Дали Барак Обама сменя подхода към Китай?
6 Февруари 2010
След като ухажва Китай през първата година от президентския си мандат, Барак Обама показа, че е готов да предизвика Пекин във връзка с Тайван или с Далай лама, надявайки се същевременно, според експертите, че тези неотдавнашни полемики ще се окажат мимолетни.
Администрацията на Обама сключи миналата седмица с Тайван договор за продажба на оръжие на стойност 6,4 милиарда долара. След обявяването на тази продажба, Китай - който смята Тайван за своя отцепила се провинция, която трябва да се върне под китайска власт - прекрати разговорите по военни въпроси със САЩ и обяви, че налага санкции срещу съответните американски фирми.
Барак Обама би могъл отново да кръстоса шпага с Китай в идните седмици, ако се срещне с Далай лама. Двете страни имат и няколко търговски спора за уреждане, като например заплахата на “Гугъл” да се изтегли от Китай. “Стана ясно, че Пекин няма да сътрудничи по въпроса за Иран и следователно вече нямаше причина да не се продават оръжия на Тайван”, каза Дъглас Пал, бивш специалист по китайските въпроси във Вашингтон.
Китай е част от групата на шестте държави, натоварени със задачата да преговарят с режима в Техеран, който според великите сили иска да се сдобие с ядрено оръжие. След първоначалния отказ на Иран да приеме предложението за обогатяване на уран в чужбина, Китай продължи да отдава предпочитание на пътя на диалога, докато САЩ започнаха да клонят към приемане на нови санкции.
Барак Обама започна мандата си с обещанието да задълбочи сътрудничеството между САЩ и Китай по различни въпроси, вариращи от климатичните промени до подема в световната икономика. Но той отново зае една по-отбранителна позиция след пътуването си до Китай през ноември, по време на което Пекин не направи нито един жест на добра воля към него. Неговата реч тогава дори не беше предавана по нито една китайска телевизия.
Месец преди това Обама положи усилия да не се срещне с Далай лама, когато той бе във Вашингтон, за да си осигури добър прием в Китай. Белият дом тогава каза, че президентът ще се срещне с тибетския духовен лидер на по-късен етап. Очаква се, че Далай лама ще посети САЩ по-късно този месец. Предвидено е той да изнесе лекция в Лос Анджелис на 21 февруари.
Във вторник Китай предупреди Вашингтон да не се среща с Далай лама и заяви, че подобна среща ще навреди сериозно на американско-китайските отношения.
Според Уолтър Лохман от консервативния мозъчен тръст Център за азиатски изследвания Барак Обама не може да избегне отново срещата си с духовния лидер на тибетците в изгнание, когото Пекин нарича сепаратист. “Този път китайците искат прекалено много. Те са единствените в света, които представят Далай лама в лоша светлина”, допълва Лохман. “Истинският проблем е, че позволихме на китайците да си мислят, че САЩ ще се съобразяват с мнението им за Далай лама”, допълва експертът.
Нина Хечджайънс, бивш експерт към Центъра за американски прогрес, отхвърля обаче обвиненията, че Барак Обама се е показал прекалено слаб по китайския въпрос. “Дори целта да не е била такава, мисля, че доставката на оръжия за Тайван ще сложи край на смешните твърдения, че Барак Обама е прекалено снизходителен към Китай”, казва тя. “Никой няма интерес отношенията между двата гиганта да излязат от правия път. А това значи, че след известно време те отново ще влязат в правия път”, прогнозира експертката.
По БТА














йосифовото коляно да осъди коляното на дюк за...






Придобиването на ядрен статут от Китай, през 1964, е важна стъпка към превръщането на страната в един от световните силови центрове. Междувременно, китайският модел на социализма – т.нар. „маоизъм”, съдейства за утвърждаване влиянието на Китай в редица, освобождаващи се от колониалната си зависимост държави от Азия и Африка, както и сред радикалните революционни движения в Латинска Америка. Няколко десетилетия по-късно, когато Китай вече е постигнал значителни успехи в икономическото си развитие, това се оказва предпоставка за по-нататъшното му проникване в тези региони. В борбата си за влияние, през 60-те и 70-те години, комунистически Китай се ползва с подкрепата на САЩ, които продължават да го разглеждат като ключов балансьор в Източна Азия, но вече не на Япония, а на Съветския съюз. Разпадането на Съветската империя открива нови възможности в битката за разширяване на китайската сфера на влияние. На първо място, днешен Китай, в значителна степен (както вече споменах по-горе), е продукт на усилията на САЩ, които го подкрепят за да балансират влиянието на конкурентите си. Можем да предположим, че и в обозримо бъдеще тази тенденция ще продължи да доминира в американската политика. САЩ могат и занапред да търсят сътрудничество с Китай, в рамките на усилията са за отстраняване на общите ...още
конкуренти. Така например, в Централна Азия, САЩ се стремят, заедно с Китай, окончателно да изтласкат оттам Русия, а в Далечния изток – освен да постигнат същото, да създадат и балансьор на все по-активната във външнополитически план Япония. В Южна Азия, целта е да се ограничи мощта на Индия, а в Югоизточна Азия – да се противостои на нарастващата ислямистка заплаха. В Африка пък – да бъде подкрепен Китай, като гарант за относителна стабилност. Тоест, може да се очаква негласно споразумение между Вашингтон и Пекин за разделянето на едни или други региони в света на сфери на влияние (това особено се отнася за Централна Азия).
Официалното показване и съгласуване на сфери на интереси противоречи на концепцията с която Обама дойде на власт. Сякаш е близо момента на противопоставянето на двете сили, защото автократичният комунистически режим в Китай не може да съществува без експанзия.И след като окончателно установи своите порядки вътре, сега търси посоката за външна активност.А щатите няма на къде по вече да отстъпват по отношение правата на човека и правото на самопределение на Тибет и Тайван. Китай вече заплаши със санкции компаниите които ще продадат оръжие на Тайван.Подобно отношение ще има към всяка компания, инвестирала в Китай, ако държавата от която е ,влезе в конфликт с Китай по някаква тема .
напротив Щатите винаги имат поле за отстъпване /особено за правата на китайците в Китай/,предвидено проектирано и свързано със сигурноста на Западът,осбено ако това противодейства на напъните на третия агресивен играч...
Американците ядат патица по пекински, китайците пият кока кола, обаче Далай Лама не яде патица по пекински (вегетарианец е) и това е препъни-камъкът...
Урко, НАрниян, 3-тий, една теза защитаваме с теб..А третият играч,РФ е част от европейското културно, икономическо, историческо и политическо, с днешна дата,пространство, кога ще го проумееш? Карл-ХII , Наполеон,маршал Пилсудски и Хитлер го разбраха . Отказа от това твърдение е струвал на Юръп много скъпо, милиони жертви.И сега в РФ се води битка на живот и смърт с уахабитите и желаещите имамат.А на границата срещу Чайна са най добрите руски ракетни дивизии и командоси.
Аз не съм уверен, че територията на Израел или на Руската Федеросия са подвласни на европейския морален код...докато тези две страни имат такива политико-икономически стратегии, дктрини на изнудването,това което ти си мислиш е недоказано...
В общи линии Израел и РФ споделят европейските ценности. Принадлежността им към европейската цивилизация не подлежи на съмнение.Спецификата на тези "погранични бойни полета" обаче, плюс посттоталтарния синдром у руснаците, забавя безусловното приемане на универсалните хуманни ценности-това което ти наричаш европейски морален код .