Сегодня: САЩ прилагат ориенталско рушветчийство в Таджикистан
30 Януари 2010
Пьотр Иванченко
Меденият месец в отношенията между САЩ и Таджикистан продължава. Медиите съобщават, че в началото на февруари тези държави организират двустранни политически консултации във Вашингтон. Предвидено е преговорите да обхванат четири блока от въпроси. Сред тях са политическо-икономическата ситуация в региона, осъществяването на водноенергийни и на транспортни проекти. Съвсем очевидно обаче основната тема, най-интересна за американците, ще засяга Афганистан. Схващайки интереса на Вашингтон, таджикистанското ръководство ще положи усилия да получи от него всичко, което не е успяло да издейства от Москва. Душанбе разчита например САЩ да участват с инвестиции в различни отрасли от икономиката на страната, на първо място в енергетиката.
Външният министър на Таджикистан Хамрохон Зарифи съобщи по-специално, че Душанбе смята да предложи на американците участие в строежа на железопътна отсечка по трасето Туркменистан - Афганистан (Мазари Шариф) - Таджикистан и на газопровод по същия маршрут, а също и в ускореното изграждане на далекопровода CASA-1000, който да обедини електрическите мрежи на Киргизстан, Таджикистан, Афганистан и Пакистан. Според експерти таджикистанците смятат, че това са предложения, които не могат да бъдат отказани, доколкото засягат и Афганистан.
Освен това специалистите посочват, че става дума за проблеми, свързани с водоползването в региона, изграждането на ВЕЦ в таджикистанския град Рогун, отглеждането на памук, защитата на американските инвестиции и юридическото осигуряване на дейността на компании от САЩ в Таджикистан. Самият Таджикистан представлява интерес главно като разпределителна база за товари, доставяни на контингента на НАТО в Афганистан, и като транзитен пункт за трафик на хероин към Русия, бивши държави от ОНД и отчасти към Европа.
Всичко това е достатъчно значимо за американците, че те са готови да си затварят очите за специалните отношения на Таджикистан с Иран. Ще припомним, че ирански компании изграждат в Таджикистан Сангтудинската ВЕЦ-2. Освен това в страната действат 15 съвместни предприятия с участието на ирански капитали. В началото на януари т. г. посещение в Душанбе направи президентът на Ислямската република Махмуд Ахмадинеджад, който нарече отношенията между Техеран и Душанбе “трайни и братски”. На свой ред президентът Емомали Рахмон подкрепи “мирната ядрена програма на Иран”, което изцяло се разминава с линията на Вашингтон.
Тези “нюанси” обаче изобщо не помрачават днес отношенията между Таджикистан и Америка. Доста често чуваме как упрекват Кремъл, че с равнодушието си буквално е тласнал Рахмон в прегръдката на американците. Но проблемът бе там, че Русия вече не можеше и не искаше да задоволява непрестанно растящите апетити на Душанбе. Стига да напомним, че точно благодарение на Русия Рахмон успя да се задържи на поста си, а голяма част от населението на страната се издържа с парите, изпращани от гастарбайтери, заминали на гурбет във федерацията. Независимо че лъвската част от хероина идва в страната ни тъкмо от Таджикистан, Москва от съчувствие към Душанбе не бърза да въвежда визи и строг граничен контрол. За Рахмон обаче това явно не е достатъчно.
Защото американците са овладели до съвършенство ориенталското рушветчийство и добре са отработили система за подкупване на местните чиновници. Всичко това се върши под прикритието на субсидии за развитие на институциите на гражданското общество, за реформи в структурите на самоуправлението, за обществената дейност на политиците, за охраната и оборудването на границите, дори за борбата срещу наркотрафика. Размерите и адресът на тези траншове обаче издават съвсем очевидно същинското им предназначение. С оглед на създалата се практика е малко вероятно американците да направят що-годе реални инвестиции в икономиката на Таджикистан. Далеч по-евтино за тях е да плащат на лобисти в Москва, които ще прокарват закони за имиграцията, осигуряващи възможността Таджикистан да “изпуска” в Русия излишната работна сила в страната, а с нея и социалното напрежение.
