Дайте шанс на Обама да събори "Иранската стена"
30 Януари 2010
в. Вашингтон пост
Президентът Обама има през следващите няколко месеца шанс, може би единствен за цяло поколение, да направи света несравнимо по-сигурен. Той може да го постигне, но не като сключи сделка за съкращаване на оръжията с Русия или като засили действието на Договора за ядрено неразпространение, нито с уклончивото споразумение с Китай за климатичните промени - колкото и да са ценни тези начинания. Може да го постигне, като помогне на иранския народ да създаде нова форма на управление. През последните три десетилетия ислямската теокрация в Иран подбуди, финансира и раздуха небивал антидемократичен, антилиберален и антизападен фанатизъм. Свалянето или дори същественото реформиране на този режим ще бъде събитие, отстъпващо по идеологически и геополитически измерения само на разпадането на Съветския съюз.
Представете си Иран, чиито образовани, умни и високо културни граждани имат възможност да живеят в благоденствие и да участват пълноценно в глобалната икономика и обществения живот. Представете си какво въздействие би имал над мюсюлманския свят и над целия Близък изток процъфтяващ и модернизиращ се Иран, в който хората гласуват на редовни, свободни и честни избори. Онези, които отдавна се обявиха за “голям пазарлък”, основателно изтъкват огромните глобални ползи, ако Иран се интегрира в международния ред. Голямата им грешка е, че според тях е възможно да се прави пазарлък с мракобесни и върло антизападни водачи. До пазарлък обаче може да се стигне, ако сегашното правителство си отиде така, както си отидоха брежневците и лигачовците.
Смяна на режима ще е много по-добър развой от каквато и да било сделка, която би сключило правителството на Обама със сегашните управници на Иран за ядрената им програма. Дори и Техеран да приеме миналогодишното предложение да изнася част от нискообогатения уран, това би било скромна крачка по един дълъг и несигурен път. Заради подобна незначителна отстъпка не си струва да се изостави натискът за истински промени.
Трагично ще е, ако Израел навреди на изгледите за политически промени, като удари от въздуха иранските ядрени обекти тази година. Това ще даде мощен стимул на режима в Техеран точно когато почвата под краката му се клати - а и в името на какво? На несигурната перспектива да бъде забавена ядрената програма с няколко години ли?
Смяна на режима в Техеран е най-добрата политика за ядрено неразпространение. Дори ако следващото иранско правителство откаже да замрази ядрената оръжейна програма, то ще изпита остра нужда от западна икономическа помощ и от интегриране към глобалната икономика и международния ред. Това ще го накара най-малкото да забави днешния бесен устрем към създаване на ядрено оръжие и да склони да преговарят. Евентуално ново правителство може за известно време да изостави програмата или да се откаже от нея. Така постъпиха други страни. Каквото и да се случи, ако Иран не е управляван от радикали с мислене от преди хиляда години, дори и да притежава ядрено оръжие, заплахата ще е много по-малка.
Най-силният аргумент е прагматичен. Кое е по-вероятно - сегашните управници на Иран да се откажат от ядрената програма или да бъдат свалени? Преди година отговорът сякаш беше ясен. Нямаше признаци, че иранският народ ще се надигне и ще поиска промяна, без значение дали ще получи или не помощ от Съединените щати и другите демократични държави. Изгледите за сделка с Техеран за ядрената му програма изглеждаха незначителни, но изгледите за промяна на режима бяха нищожни.
Тези перспективи се промениха след 12 юни. Сега вероятността за промяна на режима е по-голяма от вероятността сегашният режим да се съгласи на отказ от ядрената програма. Шансовете за промяна в Иран могат да нараснат, ако бъдат наложени по-строги санкции, които ще засилят обществената подкрепа за Обама и другите западни лидери, и ако бъдат задействани програми за информиране и по-добра комуникация с реформаторите. Както писа неотдавна Ричард Хаас, дори и реалистът трябва да признае, че този шанс не бива да бъде проиграван.
Дали Обама мисли така? Досега правителството реагира бавно на събитията в Иран. То действа така, сякаш подценява политическия бунт и държи на каквато и да е сделка с Техеран. Президентът се страхува, че ще сгреши. Дори след като ирански опозиционни лидери го помолиха да застане на тяхна страна, а познавачи на Иран като Карим Саджадпур и Рей Такейх приканват от името на иранските реформатори към по-активни действия, Обама не говори и не прави почти нищо.
Президентът трябва да осъзнае, че сега е моментът “стената да бъде съборена”. И че този момент е мимолетен. Иранските лидери бързат да се сдобият с ядрено оръжие отчасти защото смятат, че ако го притежават, ще са по-силни и на вътрешната, и на международната сцена. Може би са прави. Но търпението на Израел ще се изчерпи. Ако промяната в Иран се забави, Израел може да реши да нанесе удар, независимо от шансовете за успех и сериозността на евентуалния провал.
