Отлага ли се демокрацията в Украйна?
12 Февруари 2010
в. Вашингтон пост
Всяка революция предизвиква контрареволюция. Френската революция от 1789 г. е последвана от Наполеон и възстановяването на монархията. След Руската революция силите на царя се прегрупират и водят кървава гражданска война.
Избирането на Виктор Янукович за президент на Украйна в неделя не представлява контрареволюция - или поне все още не. За онези, които не помнят, Янукович беше лошият в Оранжевата революция от 2004 г. Бивш крадец и комунист с криминално досие, тогава той се кандидатира за президент с явната подкрепа на руското правителство и се опита да спечели с измама. След неколкоседмични улични протести той се оттегли и в крайна сметка позволи на действителния победител, Виктор Юшченко, да дойде на власт. Това бяха първите наистина демократични избори в следсъветска Украйна.
Превъртаме до 2010 г. и много неща изглеждат различно: Юшченко се оказа горчиво разочарование за своите сънародници. Икономическата криза засегна силно Украйна, а множество трудни решения не бяха взети. Украинското правителство все още не е започнало с приватизацията на земя или премахването от бюджета на останалите от съветско време субсидии. Напрежението между западната и източната половина на страната не е намаляло. Когато нещата взеха да се влошават, политиците започнаха разправии помежду си, правейки реформите невъзможни; стойността на валутата спадна наполовина.
Единственото нещо, което остана непроменено през последните четири години, е самият демократичен процес. Най-поразителното нещо в тези президентски избори в Украйна е, че ние наистина не знаехме кой ще победи. За сравнение, единственото неизвестно нещо около руските избори е защо въобще се произвеждат, след като победителят е ясен дълго преди това. Шест години след Оранжевата революция украинската политическа култура остава отворена, непредсказуема и интересна - дотолкова, че изтъкнати руски журналисти се преместиха в Киев, за да упражняват занаята си.
“Разликата между руската и украинската политика”, казва един от тях за “Ню Йорк таймс”, “е като разликата между гробище и лудница”. И кой е най-големият печеливш от тази лудница? Янукович, онзи, който в началото беше лошият: от Оранжевата революция имаше два пъти парламентарни избори и веднъж президентски и той ги спечели всичките. Украинците не са непоследователен народ: единственото истинско предимство на демокрацията е, че позволява на хората да гонят лидерите, които не харесват. Когато различните “оранжеви” коалиции не успяха да осъществят очакваните промени, украинците се възползваха изцяло от правото си на глас, за да ги изгонят. Всеки друг би направил същото.
Изпитанието сега е, разбира се, ще уважава ли Янукович тези, които го избраха, и ще осигури ли произвеждането на демократични избори и в бъдеще. Успехът му ще бъде лесен за отчитане: ако бъде отстранен от длъжност, когато дойде времето - както в крайна сметка се случва с всички политици, то тогава той ще е уважил духа на Оранжевата революция. Ако се опита да остане след края на мандата си чрез фалшифициране на гласове, сплашване на опозицията и убийства на журналисти, както е известно, че правят източните му съседи, тогава ще знаем, че контрареволюцията е взела властта.
И това са критериите, по които трябва да го съдим. Дали ще се опита да се присъедини към НАТО (което няма да стане) или ще се сприятели с Европейския съюз (може и да го направи) има по-малко значение за политическото бъдеще на Украйна, отколкото простият въпрос ще могат ли украинците да го сменят, ако не одобряват решенията му.
Което не означава, че решенията му са неуместни: украинците като всички други, живеещи в демокрация, ще избират своите бъдещите водачи според това колко добре смятат, че е управлявана страната. “Икономиката, глупако!” не е уникален за Америка лозунг. В следващите месеци украинското правителство ще се занимава (както и трябва) повече с това, което един регионален анализатор нарича “геоикономика”, отколкото с геополитика.
Украинците имат нужда да разширят отношенията си с Международния валутен фонд, имат нужда да договорят стабилни и разумни газови споразумения с руските си съседи на изток и имат нужда да сключат визови и търговски споразумения с европейските си съседи на запад. Те се нуждаят от практични, образовани политици, не от идеолози. За тяхно добро трябва да се надяваме, че Янукович е първото, а не второто.
