Защо политиката на санкции срещу Иран не работи
13 Февруари 2010
Ален Фрашон
Истина номер едно за Европа, САЩ и Израел: Иран има твърдото намерение да стане ядрена сила. Истина номер две: За да се попречи на Иран да стане ядрена сила, трябва да се приемат нови санкции срещу него. Истина номер три: По-добре е обаче да не се хранят прекомерни надежди за ефекта от подобни санкции.
Въпреки кошмара, който би бил един Близък изток, впуснал се в надпреварата за ядрени оръжия, въпросът за санкциите не се приема единодушно. Постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН - Русия, а още повече и Китай, се колебаят да накажат Иран. В ООН Москва и Пекин вече гласуваха заедно със западните страни три резолюции със санкции срещу Ислямската република, които бяха главно икономически. Но тези мерки така и не разубедиха иранския режим и той няма намерение да прекрати програмата си за обогатяване на уран. Санкциите или почти не бяха прилагани, или пък бяха заобикаляни. Или казано накратко, те не навредиха на Иран. До този извод стигнаха единодушно експертите, които участваха в началото на февруари в Израел на годишен семинар на Института за политика и стратегия в Херзлия.
Във връзка с Иран Русия води сложна и двулична игра, обяснява Брюно Тертре от Фондацията за стратегически изследвания. Русия е най-големият доставчик на оръжия за Ислямската република. За нея Иран е пазар за сделки на стойност 2 милиарда долара годишно, които надуват сметките на московските оръжейни предприятия. А това е една доста красноречива причина Москва да се стреми да щади Иран. Освен това, едва ли някой в Кремъл ще пророни сълзи в случай на въздушни удари срещу иранските ядрени обекти: цените на петрола ще скочат до небето, а нали въглеводородите съставят 80 процента от целия руския износ. Но перспективата за една ядрена сила на брега Каспийско море не може да остави Кремъл безучастен. Руснаците са все по-притеснени от развоя на иранската ядрена програма. “Те зачестиха със сериозните си предупреждения по адрес на Техеран”, казва Брюно Тертре.
В случая с Китай, трябва да бъде отчетено, че Пекин поне не заема двулична позиция по отношение на Иран. Досега Пекин се придържаше към линията на Москва в ООН. В качеството си на нов член на Клуба на големите, Китай искаше да се покаже по-умерен. Но тази епоха отмина. Лидерите на Китайската комунистическа партия издигнаха глас в защита на ислямския режим на президента Махмуд Ахмадинеджад. С един доста реваншистки тон, в стил 60-те години на миналия век в. “Женмин жибао”, печатният орган на комунистите, обвини САЩ, че подготвят подривна дейност в интернет, за да дестабилизират Ахмадинеджад.
Относно иранското ядрено досие Китай не иска санкции срещу Иран. Според Пекин подобни мерки ще намалят шансовете за успех на диалог с Техеран. Диалог, отличаващ се главно с това, че изобщо не съществува. От една година Иран отказва протегната ръка на Барак Обама. Пекин може да бъде изкушен да използва иранското ядрено досие за реваншистки цели, за да накара САЩ да си платят за неотдавнашното им решение да продадат оръжия на Тайван на стойност 6,4 милиарда долара. Китай смята Тайван за своя провинция, разбунтувала се срещу централната власт.
Китайската външна политика, подобно на тази на много други страни, е главно икономическа, да не кажем даже енергийна. Китайците имат нужда от природен газ и от петрол повече от когато и да е. Китайско-иранските търговски сделки са от съществено важно значение за Пекин. Стокооборотът между двете страни за 2009 г. възлезе на 25 милиарда долара. Иранският петрол представлява 13 процента от китайския петролен внос.
С поучителен тон американският държавен секретар Хилари Клинтън обвини Китай във воденето на недалновидна политика. Това беше един по-елегантен начин, за да каже, че Китай е безотговорен. В качеството си на големи потребители на въглеводороди от Близкия изток китайците, по думите на Клинтън, трябва да бъдат първите, които да поискат стабилизирането на региона, който може да бъде обхванат от надпревара за ядрено въоръжаване, ако Техеран се сдобие с атомна бомба.
Тук обаче трябва да споменем и един малък парадокс. Открито заплашван от Иран, Израел поддържа добри отношения с Китай, главно търговски и по-специално както се говори във военната област. А това дразни САЩ. Най-големият търговски партньор на Иран си остава Европа, с две страни заемащи челните позиции в тази насока - Германия и Италия. Но и тук нещата не са така прозрачни. Безразлични към ядрената заплаха, много европейски фирми - предимно германски и италиански - заобиколиха санкциите срещу Иран. През януари германската канцлерка Ангела Меркел обеща на израелския си колега Бенямин Нетаняху, че Берлин ще положи усилия в тази насока. Лидерът на италианското правителство Силвио Берлускони, който посети Израел в началото на февруари, също направи подобно обещание.
