Светлан Савов, парижкият клошар, който написа роман за клошарите
13 Февруари 2010
Оливие Байи
Съвсем оскъдни са данните за българина Светлан Савов, чийто роман “Заедно на Коледа” се обсъжда тези дни във френските медии. Роден е през 1964 г в България, води несигурното съществуване на бездомник след пристигането си в Париж през 1990, написва романа си директно на френски език. “Заедно на Коледа” разказва без патос за живота на Луи, един парижки клошар. Роман, който дава история на едно същество, което наглед не е притежавало такава.
Откъде идва Луи? Не е известно. Той е сянка. Той е стар, но може би не чак толкова. Сива брада, палто. Срещаме го всеки ден по улиците, без всъщност да му обръщаме внимание. Не знаем почти нищо за живота му. Хаотично, блуждаещо съществуване чак до упадъка. “Луи, казва Светлан Савов, иска само да бъде оставен на мира. Той не проси. Не иска нищо от никого. Той е стар, пие, няма никакъв шанс. Не изпитва никакво уважение към себе си. Смята се за едно нищо. Не иска да притеснява хората.” В “Заедно на Коледа” Луи е описан отстранено, без никаква сантименталност.
Луи е главният герой на “Заедно на Коледа”, първата книга на Светлан Савов. Публикувана първо през 2001 г. от издателство “Гаспар ноктюрн”, сега тя е преиздадена от “Ноар сюр блан”, които са издали и неговата “Лъки, конекрадецът” (2006). След като е бил портиер, Светлан от три години е шофьор на такси и мисли за нова книга. Вече има идеи.
“Заедно на Коледа” пише на значките, раздавани от Армията на спасението на 25 декември. Светлан Савов е получавал такава значка. Заедно на Коледа е малък отдих за Луи и другарите му: “След три дни е Коледа и ще трябва да бъдем в добра форма, мислеше Даниел, защото там, на банкета, ще има доста хубави женички, ще се танцува и кой знае …” Авторът си спомня този момент, когато клошарите “не знаят как да се държат. Пред бялата покривка… Беше много трогателно.”
Никога не съм се качвал на Айфеловата кула. Когато е угасена, е доста мрачна
Единствените две неща, които Светлан знае, когато пристига на Орли през 1990 г., ги е научил от приятелка на майка си: в Париж няма център, а много центрове. Второто е, че всички по-големи паметници са край Сена. Така че се спуска по улица “Аустерлиц” и следва реката: “Спах при Айфеловата кула. Отдолу, в парка. На Марсово поле. Беше ми много студено. А беше 31 май. Никога не съм се качвал на Айфеловата кула. Когато е угасена, е доста мрачна, като в “Лудия Макс”. Три дни по-късно отидох на Гар дьо нор, срещнах румънци, няколко българи”.
Пет години води рискованото и несигурно съществуване на клошар. Но все пак държи на написаното на корицата: книгата му е роман, а не спомени: “Ако я смятат за автобиографична, то е защото умея да лъжа добре”, усмихва се четиридесет и пет годишният здравеняк със зелени очи и къса коса. Говори с акцента, който звучи и в книгата му, музикален, френски език без превземки, замаскиран като разговорна реч. Каквато не е. Езикът му е директен и конкретен, прост, без жаргон или прекомерна фамилиарност.
Искал е да напише “Заедно на Коледа” на български, “но стана ясно, че трябва да пиша на френски. Произнасях всяко изречение на глас. В същото време френският език е твърде строг, твърде стриктен. Това ми създава трудности, но е като игра. Харесва ми, защото притежава звучност. Ето защо обичам Селин. Само ако беше малко по-оптимистичен… Но той е бил отвратен от мизерията”.
За Луи винаги е събитие, когато някой му обърне внимание
Той се научава да говори френски в движение, като гледа телевизия в приютите, като препрочита с помощта на речници всички свои любими книги, които е чел у дома, в България, когато единственото му развлечение е било да поглъща книги от всички библиотеки, където е имал абонамент - Керуак, Хемингуей, Стайнбек, неговия любим писател: “Той ми повлия много силно. Винаги съм искал да напиша “За мишките и хората”! Стайнбек има усет за малките хора. ”
В “Заедно на Коледа” са малцина онези, които проявяват поне малък интерес към клошарите: куче, дете, английска туристка, социална асистентка… За Луи винаги е събитие, когато някой му обърне внимание, на него, невидимия човек.
