Олимпийските игри не се приемат еднозначно от жителите на Ванкувър. Снимка: зимбио

Не трябва да отидеш кой знае колко далеч, за да видиш Ванкувър такъв, какъвто не би искал. Само на няколко минути от центъра на града мизерията е твърде стряскаща. Бездомните, бедните, изоставените и дрогираните тук дават да се разбере защо мнозинството от местните жители не искаха в града им да се провеждат олимпийски игри.

Контрастът между имащите и нямащите в домакина на започващите в петък зимни игри е огромен и те кара да се чудиш каква е цената на олимпиадата, какво тя остава след себе си и какво означава град от световна класа. Пред книжарницата „Спартакус” се подготвят за поредния протест срещу игрите. Преди няколко дни тук бе създадена организацията „Розова съпротива”, която иска да дискутира „влиянието на олимпиадата върху обратните и транссексуалните хора”. Те също се чудят кому са нужни тези игри, след като услугите за ХИВ-позитивните намаляват.

Списъкът с недоволни е доста дълъг. Най-различни местни групи - синдикалисти, антикапиталисти, еколози, анархисти и всякакъв род активисти си имат причини да протестират. Членовете на „Олимпийска съпротива”, под чиято шапка са всички протестиращи, са се събрали, за да дискутират какви мерки да вземат. Петък е големият ден - тогава е откриването на игрите. Именно за този ден е предвидено шествието под надслов „2010 – Инфаркт: Запушете артериите на капитализма”. Целта му е да стане ясно колко пари са похарчени за олимпиадата. Според всички тези хора – напразно.

Към Организационния комитет има много въпроси: за неправомерното заграбване на земите на туземците, за нарастващата бедност, за разрастващата се престъпност и за значителното орязване на обществените харчове. „Нямам нищо против спорта. Ние не се борим срещу атлетите, а срещу корпорациите и ефекта от тези игри”, заявява Кейтлин Френч, една от организаторите на протестите. Също като съпруга си Арлен, тя е изумена от сумите, дадени за олимпиадата във Ванкувър. Според някои от изчисленията те надхвърлят шест милиарда канадски долара – доста повече от първоначално планираните.

Освен това полицията прогони бездомниците от центъра на града, а обещанията да им бъдат осигурени общински жилища, отдавна са забравени. За тези игри така и не бяха привлечени средства за проекти, които да оставят нещо на града и след години, както и да подобрят стандарта на живот на местните. „Не виждам някакво доказателство, че обикновените хора ще имат полза от тези игри. Магазините губят пари заради зоните за сигурност и липсата на места за паркиране. Корпоративните спонсори са единствените, които ще трупат печалби”, смята Кейтлин Френч.

„Махмурлукът” след олимпиадата ще е много тежък, добавя Арлен. „Повечето проблеми ще излязат наяве през пролетта, когато правителството ще обяви, че няма вече пари за социални програми. Едва тогава хората ще разберат колко много им е струвала тази олимпиада и къде са отишли парите им”, убеден е Арлен. И двамата ще бъдат на шествието в петък, като Кейтлин ще осигурява медицинска помощ при нужда. Протестиращите се опасяват от полицейски произвол и от агенти-провокатори. Ванкувър е похарчил 1 милиард щатски долара, за да бъде превърнат в подобие на военна зона. Сигурно затова органите на реда не се притесняват от петъчната демонстрация. Те очакват не повече от 1500 души да се включат в шествието. „Смятаме, че мирно протестиращите ще са повече”, твърди полицейският шеф Стив Суини.

Олимпиадата ще започне в петък, ще има своите герои и неудачници, преди да завърши в края на февруари. За низвергнатите далеч от центъра на Ванкувър обаче това няма да има никакво значение. Обграден от вода и заснежени планини, определен за един от най-жизнените градове в света, красивият Ванкувър си остава мираж за много от местните жители.

По Монстър енд критикс