Предвид резервите на Москва и на Пекин, американците и европейците обмислят приемането на едностранни санкции срещу Иран. Те би трябвало да са насочени към отделни хора, които са в сърцето на режима в Техеран, главно лидерите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и тяхната промишлена и финансова империя. Тук не става дума да бъде наказано цялото население, голяма част от което изразява всеки ден протеста си срещу една власт, чиято законност е оспорвана. Тук става дума Техеран да бъде принуден да плати астрономическа цена за ядрената си авантюра. Алтернативата на санкциите би била само друга рискована авантюра, и то с астрономическа цена.
По БТА





















а санкциите срещу израел работили ли са някога
Израел е от "нашите", а Иран е врагът - нали такава е командата от Биг Брадър US!...
не, ние сме на израел крестяньете, а за иран сме неверници
Да де, чича, пак е от "нашите", щото сме му крестьянете, а Иран неверниците просто иска да ги джихадва (само че по-културно от Ал Каида)...
Не бъркайте Персия с Арабските племена. Опозицията в Иран скандира два лозунга: Долу диктатора..а другият е: Смърт на Русия. И да получат ядрена бомба ,доста ще мислят преди да я използват..макар, че имам колебания по въпроса. По скоро ще я използват за да получат водеща роля в консолидацията на ислямския свят. Ембаргото не действа в страни където липсва консуматорско общество . Исляма създава такива общества.
Абсолютно неверно,санкциите работят и то мн. резултатно.
Бора, специално аз не бъркам иранците (говорещи пенсийски-фарси и шиити) с арабските племена-сунити, но мой близък роднина преди години беше търговски представител в Иран и ми разказваше как освен че сутрешните предавания на Иранската държавна телевизия започват с реч и молитва-проповед на Хомейни, неизменно започват и със "Смърт на руснаците! Смърт на американците!" - не съм сигурен, че ги визират само като представители на суперсили, а не и като неверници (щом дори по този блог разни неараби дращат постинги за геури, гяури и т.п.)...
Трезвий,Иран в последните 250 години е като Османската имерия-периодично Русия им набива по тиквите със своя ботуш.. Всъщност Иран е страна пълна с проблеми и центробежни сили от страна на различните племена.Спойката е ислям плюс Персийска държава. Между другото,грузинците ,са били на път да изчезнат от картата,защото в края на 18-ти вей персите започват геноцид срещу тях.Унищожват едното грузинско царство-до крак ги избиват, но за другото се застъпва Русия , с т.нар.Георгиевски едикт,и отблъсква агресорите. А после Грузия става васално царство в рамките на Руската империя.
По-точно Източногрузинската държавица сама с едикта признава върховенството на руснаците (Екатерина), за да се спаси от иранците и турците, а после и Западногрузинската държавица заедно с източната и поссетрима стават губернии... Между другото - много поучително какво можеше да се случи и с България след Руско-турската освободителна и т.нар. "временно руско управление" - Задунайская губерния не е измислица, а реален проект, при това вече използван като в Грузия...
Без руснаците ,сега просто нямаше да има грузински етнос...това е.А ние нямаме граница с Русия.Ако не са били руснаците сме щели да споделим съдбата на арменците през 1915 г ., а може би съдбата на жителите на Смирна през 1922 г.С исляма не бива да се шегуваме и да използваме предположителни форми;ако, може би....Ятагана при тях е единствения реален аргумент.И сега го използват.
Бора 10 - прави си, че можеха да ни изколят гаджалите и съм благодарен на руската намеса, но мисля, че съм прав за руската заплаха за България след Освобождението...
Калининградска област (бивш Кьонигсберг) също няма обща граница с Руската федерация...
Само направи справка колко са изклали турците при отстъплението си през 1877-78 г.Много по вече отколкото през Априлското възстани.Ами през 1913 г .? А през 1878-79 когато е било руското управление фактите не сочат стремеж към самоуправство и завладяване на страната, напротив подготовка за самостоятелност на българите.. Просто са изисквали в този период имперска дисциплина и порядък както е в Русия .Терминът Задунайска губерния е митичен за България, съществували са казашки райони през 1855-56 г.
Калиниград е друго. Бивша източна Прусия, после е част от СССР с обща граница.Сега вече е анклав и форпост на РФ в Балтика и ЗАпадна Европа..
