Опасни ли са за здравето 3D филми като "Аватар"? Как влияят на мозъка?
28 Януари 2010
След като 42-годишен тайванец почина от мозъчен удар, предизвикан от превъзбудана прожекция на триизмерния филм “Аватар”, все повече хора се питат - как влияят този род филми на мозъка? В следващите редове всички опасности и ефекти от този род филми са обяснени от доц. д-р Борислав Герасимов, който е ръководител на Неврологичната клиника на Университетската болница “Света Анна”- София, член е на Американската академия по неврология и национален експерт по невротравми към Европейската федерация по неврология. Текстът е предоставен специално на e-vestnik.
Много от зрителите у нас при излизане от салона след 3-часовата фантастична продукция споделят, че изпитват главоболие, световъртеж, гадене. Това обикновено са хора с лабилна нервна система, преуморени, напрегнати, свръхчувствителни и с начални или не толкова начални прояви на неврози и невровегетативни дистонии. Това не е патологично състояние, а по- скоро е израз на по-трудно превключване на активното внимание у такива личности, поради силно необичайната обстановка на нещо свръхново като усещане и като преживяване. Зрителят се намира като че ли сред героите и преживява заедно с тях всичко, което се случва, в почти реален за него пространствен триизмерен план, а това поражда напрегнатост, неспокойствие и страх от новото и необичайно изживяване, което мозъкът заблудено преживява като напълно реално и истинско.
Всичко е въпрос на предварителна подготовка и на добра предварителна информираност какво ще се случи и как точно ще се случи. Но това е новото настояще и то тепърва ще се усъвършенства, а нашите сетива ще се нагаждат все по-успешно и по-бързо към новите предизвикателства. Това е неизбежното бъдеще и настояще. По-младите, които са на ти с компютрите и Интернет, не преживяват нищо ново и необичайно и се радват истински на прекрасното преживяване в новия свят на „отвъдното” и „космическото”.
Главоболието се дължи на временен спазъм на част от кръвоносните съдове на мозъка и на част от външните мускули на главата и на очите от необичайното и относително продължително напрежение, Световъртежът е нормална реакция на лъжливите усещания на различни импулси, изпращани към мозъка от триизмерното псевдопространство, а гаденето е свързано с центровете в мозъчния ствол, реагиращи на тези дразнения от различни посоки на различните анализатори - очи, уши, равновесни органи и други сетивни органи.
Разбира се, не всички хора реагират еднакво. Младите и обучени чрез Интернет деца и младежи се наслаждават, докато по-възрастните реагират по-трудно и по-тежко поради недостатъчна подготвеност и тренираност. Това са предимствата на младостта и недостатъците на възрастта, която е по-ригидна и по-трудно приспособима към нови чувства и усещания. По-умните и интелигентните се наслаждават, а по-необразованите реагират като нашите предци на всичко необичайно в Природата - светкавици, затъмнения, земетресения, сияния и други „чудеса” и знамения. На помощ идва религията в различните й разновидности, за да „обясни” чудесата и да успокои неуките души, докато науката разкрие законите на необяснимото.
Така младите хора, които знаят добре какво ще преживеят, се чувствуват прекрасно и много харесват гледката и филма и го гледат по няколко пъти. Моите дъщери и внуци се наслаждаваха пълно и радостно и нямаха никакви оплаквания, освен лека умора от твърде продължителното действие, но те са виждали вече тези чудеса в различните световни атракционни паркове в САЩ, Франция, Холивуд, Орландо, Дисниленд, в Слънчев бряг на морето и другаде по света.
Тъй като технологията предлага нов сензорен опит, е нормално да има реакция на приспособяване, която при различните умове и интелекти е различна по скорост и по адекватност. В края на краищата прогресът ще победи ригидността и най-затруднените също ще се приспособят рано или късно и ще си изградят нов личен сензорен опит да преживяват нереални и несъществуващи преживявания, тогава, когато трябва и където трябва. Неспецифичната психична реактивност, т. е. подсъзнателната част от дейността, която е 96% от възможностите на човешкия мозък, постепенно се разширява към 4-процентната съзнателна част от дейността на нормалния мозък и повишава възможностите за приспособяване и оцеляване в информационната джунгла и „спасението, което ни дебне отвсякъде”.Много хора се чувстват напрегнати и от това, че буквите понякога им се “разбягват”и не успяват да следят едновременно текста и сцената, в която се чувстват буквално погълнати от действието. Може ли да се преодолее това с избора на място в киното (по напред или на задни редове например) или по някакъв друг начин?
