Нодар Кумариташвили секунда преди фаталния сблъсък. Снимка: ДДП

Смъртта на грузинския състезател на шейни Нодар Кумариташвили в петък във Ванкувър часове преди откриването на олимпийските игри за пореден път показа опасностите на зимния спорт. Кумариташвили е последният в дългия списък жертви по пистите, шанците и улеите след австрийските скиори Улрике Майер и Герно Райнщайдлер, Режин Кавано от Франция и норвежкия сноубордист Лине Остволд. Всяка смърт води до увеличаване на мерките за сигурност, но спортове като ските, сноуборда, бобслея, шейните или скелетона си остават високорискови.

„Непрекъснатото вкарване на дяволски екстремни спортове в олимпийската програма в комбинация с напредъка на технологиите и физическите данни на атлетите постоянно изместват границите на човешките възможности. Така Зимната олимпиада се превръща във високолетящ цирк от страховити спускания, неконтролируема скорост и опасни за живота изпълнения”, написа „Вашингтон пост”. Смъртта на Кумариташвили припомни на спортистите, че пистите и улеите в Уистлър са сред най-бързите в света. „Притеснен съм”, призна световният №1 в шейните Йозеф Фендт миналата година, когато германският шампион Феликс Лох се нарани на улея при скорост 154 км/ч.

Канадските власти изследваха фаталния инцидент в петък, но все още не е ясно накъде ще бъде насочен показалецът. Президентът на МОК Жак Рох определено не искаше да засяга тази тема, твърдейки, че „сега е време за тъга”. Когато Майер загина по време на Супер-Г през 1994 година в Гармиш-Партенкирхен, партньорът й съди организаторите на състезанието. Немският съд обаче ги оневини, тъй като Майер не се блъсна в дървена ограда, а се вряза челно в купчина сняг. Райнщандлер умря от вътрешен кръвоизлив три години по-рано, след като се разби с висока скорост в уж обезопасителна мрежа във Венген по време на спускане.

И двете трагедии доведоха до увеличаване на мерките за сигурност – мрежите бяха променени, а сини линии показват правилното трасе. И това обаче не спаси Кавано, който се сблъска с немски треньор по време на спускане в Австрия и почина два дни по-късно през 2001 година. Шейните също имат принос за трагедиите. Най-известният случай бе на олимпиадата в Инсбрук през 1964-а, когато бретонецът Казимеж Кей-Скрипецки загина по време на тренировка. Австралийският скиор Рос Милн пък почина преди старта на същите игри, след като се вряза в дърво. През 1992 година швейцарският скиор Никълъс Бочатей намери смъртта си при демонстрация на скоростно каране по време на олимпиадата в Албервил.

За щастие, не всички инциденти имат фатален край, но много от тях прекратиха кариерите на състезателите. Така се случи с австрийския скиор Матиас Ланцигер, чийто ляв крак бе ампутиран под коляното. Швейцарецът Даниел Алберхт имаше късмета да оцелее след зверски сблъсък в Кицбюел миналата година, но все още не се е завърнал на пистата. Кариерата на французина Пиер-Емануел Далкен обаче най-вероятно приключи след зверското падане в Бийвър Крийк през декември. С мечтите си да участват на олимпиадата пък този сезон се простиха канадският световен шампион по спускане Джон Кучера и австрийската ски-звезда Ники Хосп, а американският сноубордист Кевин Пиърс едва не загина през януари.

Огромният брой инциденти в края на 2009 г. доведе до нов дебат за сигурността по трасетата, но директорът по състезанията на ФИС Гюнтер Худжара смята, че „сигурни ски никога няма да са възможни”. „Винаги се надявам да не се случи нещо лошо. Това обаче не е правилният подход. Насажда ни се от хора, които нямат представа за този спорт. В ските инцидентите са част от играта”, заяви Худжара.

По ДПА