Протест на левичарски групи в Солун. Опозиционната социалистическа партия ПАСОК спечели извънредните парламентарни избори в Гърция, предизвикани от кризата и масовото социално незоволство от политиката на Нова демокрация. Снимка: murplej@ne

Гръцкият рестриктивен план за преодоляване на финансовата криза може и да получи благословията на Европейската комисия, но по улиците на Атина едва ли ще видите хора, ликуващи заради очертаващите се години на затягане на коланите. “Мисля, че отново ще вземат пари от бедните”, казва 55-годишният държавен служител Янис Хадзитанос. “Политиците докараха страната дотук. Боя се, че те ще използват парите ни, за да си организират празненства, а нашите заплати ще бъдат замразени”, посочва той.

Изпълнителният орган на Европейския съюз одобри в сряда представената от социалистическото правителство тригодишна програма, предвиждаща замразяване на заплатите в държавния сектор, повишаване на данъците и намаляване на разходите за надбавки с цел да се спре прогресивното нарастване на бюджетния дефицит.
Малко след присъдата на ЕС, която за кратко повиши курса на гръцките облигации и акциите на банките, най-големият синдикат в страната ГСЕЕ свика еднодневна стачка на 24 февруари. “Дълбоко съжалявам, че правителството отстъпи пред волята на пазарите”, каза в изявление председателят на профсъюза Янис Панагопулос.
Главният синдикат на работещите в държавния сектор АДЕДИ вече беше предупредил работниците да останат по домовете си на 10 февруари, за да протестират срещу плана, който неговият лидер нарече неефективен и небалансиран.

Под натиска на Брюксел и на кредитните агенции да оправи финансите на страната, премиерът Георгиос Папандреу
направи телевизионно обръщение в навечерието на присъдата на ЕС, за да обяви още по-драконовски мерки - разширяване на замразяването на заплатите в държавния сектор с включването на групите с доходи под 2000 евро месечно и повишаване на акцизите върху горивата. В страна с дълга история на съпроводени от насилие улични протести Папандреу, който дойде на власт миналия октомври с обещанието да повиши данъците на богатите и да помага на бедните, трябва да постигне баланс между исканията на ЕС и рискаот избухване на социални брожения у дома.

“Хората не могат да са доволни от мерки, които нанасят вреда. Но те знаеха, че тези мерки се задават, така че за момента политическата цена за тях е ограничена”, коментира Костас Панагопулос, ръководител на социологическата агенция АЛКО. “Ако тези мерки се провалят обаче, цената, платена под формата на протести и социално напрежение, ще бъде огромна”, отбелязва той.

Политическите коментатори посочват, че правителството трябва да действа бързо, докато все още се радва на солидна народна подкрепа. Повечето гърци са склонни да направят някои саможертви, стига да виждат, че тежестта се разпределя равностойно, а отговорните за ширещата се корупция се наказват. “Ще приемем мерките, въпреки че не вярвам те да помогнат, те няма да ни извадят от кризата”, казва 55-годишната домакиня Ифигения Василопулу.
“Ако премиерът иска да бъде справедлив, трябва да върне парите, които политиците са прахосали, от всички онези скандали - милиони и милиарди евро”, казва още тя.

При няколко правителства Гърция се простираше извън чергата си, натрупвайки огромен държавен дълг, който тази година се очаква да надвиши 120 процента от брутния вътрешен продукт. При положение че през 2009 г. икономиката навлезе в първата си рецесия за последните 16 години и се очаква още повече да се свие тази година, страната не може да разчита на растеж, поне в краткосрочен план, който да й помогне да заздрави финансите си.

Анализаторите предупреждават, че вече обявените мерки може да не са достатъчни, за да изправят икономиката на крака. “Това, което казвам на 25-годишния си син, е да емигрира и да живее в чужбина, тук няма бъдеще за него”, казва Василопулу.

По БТА