Андрю Крамър

Малките балтийски страни се стремяха към по-тясна интеграция с Европа с огромен хъс. Но цената на валутния съюз може да ги накара да се поспрат. Както икономисти, така и обикновени граждани наблюдават протестите по улиците на Атина и бавния отговор на проблемите на Гърция от страна на Брюксел.”Страни като Естония и Латвия отчаяно искаха преди да влязат в съюза”, каза Алф Ванагс, директор на Балтийския международен център за икономически науки в Рига. “Еврото обаче не изглежда толкова примамливо сега”.

Латвия бе на път да приеме еврото през 2014 г., както и Литва, а Естония предвиждаше включването си в еврозоната през 2011 г. Тези правителства имат причина да се опасяват, подобно на Атина, че ще попаднат в безизходна ситуация: няма да могат да платят скъпите социални програми, искани от гражданите, докато стоят в границите на разрешения в еврозоната бюджетен дефицит.

Ентусиазирана от години за приемане на еврото, Латвия въведе болезнени мерки за ограничаване на бюджетните си разходи. Дори когато глобалната икономика се свиваше, правителството съкрати разходите. Програмата предвиждаше съкращения от 50 процента и повече на заплатите в държавния сектор и 40 процента намаление на бюджетите на болниците. Резултатът, както твърдят много икономисти, бе задълбочаване на безработицата и най-лошата рецесия в сравнение с която и да е страна от 27-членния ЕС.

Брутният вътрешен продукт на Латвия намаля с 24 процента от началото на рецесията - по-дълбок спад от този на Америка по време на Голямата депресия. Да се поддържа колебливата икономика на една страна в съответствие с еврото “е високоизискваща и много неприятна задача”, каза Ванагс. Едно от ограниченията, съпровождащи присъединяването към еврозоната, ще е, че Латвия няма да може да намали стойността на валутата си чрез печатане на повече пари. Настоящите членове на еврозоната, които са по-слаби, като Испания и Португалия, изпитват същите ограничения сега.

Въпреки някои негативни ефекти девалвацията е помогнала на много страни през годините, давайки тласък на икономиките им, като е оскъпила чуждите стоки и направила родните по-привлекателни. Латвия вече предприе някои стъпки, които ограничават способността й да засили икономиката си. През 2004 г. латвийската Централна банка обвърза националната валута лат с еврото, за да се подготви за въвеждането му.

Латвия прие през 2008 г. ограничения на бюджетните разходи като условие за спасителен план на Международния валутен фонд и това й позволи да продължи по пътя за приемане на еврото. След като рязко съкрати заплатите в държавния сектор, правителството окуражи частния да направи същото. Политиката всъщност целеше да балансира търговския дефицит. Страната обаче сега страда жестоко именно от мерките, които са необходими за влизане в еврозоната.

Заместник-министърът на икономиката на Латвия Андрис Лиепинш каза в интервю, че Латвия продължава да държи на обвързването с еврото и на въвеждането му. “Проблемите на Гърция са временни”, каза той. “Гърция се нуждае от същите реформи като Латвия”. Програмите за икономии, наложени от МВФ, ще помогнат на латвийската икономика да се преструктурира в дългосрочен план чрез съкращаване на разходите за здравеопазване и окуражаване на компаниите да вършат работата си по-добре. Девалвирането на валутата ще помогне само в краткосрочен план, каза Лиепинш. Това ще накара също повече собственици на жилища да просрочат плащанията по ипотечните си кредити, които са често пъти в чужда валута. “Ще загубим конкурентноспособност като икономика”, каза той.

Политиката трябва да се преценява в перспектива от три или четири години, каза той, като се има предвид че мерки като окуражаване на аутсорсинга направиха компаниите по-конкурентни и в същото време създадоха възможност за нов малък бизнес. Икономиката на Латвия се сви до изключителните 18 процента през 2009 г., според предварителни данни. Ако това ниво се задържи, това ще е най-рязкото свиване в света, макар че идва след онова, което е широко възприемано като неустойчив бум на растежа малко преди глобалната криза.

Отчаяно търсейки начини да увеличи обема на ликвидните средства по време на кризата, латвийското правителство се вкопчваше на моменти в необичайни методи. То продаде на търг през януари призрачен град заедно с изоставена съветска радарна база, наречена Скундра-1, за 1,5 милиона лата 2,89 млн. долара. Руска компания я купи.

Икономиката започна бавно да отбелязва растеж в четвъртото тримесечие на миналата година. Рейтингови агенции също съобщиха подобрени прогнози за кредитоспособността на страната. Въпреки това упованието на правителството на съкращения и голямо намаляване на заплатите не се радваше на обществена подкрепа. Отговорът обаче в балтийските страни засега е по-премерен отколкото в Гърция, която изпитва затруднения заради стачки в държавния сектор и протести.

Слава Ушаков, който имал малък бизнес, симпатизира на държавните служители в Гърция. Когато бизнесът му пропаднал в рецесията, Ушаков започнал да чисти леда от уличните тротоари в рамките на държавна програма за заетост. Когато обаче се подхлъзнал и счупил ребро, от поначално оскъдната му заплата били удържани надниците за дните, които пропуснал. И сега той се връща на работа все още неизлекуван. “Само се превързах”, каза Ушаков, вдигайки пуловера си и внимателно докосвайки мястото.

Програмата за заетост, създадена от Световната банка и частично финансирана от ЕС, плаща на Ушаков по 100 лата месечно 192 долара. Въпреки това работата е жадувана, което говори за дълбочината на проблемите в най-засегнатата от рецесия икономика в Европа. “Продължавам да ходя на работа всеки ден”, каза Ушаков. Той добави, че “в днешно време в Латвия щом си купуваш пилешко, значи се мислиш за преуспял”.

По БТА