиона души. В позиция е да стане основен транзитен маршрут на петрол и газ от изтока. Армията й е втората най-голяма в НАТО след американската. Турция е и рядък пример на светска демокрация в една преобладаващо мюсюлманска държава, следена внимателно от други демокрации като Пакистан и Индонезия, където армията е силна.
Ето тук идва и главоблъсканицата. Турската армия дълго време е била смятана за гарант на светската република, основана преди 86 години от Мустафа Кемал Ататюрк. Въпреки всичките й проблеми в последно време, тя остава институцията в страната, която се ползва с най-голямо доверие и популярност (макар че рейтингът й падна до безпрецедентно ниско ниво). И все пак упоритата намеса на генералите в политиката и червените линии, които те очертават около някои от най-парливите въпроси, като например Кипър и кюрдите, са сред най-големите пречки за това Турция да стане завършена демокрация.
Конституцията на Турция е била съставена от армията преди 30 години и спешно се нуждае от пренаписване. А въпросите, по които армията е най-непреклонна, са точно тези, които спъват най-много шансовете на Турция да стане член на ЕС. Армията е осъществила три преврата от 1960 г., когато обеси първия свободно избран премиер Аднан Мендерес, основа Съвета за национална сигурност и създаде свои собствени съдилища. “Те създадоха една паралелна държава,” обяснява Юмит Кардаш, бивш военен прокурор.
През 1997 г. генералите свалиха първото ислямистко правителство в Турция, базирайки се на спорното основание, че се стреми да наложи шериат. Този “постмодерен преврат” бе осъществен след продължителна кампания, дирижирана от генералите и техните приятели в медиите и бизнеса. През 2007 г. те заплашиха отново да се намесят, този път чрез постинг в интернет на сайта на въоръжените сили, в който се противопоставиха срещу това Абдуллах Гюл, тогава външен министър, да стане президент на Турция.
Този “е-преврат” (електронен преврат) се оказа една голяма грешна сметка. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган организира предсрочни избори, ПСР спечели втори мандат с огромно мнозинство (47 процента) и г-н Гюл стана президент. “Армията се опита да наложи волята си, а народът каза “не”. Това, което се случи оттогава, показва, че армията губи своята власт,” отбелязва дипломат от ЕС в Анкара.
КОСТЮМИ срещу УНИФОРМИ
Сериозните реформи започнаха през 2002 г., когато за пръв път от 17 години в Турция ПСР формира самостоятелно правителство. През януари 2004 г. Съветът за национална сигурност, чрез който генералите налагаха своите мнения, беше свит до консултативен орган. В един от най-смелите си ходове правителството на ПСР внесе миналата година конституционна поправка, която позволи военни офицери да бъдат съдени от цивилни съдилища.
Генералите може и да са принизени, но в никакъв случай не са извън строя. Поправката за цивилните съдебни процеси беше отменена от конституционния съд през януари. В действителност армията е силна, когато цивилното правителство е слабо или когато има заплаха от някаква опасност. Мнозина се тревожат, че напрежението между турци и кюрди може да ескалира до такива размирици, които биха могли да оправдаят една нова намеса на военните.
А има и друга уловка. Собственият вътрешен закон на армията й позволява да се намесва в защита на секуларизма и “неделимата цялост на държавата”, когато бъде сметнато, че те са застрашени, например от кюрдските сепаратисти. Макар ген. Башбуг да се съгласи с отменянето на протокола ЕМАСИЯ, той даде да се разбере, че тази последна защитна мярка трябва да остане непроменена.
Разногласията между турските военни и цивилните управляващи не са нещо ново. През 1908 г. младотурците осъществиха първия успешен съвременен преврат, сваляйки тираничния султан Абдулхамид Втори. Тогава армията бе приветствана като сила на модернизацията. Но на истински пиедестал се покачи след Първата световна война, когато Ататюрк спаси Турция от това да бъде разпокъсана от западните съюзници. Популярността си армията дължи също на образователната система, която постановява, че “всеки турчин е роден войник”. Милиони светски ориентирани турци смятат, че армията все още е единственият гарант за техния свободен живот.
Основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП), основана от Ататюрк, би трябвало да е начело на ориентираните към ЕС реформи. При все това обаче се противопоставя на много от тях, макар че членството в ЕС, а не армията предлага най-добрия щит срещу радикалния ислям.
МНОГО МОДЕРЕН ГЕНЕРАЛ
Ако турската армия започва да губи пристрастеността си да се меси в политиката, то е и отчасти благодарение на усилията на мъжа на върха. Генерал Башбуг, който си спечели репутация на коравост в началото на 1990-те години по време на пика на кюрдския бунт в Югоизточна Турция, е не по-малко строг секуларист, колкото и всеки друг. Той обаче знае добре, че възприетата от армията ненавист към исляма е допринесла за отслабващата популярност на тази институция.
Генералът има едно по-осведомено разбиране за ролята на армията отколкото някои от предшествениците му. Според Ерик Еделман, бивш посланик на САЩ в Турция, опитът на ген. Башбуг като кадет по време на преврата през 1960 г., го е убедил, че армията няма място в политиката на Турция. Неговото име никога не е било свързвано с предполагаеми заговорници за преврат и той казва, че е решен да разчисти армията от тях.