“Заедно на Коледа” е посветен на всичките му приятели. Неговите приятели от улицата. “Улицата ужас. Улицата вечна заплаха. Улицата днес, тази вечер или утре… Улицата или самоубийство. Улицата и самоубийство…”(Патрик Деклерк, “Новата кръв дойде”). Луи и приятелите му Даниел и Деде “са измислени персонажи”. Но “ситуациите са преживяни. Не могат да ми кажат, че това, което го има в книгата, не се е случило. Трябва да сме преживели нещата, за да се получи истинско. Има неща, които съм преживял, наблюдавал, виждал”.
Да се бръснеш набързо в спрял влак, да измисляш постоянно комбинации, за да спиш в относителна безопасност, а когато си намерил укритие, да дремеш, винаги нащрек, с крак върху едната торба, а другата служи за възглавница, за да не ти я задигнат, докато спиш, да търсиш фасове, което не е лесно, “защото днес цигарите се правят така, че да изгарят бързо и без остатък, дори ако са хвърлени на земята след едно дръпване.”
И виното “доброто вино”, както наричат Луи и събратята му Даниел и Деде киселяка в пластмасови шишета, ужасния развали-семейство, който пробива стомаха и превръща главата в газова бутилка. Това вино, което също и сгрява.
Поркането и пафкането… този свят в сегашно повелително, без минало, но най-вече без бъдеще, напомнящ за света на Робер Жиро и Жан-Пол Клебер, но с петдесет години разлика. При Светлан Савов още се говори за франкове, но еврото ще дойде скоро, а Халите са се превърнали в дупка, откъдето охраната ви изхвърля без уговорки. “Когато си клошар, ходиш по едни и същи места. Търсиш храна, търсиш дрехи, пускаш молби до администрацията. Никога не ти остава време да не правиш нищо.” Той упражнява всички занаяти, знае всички трикове. “Веднъж, разказва той, открих един български ресторант в 18-и район. Запознах се с един човек, който ми даде 250 франка. Отидох на битака, купих си китара и в продължение на три месеца спах в приютите на Порт дьо ла Вийет или на Аустерлиц. Там написах “Заедно на Коледа”. Просех с китарата си при Бастилията. Научих се да свиря блусове. Печелех по 30 франка на ден, достатъчно, за да си купя хляб, камамбер и червено вино. Бях най-щастливия човек!”
Но му се случвало да яде и консерви за домашни любимци. Спрял го един клошар: “Не докосвай тия неща, приятел.” Приятел. Спомня си как веднъж поискал цигара от друг нещастник. “Някой ми каза, ти искаш цигара от някого, който няма нищо! Не си давах сметка. Но клошарят ми даде с радост. Живях с тях. В Париж, в Лион, също и в Льо Хавър.”
Понякога се сблъсква с миналото. “Живял съм много на улицата. Спях в градинката до Сакре Кьор, любимото ми място. Тъй като малко се срамувах да живея така, намерих един шлеп на пристанището Бийанкур. Живях там шест месеца.” Понякога работи. Всякакви занятия. Винаги временни. Няма лична карта, следователно, няма възможност дори да наеме стая. “Намирах изоставени къщи. Виждал съм доста пробити покриви”. Той разказва сцената, в която Луи, героят от романа му, намира къща, определена за събаряне, истински дворец за него - нищо общо със спирките от плексиглас, които не осигуряват подслон от вятъра и дъжда - където той ще бъде в състояние да се отпусне за малко. Покривът е надупчен от служители на общината, за да не се настанят там Луи и другарите му. И все пак студът няма да го прогони оттам.
