Така би изглеждала планетата Фомалхаут, открита от космическия телескоп “Хабъл”. Илюстрация: ESA, NASA, L. Calcada

Към момента човечеството, или поне част от него, знае за съществуването на 429 екзопланети или планети, намиращи се извън Слънчевата система, а космическият телескоп „Кеплер” на НАСА продължава да открива нови. Явно обаче скоростта, с която се откриват нови планети, не задоволява някои учени, защото НАСА работи по проект на Масачузетския технологичен институт (МИТ), който ще позволи изстрелването на сателит, с чиято помощ ще могат да бъдат открити стотици нови планети. И част от тях може би ще имат характеристики, позволяващи на повърхността им да има живот – или поне във формата, в която го познаваме.

Сателитът се нарича TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite, „Преминаващ през меридиана сателит за изследване на екзопланети”) и революционното при него е, че ще открива планети, които преминават на фона на своята звезда така, както тя се вижда от Земята. На практика TESS ще има възможност да наблюдава около 2 и половина милиона звезди, намиращи се в относителна близост до нашата планета, и ще покрива област от звездното небе, която е 400 пъти по-голяма от тази, която може да наблюдава от „Кеплер”. Според Джордж Райкър от МИТ проектът ще позволи откриването на между 1 600 и 2 700 нови планети в рамките на двугодишната програма.

Това на пръв поглед звучи оптимистично, защото означава че в рамките на две години броят на доказано съществуващите планети извън Слънчевата система ще нарасне няколко пъти. Проблемът е, че дори и в момента сред откритите планети  преобладават горещи газови гиганти с големината на Юпитер, а на тях едва ли би могъл да съществува живот, подобен на земния. Надеждата на учените е, че сред новооткритите планети поне между 10% и 30% или 100-300 планети ще бъдат сравними по размер със Земята. Което само по себе си не е гаранция за съществуването на живот, но все пак значително увеличава шансовете.

Сателитът TESS ще използва високотехнологични камери, които ще засичат промяната в светлинното излъчване на звездите, когато „пред” тях преминават планети и засенчват част от светлинния поток, след което наблюденията ще продължават с наземна апаратура. Освен това монтираната на сателита техника ще може да открива наличието на атмосфера на планетата и дали тази атмосфера съдържа водни молекули и въглероден двуокис. Всъщност такива наблюдения е трудно да се направят от наземните обсерватории, заради негативните ефекти на земната атмосфера, макар че по метода на транзитиращата планета наземни обсерватории са открили около 50 гигантски планети досега. С помощта на TESS обаче ще може да се изработи каталог на по-малки планети, които пък ще бъдат обект на следващи наблюдения от космическия телескоп “Джеймс Уеб”, който НАСА планира да изведе в орбита през 2013 г.

Когато се говори за екзопланети, трябва да се има предвид, че първата е открита едва преди 15 години. Още Джордано Бруно, първият значим последовател на Коперник, изказва предположението, че вероятно има много слънчеви системи, подобни на нашата, но заради това еретично твърдение е изгорен на кладата през 1600 г. Иначе първата открита екзопланета е 51 Pegasi b (известна още и като Bellerophon), за която Майкъл Мейър и Дидие Келоз съобщават на 6 октомври 1995 и чието съществуване е потвърдено от международната астрономическа общност седмица по-късно. Самата 51 Pegasi b също е гигантска планета, около половината от масата на Юпитер, и представлява газов гигант.

Звездното небе през погледа на космическия телескоп “Кеплер” и една от последните открити от него екзопланети. Снимка: NASA

За да бъде открита планета, която е истински кандидат за живот, подобен на земния, трябва да се излезе в открития Космос и наблюденията да се извършват оттам. Освен това не е достатъчно да се намери планета, сравнима по големина и маса със Земята, трябва да се открие и дали притежава атмосфера и дали температурата й позволява наличието на живот в познатите ни граници, твърди в интервю за сайта на МИТ Сара Сийгър, която е водещ планетарен изследовател в института. Макар че дори и нашата планета е обитаема в доста широки температурни граници (дори и най-големите океански дълбочини се оказват обитаеми, а там се появява и друг фактор като налягането).

„Ще трябва да открием и от какво е съставена атмосферата, да открием водни пари, които са показател за наличието на океани), както и наличието на билогични газове, които се произвеждат от живи същества. Венера и Земята например са с почти еднакви размери, така че без възможността да изучим атмосферата на планетата, не бихме могли да кажем дали тя по принцип може да бъде обитаема”, казва Сийгър.

От друга страна учените вече имат сравнително добра представа какво представляват гигантските екзопланети или планетите от типа на т.нар. Свръх-Земя. Откриването на някои от тях преобърна представите на астрономите и учените за фундаментални постановки в нашите теории за строежа на Космоса. Същата тази 51 Pegasi b например, обикаля около своята звезда по орбита която е по-блика от тази, по която Меркурий обикаля около Слънцето, което бе смятано за теоретично невъзможно преди да бъде открита планетата. Някои от тези планети пък са толкова гигантски (всички без 25 от досега откритите имат маса поне десет пъти по-голяма от тази на Земята) и с толкова странно поведение, че Нютон, който също е подозирал за съществуването на подобни планети, вероятно би изпаднал в лек потрес.

Разпределение на обитаемите планети според тяхната маса и отдалеченост на орбитата от звездата. Илюстрация: NASA

Най-голямата известна екзопланета е WASP-17, която е два пъти по-голяма от Юпитер, но плътността й е два пъти по-малка от тази на Юпитер, а на всичкото отгоре орбитата й е ретроградна (планетата обикаля около звездата в посока, обратна на въртенето на самата звезда).

Учените ще използват TESS, за да търсят планети, подобни на Земята, които евентуално могат да са обитавани, но могат да открият планети, които допълнително да преобърнат представите ни за това как е изграден Космосът, а всъщност и животът. Познанията ни за начина, по който се формират планетите, планетните и звездни системи са в зародишен стадий и съсредоточаването на търсенето на живот върху планети със сходни характеристики на земните може да е поредната стъпка в грешна посока.

Малки зелени човечета със сигурност няма (всъщност нищо не е сигурно в тази област), но как ли би изглеждал животът на планета два пъти по-голяма от Юпитер, чиято плътност е в пъти по-малка от тази на Земята и освен това е изградена от горещи газове. Със сигурност няма да прилича на онова симпатично същество със светещ показател, което си представяше Джордж Лукас във филма „Извънземното”.