През 1909 г. Ататюрк произнесе реч пред своите съмишленици младотурци. “Колегите ни в армията вече не трябва да се бъркат в политиката”, заяви той. “Вместо това те трябва да насочат всичките си усилия, за да засилят армията”. Повече от сто години по-късно това послание може би в крайна сметка започва да бъде проумявано.
По БТА
 |
|
когато един политик проведе успешна, правилна политика, която дава траен положителен резултат за обществото - такъв политик е уважаван и от противниците си
"образователната система, която постановява, че “всеки турчин е роден войник”" и армия въз основа на този постулат (втората по големина в НАТО), която вика "Аллах! Аллах!" - е, според някои това било модерно и не трябвало да се страхуваме от такава армия и такава държава!...
ТТТТХТГГГГГГГПНННСДСКЩШИЕЭЭЭЭЭЭФФФФФФОООЖЖЖЯ
Ей така като 3-тия реагират повечето българи на проблема...
Трезвий, и все пак за предпочитане е турската армия да управлява съседите ни пред ислямско правителство както е тръгнала. Армията там е светски настроена.
за какво им е армия те превзеха Европа без нея.у нас след глупавото предложение на атака се появиха две турски телевизии(БТВ и Нова) сега остава и по канала да завъртят нещо на майчин език ...то малко оставаше Ататюрк да спечели за български любовчия на 20 век.просто не се сети Дохан да им каже
Киров, наистина е по-добре армията в кризисен момент, в окйто ислюмизмът се опитва да надделее - въпросът е конкретно какво ще стори тази армия, докато управлява - какво ще е отношението й към наша милост северната им съседка, доколко скрити политици зад армията с антибългарски уклони няма да дърпат конците (защото и самите управляващи военни ще се превърнат в политици, щом управляват), а и доколко "кемалистка" и "неислямска" е в действителност армията, която вика "Аллах! Аллах!" (справка - горната статия и моя постинг 2)...
7-ми, целокупният български народ носи турски парцалки (от бебета до старци), гълта турски сапунки от сутрин до вечер и мечтае за мечтата на живота си - да отиде до Истанбул и да се поклони в къщата, в която е сниман сериалът "еди кой си"... Тази политика на Би Ти Ви и Нова е отврат.....
\ ebah maa my
10-ти, много сте откровени с майка ти
Трезвий, не малка част от турските парцалки са си лицензно производство. Да не говорим, че има ментета за които аз и ти едва ли можем да кажем кое е оригинал - сиреч откраднали са хората и ни го предлагат на ниска цена със същите на практика материали. Гадно е заради авторството... но това е истината. За онези от Капълъ чарши е друг въпрос.
Турция в момента си е два свята...Светът на масонският елит и армия и светът на умерените ислямисти.Реално власта от последният султан почти до днес е била в ръцете на турската масонерия...Ердоган обаче в момента им разплаква фамилията за което го уважавам.Турция не е европейска държава и Ердоган е първият турски политик който го осъзнава.Който осъзнава също така че една силна държава не може да бъде пионка на англичани и американци затова прави и лек завой към Русия, Украйна,Иран, Сирия...Сащ и ЕС са във възторг, за тва Великобритания продължава да агитира в полза на турското членство...А наскоро май и Борисоф смутолеви нещо такова в Истанбул.Не ни трябва на нас ДПС...
Киров, цели зони с предпирятията в тях произвеждат и лицензни, и недотам стоки - българите се научиха и ходят в самите зони да купуват било за себе си, било за алъш-вериш в България. Някои неща наистина са качествени, други - не, но истината е , че ен можем вече, за съжаление, да стъпим на малкия пръст на турската текстилна и конфекционна промишленост (че даже и дизайнери вече имат). А Капълъ чаршъ вече не е битак и място за парцалки, а огромен търговски център за занаятчийско производство - ако си ходил скоро, сигурно си видял: изделия - като се почне от глина и стъкло, та до злато и диаманти... Много сме назад в това отношение - Етърът е смешка на смешките... Турция има и какво да ни покаже... Тъжно е не това в Турция, а турското влияние върху бедна България...
Мен ме впечатли Памук кале - т.нар. световна природна забалежителност. Да оставим, че там всичко е от византийския период, но най-вече как тази природна" забележителност се вае ежедневно от тяхната находчивост и се рекламира и привлича туристи.
Рекламират се хората - с пари и с умение - не като нас!...
Ето под статията за "българския Лувър" художник предлага да се поучим от турските изложби и да възродим турския порект за музей (включващ баня и хотел)...
баня и хотел
Дали е само фантастика: "Вярващи мюсюлмани стават мишена на бомби в най-препълнените джамии в Истанбул, турски изтребител, свален в Егейско море, провокира война с Гърция. Хаос обзема Турция. Армията се намесва, сваля умерено ислямското правителство на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която управлява Турция от 2002 г., и поема контрола."...
ama 4e pak i vie tazi novina q pro4etoh ot vestnik 'Zaman',pak vie tvardite drugo,NE SE NAMESVA TURSKATA ARMIQ V POLITIKATA...
турсийа е ного по напред от българия, имат ного силна армия, един от най силните държави в света просто трйава да признаем