Понякога се сблъсква с миналото. “Онази сутрин бях на Лионската гара с моето такси. Видях момчета да бутат колички, за да ги “продават” на пътниците. Мислех, че това е свършило, че ченгетата са го прекратили. “Номерът с продаването на количките (в действителност клошарите ги “отвличат” и ги връщат на пътниците срещу бакшиш), още един начин да събереш дребни, за да си купиш малко вино, за да се сгрееш, за да оцелееш.
Светлан Савов говори без носталгия за онова време: “Не съм препрочитал “Заедно на Коледа”. Ако ми задават въпроси, отговарям охотно, но за мен това е приключило. Това е друг живот. Мисля за следващата книга.”
Спомня си, че е бил “разочарован от Франция” и от нейната бюрокрация, твърде подобна на бюрокрацията на Изток. В периода на лош късмет, с объркана душа, той смята да тръгне за Америка, където е мечтаел да отиде преди няколко години. Най-накрая решава да остави куфарите си тук. Когато го питат дали възнамерява да поиска френско гражданство. Да, отговаря, предприел съм постъпки.”Чувствам се парижанин. Чувствам се по-добре в Париж, отколкото в България.” Да се надяваме, че Светлан ще получи парижко гражданство. Париж го заслужава толкова, колкото и той.
 |
|
Най-после да се намери човек да напише книга за тези нещастници. Имам чувството, че имаме еднакви съдби и макар, че не съм "работил" като клошар, то като таксиметров шофиор съм наблюдавал отблизо живота на тези нещастници. За съжаление не съм писател, иначе има много за което да се пише. Аз пък вместо за мишките и хората се опитах да напиша за котките и мишките. Ето го: За котките и мишките Мишките плъхът и котарака, В хамбар смръдлив се сбраха. Котарака бизнесмен, С корем подут голем, Сред тълпата от гризачи, Се изправя разярен: Кой ще бъде конгресмен, В тоз хамбар полусрутен? Мишките от страх се изпокриха, В малки дупчици се свиха, А големият гризач, Плъхът долен подмазвач, Той на четири крака, Пред котака допълзя: Аз, започна той така, Доктор съм и адвокат, Полицай и бюрократ, Пък макар и от рода, На тез миши същества, Тук пред всички обявявам, Ваш покорен съм слуга. Вий сте бог в тоз хамбар, Вий на мишките сте цар, На света сте господар. Котаракът се засме, И с ръката на сърце, Той пред всички се закле, Мишки само да яде. Плъховете той ще пази, Да ги някой не прегази. Те гръбнака са сега На системата добра, Игласуват те докрак, За всесилний котарак. Това всъщност е за бедните, средните и богатите. Да ме извиняват докторите ...още
и адвокатите. Нищо лично срещу тях.
момчето е много одухотворено
Още един "лузер",който се прави на интересен.Отишъл във Франция и понеже го мързи да работи яко, написал роман за клошарите ,като че ли много го еня някой за отрепките край Сена.Нека напише роман за "хиената" Бернар Тапи ,който от сиропиталището израства до върховете на световното общество./макар ,че като нашите бизнесмени и той крие данъци и върти далавери/
Повечето хора си мислят ,че на тях никога не би им се случило да отидат при този човек и...това е грешка.Лошт е ако нямаш идея за излизане от това състояние ,а явно е този човек експериментирайки не е поискал да излезне и е успял да стане автор...Успехи!
Браво SK Печелиш усмивка Гастарбайтер - май по скоро за себе си говириш - гн. Савов определено не е лузър. Живота като клошар на улицата разкрива много за душата на човека, учи те да живееш сред хората, а сред тези хора срещаш много 'човеци'. За какво ми е да чета за Бернар Тапи?? Ти не си нормален - стига си чел книги за българската действителност и мафията - вземи прочети как се живее с благородност и състрадание, това е тежък живот който напомня понякога и на случаен минувач колко е важно да не живеем според принципа 'човек за човека е вълк'...
SK, на мен пък много ми хареса твоята сатирична приказка в стихове (1) - хубаво си я написал, защото романа на нашия човек от Париж така или иначе не съм го чел, за да го оценявам...
