Кои са истинските гърци
22 Януари 2010
Матина Стевис
Гърците са познати по света като гостоприемни, открити хора и според моя опит те наистина са такива. Предвид това, както и факта, че гръцки имигранти живеят и работят в САЩ, Германия, Австралия и на други места от десетилетия, човек би очаквал общ консенсус относно проимигрантската политика на Гърция. Но скорошно законодателно предложение, което предвижда даване на гражданство на имигранти от второ поколение, родени в Гърция, предизвика обширна и разпалена полемика.
Бялата книга за законопроекта беше обявена на правителствения дискусионен блог. “Бисерите”, които прочетох там, накараха стомаха ми да се свие на топка: “Майката-родина е застрашена”, “Този закон представлява голямо предателство. Той е равносилен на легализиране на заселването в страната на орди неграмотни, бедни мюсюлмани” или по-често: “Човек се ражда грък, не може да стане грък”.
На други места в мрежата преобладаващата теория на конспирацията е, че имигрантите от Северна Африка ще донесат болести, тези от Близкия изток ще внесат тероризъм, онези от по-бедните балкански страни северно от Гърция пък имат претенции към територията й и всичко това е координирано от международни тъмни сили, целящи да лишат гърците от тяхната земя и националната им идентинчост. И което е още по-тревожно, в необикновен акт на агресия срещу еврейското население на Гърция, синагогата в град Ханя на остров Крит на два пъти беше подпалвана в рамките на десет дни.
Обезпокояващи са тези изблици на расизъм, макар че някой може да каже, че те не са показател за средностатистическите нагласи на гърците по въпроса. Обаче проучване, публикувано в гръцкия вестник “Елефтеротипия” миналата събота, също не помага за обрисуването на картината: 53 процента от запитаните са съгласни второто поколение имигранти да получат гражданство; 50 процента смятат, че имигрантите представляват заплаха за страната, а други 50 процента - че те засягат неблагоприятно националната идентичност. Все пак, 80 процента твърдят, че всякакво расистко поведение трябва да бъде наказвано, а 70 процента подкрепят лозунга: “всички сме различни - всички сме равни”.
Гръцката политика във връзка с имиграцията от край време липсва или е неефективна. Страната е външна граница на ЕС и заради географското си положение е първа спирка всяка година за хиляди имигранти и бежанци, търсещи по-добри икономически условия или бягащи от зони на войни. Вакуумът в политиката дава като резултат няколко хиляди души, живеещи на ръба на гръцките закони и общество, и в крайна сметка, както се случи и на други места в Европа и САЩ, води до увеличаване на престъпността. Настоящата икономическа нестабилност влошава опасенията, че имигрантите може да вземат работните места на местните жители. Това също е често срещано опасение в цял свят.
До средата на 1920-те години претенциите за чистота на нацията са били по-скоро основателни: около 99 процента от жителите на Гърция са се смятали за етнически гърци и православни християни. Това традиционно играеше благоприятна роля в националната политика, особено когато суверенитетът и идентитетът се смяташе, че са изложени на риск.
Настоящият политически климат също въздейства неблагоприятно на дебата по предложения закон.
По време на изборите през октомври ПАСОК обра гласовете от центъра на политическия спектър. Основната опозиционна Нова демокрация - неудобна коалиция от консерватори, либерали и общи “центристи” - продължава да се бори за гласове в дясното пространство, към което принадлежи новият лидер на партията Андонис Самарас. Нова демокрация се опитва да изтика ЛАОС, малка националистическо-популистка партия, представена в парламента. Тази ситуация на практика тласна основния дебат за имиграцията към по-екстремна аргументация, като Нова демокрация напълно отхвърли законовото предложение, а ЛАОС поиска референдум по въпроса и обвини правителството в социални и политически машинации и намеса в състава на електората.
Три различни фактора допринасят за широкоразпространеното неодобрение на изглеждащия като справедлив закон. Първото е традиционното чувство - макар и по-малко изявено при по-младите поколения - че Гърция е страна на гърците, останалите са предимно неканени гости. Второто е вакуумът в политиката, който доведе до увеличаване на нелегалната имиграция и неуспешна социална интеграция, което дава на гражданите убедителни причини да се боят за работата и сигурността си. Третото е настоящата политическа обстановка и ролята на Нова демокрация, в частност, които засилват влиянието на предишните два фактора върху общественото мнение.
Гръцкото обществено мнение не трябва да се присъединява към изгодното положение на европейските десни крила, водени от отхвърлянето на нехристияните и подхранвани от икономическата несигурност. От умерените правителства, сред които е и гръцкото, зависи да се уверят, че ирационалността е отстранена от дебата за имиграцията. Тяхна отговорност е да тласнат напред добре замислени, добре внедрени политически практики, които ще предпазят социалната, политическата и икономическата стабилност на страната им успоредно с интеграцията на легалните имигранти. Ако не успеят, тези правителства ще бъдат по-отговорни, отколкото евронационалистите за това, което ще последва.
По БТА














йосифовото коляно да осъди коляното на дюк за...