Големите въпроси: в края на краищата Украйна “западна” или “източна” ще бъде? Политическата й култура ще заприлича на европейската или на руската? Ще се присъедини ли Украйна в крайна сметка към европейските и трансатлантическите институции? Тези въпроси не са изчезнали с избирането на “източен” президент. Но отговорите им се отлагат, поне за момента.
По БТА






















Украйна е най-важната страна за стратегическите руски интереси ,страна от жизнено важно значение за съществуването на Руската федеросИЯ-без Украйна,движеща се в руската орбита, няма силна Русия...затова считам,че за сега се отлага откъсването на тази страна от "прегръдката" на Русия и съответно...всичко останало.
Символичното деление "Източна" и "Западна" Украйна дали няма да си превърне след тези избори в реално?!... Тук съфорумци сравняваха Украйна с Македониjа (Бора и други). Преди ден Тачи предупреди македонците да очакват война, защото албанците са недоволни - заплаши с разделяне на коминтерновската държавица на "Източна" и "Западна" (запазната ще е албанска, източната при сегашната българска политика - най-вероятно - на т.нар "македонска нация")... Като че ли има някакъв аналог - коминтерновските и сталински измислени държавни образувания се тресат и центробежните сили могат да доведат до разцепления. Готов ли е обаче Светът да приеме такима предизвикателства, или пак Големият Брат Чичо Сам и НАТО ще бъдат реферът, Путин ще показва само мускули под благосклонния поглед на Заспалия ЕС?...
До момента щатите подкрепят всички глупости в геополитиката и държавните граници , създадени от ЦК на КПСС , стига те да имат една основна функция-антируска насоченост. Пример, запазване на териториалната цялост на Грузия, независимо ,че насила са присъединени към Грузия териториите на Абхазия и Осетия/ по настояване на Сталин и Берия,етнически грузинци/,териториална цялост на Украйна,макар, че Източна Украйна е доказано с руски етнос,а присъединяването на Крим към Украйна е по заповед на Хрущов/ етнически украинец/ ,дори отделянето на Косово беше като наказание към проруска Сърбия.рано или късно Русия ще си върне историческите територии.Прецедентът с Косово ще бъде използван и от други държави за насилствена промяна на границите.
Бора, смятам същото за прецедента Косово - писал съм го вече другаде. Що се отнася за границите на Сталин - пропуснал си само това, че не само Крим е "подарен" от бащицата на украинците. Най-западната част на днешна Украйна след втората световна всъщност е откъсната от Полша (населена е била предимно с поляци и евреи), а на Полша "в замяна" са дадени източногермански земи... сеуга с тези територии няма как да се постъпи, а те са от най-антируски настроените и най-прополските и прозападните...
След смяната на власта в Киев украинците ще о4акват подобрение в икономи4еската ситуация и от там по високи заплати и пенсии.И тъй като това няма да се слу4и по няколко при4ини:световната икономи4еска криза,липсата на преструкторизация на икономиката и не на последно място това 4е необходимите закони за реформите ще минават много трудно през парламента ,то разо4арованието ще настъпи много бързо.Щo се отнася до разделянето на Украйна това би предизвикало такъв военен конфликт в сръвнение с който Грузинския и Косовския биха изглеждали като игра в детска градина.Ако руснаците успеят да задържат ръждясалите си кораби,които за нищо не им служат в Севастопол след 2017 ще бъде голям успех за тях.Съмнитено е тъй като тогава полити4еското махало ще е на другата страна и Янукови4 с неговата партия едва ли ще има сегашното влияние.
В допълнение към 4 - нещо интересно: "През юли Юшченко възложи на генералния прокурор да разгледа въпроса за образуване на наказателно дело във връзка с разпоредените от Сталин незаконни изселвания на кримско-татарския народ и на други етноси от Крим през 1944 г. На този фон лидерът на кримските комунисти Леонид Грач демонстративно, като “истински марксист-ленинец”, прие връчения му от делегация на руската компартия паметен медал “За 130-ата годишнина от рождението на Й. В. Сталин”."