А след време, подпомогнати от зарибени чиновници и политици на хранилка, ще могат да организират обичайната вече “цветна революция” и да наложат на мястото на Рахмон някой абсолютно питомен президент, който ще дължи всичко на САЩ. Тогава вече въпросът за отношенията с Иран ще бъде свален от дневния ред, а за Рогунската ВЕЦ и дума няма да се чуе.
По БТА






















в Русия думата таджик е символ на гастарбайтер, неграмотен,но упорит общ работник. Иначе е истина, че половината мъже работят в РФ. Държавността си дължат на Русия, а сегашният президент дължи властта си на руските войници,победили и прогонили ислямските бунтовници по време на гражданската война през 90-те години. Абе ориенталска хитрост, лукавство и желание за аванта.Сега наред са щатите да им бъдат спонсори. Ако не бяха важни като район,за войната в Афганистан, никой нямаше да се занимава с тази измислена държавица. .
Таджикистан получава от Съединените щати солидна помощ за укрепване на границите. Вашингтон предостави на Душанбе 40 млн. долара за реконструкция, строителство и закупуване на оборудване за 15 застави по таджикистанско-афганистанската граница. Американски инструктори обучават таджикистанските граничари. Таджикистан има 60% от водните ресурси в Централна Азия и тепърва предстои да се възползва от този факт.Що се отнася до петрола и газа пък, 24 % от таджикската територия разполага с такива ресурси, но те изискват повече инвестиции, за да бъдат достигнати (90% от Таджикистан са планини с височина до 7000 метра). С непрекъснато покачващите се цени на петрола, рано или късно и тези находища ще бъдат отворени.Това обаче е бъдеще, а в настоящето основните чужденци, които посещават Таджикистан, изглежда са военни на път към Афганистан - американци и французи дори са реконструирали летищата в страната, за да ги ползват.Самият аз смятам , че СССР,умишлено не е развивал тази си част, но нейния ред идва, още повече, че онези на които много се разчита за стабилизирането на язвата Афганистан също са таджики.
Нарния, в този регион има конфликти с хилядолетна история. Смесено население, религиозни различия, етническа нетърпимост..Таджикистан и Узбекистан са на границата на война заради тези водни ресурси. В съветското пространство противоречията бяха туширани.След разпада на Съюза обаче, властта в тези държавици бяха взети от бившите секретари и елита на компартиите, и те почти веднага започнаха да използват национализма и намирането на външен враг за да укрепват властта си.А в Афганистан основните сили съпротиляващи се на талибаните бяха живеещите там таджикски племена.
Голяма част от бойците на Северния алианс на ген.'Абд ал-Raszhid Dostum или Dostam са таджики, останалите узбеки като него...
Не забравяйте като обсъждате особеностите на Таджикистан, че според статията се развива ориенталското рушветчийство с американски опит, а аз все си мисля, че развитие на тази традиция е имало и на основа на наследеното от руския партиен социализъм "взяткаджийство"... Представяте ли си какъв хибрид се получава?...
Без майтап но проблема на Босовете на Руската федеросИЯ е , че отново им се налага да участват много активно в решаванео на оснвния проблем там ситуацията в Афганистан и то съобразявайки се вече с още основни играчи- Западът и Китай...Просто се вижда ,че Западът вече е поел ангажиментите си и защитава интересите си, очакват се останалите двама участници, които не могат да не участват.
На Р.Ф. й трябват повечко пари, за да защитава влиянието си в околните държави... А САЩ и Китай взеха да отпускат повечко точно за близко обикалящите Р.Ф. страни...
Само с монгизи не стае,mate иска се и политики ,проектиране и то дългосрочно дебати- невоенните способности вече са най-важното условие за решаване на толкова сериозни и трупали се проблеми.
Нарниан, но и "без мангизи не стае" (само с политики), а пък Р.Ф. не отпуска много-много в това направление май...