Отлично осведомен за вътрешната слабост на Гърция, за дълбоката криза и политическа анархия, които я разяждат, Филип насочва удара си към непосредствено прилежащия морски бряг. Той последователно завзема Амфиполис, Пидна и Метоне, където през 354 г. пр. н.е. загубва едното се око. След това покорява Потидея и преминава на изток от р. Стримон /Струма/. Там слага ръка на тасоската колония Крениди, обновява я и й дава своето име – Филипи.Завършвайки похода в Пелопонес и поставяйки под свой непосредствен контрол цяла Елада, Филип можел вече спокойно да скрепи постигнатото чрез формални актове, което скоро било направено на Всегръцкия конгрес, свикан по инициатива на македонския цар в Коринт.През 337 г. пр. н.е. Филип свиква в Коринт общогръцки конгрес – синедрион, с представители на всички полиси. В него не изпраща представител единствено Спарта. Филип се опитва да използва панелинската идея за прикритие на агресивните си замисли срещу Персия.Народът на днешна Гърция един Много по голям микс от който и да и друг народ Там са докарани и са пуснали потомство групи хора от Китай до северна Африка , но религията донякъде тушира нещата Идентификацията между релегия и национална единтичност създава на пръв поглед единна нация от гърци и гъркомани, които пък са съставени ...още
от българогласни/преименувани на славяногласни/,влахогласни,албаногласни,туркогласни...Изобщо асимилаторските политики на гръцката държава едва ли имат аналози...Показателно в това отношение е създаването на цели въоръжени движения от отделните етноси ,сами да се справят с българското самоосъзнаване на населението от Тракия и Македония- четите на Коте Христов и Вангел Георгиев. Изобщо тази наша съседка е много опасна и хитра
"До средата на 1920-те години претенциите за чистота на нацията са били по-скоро основателни: около 99 процента от жителите на Гърция са се смятали за етнически гърци и православни християни." - що за глупости??!! Не са СЕ смятали, а гърците - свръхнационалисти (какви други могат да бъдат)са ГИ смятали - "Балкан" разлика!!! Къде в тези 99% според автора са доказано живеещите по това време в Гърция българи (част от тях по-късно прекръстени на "македонци", "помаци" или "славяноезични елини, забравили гръцкия език"), турци, албанци и т.н....??
99 %grci aj razmisli malku kade na svetot ima tolkav procent samo vo fasisticka drzava,a za Filip tolku mnogu gi sakal grcite duri po bitkata kaj Heronija igra vrz mrtvite tela na grcite 3 dena i 3 nici???????
Братко 3, кажи си мнението за гърците и Македония по-подробно!
Населението на гърция е неимоверно много малтретирано и манипулирано от малка част полуграмотни националисти и попове и ...за жалост се оказаха най големите и агресивни асимилатори в Европа, които ще останат и последната националистическо-глупашка крепост на континента, която ще рухне когато измрат няколко поколения възрастни.
тия писания ме навеяха на мисълта, че скопските българи правещи се на славяноезични гърци, гледат да се лепнат за цървула на атина, след като београт обяви несъстоятелност и банкрупция/ то се е видяло, че българия и тъй и тъй всякакви ще ги свои, следвайки притчата за блудния син
чича, да не ги ли своим скопските... Май ги недолюбваш...
трезвий, не ми обяснявай че държиш на любовника на жена си
Чича, разясни се за любовника и жената (и Скопие)... Така накратко и афористично си много неясен...
когато жената си има любовник, съпругът и любовникът се домогват до матката и/ тук става въпрос за мати-болгара/ веднъж любовник и е сърбин, после може и грък да е
Чича, така за македонците си по-ясен и картинен - иначе говориш като Христос в притчи, ама по-натуралистичничко...
трезвий, усещам че си далеч от "светите"писания и ще ти разкажа кой е блудния син: един баща имал двама синове, единия с чуство на отговорност, другия, напротив/ добрият се грижел за баща и дом, лошият гонел хетерите из римската империя/ станало така че блудния се прибрал у дома след горещи молитви в негова полза на баща и брат/ бащата се зарадвал и дал на блудника огромно богатство/ добрият се зачудил: а бе тате, какви ги вършиш, поне по равно да ни беше почел/ а бащата отвърнал: сине, него дарявам и зарад туй че се е поправил, а то е повече от туй да си бил само смирен/ та трезвий, нещата и със скопие стоят по подобен начин/ не става въпрос за недолюбване
Как ли биха изглеждали нещата, ако античните гърци бяха открили Америка? Какви последици биха извели те от тезата на Аристотел за наличието на “роби по природа”? Как ли биха реагирали на жертвоприношенията? Биха ли се опитали да култивират “варварите”? Не смятам нито да умножавам въпросите, нито ще се опитвам да им дам някакъв отговор. С тях желая само да повдигна завесата върху сблъсъка между култури, но не в полето на хипотетичните възможности, а на реалните и всекидневни контакти, които постоянно се осъществяват, но за които не си даваме сметка, тъй като ни пречат стандартизираните и установили се като норма официални прочити на историята.
Нарниан 13-ти, и все пак си хипотетичен (макар и само за ролята Deus ex machine - при теб "повдигащ завесата"). Гърците (не елините и Аристотел), а именно гърците, са конкретни в новия свят и на Балканите, а не хипотетични... Те не се позовават на Аристотел, а на интересите си...