Няма нищо страшно в субективните реакции на отделната личност, защото преживяването за всички е еднакво и всеобхватно и няма абсолютно никакво значение къде се намираме в салона, което е удобство. Най-лесно е да не се четат субтитрите, а да се наслаждавате на оригиналния език на героите, но това могат относително малцина у нас, все още, за съжаление.
Ако човек има проблеми със зрението или вестибуларната система, това може да повлияе относително, но не повече от нормалния живот, при всички тези хора с такива дефекти и недостатъци, което е нормално за тях. Има всякакви казуси и заболявания, но не те определят нормата. Всеки е длъжен сам да си знае недостатъците и да избягва свръх натоварването. Наскоро един от донорите на органи беше получил мозъчна смърт по време на полов акт, който е най-нормалното и най-прекрасното изживяване за всеки жив организъм, но при скрити дефекти е възможно точно тогава, при върховно щастие да умреш. Това не значи, че не трябва да го правиш, а да внимаваш, колко, в каква степен и защо го правиш, ако от това ще се получи инфаркт на сърцето, инсулт на мозъка, свръхвисоко кръвно налягане, отключване на стари и затихнали психотравми и психически и физически нарушения и опасности за здравето.На децата новата технология въздейства чудесно, ако предварително се подготвят за това какво ще преживеят и да не се страхуват, а за най-възрастните е по-добре да не си създават излишни напрежения и преживявания, които мога да се окажат твърде силни за техните възможности и здравословно състояние. Освен това, мозъкът е като всички други органи на тялото и може да се тренира и усъвършенствува постоянно и практически безгранично. Почти всички ние имаме на разположение 96% от капацитета на мозъка си, който си остава неизползван в съзнателната част на нашия живот.
Като цяло цифровите технологии се отразяват чудесно на здравите и на нормалните хора и напрегнато и потискащо на некомпетентните и неподготвени умове и интелекти.
 |
|
Професора е написал пълни глупости.Истината, е че 3D технологията отваря подсъзнанието(чрез очите) на такова ниво, че да може да се извърши по-добра манипулация. Ако приемем, че всеки знак или символ имат енергийно излъчване(позитивно или негативно), то 3D позволява мозъка на зрителя да бъде облъчван в дълбочина, премахвайки естествена бариера, с която природата ни е дарила. Работи на принципа на двадесет и петият кадър кадър. Общо взето още един вид психовъздействие. Изпичат ни мозъците.
Слаба статия! Същото каквото се пишеше за GSM-те, как те облъчвали, как ти влияели на пикочния мехур, на дебелото черво, как оная ти работа нямала да ти става вече и прочие такива дрънканици.
Аз се чудех защо филмът е направен като за деца, а то било предпазна мярка, да не би много хора с лабилна психика да ритнат топа по време на прожекцията.
* хвърлят исках да кажа. :) Иначе след този 3-часов филм изобщо не ме боляха очите, за разлика от останалите 30-минутни IMAX филмчета.
Много е прав доцента. И мен ме боля главата след филма, а и много хора около мен. Според мен обаче главоболието идва и от тия 3D очила, щото са едни така направени... А иначе мои познати са си излизали още в началото на филма, защото им е станало зле...Добре го е казал докторът!
Много е прав доктора.Когато е излъчена първата поява на влак в киното,хората са се разбягали,имало е припаднали и т.н.Изгледах филма с удоволствие,просто се внушава,че 3g е вредна система.А на горните казвам,че като изгледат още 2-3 филма от същия формат няма да им прави никакво впечатление.Всяко ново нещо буди недоверие
Отдавна е открито,че това с 96% не е вярно.