Трезвий, западна Украйна е антируски , но и антиполски настроена.Поляците преди 15-16 години дадоха право на живеещите в тази Волинско Галичинска губерния да получат полски документи от 'Родината майка Полша", стига да декларират полската си принадлежност. Сега чакат развитието на събитията за да си върнат по някакъв начин обратно ,тази територия.Така, че такова племе наречено украинци има само на книга. А към свако, няма да има никакъв военен конфликт.Кой срещу кого ще воюва? Няма противници. Има само желаещи да се разделят колкото се може по бързо.
Трезвий, Ющенко и Тимошенко замазаха всички исторически факти.Кримските татари са помагали така активно на немците,че ..друго не могло и да бъде.А преди дни на Бендера беше дадено звание герой на Украйна.Полша официално протестира, защото същия този Бендера е сътрудничил на немците и е виновен за смъртта на над 120 000 поляци и неизвестно колко руснаци. Имаше масови протести пред украинското посолство.Бяха признати за герои и участниците в нацистката СС дивизия "Галичина",съставена само от западни украинци.Те са избивали масово беларуси и руснаци. Межу другото и Латвия и Литва са имали такива СС дивизии ,избили стотици хиляди беларуси, украинци и руснаци.А сега същите тия есесовци са герои в своите държави.Абе ,от русофобия са готови да станат по нацисти и от Хитлер.КАкто и някои форумци, между впрочем.
ГАЛИЧИНА Е ПРОКЛЯТИЕТО ЗА ВСИЧКИ НАШЕСТВЕНИЦИ Бора, вж това: "Около Червоноград (Лвивска обл.) има една малка рекичка - Солокия. На 28 септември 1939 г. Москва и Берлин сключват договор "за дружба и граница". Полша те разделят по течението на Солокия, по нея прокарват и границата. След 22 юни 1941 г., когато Хитлер започва война против СССР, Солокия разделя Галицки и Люблински окръг в тъй нареченото Генерално губернаторство на Германия. На 16 август 1945 г. Солокия вече обозначава съветско-полската граница. Но на 15 февруари 1951 г. Съветският съюз и Полша еквивалентно си разменят териториите и "браздата" се мести по на запад (сега по нея минава украинско-полската граница). Варшава получава богат на нефт и газ район в Карпатите, а Москва си харесва залежите на каменните въглища около Червоноград (древно название - Кристинопол). Смята се, че с това събитие се завършва процесът на създаването на новата политическа карта на Централна и Източна Европа. Но авторът на картата - Йосиф Сталин, едва ли е предполагал, какъв таралеж слага в гащите на СССР. Интересното е, че опитите на Сталин по свое усмотрение да нарисува картата на света се свързват единствено с Галичина (Западна Украйна). Той разбира, че оттук се създава прекрасната възможност да се контролират държавите от ...още
тъй наречената "народна демокрация". По-късно именно от Галичина "братската танкова помощ" тръгва за Будапеща през 1956 г. и за Прага и Братислава през 1968 г. Но именно в Галичина - този възел от политически противоречия, акумулирани в продължение на столетия, "бащицата" попада в клопка, твърди Олександър Кучабский от в."Тиждень". Още през 1340 г. полският крал Казимир прави опит да присъедини Западна Украйна, която се опъва до 1387 г. После от Галичина "намазват" и литовците. Оттогава земите, върху които до ХІV в. се простира Галицко-Волинското княжество - една от най-могъщите тогавашни держави, са отписвани от мнозина. В продължение на няколко столетия отношенията между украинците и поляците така и не се превръщат в "дружба". Не, местното население не се надига на въстание по примера, да речем, на Богдан Хмелницкий в Централна Украйна, който през1648-1654 г. застава начело на антиполската освободителна война. Галичаните упорито продължават да разговарят на своя език, да развиват своя култура, да посещават своя църква. Така минават 400 г., когато Полша е изтрита от картата на Европа. Реч Посполита е разделена между Русия, Прусия и Австрия. От 1772 до 1918 г. Галичина е в границите на Австрия. В Австро-Унгарската империя украинците и поляците като "поробено" население де-юре получават равни права, но де-факто поляците продължават да имат преференции, да доминират в много сфери от обществения живот. По време на Първата световна война и двата народа мечтаят да възродят държавите си: поляците бленуват Реч Посполита "от море до море" (от Балтийско до Черно), а галичаните - Украйна "от Карпатите до Кавказ". След разпадането на Австро-Унгарската империя на 1 ноември 