Оскар се готви за старт
Снимка: уърдпрес.ком

Познат като Бягащото острие, южноафриканецът с два ампутирани крака е притежател на световните рекорди на 100, 200 и 400 метра за инвалиди. През 2008 година Оскар Писториъс спечели дело срещу Международната федерация по атлетика (ИААФ), която не му позволяваше да се състезава наравно с останалите атлети, тъй като изкуствените крака му давали нечестно предимство. Днес Писториъс се надява да участва не само на Параолимпийските, но и на Олимпийските игри през 2012 година. Ето и част от изповедта му пред „Обзървър”:

Краката ми били ампутирани под коляното още докато съм бил бебе. Родил съм се без пищяли и на двата крака, увреждането било вродено. Никога не съм се смятал за сакат. Като дете се състезавах наравно с другите момчета, когато играехме ръгби или водна топка. В началното училище съучениците ми често си правеха шеги с мен и аз предпочитах да си крия краката. Когато се събудех сутрин, първата ми работа бе да ги потърся! Мен обаче ми харесваше – положението ми никога нямаше да се промени, така че по-добре бе да го приема с чувство за хумор.

Оскар Писториъс се надява да участва на олимпийските игри в Лондон след две години.
Снимка: донтмис.фр

За първи път участвах на Параолимпийски игри през 2004 година, макар да ми се искаше това да се случи по-рано. Спортът ме кара да давам най-доброто от себе си, тъй като най-важното е да се спечели на всяка цена. Аз обаче мога да спечеля и да съм разочарован, но мога да съм пети и да съм щастлив. Важно е как се чувствам. В началото параолимпийският спорт ми се виждаше доста странен. У мен бе насаден стереотипът, че това второразредна версия на истинските състезания. Колко съм грешал! Конкуренцията е невероятна.

По телевизията изкуствените ми крака изглеждат като извадени от фантастичен филм, но в истинския живот не е така. Те са дървени, с вплетени въглеродни влакна. Много са неудобни. Това, което ги прави феноменални, е блясъкът им. Когато тичаш върху такива протезни остриета, ти нямаш пети, върху които да балансираш. Когато завиваш, изнасяш дясната си ръка встрани, а лявата слагаш зад гърба – и това трябва да стане доста бързо. Не можеш да губиш време, за да нагодиш тялото си.

Протезите са много важни за хора с два ампутирани крайника като мен. Получаваме предимство при завоите – моите изкуствени крака са еднакви и не съм небалансиран, както тези с една протеза. Недостатъкът е, че без пети не можем да направим нужния рязък старт. Единствената част от тялото си, която не харесвам, са ръцете. По тях има много белези, останали от карането на мотор, докато бях дете. Не помня колко пъти съм чупил кости по тях. Иска ми се да мога да взема части от кожата си на други места, за да ги закрия и да изглеждат по-добре.

Децата са единствените, които реагират искрено към хората с недъзи. Родителите винаги им казват: „Не зяпай”, но вината, че не са образовани по тази тема, е тяхна. Ако бяха, щяха да разберат, че не е кой знае какво.

По в. Обзървър