Флоран Пармантие

Президентът на Украйна Виктор Юшченко и членът на Политбюро на ККП Уан Ган. Снимка: официален сайт

След Африка и Латинска Америка Пекин се интересува все повече и повече и от периферията на Европа. В Украйна епохата на съперничество между на руско и европейско влияние изглежда е отминала. Но дали китайският лек със своите главозамайващи заеми, отпуснати без предварителни условия, ще може да спаси болника на Европа - Украйна?

Защото сега Украйна е точно това - болникът на Европа. Първо в буквалния смисъл, защото това е страната в Европа, която беше най-тежко засегната от епидемията на грипа А (H1N1), отнела живота на повече от 300 души. В икономически план Украйна също не е в по-добро здраве. Тук действително трябва да говорим за истински крах, защото украинският БВП спадна с 18 процента заради намаляване на промишленото производство и на износа на стомана, както и заради уязвимостта на украинския финансов сектор.

Именно в този доста нерадостен контекст Украйна избира сега своя президент. И ако предходните президентски избори през 2004 г. станаха повод за силната мобилизацията на украинците, известна като Оранжевата революция, то настроението сега е доста по-мрачно. Мисията на новия президент е да изправи на крака икономиката и да потърси финансови средства, за да допусне страната му да затъне още повече в блатото на кризата.

Големите геополитически проруски, проевропейските и проатлантическите приказки, които бяха източник на новини за евентуалните пътища, които се откриват пред Украйна, днес вече не изглеждат толкова уместни. В действителност руските власти полагат големи грижи да подчертаят, че ще работят с новата украинска администрация, независимо дали вторият тур на изборите на 7 февруари ще бъде спечелен от досегашната премиерка Юлия Тимошенко или от опозиционния проруски кандидат Виктор Янукович.

Икономическите отношения между Русия и Украйна претърпяха важни трансформации, откакто Украйна, която дълго време извличаше облаги от руските енергийни субсидии, беше принудена да премине към по-предвидими пазарни отношения. От друга страна присъствието на Европейския съюз в Украйна днес е по-голямо от когато и да е било. Прилагането на политиката на източното партньорство говори за новата загриженост, която ЕС изпитва към страните от региона. Перспективата за едно по-задълбочено споразумение за свободна търговия, както и тази за по-улеснено движение в рамките на Европейското икономическо пространство представляват двете средства за модернизиране на Украйна, така че тя да се доближи до европейските стандарти.

Присъединяването към ЕС си остава целта, за която всички партии в Украйна продължават да се борят, макар че илюзията за бързо еврочленство се изпари. Въпреки това, доста зле би се възприело предоставянето от страна на европейските държави на по-значима помощ на Киев, когато помощта за страните членки на ЕС, изпаднали в сериозна рецесия, като Литва и Латвия, е минимална. И точно на това сме свидетели сега, когато Украйна се намира в дълбока икономическа и социална криза, а нейните традиционни партньори не могат да откликнат днес на нейните финансови нужди.

В близко бъдеще истинската новина би представлявало стремглавото нахлуване на Китай в игрите на местно ниво. Посещението на китайския вицепремиер Чжан Дъцзян в Киев през октомври 2009 г., за да се срещне с премиерката Тимошенко, е част от тази тенденция. Също както и помощта, която бързо беше предложена от Китай на Украйна в борбата й с новия грипен вирус. Китайското влияние нарастваше постепенно в Африка и Латинска Америка през изминалото десетилетие, но сега, както изглежда, Китай вече се интересува и от периферията на Европа - благоприятно пространство за реализиране на китайската стратегия за икономическо установяване.

Случаят на Молдова, разположена между Румъния и Украйна, е доказателство за това. Малко след бурните парламентарни избори през април 2009 г. Пекин предложи на молдовските власти договор за заем в размер на 1 милиард долара при много изгодна лихва от 3 процента за 15 години, с цел да се реализират инвестиционни проекти през китайската инженерна компания “Ковек”, действаща в чужбина. Предвид спада на молдовската икономика (около 6 милиарда долара в номинално изражение за 2008 г.) и по-ниските контрапредложения от Международния валутен фонд, САЩ, Русия и ЕС, човек лесно може да разбере защо настъпването на Китай в Молдова при тези условия може да се възприема като важен геоикономически факт. Тук не става дума да се експлоатират суровини, както в Африка или Латинска Америка, а по-скоро да се изнасят познания и технологии, вложени в инфраструктурни проекти, реализирани на по-ниски цени.

Молдова и Сърбия са двете страни в Европа, които са най-напреднали в отношенията си с Китай, но други държави също започват да се интересуват от установяването на подобни отношения. Като вземем предвид огромните нужди от финансиране на Украйна, на които не могат да се отзоват нито ЕС, нито САЩ, нито Русия, тогава е напълно основателно да станем свидетели на отпускането на китайски заем за Киев в най-близко бъдеще след президентските избори от 7 февруари. Търговските отношенията между двете страни вече са в подем от 2008 г. насам и тази тенденция само ще се затвърждава още повече. От няколко години няколко хиляди китайски студенти са на украинска територия, за да обогатят опита си. Освен това, ако ЕС предлага малко пари в брой на Киев в замяна на известни условия, то Китай предлага повече пари, но иска в замяна само Киев да не признава независимостта на Тайван. Иначе Китай не е взискателен нито по отношение на правата на човека, нито по отношение на екологичните и социалните стандарти, нито по отношение на доброто управление.

Затова е уместно да се заинтересуваме от перспективата на едно все по-засилено китайско присъствие в Украйна, което няма да мине без политически и икономически ефект. Това може в действителност да доведе до укрепване на една система, в която групите с икономически интереси, така наречените кланове, да играят определяща роля в политическия живот на страната, въпреки умората, която изпитват нейните граждани. Появата на свежи капитали, без условия в замяна, не e нещо, което може да бъде посрещнато безпристрастно. Наличието на тези пари имат склонността да правят икономическите елити по-безотговорни, защото те имат по-малък стимул да предприемат реформи, които ще възпрепятстват потенциално техните бизнес дела.

В същото време, предвид слабостта на инфраструктурите (транспорт, оборудване и прочие) в съседните страни, във финансирането на конкретни проекти в тази насока няма нищо незаконно и даже може да се окаже ефикасно. Равносметката от китайското присъствие в Африка е доста противоречива - диверсификацията на партньорите и достъпът до финансови средства са контрабалансирани от екологичните и социалните рискове, и още повече от напрежението, породено от износа на китайска работна ръка. В случая с Украйна ЕС не може да бъде обвинен в неоколониализъм. Но процесът на внедряването там на европейското законодателство може да бъде спънат от китайската политика.

Епохата на завръщането на сферите на влияние в Украйна (руско, американско или европейско) може и да изглежда отминала, но това не означава, че е настъпил и краят на политиките на могъщество - това показва просто трансформациите, които са претърпели правилата на играта заради появата на повече участници в нея. Следователно ще видим в бъдеще дали китайският лек, съставен от заеми без никакви условия в замяна и от амбициозна инфраструктурна политика, печели терен в съседство на ЕС и какви са външните прояви на този лек.

По БТА