1918 г. в Галичина започва украинско-полската война. Украинците губят. Европа не желае да признае нито Украинската Народна Република със столица Киев, нито Западно-украинската Народна Република със столица Лвив. На 14 март 1923 г. по решение на Съвета на посланиците на страните от Антантата Западна Украйна отново е в пределите на Полша. Интересното е, че именно един украински политолог предупреждава Варшава да озапти апетита си спрямо Галичина. "Покоряването на Западна Украйна не може да се смята за прогресивна придобивка, която да отговаря на новия характер на политическото и духовното съществуване, а спада към разрушителните завоевания, които в еднаква степен ще са проклятие както за победителите, така и за победените",- пише той. Наистина, след подаръка на Антантата минават само 16 г. и през септември 1939 г. Москва тръгва, както съобщава ТАСС, "да защитава живота на украинското население и неговия имот в Галичина" и заедно с Германия разделя "буржоазна" Полша. За някои историци анексията на Западна Украйна е успех на съветската дипломация, а не на Червената армия, защото до средата на септември 1939 г. вермахтът буквално премазва полската войска. Това е така. Но с нахлуването си в Галичина и ликвидирането на Полша Москва си докарва един много силен и агресивен съсед - Германия. Вече няма нито Галичина, нито Полша между тях. Съветско-немската граница минава по р.Солокия и за укрепването й трябва да се хвърлят огромни ресурси. Но как да стане това, щом местното население е враждебно настроено и не приема и новата власт - болшевишката! Резултатът е известен - на 22 юни 1941 г. съседът Германия за нула време помита западната граница и нахлува в СССР. По време на немската окупация галичаните правят опит да създадат свое правителство, но украинската държава не се вписва в новото политическо устройство, прокламирано от Хитлер. Германия губи войната, а СССР я печели. Отново се поставя въпросът за съветско-полската граница. Сталин решава всички поляци от Украйна да бъдат изселени в Полша, а украинците от Полша - в Украйна. Галичаните и УПА (Украинската въстаническа армия) плащат голяма цена за антисъветската си позиция по време на Втората световна война. Десетки хиляди са изселени в Сибир. Сталин така и не се осмели да екстрадира цялото западноукраинско население. Той почива през 1953 г., без да въведе "ред" в Галичина, където нелегалната въоръжена борба със Съветите продължава чак до началото на 60-те години. В бившия СССР западните украинци бяха като бяла врана. В "Архипелаг ГУЛАГ" Солженицин описва, как в 50-те години "западенците" организират въстание в един от съветските концлагери. То е потушено с танкове. Против съветската власт се бореха, разбира се, и други националности - литовци, латвийци, естонци, грузинци. Бореха се и руснаците. Но за разлика от тях, идеалът на галичаните беше не "демократизацията", а политическата независимост на Украйна. Именно галичаните, организирали през януари 1990 г. жива верига Лвив - Ивано-Франкивск - Киев, "заразяват" цяла Украйна с "вируса" на независимостта. Резултатът - в края на август 1991 г. СССР се разпада. Преди време един беларуски политик, коментирайки загубата на демократичните сили в неговата страна, сподели: "Ние загубихме, защото нямахме своята Галичина". Странно, но грешката на Сталин, анексирал Западна Украйна, започват да осъзнават и някои московски великодържавни шовинисти. В книгата "Основы геополитики. Геополитическое будущее России", в която става дума за възраждане на руската империя, се предлага на Западна Украйна, "която провежда антимосковска, прозападна геополитическа линия, с което активно влияе върху общата политическа атмосфера в Украйна, да се даде автономия (може и политическа), за да бъдат откъснати тези "подривни" територии от православното и като цяло проруски настроено общоукраинско пространство..." Ако опитът за изграждане на украинската държава се провали (...прекалено много станаха радетелите за "братския" съюз Русия-Беларус-Украйна), може със сигурност да се твърди, че Западна Украйна ще продължи да се бори поне за своя суверенитет. През 1918 г. "западенците" са имали своя държава - Западно-украинска Народна Република.Васил Жукивский"
Това са фактите, Трезвий.Само да допълня, че през 1939 г.Сталин взема териториите които са били определени за част от Русия ,по линията Кърдзън през 1918 г. ,от Антантата .
