Клайв Крук

Барак Обама в Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

Година, след като стана президент, Барак Обама се изправя пред решаващ момент. Необходимо е той да извърши промени и обръщението му за състоянието на съюза в сряда е мястото, откъдето трябва да се започне.

Избирането на републиканеца Скот Браун в Масачузетс беше изненадващ удар. Но това все още е трудно да се възприеме: един от най-либералните щати в съюза изпрати в Сената консервативен републиканец на мястото на Едуард Кенеди. Преди няколко седмици човек почти не можеше да си представи такова нещо, дори като се има предвид впечатляващата некомпетентност на демократическия кандидат.

Би било огромна грешка, ако Обама продължи все едно нищо не се е случило. Но престараването би било също толкова лошо. Той може да допусне подобна грешка, ако се поддаде на популизъм, който е неприсъщ на неговия характер. Друга грешка би било, ако той изостави амбициите, които си е поставил като президент, и се вкопчи в поста с единствената цел да го запази.

Президентството на Обама все още не е мъртво. До частичните избори остават 10 месеца, а дотогава могат да се случат много неща. Ако икономиката се съживи, избирателите ще си променят мнението. Обама все още може да възвърне позициите си, но трябва да покаже, че разбира какво се е объркало. Ако се съди по началните признаци, той не го е разбрал.

Той казва, че същата сила, която го е поставила в Белия дом, е донесла победата на Браун: гневът и разочарованието, “не просто от случилото се през последната година или две, а от случилото се през последните осем години”. С други думи, вината за избирането на републиканец в Масачузетс е на Джордж Буш. Това беше смешно. И дори по-лошо - то предполага, че Обама не вижда нужда от промяна.

Разбира се, въпреки че хвърли вината за Масачузетс върху Буш, президентът все пак промени подхода си, но в лоша светлина - като се ориентира към по-популистка икономическа политика. По мое мнение новите му предложения за регулиране на банките са до голяма степен неуместни, но за момента оставят настрана съдържанието и вземат под внимание тона. В крайна сметка именно тонът беше от значение.

Изведнъж Обама стана ревностен поддръжник на озаптяването на банките, търсейки повод за битка и подемайки мъжкарските войнствени призиви на своя предшественик. Колкото и американците да са ядосани на банките, от дългосрочна гледна точка левият популизъм е губеща стратегия в страна, която се оказва по-консервативна, отколкото са предполагали демократите.

По-лошото е, че на този президент не му отива войнствената позиция. Това не е този “Обама без драма”, когото американците избраха и продължават да харесват - което е важно да се има предвид. Ново допитване показва, че е налице явно мнозинство, което все още смята Обама за “разбран и приятен” и за “вдъхновяващ и завладяващ”; почти 60 процента възхваляват неговите “лидерски качества”.

Избирателите обаче не одобряват толкова действията му в областта на заетостта. Те виждат нещата напълно правилно. Обама разполагаше и въпреки всичко все още разполага с достатъчен политически капитал. Но през изминалата година той напразно се опитваше да си го складира. Лозунгът през 2010 г. ще бъде: “Използвай го, иначе ще го загубиш.”

Това, което искаха от Обама избирателите от средната класа, беше преди всичко промяна в начина на работа на Вашингтон и именно това обеща той. Стабилно мнозинство от американските избиратели искрено ненавиждат Конгреса. За тях Капитолийският хълм е зает със собствените си вражди и привилегии, а не с това да служи на обществения интерес. В техните очи двете камари изглеждат заключени в полупостоянно състояние на поразителна неспособност за действие, прекъсвано от моменти на страшни крайности, когато едната или другата страна вземе надмощие.
Обама обеща да се заеме именно с тази нарушена функция и избирателите му повярваха. Избирателите, които не симпатизират твърдо на дадена партия, високо ценят двупартийната система, не просто защото тя предполага повече центристки политики, а и защото тя внася баланс между увлеченията и прагматизма. Обама изглеждаше като въплъщение на това предпочитание. Имаше основания за надежда, че докато не дава нареждания за всяка подробност от политиките, например в здравеопазването, той би настоявал за вслушване в мнението на двете страни.

Какво тогава направи той? Той преотстъпи политическото лидерство в Камарата на представителите на Нанси Пелоси, а в Сената - на Хари Рийд, двама лидери, които са решени максимално да се възползват от предимството си и да смажат републиканския враг.

По здравната реформа Обама просто стоеше настрана, като казваше на демократическите мнозинства, че би подписал всичко, което те предложат. Усилията за протягане на ръка към републиканците бяха формални. Внасящото умереност в законопроектите влияние идваше не от тях или от Белия дом, а от несъгласни консервативни демократи, страхуващи се от ответна реакция от страна на избирателите. Както винаги, пазарлъците за осигуряване на тяхната подкрепа бяха отвратителни, като за подкупването на техните гласове трябваше да бъдат похарчени милиарди долари.

Въпреки всичко това законопроектът заслужаваше да мине в Сената. Но процесът беше възмутителен: най-лошото бяха задкулисните игри в Конгреса. Обществеността се извърна с погнуса и объркване, а Обама продължаваше да гледа спокойно. Това са обстоятелствата, които накараха независимите да оттеглят подкрепата си за Обама и които бяха причина за разгрома в Масачузетс.

Все още не е късно за здравната реформа или за това правителство. Не е нужно Обама да променя характера си или да възприема нова идеология. Определено е необходимо обаче той да помни, че е президент на всички американци, а не пасивен помощник на Демократическата партия в Конгреса.

Той трябва да започне да води. Трябва да спре да се извинява на прогресивната левица и да намери партньори в центъра и умерената десница. Ако има късмет, 41-вото място на републиканците в Сената ще го принуди да направи това - но той никога не биваше да има нужда да бъде принуждаван. Да, зрелищната победа републиканците ще се опита да го откаже. Но ако Обама положи достатъчно упорити и достатъчно публични усилия, той може да ги накара да си платят за това. Алтернативата, която би сполетяла партията му през ноември, а него - през 2012 г., може да бъде неприятна.

По БТА