по-голяма фантастика от ежедневието няма:вместо софиянчетата да отидат на село и да видят магаре,за да не го бъркат с татко си,на тях им обезвъдушават и без туй празните им чалгаджийски мозъци(септември чул за 25,ама не е чул новото около това фалшименто)на зелени кратунки заприличиха дечицата ни
Аман от хомохамали
тя и кока колата беше вредна, ама много вредна за здравето, така пишеше в "Работническо Дело" преди 40 години, а през това време нЕкои другари в БГ си я пиеха. Накрая решиха да направят за раята завода за бутилиране на пепси кола в Благоевград, та като ходех командировка в Б-д, бойната ми задача беше да не се връщам в къщи без поне 2 еднолитрови бутилки...сега май и с филмите е така, да не би същия автор да е писал за кока колата едно време?
Виж относно коката комунягите за съжаление са били прави, друг е въпроса, че напитката е вкусна. Това, което тази мега корпорацийка премълчава, е че можеш да се пристастиш към газираното и да затлъстееш(в момента голям процент от епидемията наречена затлъстяване се дължи на кола, фанта, пепси и т.н.). За времето, за което говориш съм попрочел малко, но съм роден по-късно.
Нямаше пепси кола в еднолитрови бутилки едно време. СЪчиняваш
12-ти, имаше пепски-кола едно време точно в еднолитрови стъклени бутилки - доста тежички и не по международния дизайн, а като от лимонада с един голям етикет с надпис Пепси на латиница... Имаше политика на Бай Тошо за напитки, които да се осигуряватза туристите по Черноморието от външния свят. Внасяше се концентрат в едни бели тубички и се бутилираше официално в България.
Еднолитрови бутилки се появиха в средата на 80-те години. Когато Луканов направи завода на Пепси до към края на коминизма нямаше еднолитрови бутилки.
14-ти ,заводът в Благоевград (ако имаш предвид него) не беше единственият бутилиращ пепси в страната - а бутилките си ги имаше, еднолитрови, тежки, стъклени - точно през 80-те години...
Като че ли има масирана кампания за възхваляване на този филм с мяркащи хора с вид на идиоти. Вчера една сополана, днес един професор. Какво иска да ни внуши господина, че този какафоничен филм е само за малцината избрани, млади хора "на ти" с компютрите и високообразовани, а защо не спомене и захласнати по САЩ.
Моля доц. д-ра да ме извини, че го повиших без да искам. Но при новия закон за научните степени и звания и с този му начин на представяне на нещата и това може да стане, санким професор.
Прост народ,прости филми гледа,в просташка действителност вегетира и духъ си игнорира. Нек ни хранят с ГМО,после и сапунки 3Д ще ни радват и развличат. І-во-Кола,Пепси,Спрайт,а сега-МОНСАНТО - да ни Е Честито... Сталин/Хитлер вкарваха в концлагери,а на нас МОНСАНТО ще ни вкарат в 3Д-формат.
Голям локум, нищо съществено.. Проблема с главобола и дискомфорта при гледане с 3д очила идва от факта че очите се фокусират по неестествен начин, който стресира нервната система. Нормално фокусът на всяко едно око и събирателната точка на двете очи е една и съща точка. При 3Д филмите фокусът на отделните очи е изнесен по дълбоко или по плитко отколкото се намира точката на събиране на двете очи, поради което се получава дискомфорт на мускулите на очите несвикнали с такъв режим и се дразни нервната сиситема. Зрителите, които искат да се подготвят и да свикнат с подобно изживяване могат да потърсят "3D картини", които предизвикват подобен режим на работа на очите без 3д очила. Там в наглед еднороден повтарящ се шарен мотив е имплементиран 3Д образ, който се вижда само при превключване (отначало става малко трудно) на очите в подходящ за картинката фокус: http://www.eyetricks.com/
Явно професора страда от професионална деформация, т.е. обяснява всичко с неврологията. От собствени наблюдения мога да кажа, че главоболието на някои хора идва от това, че се напрягат да си фокусират погледа. Почти същото е със 3D изображенията на хартия, само че там трябва човек сам да си наложи да фокусира погледа си зад или пред изображението, а тук очилата филтрират изображението и създават илюзията за триизмерност (да ми простят тези които разбират, за максималното опростяване). Не при всички хора обаче е еднаква способността за нагаждане на очите. Вярно е, че при младите, но има и възрастни които много лесно се адаптират. Така че проблемът е по-скоро зрителен отколкото неврологичен.