Една от малкото биографии на Дж. Д. Селинджър

Джеръм Дейвид Селинджър, легендарният автор, младежки герой и беглец от славата, чийто роман “Спасителят в ръжта” шокираше и вдъхновяваше света, който той все повече загърбваше, почина на 91. Селинджър е починал от естествена смърт в дома си в сряда, съобщи синът на автора. Той живя в продължение на десетилетия в самоналожена изолация в малката си отдалечена къща в Корниш, Ню Хемпшир.

“Спасителят в ръжта” с неговия безсмъртен герой тийнейджър, объркания бунтар Холдън Колфилд, излиза през 1951 г., време на тревожност, на конформизма на Студената война, в зората на модерното юношество. Читателският клуб, който прави романа книга на месеца, предупреждава, че за всеки, “който някога е отглеждал син, този роман ще бъде източник на чудо и наслада - но и на загриженост.” Ключовата дума на романа е “phony”. Да бъдеш “phony” означава: фалшив, престорен, лицемер.

Думата служи за ориентир на 16-годишния Холдън в света на възрастните. Три дена преди Коледа той бяга от училище и тъй като няма как да се прибере по-рано у дома, се шляе из Ню Йорк. Това са дни на съзряване и на горчив опит от влизането в обществото. От позицията на своята младост Холдън с право изисква от всички и всичко непрестореност и искреност. Критиката му прониква дълбоко в т. нар. “американски начин на живот”.

След излизането на пазара през юли 1951 г. “Спасителят в ръжта” се задържа почти осем месеца в списъка на бестселърите на “Ню Йорк таймс”. Романът устоява на всички нападки за използването на вулгарен младежки език и описание на сексуална разюзданост. През втората половина на 50-те след дълга втора вълна от рецензии в пресата младите американци поставят книгата на пиедестал и славата й се пренася в Европа. Днес тя продължава да е любима на подрастващите. Продадени са над 60 милиона екземпляра.

Пътят на момчето в романа към обществото представлява мъчителен и болезнен познавателен процес. Още при първата си среща с проститутка в една хотелска стая той ще разбере от бруталния й сводник колко силна е връзката между секса и насилието и как понякога те се неразгадаемо преплетени. И следващите му срещи с най-различни хора – таксиджия, или пък приказливец в бар – не се оказват по-щастливи. Затова някак естествено се стига до изречението: “Не знам защо, но в момента плача.”

Когато най-после се прибира у дома, Холдън събужда деветгодишната си сестричка (най-позитивно обрисувания образ в романа, тя единствено умее да слуша и да разбира бързо всичко) и заедно с нея стига до стиха “ако някой спаси някой в цъфналата ръж…”. Сестра му го поправя, че Робърт Бърнс е написал не “спаси”, а “срещне”. Но Холдън вече е съставил своя жизнен план: той иска да бъде Спасителят в ръжта.

Първото издание на “Спасителят в ръжта” в България.

Първото издание на “Спасителят в ръжта” в САЩ.

Когато славата на романа позапада, Селинджър изведнъж се оттегля от публичността. Всичко, което се знае за него, е от времето преди “Спасителят …”. Завесата към личния му живот малко се пооткрехва години по-късно, когато през 1998 г. Джойс Мейнард, била за кратко в любовна връзка с писателя през 1972-1973 г., разказва за него в автобиографичната си книга “У дома в света”. А през 2000 г. дъщеря му Маргарет публикува книга за баща си “Спасител на мечтите: мемоари”, която пък е оспорена от сина му Матю.

Селинджър е роден на 1 януари 1919 г. в Ню Йорк. Дядо му бил равин, баща му, женен за католичка, е заможен вносител на месо от Европа. Синът Джеръм Дейвид завършва кадетско училище в Пенсилвания. Започва да следва в Нюйоркския университет, но прекъсва още първата година. Баща му го изпраща във Виена, където трябвало да се занимава с вноса на месо от Полша. Малко преди навлизането на войските на Хитлер в Полша той се връща обратно в САЩ.

През 1939 г. Селинджър посещава курс по креативно писане към Колумбийския университет. Публикува кратки разкази в различни списания, например в “Ескуайър”. 1942 г. е мобилизиран в армията, една година по-късно влиза в разузнаваческите й части. Участва в десанта в Нормандия, след което разпитва заловените немски военнопленници. В Париж среща Ърнест Хемингуей, от когото получава поздравления и подкрепа за невероятния си талант. По-късно става свидетел на кървавите битки при Арденската офанзива, където получава травма, която лекува няколко седмици в болница. Преживяванията от това време, без директно да са превърнати в основна тема, са отразени в прочутия му разказ “На Есме – с обич и омерзение”.

В началото на 1953 г. Селинджър се оттегля в Корниш, Ню Хемпшир, където остава до края на дните си. Жени се за Клеър Дъглас, която заради него напуска реномирания “Радклиф колидж”, четири месеца преди да го е завършила. След раждането на Маргарет и Матю и след фази на дълбока депресия през 1967 г. тя иска и получава развод.
Писателят се самоизключва от обществения и културен живот. С едно единствено изключение от по-ранните години не дава никакви интервюта и забранява да се публикува снимката му, както и биографични данни за него върху книгите му. Когато интересът на медиите към тайнствения му живот се засилва и репортери и фотографи се запътват към дома му в Корниш, той разпорежда къщата да бъде обградена с висока каменна ограда. От 1950 г. се опитва да живее според  източната философия и поведение и държи съпругата му да го следва в тези занимания. Последователно търси начини да излезе от общия поток на американското консуматорско общество – занимава се с йога, крисчън сайънс-практики, дианетика, има периоди на гладуване, почти не яде готвено, предпочита ядки и суровоядство. Прилага хомеопатия и акупунктура за себе си и семейството си.

След “Спасителят в ръжта” излиза сборникът “Девет разказа”, който през 1953 г. остава три месеца сред бестселърите на “Ню Йорк таймс”. 1961 г. се появява сборникът новели “Семейство Глас”. През пролетта на 1965 г. в “Ню Йоркър” е напечатан разказът “Hapworth 16, 1924”. И оттогава – нищо. През 1997 г. е обявено, че “Хапуърт” ще бъде преиздаден като книга - което предизвиква (отрицателна) рецензия в “Ню Йорк таймс”. Книгата, в типичния стил на Селинджър, не се появява. През 1999 г., съседът му в Ню Хемпшир Джери Бърт съобщава, че авторът му е казал още преди години, че е написал най-малко 15 непубликувани книги, които държал заключени в каса в дома си.

Може би сега, след смъртта на великия отшелник, ще прочетем още негови шедьоври.
По материали от печата