Колкото и да е странно руснаците нямат интерес от разделянето на Украйна тъй като западната 4аст веднага би се присъединила към НАТО и по този на4ин би из4езнал буферът , които представлява сега.Що се отнася до украинците и татарите воювали на страната на Хитлер то мисля 4е можем да ги разберем.Само десетина години по рано вследствие на "голодомора" предизвикан от болшевиките измират около три милиона души.Приемали са германската армия като освободителка от сталинския терор.
свако, знаеш ли къде най много умират от голодомор? В Поволжието, а то е в Русия. Създателите на болшевишката партия и хората дали заповеди за най безчовечни действия знаеш ли от какъв етнически произход са? Дали има избщо руснаци сте тях ? Това което пишеш са измишльотините на един лумпен-Ющенко.на изборите се показа колко му вярват хората.С комплименти, по малко от 5 процента. А за татарите какво да ти кажа/ престъпление и наказание.....в щатите през войната са затворили в лагери няколко стотин хиляди души, жители на щатите, но от японски произход. Строги мерки , контрол и арести е имало и към огромен брой жители от немски произход. А ла гер, ком а ла гер.
Бора , не си ме разбрал правилно. Аз не казвам, 4е са измрели само украинци нито 4е голодомора е бил организиран от руснаци.Просто украинците след това което са преживели от болшевишката съветска власт се присъединяват към германците както и голямя 4аст от кавказките народи, за което след края на войната са депортирани.
Да, много народи виждали в Хитлер ,своя освободител, дори руснаците.Милиони руски войници, предаващи се в плен са искали да участват в антиболшевишката руска освободителна армия, обаче маниякът-расист ги е набутал по лагерите, нали са низша раса.. А Ющенко искаше да метне на РФ,като приемник на Съюза всичките вини на бошевиките, вкл. голодомора .С това те допълвам, за деянията на този истински предател .Тепърва ще излизат на яве всички факти за дейността на тази отрепка.
Бора, не виждам на какво основание определяш Ющенко като предател.Опита му да вкара Украйна в НАТО и за по тесни връзки с ЕС биха биле от полза за народа му.Ако това не се харесва на руснаците си е техен проблем.Има един президент предател, но той е от БСП.
Свако, както и да го погледнеш, между 2 поляризирани сили винаги ще има буферна зона. Щатите не биха допуснали на оградата им(в Куба) да има руски сили, нали? В случая няма никакво значение кой е "доброто" ченге и кой е "лошото". Лошо место са си избрали украинците за държава, това е. Ашколсун на прабългарите, че са се изместили на югозапад от онази територи
Свако, за нашия резил ,Първанката, подкрепям напълно.ЗА Ющенко, очевидно нямаш инфо. Такива ги е натворил, сега ще го почнат.С негова благословия са ставали продажбите на оръжие снето от бойни части и военния им резерв,като парите така и ги няма.Продажби на оръжие за ембаргови държави, участие в частна газова фирма, с която на практика евтиният руски газ ставаше скъп за народа, ама акционерите не си знаеха парите от печалбите. Изпрати в Грузия по време на войната, тайно ,специалисти ракетчици, свързочници, снайпери без решение на парламента. Отделно приватизацията в Украйна, парите по транспорта на газ и нефт,парите от ЕС за предприсъединителни дейности,и още колко много са ставали с личното му участие и дял.Сега тепърва ще го осветят. Но най лошото е, че разбуди с тъпанарските си,русофобски изцепки сепаратизма на рускоезичните жители, и създаде врагове с одобряването на пронацистките деятели от времето на войната...
Първанката е ясен...
Бора, Тимошенко започна с процесите - ти нали го предсказа?... Изобщо ще оцелее ли "нова Галиция" или само "нова Русия" на украинската територия???...
Трезвий, знам за нещата доста..за съжаление много работи се виждат и разбират далеч по вярно ,когато си извън България.