Руффа ти/или Вие -не те познавам/,в кой свят живееш, или още вярваш в Дядо Коледа и мислиш ,че децата ги носи щъркела?Понятия като благородност,благодарност,състрадание са изчерпани от съдържание не само у нас ,ами и в целия свят.Да не мислиш ,че на Анджелина и брат Пит им пука за трагедията в Хаити, или на нашите дупедавници от телевизията? ТЕ ПРОСТО СИ ПРАВЯТ РЕКЛАМА НА ГЪРБА НА ЧОВЕШКОТО СТРАДАНИЕ.Събрали един милион за "черничките хлапета", а знаят ли колко мургавелчета у нас умират от глад? Що не помогнат да хигиенизират "гетата" ,каквито има във всеки областен град?Руффа ,симпатичен си ми ,но не споделям твоите възгледи и в това няма нищо лошо.Накрая ще ти цитирам нещо от ТАЦИТ /55-120 г. пр.Хр./,което важи с пълна сила и в днешно време :ХОРАТА ОТВРЪЩАТ С МНОГО ПО СИЛНА ЖАР НА ЗЛОТО, ОТКОЛКОТО НА ДОБРОТО,ЗАЩОТО БЛАГОДАРНОСТТА Е БРЕМЕ,ДОКАТО ОТМЪЩЕНИЕТО Е НАСЛАДА. Бъди щаслив Руффа ,защото на истинско щастие могат да се радват само лудите и децата. Jer.
Гастарбайтер, къде живееш ? Така се разсъжава в Бг и другите постсоциалистически държави. Там, за съжаление стана едва ли не модно да си циник и неблагодарник. Познавам хора които пращат пари по сметки, събират помощи, организират акции в помощ на нуждаещите се.И всичко това без самореклама, дори не си казват фамилията..само по малко име.Не бъркай морала на запада с псевдоморала на соца.
Бора, става въпрос при гастарбайтер за това, че ПРИ НАС В БЪЛГАРИЯ най-често се ползва за реклама (а и не само при нас). При това деца наистина умират в България без важни лекарства и операции, но не е добър PR да се снимаш до умиращите - затова, по-добре абстрактните хаитянчета (толкова модно)...
Трезвий, казваш тъжната истина за моята родина.
Тъжно, братя, се живее между глупци...
здравеите!аз съм Светлан Савов и искам само да кажа,че не трябва много да се вярва на журналистите,щото пишат много глупости,за да си намерят клиенти...не всички,разбира се.Искам само да кажа,че не съм и не съм никога бил клошар. Работя като таксии в Париж и съм написал две книги,това е всичко.От 20 години съм тук и последната ми грижа е да се правя на интересен пред някого...дадох едно две интервюта пред фр. медии и после някои ги взема,перифразира,дооукрасява и пр.Не че много ми пука,но все пак...Благодаря за вниманието:)))
Е, най после си идваме, не на думата, а направо на поредица МНОГО ВАЖНИ ДУМИ! Най после един Свободен Човек да постигне една Добра и Истинна Провокация!БРАВО!!!За да почне поне да се говори, че ПРОСЯЦИТЕ И БЕЗДОМНИТЕ СЪВСЕМ НЕ СА НЕЩАСТНИ ХОРА, А ЧЕСТО Е ТЪКМО ОБРАТНОТО!?И не само това, но ЧЕСТО ТЕ СА И ОТ МАЛКОТО ИСТИНСКИ СВОБОДНИ ЗЕМЛЯНИ!? Мога само с възхита и дълбоко уважение, да помоля Светлан, да потърси лично в Париж, Българина Атанас Чобанов.И да напише едно пространствено есе с впечатленията си от него?Нещо като интервю, но с коментарите на Светлан по отделните въпроси!?Това със сигурност ще е много Добро за някои от Нашите Други Българи!?! Надявам се, че молбата ми ще бъде удовлетворена.С Уважение - НАД
№12 ако ти си Св. Савов нека Господ да те пази от беди , а от журналисти се пази сам ,защото "лайно и журналист могат само да те оцапат,но не и да ти помогнат".Колкото до морала на запада и постсоца искам да кажа ,че ги познавам що годе добре.Не съм експерт и не претендирам за най-компетентно мнение , но добрия човек е добър независимо дали е на полюса или на екватора. ДОБРИ ХОРА ИМА......ЖАЛКОТО Е ЧЕ ДОБРИТЕ СА МНОГО,МНОГО ПО-МАЛКО ОТ ЛОШИТЕ.И НА МЕН НЕ МИ Е ПРИЯТНО ,ЧЕ Е ТАКА ,НО ЖИВОТЪТ ГО ПОКАЗВА - И НА ИЗТОК И НА ЗАПАД.