Но ако режимът в Иран се срути пред погледа на Обама и с негова помощ, американският президент ще си осигури място в историята като лидер на променящия се свят. Преди трийсет години революцията в Иран победи с помощта на некомпетентни висши служители от правителството на Картър. Някои от тях до ден днешен настояват за нормализация на отношенията с бруталните приемници на аятолах Хомейни. Обама има шанс да обърне тяхното стратегическо и идеологическо поражение. Но не бива да чака много дълго.
По БТА
*Робърт Каган е висш експерт във Международната фондация за мир “Карнеги”, автор на месечен коментар във “Вашингтон пост”.
 |
|
йосифовото коляно да осъди коляното на дюк за...
Трудно е да се разбере какво САЩ искат от Иран и другите мюсолмански страни. Дали искат техния петрол и пълно подчинение? Ако мюсолманите са такава заплаха за САЩ, няма ли да е по-добре САЩ да разтурят всички мюсолмански бази в своята територия, и да изгонят всички мюсолмански войски от нея, като те също така си изтеглят войските от мюсолманските страни и закрият всички свои бази извън своята страна. Всеки знае, че САЩ са много добронамерени и много миролюбиви, но има и такива които си мислят, че те като са си пръснали войската по целия свят та искат обезателно да крадът петрола на мюсолманите, да си изнасят миризливите фабрики, и да карат хората да им работят без пари.
Решението на Техеран да изгради тайно съоръжение е пряко предизвикателство към глобалния режим за неразпространение на ядрено оръжие, заяви през лятото в рамките на срещата на Г 20 в американския град Питсбърг президентът на САЩ Барак Обама. Новото съоръжение за обогатяване на уран се намира под земята, в планински район край иранския свещен град Ком. То е изградено на територията на бивш ракетен обект, принадлежащ на Иранската революционна гвардия и по данни на американското разузнаване е с капацитет да побере около 3 000 центрофуги. И така: какво се случва в най-могъщата държава в Средния изток и една от ключовите страни в международните отношения през последните години, когато дори двустранните отношения между Русия и САЩ не минават без споменаването й? Енкилаб ( революция на фарси) или “Инкиляб” ( по-скоро “преврат”, както е в оригинал на арабски)? Въпросът привидно е неоснователен, защото за преврат е нужна подкрепа във вътрешността на режима. Но пък кой можеше да предположи през февруари 1979 г. , че тежко въоръженият, консолидираният, барикадираният зад огромен полицейски апарат и най-силната армия в региона режим на шаха ще рухне за броени дни „само“ защото загуби легитимност в очите на радикализираните от проповедите на аятолах Хомейни (записани на аудиокасети и разпространявани от джамиите) ...още
народ? Дали сега е възможно самите иранци да внесат отново своите корекции в нея, при това с обратен знак? Би било много сензационно, но ако борбата на иранците за повече права в духа на демокрацията донесат някакъв успех, макар и минимален, това ще означава, че с кръвта на Неда Солтан и младия Мусави иранците биха постигнали пробив в региона. Ако Неда Солтан, момичето от народа, наречено “ангел на свободата”, е вече “Личност на годината” ( току що обявена за такава от лондонския “Таймс”), в какво ли ще се превърне Саиед Али Мусави, племенникът на самия лидер на опозицията?
Нарниян, не смяташ ли, че глобалният режим се състои от държави които вече притежават атомното оръжие и не позволяват на други да го притежават? И не смяташ ли, че това е малко несправедливо и че води до поробването на непритежаващите оръжието от притежаващите го? Казвам го това защото има изход от тази несправедливост.
3- ти , Не, не смятам ,че повече страни трябвада притежават средства за ядрена заплаха, особено такива режими като иранския,севернокорейския или този на Чавес и без това на света му е писнало вече от рекетьори като Русия и Пакистан.
Нарниян за съжаление като теб смятат и страните които притежават атомните оръжия.
Е, това лошо ли е? Целият свят е наясно , че ядрените боеприсаси са възпиращи средства до едно ниво и при по-малко притежатели...Ширпотребата е мн. опасно нещо, много човече...
Нарниян а няма ли да е по-справедливо никой да не притежава атомните оръжия и не само атомните, но и всякакъв вид оръжия и само ООН да бъде въоръжено, като там се вземат решения в които участват всички страни, а не най-силните и агресивните. Ти не си съгласен с това, че тези които притежават атомните оръжия са поробили останалата част от света, но за какво тогава го притежават, като те и без това са доста силни да се справят и без атомни оръжия с лошите Ирак и Иран.
7-ми, мят размер е неподхдящ за съвети по тези въпроси, а и нивото ми, за твоите такива ,само се досещам...Но ако трябва да прветрим устните си кухини ...казмам: Страните които вече са се сдобили с такива боеприпаси ,вече са много,прекалено много...А първите притежатели имат мн. сериозен напредък за "условията" по предназначението им...
Прав си Нарнян. На овчарите е позволено да размахват тоягите над овчите глави.
Тоз "Робърт КАГАН" си е чист мръсен хазар.
Каган, хазар... Веднага се сещам за Лазар Каганович.