Бора, исторически факти: "Русия постига всички свои основни цели след края на Руско-Турската война от 1877-1878 г., тринадесетата поред война между двете империи. Тази война е не по-малко важна за Русия, отколкото за бъдещето на България. Поражението на Русия в Кримската война от 1853-56 г. води до сериозно накърняване на нейните права и интереси. Парижкият мирен договор от 1856 г. задължава Русия да се откаже от укрепленията на Аландските острови край Финландия, да приеме свобода на корабоплаването по Дунав, отказ от протектората си над княжествата Влашко, Молдова и Сърбия и териториални загуби. Тя трябва да отстъпи на Молдова делтата на река Дунав и част от Южна Бесарабия, с което Русия губи излаза си на река Дунав и прякото съседство с Османската империя в Европа. Особено тежко за Русия е да приеме военна неутрализация на Черно море – забрана за всички черноморски държави да имат военен флот, арсенали и крепости по Черноморското крайбрежие. В същото време Османската империя запазва напълно своите военноморски сили в Мраморно и Средиземно море. Парижкият мирен договор от 1856 г. съществено изменя геополитическата ситуация в Европа, установена след Виенските договори от 1815 г. „Върховенството в Европа премина от Петербург в Париж”, пише по този повод Маркс. Русия ...още
успява да отмени забраната да държи военен флот в Черно море едва с Лондонската конвенция през 1871 г. С Берлинския договор се премахват военните ограничения в Черно море, наложени на Русия от Парижкия мирен договор от 1856 г., и други унизителни за нея последици от поражението й в Кримската война. Русия отново се доказва като първа сила в Европейския Югоизток, покровител на православните народи и славяните в Османската империя; тя получава териториални разширения в две посоки – възвръща си Южна Бесарабия и получава отново излаз на Дунав с пристанищата Измаил и Килия (загубени от Русия след Кримската война), както и ключова част от Турска Армения с градовете Карс, Ардахан, Артвин и Саръкамъш, и важното черноморско пристанище Батумкале (днес Батуми, столица на Аджария – грузинска автономна област, населена с грузинци-мюсюлмани). Наистина тази част от турска Армения беше завоювана отново от Турция в края на Първата световна война и Съветска Русия се отказа от нея, в договора, който подписа с кемалистка Турция през 1922 г. Южна Бесарабия стана отново румънска през 1918 г., през 1940 г. беше присъединена към СССР заедно с цяла Бесарабия, но след разпадането на СССР през 1991 г. остана поделена между Украйна и Молдова, заедно с нея бяха разделени и българите, живеещи там. Така Русия отново изгуби излаза си на р. Дунав. В този смисъл е прав руският посланик г-н Анатолий Потапов, че Русия не е получила нищо от Освободителната война – тя просто го изгуби в последвалите исторически периоди, вследствие на грешките на своите управляващи. Най-важното, което спечели Русия от войната е това, че тя потвърди мястото си на велика сила в „Европейския концерт” и признанието, че проблемите в европейския Югоизток не могат да се решават без нея. В крайна сметка на нея й беше позволено да създаде на юг от Дунава и дори на юг от Стара планина една нова държава, за която в Лондон, Берлин, Виена и Париж не се съмняваха, че ще бъде марионетка в ръцете на своята освободителка. Българите обаче проявиха изненадваща политическа зрелост и отказаха да изпълняват задълго отредената им от Петербург роля. Дори Димитър Благоев е убеден, че: „ако царска Русия беше оставена да води войната така, както тя иска, нямаше да се поколебае да превърне България в своя губерния”. Оказва се, че политическите способности на българите като самоорганизираща се общност, годна за самостоятелен държавен живот без мечешката прегръдка на покровителя – "Освободител" и без груби вмешателства във вътрешните им работи, са силно подценени, както от Русия, така и от другите велики сили."...
Анклавите също са пълноправна територия (най-често след исторически съдбовни причини). А обща граници Русия е искала да има с България (вж горното)...
Кримската война от 1856 г. е позор за Англия и Франция,обединили се заедно с Османската империя против Русия. Руско турските войни отслабват и почти унищожават османската империя.А и не забравяй, че всички балкански държави са получили независмост след поредната руско турска война.Прочети в Гугъла. ЗАтова и в Атина има паметници на благодарност към руските вийници, в Белград също.Мисля и в Букурещ.В тези държави не четат историята си според това, кой е днешният Биг Брадър. А за останалите факти, така си е.Имаше едно рпистанище,Рени в устието на Дунав .Вече не е руско, а украинско.