Гастарбайтер, разбрах намека ти в #3 а и в #13 си напълно прав. Като че ли някога е имало по-добри хора, че и светци. Един мой братовчед, който стана много религиозен ми разказа за някакъв светец при когото дошла вдовица с две-три деца да проси храна за децата. Той бил известен с това да помага на бедните, но вече свършил всичко каквото имал. Ела със мене, казал той на бедната жена. Отишел при някакъв търговец на роби, продал се в робство и дал парите на вдовицата. Но това е минало. Сега образ за подражание са мутрите и милиардерите. Само един път по американското радио говореха за някакъв бизнесмен, в чиито бизнес всички са със горе долу еднакви заплати включително и той. Печалбата от бизнеса отивала за помощи на нещастниците.
Светлан, дори и да си бил клошар за известно време - ти все пак си работил нещо - ровил си из кошовете да нахраниш тялото си с изхвърлена коричка хляб! И това е труд!Хранил си и душата си, за да напишеш тази книга! И това е труд! Няма срамна работа... И човек никога не трябва да се предава... Хубаво е, че в момента работиш, а аз ти пожелавам да си намериш още по-хубава и много добре платена работа... В момента се сещам за една притча и тя винаги е актуална. Един бедняк бил, толкова отчаян, че решил да се самоубие и отишъл на един мост, за да се хвърли в една дълбока река и да сложи край на мъките си! На брега имало един рибар и той го повикал: "-Хейййййййййй, човече ела за малко при мене, пък после прави, каквото щеш!" Отишъл беднякът при рибарят и той му дал едно сгънато листче и му поръчал - сега се успокой и се върни вкъщи, ако нямаш къща - отиди в някоя църква и прочети, какво пише на това листче" Както поръчал рибарят, така и направил беднякът. На листчето пишело "НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА!" И станало чудо! Разработил се беднякът ...още
и успял да забогатее. Решил да се отблагодари на рибарят и с подаръци отишъл отново при него! И той отново му дал едно листче, но умният вече богаташ го подарил на първият клошар! Светлан, още веднъж ти пожелавам успех в живота и в писането на истински романи!
Нещо не се връзва тази притча с действителността. Причината за съществуването на клошарите е съществуването на богаташите.
в Париж имаше преди 15-на години доста клошари.Бих казал, че това тяхното си е житейска позиция, а не че са жертви на системата. Виждал съм ги как се задоволяват само с най нужното, но задължително и шише евтино вино.
много хубави истории.Изживял си всичко.Това е голата истина.Българите имат нужда да четат такива книги.Сравняваме нашата действителност с френската.Добре че си бил във Франция.Продължавай да пишеш-искаме да четем.
изобщо неги мисли това са дребни неща деиствай ти знаеш каквое
Много хора тук обобщават и грешат- оставете хората ,които с нищо не ви ощетяват и не ви пречат на мира...моля!
Може да ги наричаме нещастници, "мизерабъл" и какво ли още не, но тези хора ни дават да разберем, че в този свят има нещо извън зверската ненаситност, извън състезанието със себеподобните, и това е слабостта човешка, животът като даденост без избор.
Бора аз също така съм разговарял със стотици япита едно време, те не само казваха, че това е тяхна житейска позиция, но и че, на тях така много им харесвало. С други думи те се чувствали много щастливи когато са гладни, или когато мръзнат увити в парцали под някой мост. Американците са #1 в промиване на мозъци. За нула време те могат да направят от човека вампир.
светлане, ти си на възрастта на моите деца/ те също са далече из новия свят подобно на теб търсийки бохемата си http://vbox7.com/play:da8bba2e&al=1&vid=
чича, много деца се пръснаха по света...