Ричард Хаас*

В Иран часовникът тиктака. Всъщност три часовника тиктакат едновременно - един в ядрените лаборатории, един на масата за преговори и един на улицата. Бъдещето на страната зависи от това кой от тях върви най-бързо. Улиците се изпълниха с демонстранти под съпровода на познатия звук на политическите репресии, докато поддръжниците и противниците на режима заеха местата си в двата ъгъла на ринга. Въпреки всичкия шум и ярост обаче двете страни приличаха на боксьори, които се въртят в кръг, без да влизат в близък двубой. Моментът не беше решаващ. Политическият часовник все още тиктака.

На ядрения фронт нещата изглежда се развиват по-бързо. Иран вече има хиляди центрофуги, които обогатяват уран 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Уранът със сигурност вече е обогатен до степен на концентрация (приблизително 4 процента), която позволява производството на електричество. Обаче президентът Махмуд Ахмадинеджад обяви, че Иран е обогатил урана до концентрация от 20 процента, само няколко дни, след като заяви такава амбиция.

Дали това не е само блъф? Не можем да сме сигурни. Това, което знаем, е, че оттук нататък има само една малка стъпка до концентрацията от 90 процента, която е необходима за производството на ядрени оръжия. Иран изглежда среща затруднения в обогатяването на големи количества уран, но въпреки това е в състояние да произведе много гориво, подходящо за оръжия за една до три години, ако не и по-малко.

Засега не е ясно дали Иран възнамерява да стигне дотам, че да създаде, изпробва и въведе на въоръжение ядрени оръжия. Властите може да решат да прекъснат програмата си точно преди този етап, ако прецeнят, че Иран ще извлече повече полза, ако бъде смятан за страна с ядрени оръжия, без да се налага да си навлича повечето съответни негативи. И в двата случая - като страна, разполагаща с ядрени оръжия, или като такава, която се намира “на прага”, Иран ще има дълбоко дестабилизиращ ефект за региона и за света.

Не, че сегашното положение е много стабилно. Иран може да провокира израелски или американски превантивен военен удар срещу ядрените си съоръжения дори преди тази линия да бъде прекрачена - нещо, което несъмнено ще предизвика ответната реакция на Техеран в региона. Доставките на петрол могат да бъдат нарушени в момент, в който процесът на икономическо възстановяване на света все още е уязвим. Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, това почти сигурно ще подтикне няколко от неговите съседи също да се опитат да разработят, или да си набавят такова, в резултат на което Близкият изток ще се крепи нестабилно на ръба на ядрена катастрофа. На сцената на глобалните рискове в момента Иран заема централно място.

Около масата за преговори часовникът тиктака по-бавно. В разговорите между Иран и петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай плюс Германия, не беше постигнато споразумение, въпреки че беше премахнато условието Иран да прекрати всякакво обогатяване на уран. Те искат Иран да прекрати програмата си за самостоятелно обогатяване и да поставят всичкия си урна и свързаните с него съоръжения и технологии под международно наблюдение. В замяна Иран може да очаква облекчаване на действащите в момента икономически санкции, достъп до ядрена енергия и всякакви политически и стратегически облаги.

Този аргумент е разумен, но стимулите изглежда не действат. Време е да станем по-твърди. Мнозина във Вашингтон подкрепят налагането на допълнителни санкции срещу Корпуса на гвардейците на ислямската революция - елитната сила от около 100 000 души, която все повече доминира в иранската политика, системата за сигурност и икономиката. Наистина 31 години след Ислямската революция, която създаде безпрецедентна сплав от религиозна и политическа власт, Иран все повече напомня традиционна авторитарна държава, в която службите за сигурност контролират почти всички области от обществени живот.

Русия и Китай вероятно ще се противопоставят на всяко по-силово предложение, за да не отблъснат иранското правителство. Не можем да сме сигурни какъв ефект биха имали санкциите върху стабилността на режима и процеса на вземане на решения. Последният аргумент е може би най-показателен. историята на икономическите санкции показва, че те не пораждат значителни промени в политиката (със сигурност не и бързо) в области, които по преценка на правителството засягат жизненоважни национални интереси.

Което ни довежда до политиката на смяна на режима. Съпротивата срещу управлението на духовниците съществува отдавна, но се засили внушително след белязаните от измами президентски избори на 12 юни. Колкото повече бяха потискани протестите, толкова по-големи ставаха и прераснаха в Зеленото движение, което вече представлява сериозна заплаха за правителството. Вчера бе дадено ново доказателство за решимостта на правителството да остане господар на положението. Иранските управляващи засилиха действията за сплашване, арестувайки опоненти, спирайки достъпа до интернет и разполагайки по улиците биячи с палки.

Време е Западът да заяви ясно, че е на страната на протестиращите. Нито европейските правителства, нито Съединените щати могат да породят фундаментална реформа, но те могат да дадат енергия и да предоставят политическа подкрепа на опозицията, като й помогнат да се свърже с външния свят и да върви в крак със събитията.

Далеч не е ясно дали тези три часовника - ядреният, дипломатическият и политическият, ще се сработят така, че да обслужат интересите на света. Напълно е възможно ядреният напредък на Иран да изпревари този на преговорите. иранската политика може наистина да се окаже печелене на време, докато учените превъзмогнат техническите си затруднения. Също така може да са необходими месеци, за да се получи международна подкрепа за по-тежки санкции и дори тогава да се наложи да минат години, за да имат те ефект. Още веднъж работата в лабораториите вероятно ще изпревари дипломацията.

Затова Западът вече не може да стои настрана. Нашите лидери трябва да се обърнат към иранския народ, който иска промяна. Целта трябва да бъде да ускорим хода на политическия часовник. Ако не го направим работата в иранските лаборатории ще принуди Европа, Съединените щати и Израел да избират между два крайно непривлекателни варианта - да приемат Иран като ядрена сила, или да го нападнат.

По БТА

*Ричард Хаас е президент на Съвета за външни отношения и близък съветник на бившия държавен секретар Колин Пауъл. Той наследи Джордж Мичъл като специален пратеник на САЩ за Северна Ирландия. Автор е на 12 книги, от които 11 са посветени на външната политика, включително “Война по необходимост, война по избор: мемоари от две войни в Ирак”.