Бора, гърците не мислят съвсем като теб: "Въстанието на гърците, започнало на 25 март 1821 г., е последвано от победна национално-освободителна война (1821-1829 г.) за независимостта на Гърция. През януари 1822 г. в градчето Пиаду край град Епидавър е приета първата гръцка конституция. Тогава е провъзгласена и независимостта." Те си знаят покровителката Англия, която винаги ги е поддържала (и на държавническо ниво, и иначе - спомни си Байрон), а и Великобритания винаги е искала да има англофилска държава Гърция на това място от пътя Лондон-Калкута (важен за връзката с "перлата в короната" Индия), а не Османска империя и не България например (справка - вж отношението на Чърчил към България и претенциите ни за Беломорието)... В крайна сметка Русия си е имала и собствени основания да води тези войни...
Трезвий, не е по темата на статията, но..гърците са били изтласкани от почти всички освободени територии.Изклани са стотици хиляди, само на о.Хиос от 100 000 христяни остават 1 500 , Мисулонги е облюден напълно и т.н. След битката при Наварин от 1827 г.се почват преговори за признаване на независима Гърция. виж за Адрианополския мирен договор от 2/ 14 / 1829 г. .С него се слага точка на войната, като се дава автономия и на Сърбия и дунавските княжества.Русия постига своите цели , а успоредно с това се решават проблемите на повечето балкански народи.
Бора, прав си, че Адрианополският договор исторически и логически довежда до независимостта на Гърция - въпросът е гърците така ли смятат... Все пак руснаците не са влезли като братушки през Дунава в братска Гърция и за гърците нещата не са толкова видими... Изобщо в историята руснаците често са се били и побеждавали, а други са обирали лаврите...
някой от вас е граф игнатиев, но пустото нали не ви виждам немога да определя точно
чшча, не ни виждаш, защото сигурно мониторът ти нещо е повреден... увеличи контраста... Понимаеш братушка?
чшча да се чете чича - пустата му клавиатура - бързо пиша...
Света си го представям като един остров с няколко добре въоръжени бандити. Останалите, лоши или добри са без адекватно оръжие, не им е позволено да се снабдят с такова и трябва да се подчиняват. И трагедията е, че много форумджии така мислят, че трябва да бъде.
СК,за съжаление човешката история е история на войните и се пише от победителите.Другото е остров Утопия.
SK,не знам дали само аз остававам с впе4атлението, 4е ти непрекъснато се оплакваш. Ами като не искаш да бъдеш наковаля, стани 4ук.Така е казал Г.Димитров(тарабата).Би трябвало да го знаеш.
Свако, ама ти наистина ли не знаеш, че СъКъ-то отдавна е чук, а не наковалня? Той все се оплаква, но си получава пенсийката, върти бизнес със салами, не плаща данъци, "защото почти няма печалба", не плаща сметки от медицински прегледи, защото били "неправомерно големи", и все се чуди какво още да ползва, но да не плаща за него. Даже не бих се очудил, ако се окаже, че сега пише от някой хотел от Флорида, с дебела хаванска пура в уста, и уиски он рокс в ръка
Pro,aма това възможно ли е в Америка .Никога не съм бил там.Чувал съм от мои пприятели 4е пиа4ката била доста скъпа,и тоова е достатъ4но да си кютам тука,от тая страна на океана.
Бъзикаш се с този въпрос нали?
US,свако е готов да се бъзика с вси4ко, но когато става въпрос за цената на уискито нещата стават твърде сериозни и не търпят бъзици.
Свако грешиш. Стегай си куфарите и идвай. Въпросът със уискито се решава много лесно. Вземаш една по дълбока чаша, а за по-убедително сядаш в една количка за съкати, заставаш на една пресечка и започваш да викаш: Ветеран от американската армияяя, ветеран от американската армия помогнете, бог да ви богослови. И докрая на деня ще имаш за две уискита, не за едно. Ако пък се срамуваш да викаш, другият вариант е да го напишеш това на един картон и да го показваш на минувачите.
даааааааааа, никой не обича старците/ те просто крещят в ухото ти: това те чака
Брей , филосовствощия бакшишо-бокал от Чиканчево или Шикалково /презентираш особото си като Чикагски-пролетарий/, отново сподели опита си и отново осветли наблюденията си,описвайки безнадежноста на средата,която го отблъсква, но той се съпротивлява и бива привлечен.Комик...
Нарниан, обясни как работят санкциите срещу Иран много резултатно...
Турция предлага на Иран да му обогати урана... какви санкции, какви 5 лева??!!
Май и Турция, и Русия ухажват Иран... А американците напразно тракат доспехи...
какво би казал Граф Игнатиев?